№ 47893
гр. София, 25.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Частно
гражданско дело № 20241110121429 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молби на адв. М. Л. като пълномощник на длъжника Л. А. и на адв. К. Б.
като пълномощник на длъжника Ж. П., с която се иска присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на по 400 лв. за всеки за осъществената безплатна правна помощ в
полза на съответния длъжник по делото. Поддържа се, че още при подаване на възраженията
по чл.414, ал.1 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение са поискали присъждане на
разноските с представени доказателства за дължимостта им.
Препис от молбите е връчен на заявителя, който в указания срок е изразил становище за
неоснователност на исканията, съответно за намаляване на разноските.
По делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на заявителя
*** срещу която в срок са постъпили възражения от длъжниците.
В депозираните възражения от длъжниците, чрез пълномощниците им адвокат Л. и адв. Б.,
упълномощени по реда на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА, са направени искания за присъждане на
адвокатско възнаграждение за производството в размер на 400 лв.
С влязло в законна сила определение заповедта за изпълнение е обезсилена, тъй като
заявителят не е предявил иск в срока по чл. 415 ГПК.
При така установеното, съдът намира следното от правна страна:
Молбите са допустими, а по същество частично основателни.
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението/определението, с което
делото се прекратява е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по
искане на страните може да го допълни или измени в частта за разноските.
При постановяването на окончателния си съдебен акт /решение по същество или
определение за прекратяване/, при направено искане за разноски, съдът е длъжен да ги
присъди. Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото. Съгласно т.7 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
разпоредбите на чл.247, 248, 250 и 251 от ГПК, намират приложение и в заповедното
1
производство.
В случая на основание чл. 38, ал.2 ЗА адвокатите имат право на възнаграждение за
безплатно оказаната правна помощ, като съдът не дължи изследване на въпроса дали
длъжникът е материално затруднено лице. Достатъчно е на това основание да е сключен
договорът за правна помощ и съдействие, както е в случая. Разноските за възнаграждение са
поискани своевременно с подаване на възражението.
Заявителят е релевирал възражение за прекомерност, което е основателно.
В Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е
предвиден ред за определяне размера на адвокатското възнаграждение, платимо от длъжник
в заповедно производство за подаване на възражение по чл. 414 ГПК, за разлика от
възнаграждението, дължимо на заявителя по чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2 НМРАВ. Съдът намира, че
за определяне размера на това възнаграждение не е приложима по аналогия разпоредбата на
чл. 7, ал. 7 от Наредбата, доколкото фактическата и правна сложност на процесуалните
действия, извършвани от адвоката на заявителя и този на длъжника не е еднаква. Предвид
това, размерът на възнаграждението следва да се определи по аналогия (арг. от § 1 от ДР към
НМРАВ), като се съобразяват и общите критерии, посочени в чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗАдв. -
размерът му да бъде справедлив и обоснован. Подаването на възражение по чл. 414 от ГПК
е по бланка, без изискване за мотивирането му. При съобразяване характера и сложността
на извършеното процесуално действие по подаване на възражение, най - сходни по обем са
действията, посочени в чл. 6, т. 5 от НМРАВ - за изготвянето на книжа и молби, при които
размерът на възнаграждението е 200 лв.
Съобразявайки извършените от адвоката на длъжника действия по делото, настоящият
състав намира, че не е налице основание да бъде определян по - висок размер на
възнаграждението от такъв в размер на 200.00 лв. Претендираното вземане не обуславя
фактическа и правна сложност на този етап от развитието на производството, респективно
такова възнаграждение съдът намира за съответно на положения от адвоката труд по
делото.
С оглед изложеното, определението от 29.07.2024 г. следва да бъде допълнено, като
заявителят *** ЕИК ******, с адрес *****, бъде осъден да заплати на адв. М. Л. и на адв. К.
Б. по 200 лева адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.
При тези мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение от 29.07.2024 г. постановено по ч.гр.д. № 21429/2024 г. по описа на
СРС, 72-ри състав, като
ОСЪЖДА *** ЕИК ******, с адрес *****, да заплати на адв. М. Л. Л. от САК, на
основание чл. 38, ал.2 ЗА, сумата от 200.00 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА *** ЕИК ******, с адрес *****, да заплати на адв. К. И. Б. от РАК, на основание
чл. 38, ал.2 ЗА, сумата от 200.00 лева адвокатско възнаграждение.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
2
едноседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3