Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Враца, 15.07.2019 г.
Врачанският окръжен съд, Наказателно отделение, в открито съдебно заседание
на 04.07.2019 г., в състав:
Председател:
ВЕСЕЛКА ИВАНОВА
Членове:ПЕТЯ
ВЪЛЧЕВА
мл.с.ИВАН НИКИФОРСКИ
при участието на прокурора ВЛАДИМИР ДИЛКОВ и
секретаря ВЕСЕЛКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от
съдия ИВАНОВА ВНОХ дело № 179 по описа за 2019 год.
за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 5/24.01.2019 г., постановена по нохд № 1261/2018 г. по описа на ВрРС, І наказателен състав, подсъдимият Б.Д.Б.
е признат за виновен в това, че за времето от месец ноември 2017 г. до месец
октомври 2018 г. включително, в гр. Враца, след като е осъден с влязло в
законна сила на 31.07.2015 г. Решение № 676/31.07.2015 г. по гр.д. № 2143/2015
г. по описа на РС– Враца, да издържа свой низходящ – малолетния си син К.Б. Б.,
ЕГН:**********, чрез законния му представител – неговата майка И.К. П., като
заплаща месечна издръжка в размер на 95 лв., изменено с протоколно определение
по гр.д. № 1572/2018 г. на РС Враца, влязло в законна сила на 15.06.2018 г.,
като заплаща месечна издръжка в размер на 130 лв., съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно
12/дванадесет/ месечни вноски, както следва: 7 месечни вноски в размер на 95
лв. или общо 665 лв. и 5 месечни вноски в размер на 130 лв. или общо 650 лв. –
всичко на обща стойност 1315 лв., поради което и на основание чл. 183, ал.1,
вр. чл. 57, ал. 1, вр. чл. 54, вр. чл. 42а, ал. 2, т.1 и т.2 НК е осъден на
пробация, при следните пробационни мерки:
- „задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца, с периодичност
на явяването и подписването два пъти седмично;
–„задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
Срещу така
постановения съдебен акт е подадена жалба от подсъдимия Б.Б.. В същата и в
допълнението към нея, подадено от защитника на подсъдимия – адв. П.П., се
навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен
акт. Конкретно, се навеждат възражения срещу отказа на първоинстанционния съд
да приложи разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК, тъй като до приключване на
съдебното следствие в първата инстанция подсъдимият е внесъл общо 1120 лв. от
дължимите суми за издръжка. Изтъква се, че неплатеният остатък от 195 лв. е под
две средни месечни вноски, т.е. несъставомерен. Алтернативно се твърди, че в
случая са налице предпоставките на чл. 9, ал. 2 от НК с оглед чистото съдебно
минало на подсъдимия, обстоятелствата, при които е извършено деянието, и това,
че неплатеното задължение за издръжка е по-малко от две месечни вноски. По тези
съображения се прави искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова –
оправдателна.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция
защитникът на подсъдимия – адв.П.П. поддържа жалбата. Излага аргументи за
несъставомерност на деянието, тъй като подсъдимият изцяло е погасил
задължението си от 1315 лв. за инкриминирания период от 12 месеца, като през м.
април 2018 г. е заплатил 200 лв., през м. ноември – 520 лв., а по време на
първоинстанционното разглеждане на делото – 600 лв., или е заплатил сума в общ
размер на 1320 лв. Твърди, че неправилно решаващият съд е приел, че остатъчната
сума от 195 лв. не е внесена.
Пред въззивния съд подсъдимият Б. изцяло се
солидаризира с изложените от адв.П. аргументи за незаконосъобразност на
присъдата. В последната си дума моли да бъде оправдан.
Представителят на Окръжна прокуратура-Враца счита,
че обвинението е прецизно, а присъдата е правилна и законосъобразна, като
пледира същата да бъде потвърдена.
Повереникът на частния обвинител И. П. – адв. П.
изразява становище за потвърждаване
на присъдата като правилна и законосъобразна. Изтъква, че направеното от
подсъдимия плащане в размер на 200 лв. през м. април 2018 г. е съобразено от
прокуратурата при повдигането на обвинение по чл. 183, ал. 1 от НК, като е
отчетено обстоятелството, че то погасява задълженията на подсъдимия за по-стар
период, макар и извършено през инкриминирания такъв. Оспорва твърдението на
защитата за наличието на маловажен случай, като сочи, че сумата, за която е
повдигнато обвинение не е малка, а остатъкът от нея след извършените плащания
не може да обоснове по-ниска степен на обществена опасност на извършеното
престъпление.
Врачански окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
обсъди становищата на страните в процеса и сам служебно провери правилността на
присъдата, приема следното:
Присъдата на Врачански районен съд е постановена при обективно, всестранно
и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото. Първостепенният съд е
събрал относимите и допустими доказателства за обстоятелствата, включени в
предмета на доказване, очертан с внесения в съда обвинителен акт, като е спазен
процесуалният ред, гарантиращ тяхната годност. При задълбочен и мотивиран
доказателствен анализ, районният съд правилно е формирал изводите си по фактите,
които се споделят и от настоящата инстанция, а именно:
Подсъдимият Б.Д.Б. е роден на *** г. в гр. Враца, живущ ***, българин,
български гражданин, със средно образование, разведен, работи в „Хъс” ООД,
неосъждан, ЕГН: **********.
Подсъдимият и св. П. имали сключен граждански брак, от който имат три деца:
малолетния К.Б. Б. /роден на *** г./ и пълнолетните Д.Б. Б. /роден на *** г./ и
Ц.Б. Б..
С решение на РС Враца №676/31.07.2015 г., постановено по гр.д. №2143/2016
г. на РС Враца е допуснат развода между подсъдимия и св. П. и е утвърдено
постигнатото между тях споразумение за упражняване на родителските права спрямо
двете непълнолетни към този момент деца – Д. Б. и К. Б.. С посоченото решение
родителските права над роденото от брака малолетно дете К. Б. били предоставени
на майката – св. П., а родителските права над непълнолетното към онзи момент
дете – Д. Б., били предоставени на бащата – подсъдимия Б.. С утвърденото от
съда споразумение подсъдимият Б. се задължил да заплаща месечна издръжка в
размер на 95 лв. на детето си К. Б. чрез неговата майка и законен представител
– св. П., считано от влизане в сила на решението до настъпване на обстоятелства
за нейното изменение или прекратяване. Същевременно св. П. се задължила да
заплаща месечна издръжка на детето си Д. Б. чрез неговия баща и законен
представител – подсъдимия Б., в размер на 95 лв., считано от влизане в сила на
решението до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.
Св. П. и подсъдимият имали устна договорка до навършване на пълнолетие
и/или завършване на средното образование
на детето Д. Б. да не си заплащат взаимно издръжките, определени от съда. На
16.11.2016 г. Д. Б. навършил пълнолетие, а на 31.05.2017 г. завършил средното
си образование, при което от 01.06.2017 г. задължението за заплащане на
издръжка останало само за подсъдимия Б..
От м. юни 2017 г. св. П. получила от подсъдимия Б. следните суми: 80 лв.
през м. август 2017 г., 95 лв. на 13.09.2017 г., 95 лв. на 10.10.2017 г. и 200
лв. на 23.04.2018 г. Така Б. не изпълнил задължението си да плаща месечната
издръжка на детето си К. Б. в размер на 95 лв. месечно от м. ноември 2017 г. до
м. май 2018 г. – общо 7 месечни вноски или общо 665 лв.
С протоколно определение по гр.д. №1572/2018 г. по описа на ВрРС, влязло в
законна сила на 15.06.2018 г. била одобрена постигната спогодба между Б. и св. П.,
съгласно която размерът на издръжката, дължима на детето К. Б., бил увеличен на
130 лв. месечно. След влизане в сила на горепосоченото протоколно определение Б.
продължил да не изпълнява задължението да плаща месечната издръжка на К.Б. Б. и
от м. юни 2018 г. до м. октомври 2018 г. не заплатил 5 месечни вноски или сума
общо в размер на 650 лв. Поради това св. П. подала жалба до ВрРП и било
образувано досъдебно производство,в хода на което се установило, че подсъдимият
не е заплатил 7 месечни вноски в размер на 95 лв. или общо 665 лв. и 5 месечни
вноски в размер на 130 лв. или общо 650 лв. – всичко на обща стойност 1315 лв.
В хода на образуваното досъдебно производство подсъдимият Б. заплатил на
св. П. сума в размер на 520 лв., а в съдебно заседание на 20.12.2018 г.
заплатил сумата от 600 лв.
Така описаната фактическа обстановка
първоинстанционният съд е извел въз основа на събраните по делото
доказателства, а именно показанията на свидетелката И. П., депозирани в хода на съдебното
следствие пред първата инстанция,
обясненията на подсъдимия Б. и събраните във фазата на
досъдебното производство писмени доказателства – препис
от влязло в сила Решение №676/31.07.2015
г. по гр.д.№ 2143/15 г. по описа на ВрРС, копие от протокол от с.з. от 07.06.2018 г., копие от удостоверение за раждане, копия от разписки от „Български пощи” ЕАД, справка от СИС при РС Враца, справки от Районна прокуратура
Враца, справка за съдимост, характеристична справка и др. Доказателствените
материали са непротиворечиви, взаимно се допълват и напълно съответстват
помежду си относно фактите, които установяват. Същите са изтълкувани според
точното им съдържание, без логически отклонения.
Правилно първоинстанционният съд е
приел, че безспорно е установено, че подсъдимият е бил осъден да заплаща
месечна издръжка на малолетния си син К.Б. Б. в размер на 95 лв., считано от
31.07.2015 г., като реалното изпълнение на задължението му следвало да започне
от м. юни 2017 г., тъй като тогава настъпило обстоятелство, довело до
прекратяване на задължението за издръжка на св. П. по отношение на другия им
син Д. Б., с което да този момент двете задължения се компенсирали. Размерът на
дължимата от подсъдимия издръжката бил увеличен на 130 лв. на 15.06.2018 г.,
когато влязло в сила протоколно определение по гр.д. №1572/2018 г. по описа на
ВрРС.
Първоинстанционният съд обосновано е
обсъдил, че релевантно за предмета на доказване в настоящото производство е
заявеното от св. П., подкрепящо се от представените разписки от „Български
пощи” ЕАД, че след възникване на задължението
за издръжка подсъдимият е направил следните плащания: 80 лв. през м. август
2017 г., 95 лв. на 13.09.2017 г., 95 лв. на 10.10.2017 г. и 200 лв. на
23.04.2018 г. Правилно съдът е приел за установено и, че след повдигане на
обвинението подсъдимият е заплатил за погасяване на задължението си 520 лв. на
01.11.2018 г. и 600 лв. на 20.12.2018 г., като последното обстоятелство не се
отрича от св. П. и се потвърждава от протокола от съдебно заседание на
20.12.2018 г.
Настоящият съдебен състав се
солидаризира с приетото от районния съд, че от анализа на доказателствените
източници се установява, че за посочения в обвинителния акт инкриминиран период
– м. ноември 2017 г. – м. октомври 2018 г. подсъдимият Б.Б. не е заплащал
дължимата от него издръжка на малолетния си син К. Б.. Това обстоятелство се
признава от подсъдимия в дадените от него обяснения. Заплатените суми през
месеците август,септември и октомври 2017 г. касаят период, предхождащ този, за
който подсъдимият е обвинен. Спорният въпрос по делото се отнася до направеното
плащане в размер на 200 лв. през месец април 2018 г.,което макар и сторено през
инкриминирания период, е отчетено от прокуратурата при внасяне на обвинителния
акт като погасяващо най-старите задължения на подсъдимия, а именно тези за
месец юни и юли 2017 г. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД този,
който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението
не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. В
конкретния случай при заплащането на сумата от 200 лв. не е отразено от
подсъдимия за кой месец се внася тя, поради което следва да намерят приложение
изр. 2-ро и 3-то на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, според които ако не е заявено кое
задължение погасява, погасява се най-обременителното за длъжника задължение, а
при няколко еднакво обременителни задължения /каквито са налице/, погасява се
най-старото. Следователно доколкото процесната сума е отчетена от прокуратурата
като платена за най-стария период и това е довело до скъсяване на периода на
обвинението, правилно първоинстанционният съд е отразил, че повторното ѝ
отчитане за друг период от време, включен в обвинителния акт, е недопустимо. В
тази връзка въззивният съд приема за неоснователни доводите на защитата за
относимост на заплатените 200лв. през месец април към инкриминирания период.
Предвид гореизложеното първостепенният
съд е направил правилна преценка и на обстоятелството, че в настоящия случай не
може да намери приложение поощрителната разпоредба на чл. 183, ал. 3 от НК,
като не е налице една от необходимите предпоставки за прилагането ѝ – задължението
за издръжка да бъде изпълнено изцяло. По делото несъмнено е установено, че
общият дължим размер на издръжката от подсъдимия за инкриминирания период от 12
месеца е 1315 лв.,а след повдигане на обвинението Б. е заплатил сума в размер
общо в размер на 1120 лв./ 520 лв. на 01.11.2018 г. и 600 лв. на 20.12.2018
г./. Следователно направените плащания не покриват изцяло размера на
задължението, а от него остава непогасена сума в размер на 195 лв.,което
препятства ненаказването на дееца.
Неоснователно се явява и възражението
на защитата за несъставомерност на деянието, тъй като неплатеният остатък от
195 лв. е под две средни месечни вноски. В конкретния случай обвинението срещу
подсъдимия е повдигнато за незаплащането на дължима от него издръжка за период
от 12 месеца в общ размер на 1315 лв., а частичните плащания на дължимата сума
са направени от него след внасяне на обвинителния акт в съда. За
съставомерността на деянието по чл. 183, ал. 1 от НК е от значение проявеното
от подсъдимия бездействие – пълно неплащане на определените като издръжка месечни вноски
за период от два или повече месеца/в случая
дванадесет/. Последващото му поведение, вън от
хипотезата на чл. 183, ал. 3 от НК, и размерът на неиздължения остатък от
издръжката могат да се вземат предвид само при индивидуализацията на
наказанието.
Не следва да бъдат споделени и
доводите на защитата за наличието на малозначителност на деянието по смисъла на
чл. 9, ал. 2 от НК. Принципно няма пречка
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК да бъде прилагана за всеки вид престъпление,
като за всеки конкретен случай се преценява обществената опасност на
извършеното. В настоящия случай, обаче, сравнително дългият период от време на неплащане на издръжка и размерът на дължимата сума при повдигането на обвинение мотивират контролиращият съд да приеме, че конкретното деяние е такова
със завишена степен на обществена опасност и не се явява малозначително по
смисъла на закона.
Предвид така възприетата фактическа
обстановка и анализ на доказателствата, въззивният съд се съгласява с правните
изводи на първоинстанционния съд, че подсъдимият Б.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението, в което е обвинен по чл.183, ал.1 от НК. По своята правна същност
престъплението е продължено и престъпният резултат се изразява в липса на
плащането на две или повече дължими месечни вноски за издръжка.
От обективна страна, след като е бил
осъден с влязло в сила Решение № 676/31.07.2015 г. по гр.д. № 2143/2015 г. по
описа на РС – Враца /с което е утвърдено споразумение между бившите съпрузи/,
да издържа свой низходящ – сина си К.Б. Б., подсъдимият не изпълнил това свое
задължение в размер на две и повече месечни вноски, а именно – в размер на
дванадесет вноски за периода м. ноември 2017 г. – м. октомври 2018 г., общо в
размер на 1315 лв.
От субективна страна деянието е извършено
от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици
и е целял те да настъпят. Подсъдимият е съзнавал, че е осъден да плаща издръжка
на детето
си, както и че не е платил нито една от дължимите вноски за процесния период. Подсъдимият е съзнавал също
така, че е трудоспособен и поради това задължението му да плаща издръжка не е
отпаднало. Същият е съзнавал, че за него е обективно възможно да реализира
доходи от труда си и да изпълни задължението си за плащане на издръжка.
По тези съображения съдът намери, че
подсъдимият Б. е
извършил престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, поради което следва да му
бъдат наложено съответно наказание, като първоинстанционната присъда следва да
бъде потвърдена.
Първоинстанционният съд законосъобразно е определил
вида на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия- "пробация",
като е съобразил наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Правилно в полза на подсъдимия е отчел чистото му съдебно минало, както и факта
на заплащане на по-голямата част от дължимата издръжка, а именно 1120 лв. От
друга страна, дългият период на време на неплащане на издръжката определя една
по-висока степен на обществена опасност на извършеното деяние. Поради
гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че определеното по вид и размер
наказание „пробация”, изразяващо се в пробационни мерки „задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца, с периодичност
на явяването и подписването два пъти седмично и „задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, се
явява съответно както на обществената опасност на конкретното деяние, така и на
самия деец.
С
оглед крайния извод на съда за наличието
на обективните и субективни елементи на престъплението, за което е предаден на
съд, подс. Б. правилно
е признат за виновен по повдигнатото му обвинение. При извършената цялостна
служебна проверка на атакуваната присъда, настоящата инстанция не установи
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния
закон, обосноваващи основания за отмяна или изменение на обжалвания съдебен
акт, поради което въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение, а присъдата на ВрРС следва да бъде
потвърдена, като правилна и законосъобразна.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, Врачански окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 5/24.01.2019 г.,
постановена по нохд № 1261/2018 г. по описа на ВрРС, І наказателен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.