Решение по дело №193/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалбата на „ММ Партнерс 2020“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище: гр. Пазарджик, представлявано от управителя Л. П. М., срещу Ревизионен акт (РА) № Р-16001323002194-091-001/24.10.2023 г., издаден от В. П. А. на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и П. И. А. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 11/12.01.2024 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (Д „ОДОП“) гр. Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), с който допълнително е начислен ДДС за м.08 и м.09.2022 г. и м.01.2023 г. в размер на 5 652,33 лв. главница и 561,17 лв. лихви; лихва за закъснение при начисляване на ДДС в размер на 2,50 лв. и не е признат данъчен кредит за м.06, м.07, м.10, м.11 и м.12.2022 г. и м.02.2023 г. в размер на 15 711,79 лв. с прилежащи лихви 1 625,77 лв.

Релевирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на издадения РА. Твърди се, че органът не е анализирал кадровата и техническа обезпеченост на транспортните дружества, извършили доставките. В съдебно заседание и представени подробни писмени бележки, процесуалният представител на дружеството адвокат Ц. П. поддържа жалбата и излага становище за незаконосъобразност на РА, по което претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски по приложен списък.

Ответникът - директорът на дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител юрисконсулт Н. Н., изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт съобразно с разпоредбата на чл. 160 ДОПК, приема за установено следното:

Ревизионното производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001323002194-020-001/13.04.2023 г., издадена на основание чл. 112 и чл. 113 ДОПК от началник сектор при ТД на НАП-Пловдив, оправомощен със Заповед № РД-09-1979/30.09.2021 г. на директора на ТД на НАП-Пловдив. Предметът и периодът на ревизията обхваща задължения за ДДС за данъчен период от 16.11.2021 г. до 28.02.2023 г. Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001323002194-020-002/12.07.2023 г. срокът за приключване на ревизията е продължен до 14.09.2023 г.

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-16001323002194-092-001/28.09.2023 г., връчен на 28.09.2023 г. по електронен път, като дружеството не се е възползвало от възможността по чл. 117, ал. 5 ДОПК и не е подало възражение срещу РД.

Констатациите в РД са дали основание на ревизиращите да издадат процесния Ревизионен акт № Р-16001323002194-091-001/24.10.2023 г. от В. П. А. на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и П. И. А. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК.

В ревизионния акт са посочени фактическите и правните основания за неговото издаване. Ревизиращият орган е извършил анализ на доказателствата, относими към допълнително начисления ДДС и непризнатия данъчен кредит на дружеството за спорния период, като е изложил подробно съображенията, мотивирали фактическите и правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт. Изложените в РД мотиви, предвид цитирания чл. 120, ал. 2 ДОПК, представляват мотиви и на РА. В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика, обективирана в множество решения на ВАС. В РД са изложени подробни мотиви на ревизиращите органи, обосноваващи изводите им относно непризнаването на данъчен кредит и допълнително начисления ДДС.

Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът приема, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл. 112 и чл. 113 ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите, посочени в чл. 120 ДОПК.

На 16.11.2023 г., в регламентирания по чл. 152, ал. 1 ДОПК срок, чрез ТД на НАП-Пловдив до директора на дирекция „ОДОП“–Пловдив е подадена жалба, с която „ММ Партнерс 2020“ ЕООД оспорва изцяло РА № Р-16001323002194-091-001/24.10.2023 г., с който на дружеството допълнително е начислен ДДС за м.08 и м.09.2022 г. и м.01.2023 г. в размер на 5 652,33 лв. главница и 561,17 лв. лихви; лихва за закъснение при начисляване на ДДС в размер на 2,50 лв. и не е признат данъчен кредит за м.06, м.07, м.10, м.11 и м.12.2022 г. и м.02.2023 г. в размер на 15 711,79 лв. с прилежащи лихви 1 625,77 лв.

С обжалвания пред съда и потвърден РА от решаващия орган с Решение № 11/12.01.2024 г. и въз основа на събраните доказателства, установените факти и обстоятелства са направени следните констатации от органите по приходите:

„ММ Партнерс 2020“ ЕООД е с предмет на дейност транспортни и спедиторски услуги в страната и чужбина. Установено е, че дружеството няма собствени или наети недвижими имоти, обекти и МПС и няма регистриран ЕКАФП с дистанционна връзка с НАП. Представен е Лиценз № 18629 за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение, издаден на 05.01.2018 г. на името на „ММ Транс Логистикс“ ЕООД, ЕИК *********, валиден до 04.01.2028 г. В дружеството няма наети по трудови правоотношения лица, за които да са регистрирани трудови договори и не са установени данни за изплатени възнаграждения по договори с възложители и изпълнители.

По отношение на допълнително начисления ДДС органите по приходите са констатирали, че за данъчни периоди м.09.2022 г. и м.01.2023 г. „ММ Партнерс 2020“ ЕООД е декларирало доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 и чл. 22-24 ЗДДС към клиенти, регистрирани в Гърция и Литва на обща стойност 13 500 лв., за които не е начислен ДДС. От РЛ са подадени VIES декларации за данъчен период м.09.2022 г. с обща сума 4 400 лв. и за м.01.2023 г. с обща сума 9 100 лв. При извършени проверки в информационния масив на НАП е установено, че контрагентите са посочени с некоректни VIN номера, но клиентите са с валидни VIN номера. Констатирано е, че през третото тримесечие на 2022 г. гръцкото задължено лице SPEDITOR TRANS HELLAS е декларирало получени услуги от българския търговец в размер на 4 400 евро, като същевременно от „ММ Партнерс 2020“ ЕООД са декларирани услуги за м.09.2022 г. в размер на 2 250 евро (4 400 лв.), но към контрагент с грешен VIN.

За декларираните услуги РА е представило фактура № **********/21.09.2022 г. с доставчик „ММ Партнерс 2020“ ЕООД и получател SPEDITOR TRANS HELLAS с данъчна основа 4 400 лв. без начислен ДДС, като няма положени подписи и печати от доставчик и получател. Към фактурата е представено ЧМР от 16.09.2022 г. с вписан изпращач FIRMA AUTO-MAX, товарен пункт Starachowice, Polska, получател SPEDITOR TRANS HELLAS ATINA, стоката получена на 21.09.2022 г. с превозвач „ММ Партнерс 2020“ ЕООД, вписани МПС рег.№ [рег. номер]/[рег. номер].

Представени са и фактура № **********/20.01.2023 г. с данъчна основа 2 800 лв. без начислен ДДС и фактури №№ **********/27.01.2023 г. и **********/27.01.2023 г. с данъчна основа всяка по 3 150 лв. без начислен ДДС с доставчик „ММ Партнерс 2020“ ЕООД и получател VOITURA UAB LT, без положени подписи и печати от доставчик и получател. В представените документи са вписани МПС рег.№ [рег. номер]/[рег. номер] и [рег. номер]/[рег. номер].

Органите по приходите установили, че МПС рег.№ [рег. номер] е собственост на ЕТ „Нунки-Михаил Ханджиев“, а всички останали МПС са собственост на „Тойота-Тиксим“ ООД, но не са представени доказателства за наемане на тези автомобили. От информация от ОДМВР-Хасково относно регистрирани преминавания през ГКПП на Република България през м.09.2022 и м.01.2023 г. за цитираните транспортни средства не е установено да са влизали или излизали от България на датите на фактурите и ЧМР. Установено е, че по банковата сметка на РЛ на 21.09.2022 г. е постъпила сума в размер на 8 605,65 лв. (4 400 евро), а на 02.02.2023 г. сума в размер на 17 758,65 лв. (9 100 лв.), като „ММ Партнерс 2020“ ЕООД в подадените дневници за продажби, СД и VIES декларации е декларирало съответно 4 400 лв. и 9 100 лв.

От РЛ не са представени товарителници с получател контрагента от Литва, а в товарителницата за гръцкия търговец като превозвач е вписан „ММ Транс Логистикс“ ЕООД. Липсват пътни листове, заповеди за командировка, отчети за извършените разходи и счетоводни регистри, сключени договори, анекси и/или други доказателства, подписани между ревизираното лице и контрагентите в Гърция и Литва. Изготвените документи са с некоректни идентификационни номера на клиентите и некоректно декларирани стойности на доставките. РЛ не е ангажирало доказателства, че доставките на транспортните услуги по 4 фактури са такива, за които не се дължи ДДС, поради което органите по приходите са приели, че транспортните услуги са с място на изпълнение на територията на България и са облагаеми с 20% ДДС. На основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 във вр. чл. 67, ал. 1 ЗДДС за данъчни периоди м.09.2022 г. и м.01.2023 г. е начислен ДДС.

Установено е, че „ММ Партнерс 2020“ ЕООД е издало фактура № **********/04.08.2022 г. с данъчна основа 1 858 лв. и ДДС 371,60 лв., която не е включена в дневника за продажбите и СД по ЗДД за м. 08.2022 г., поради което в РА е начислен и този ДДС.

Относно начислените лихви в размер на 2,50 лв. органите по приходите са установили, че през м.05.2022 г. има издадени 4 бр. фактури, които са отразени на по-късен етап в дневника за продажби за м.06.2022 г. в нарушение на чл. 86, ал. 2 във вр. чл. 124, ал. 2 ЗДДС, поради което на основание чл. 175 ДОПК за м.06.2022 г. е установена дължима лихва за просрочие в размер на 2,50 лв.

По отношение на непризнатия данъчен кредит е установено, че за периода м.06.2022 г. и м.07.2022 г. „ММ Партнерс 2020“ ЕООД е приспадало данъчен кредит по едни и същи фактури, издадени от „Трейк енерджи“ ЕООД, поради двукратното му упражняване възлиза на 641,48 лв., отказан на основание чл. 71, т. 1 във вр. чл. 68, ал. 1, т. 1, ал. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС.

Констатирано е, че в подадените от „ММ Партнерс 2020“ ЕООД дневници за покупки за данъчни периоди м.10, м.11, м. 12.2022 г. и м.02.2023 г. са отразени 17 бр. фактури с описан предмет „покупки“, издадени от „Транс оборот“ ООД, по които РЛ е приспаднало ДДС в общ размер на 15 070,31 лв. Посочено е, че в хода на ревизията не са представени оригинали или заверени копия на фактурите, както и съпътстващи доставките документи, от които да са видни данни за вида и количеството на закупените стоки/услуги, данни за физическите лица участвали при извършване на услуги, при приемането и предаването на стоките/услугите, както и данни за МПС и транспортни документи. На основание чл. 45 ДОПК е извършена насрещна проверка на „Транс оборот“ ООД, което не е представило документи и/или обяснения. При извършена допълнителна проверка органите по приходите установили, че доставчикът не разполага с недвижими имоти, няма информация за наети ДМА, няма назначени лица по трудово правоотношение. Констатирано е, че издадените към РЛ 17 бр. фактури са декларирани от „Транс оборот“ ООД в подадените дневници за продажби за същите периоди с описан предмет „Продажби“, но декларираният данък не е издължен.

С оглед на установеното органите по приходите са направили извод, че прекият доставчик не разполага с материален, технически и трудов ресурс, необходим за изпълнението на облагаеми доставки по ЗДДС, като издадените фактури не документират реално осъществени доставки на стоки/услуги, поради което данъчният кредит не е признат на основание чл. 71, т. 1 ЗДДС.

Директорът на дирекция „ОДОП“-Пловдив при ЦУ на НАП е възприел констатациите на органите по приходите и изцяло е потвърдил РА.

В хода на съдебното производство жалбоподателят е представил 2 бр. ЧМР за литовската спедиция, ведно с договор; ЧМР за гръцката спедиция; заверени копия на фактури, издадени от „ММ Партнерс 2020“ ЕООД към UAB Voitura Lithuana; договор за транспорт между „ММ Партнерс 2020“ ЕООД и „ММ Транс Логистикс“ ЕООД; заверено копие на лиценз № 18629; банкови извлечения за извършените плащания по доставките; квитанция за платена пътна такса в РБългария – Оряхово-ферибот за МПС рег.№ [рег. номер]; справка-извлечение от електронния масив на „Еконт експрес“ ООД; 17 бр. фактури с контрагент „Транс оборот“ ООД; договор за транспорт между „ММ Партнерс 2020“ ЕООД и „Транс оборот“ ООД; справки на действащите трудови договори и справки за актуалното състояние на данните, декларирани с Декларация обр.1/обр.5 по осигурител „Транс оборот“ ООД; заверено копие от лиценз № 19786 на „Транс оборот“ ООД.

С Молби вх.№№ 4544/20.05.2024 г. и 4819/28.05.2024 г. процесуалният представител на ответника е оспорил на основание чл. 193 ГПК достоверността на датите на съставяне на договорите, като твърди, че същите са изготвени за целите на съдебното производство. Оспорва и положения подпис върху фактурите, издадени от „Транс оборот“ ООД, тъй като същият не съответствал на подписа, положен в публикувания в Търговския регистър спесимен с нотариална заверка от 17.10.2022 г., за което прилага копие.

Във връзка с откритото производство по чл. 193 ГПК, жалбоподателят заявява че ще се ползва от представените документи. За удостоверяване датата на фактурите е разпитан като свидетел Б. И. С.. Същият заявява, че се познава с управителя на „Транс оборот“ ООД М. П. и е работил с него. Виждал е управителя на „ММ Партнерс 2020“ ЕООД Л. М.. Посочва, че М. П. го е молил няколко пъти да го закара в гр. Пазарджик, където на паркинг преди КАТ се е срещал с Л. М.. Виждал ги е да подписват някакви документи, но не знае какви са. Направило му е впечатление, че два пъти Л. М. давал пари на М. П..

Съдът не кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са много общи, без конкретика и не доказват достоверността нито на датите, нито подписите върху фактурите.

От ГД „Гранична полиция“ при МВР са представени данни за преминаване през ГКПП на РБългария за МПС рег.№ [рег. номер] за периода от 01.09.2022 г. до 30.09.2022 г.

По искане на дружеството-жалбоподател е допуснато и изслушано заключение по съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира като мотивирано и съответстващо на събраните доказателства, обективно и компетентно изготвено без отговора на въпрос № 8 по изложени по-долу мотиви.

Вещото лице посочва, че фактура № **********/21.09.2022 г. с доставчик „ММ Партнерс 2020“ ЕООД е с грешно записана данъчна основа в размер на 4 400 лв. и е декларирана грешно в справката-декларация за м.09.2022 г. и в дневника за продажбите. Извършени са счетоводни записвания в регистрите на дружеството, с които са коригирани приходите за дейността за 2022 г. в посока увеличение до 8 605,65 лв. и облагането с корпоративен данък за 2022 г. е извършено на база коректни данни за приходите от тази сделка. Фактури №№ **********/20.01.2023 г., **********/27.01.2023 г. и **********/27.01.2023 г. с доставчик „ММ Партнерс 2020“ ЕООД са с грешно записана данъчна основа. По разплащателната сметка на дружеството е установен банков превод на 02.02.2023 г. за сумата от 17 758,65 лв., представляваща левовата равностойност на 9 100 евро, която е сбора на дейностите в евро на трите транспортни услуги, обективирани във фактурите. В счетоводните регистри за 2022 г. и 2023 г. са направени счетоводни записвания за точно отразяване на получените приходи по тези сделки. Вещото лице посочва, че може да се направи обоснован извод, че облагането с корпоративен данък за 2022 г. и 2023 г. е напълно коректно, като приходите са декларирани и съответно върху тях е извършено и следващо се облагане.

По отношение на представените 17 бр. фактури, издадени от „Транс оборот“ ООД вещото лице е записало, че всяка една от тях е с „наименование на стоката/услугата“ – „транспортна услуга“, но поради липсата на други допълнителни данни е посочило, че доставките не могат да бъдат индивидуализирани. Посочило е, че от копия на извлечения от счетоводни регистри за движение по аналитична партида на „Транс оборот“ ООД всичките фактури са осчетоводени разплащания в брой по сметка 401 „Доставчици“, по сметка „Каса“, по сч. сметка 602 „Разходи за външни услуги“ и по сч. сметка 4531 „Разчети за ДДС за направени покупки“. Експертът е посочил, че за всеки един от процесните месеци в „Транс оборот“ ООД са били назначени достатъчно шофьори на товарни автомобили (международни превози), за които са били декларирани отработени дни за съответния период.

Вещото лице е установило, че при извършената насрещна проверка на „Транс оборот“ ООД органите по приходите са записали фактури №№ **********/25.10.2022 г. и **********/19.12.2022 г. с други стойности и доколкото липсва копие от дневника за продажбите не може да се установи в кой документ е допусната грешката. Съдът не кредитира заключението в тази му част, тъй като органите по приходите в РД са описали установените факти и обстоятелства от дневниците за покупки на „ММ Партнерс 2020“ ЕООД, като посочената данъчна основа и ДДС (л. 57) отговарят на представените по делото фактури, издадени от „Транс оборот“ ООД, въз основа на които РЛ е приспаднало данъчния кредит в размер на 15 070,31 лв. Органите по приходите са описали в таблица фактурите, които „Транс оборот“ ООД е декларирало в дневниците си за продажби, в които за двете фактури са декларирани различна данъчна основа и начислен ДДС, но непризнатият данъчен кредит съответства по размер на сумата, която е декларирала „ММ Партнерс 2020“ ЕООД.

В съдебно заседание от дружеството-жалбоподател са представени: уведомително писмо от „Еконт експрес“ АД; протоколи за извършена транспортна услуга с възложител „ММ Партнерс 2020“ ЕООД и изпълнител „Транс оборот“ ЕООД и фактури, издадени от „ММ Транс Логистикс“ ЕООД с получател „ММ Партнерс 2020“ ЕООД, ведно с копия на приходни ордери.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

По отношение на допълнително начисления ДДС в общ размер 5 652,33 лв. с прилежащи лихви 561,17 лв. за данъчен период м.09.2022 г. и м.01.2023 г.

Според чл. 22, ал. 3 ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него, предоставена на данъчно задължено лице, се определя по реда на чл. 21, ал. 2 и е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката на услуга е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.

От цитираните разпоредби се установява, че мястото на изпълнение на доставката на услуга по транспорт на стоки зависи от това в какво качество действа получателят към датата на възникване на изискуемостта на данъка - на данъчно незадължено или данъчно задължено лице.

В действащия ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани документи, необходими за доказване статута на получателя. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, който е задължителен и се прилага във всички държави членки на Общността. Съгласно чл. 18, § 1 от Регламента, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността има статут на данъчнозадължено лице, когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с чл. 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност.

В конкретния случай, за да са налице основания за допълнително начисляване на ДДС по процесните доставки на транспортни услуги органите по приходите е следвало да установят по несъмнен начин, че мястото на изпълнение на тези доставки е на територията на страната. Т. доказване не е проведено нито в хода на ревизията, нито в съдебното производството. Нещо повече, констатациите на ревизиращите органи и изведените въз основа на тях правни изводи са напълно противоречиви и взаимно изключващи се. От една страна е прието, че спорните доставки на транспортни услуги не са реално извършени, а от друга страна е направен извод, че същите са извършени на територията на страната, като не става ясно от фактическите констатации въз основа на какви данни е формиран този извод. На кого са предоставени тези транспортни услуги (кой е бил получателят на услугите), какво е превозвано (вида на товара), какъв е бил маршрутът на територията на страната - все обстоятелства, които очевидно не са изследвани от приходната администрация, когато се цели да се вмени определено данъчно задължение. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че административният акт не може да почива на предположения, а на конкретно установени факти и данни, каквито в настоящия случай не са установени. Ако ревизиращите органи са считали, че процесните транспортни услуги са с място на изпълнение на територията на страната, то действията им следваше да бъдат насочени към установяване на „действителния“ получател на тези услуги, съответно дали последният е данъчно задължено или данъчно незадължено лице с оглед приложението на 22, ал. 3 във връзка с чл. 21, ал. 2 ЗДДС. В тази насока, по делото се съдържат данни, че контактът с чуждестранните търговци е осъществяван от дружеството-жалбоподател, като транспортът е извършван от „ММ Транс Логистикс“ ЕООД, като тези данни по неясни причини са останали неизследвани от приходна администрация. Независимо, че договорът за превоз на товари, сключен между „ММ Партнерс 2020“ ЕООД и „ММ Транс Логистикс“ ЕООД е представен едва в съдебното производство, то в ревизионното производство са представени документи, от които е видно, че превозвач е именно „ММ Транс Логистикс“ и са останали неизследвани. Ето защо, процесуалното бездействие на администрацията не може да обоснове извод в желаната от тях насока, а именно, че транспортните услуги „са реализирани на територията на страната“. Иначе казано, дори да се възприеме становището на ревизиращите органи относно липса на действително извършен транспорт по процесните 4 бр. фактури, издадени от „ММ Партнерс 2020“ ЕООД на литовския и гръцкия търговци, това в никакъв случай само по себе си не е основание за формиране на извод, че транспортът е с място на изпълнение на територията на страната, съответно е основание за допълнително начисляване на ДДС.

Напротив, от страна на ревизираното лице, макар и пред съда, са представени достатъчно доказателства, които в своята съвкупност обосновават несъмнен извод за действителното извършване на спорните в процеса транспортни услуги. Представени са ЧМР и във фактурите са описани маршрутите на транспортните услуги и номерата на възлагателните писма. От представената информация от АИС „Граничен контрол“ е видно, че товарните автомобили посочени във фактурите и ЧМР са били извън територията на Република България. Представена е и квитанция за платени пътни такси на Оряхово-ферибот, издадена от Агенция „Митници“. Данните по всички тези транспортни документи не са обследвани от органите по приходите, като е прието, че транспортните средства не са влизали или излизали от България на датите на фактурите и ЧМР, въпреки, че транспортът е осъществяван между две други държави-членки, различни от България.

При така установеното следва да се приеме, че в процесния случай за ревизираното лице не е възникнало задължение за начисляване на ДДС по арг. от чл. 86, ал. 3 вр. чл. 21, ал. 2 ЗДДС. От значение за този извод са и резултатите от справка в ПП VIES-Предефинирани справки, от които органите по приходите са констатирали, че гръцкото задължено лице SPEDITOR TRANS HELLAS е декларирало получени услуги от българския търговец през третото тримесечие на 2022 г.

Доколкото е установено, че „ММ Партнерс 2020“ ЕООД е издало фактура № **********/04.08.2022 г. с данъчна основа 1 858 лв. и ДДС 371,60 лв. с предмет на доставката транспорт с получател „Е.В.“ ЕООД и същата не е включена в подадените от РЛ за данъчен период м.08.2022 г. дневник за продажбите и СД по ЗДДС, както и в следващите данъчни периоди, то правилно органите по приходите са начислили ДДС в размер на 371,60 лв., ведно с прилежаща лихва 48,29 лв. на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС.

Правилно и в съответствие на чл. 175 ДОПК за м.06.2022 г. е установена и дължима лихва за просрочие в размер на 2,50 лв. за отразени на по-късен период 4 бр. фактури.

Относно непризнат ДДС в общ размер на 15 711,79 лв. с прилежащи лихви 1 625,77 лв. съдът приема следното: Правото на данъчен кредит възниква и се упражнява по общите правила на чл. 68 и чл. 69 ЗДДС, при ограниченията на чл. 70 и при условията на чл. 71 ЗДДС. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получените от него стоки или услуги по облагаеми доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. В случая следва да се отбележи, че правото на данъчен кредит съгласно чл. 68 ЗДДС възниква в момента, в който данъкът стане изискуем, тоест в момента на настъпване на данъчно събитие. Съгласно чл. 25 ЗДДС доставката, извършена от задълженото лице се окачествява като данъчно събитие. На датата на възникването му се поражда задължение за доставчика да начисли ДДС и корелативно свързаното с него право на получателя да ползва данъчен кредит за начисления му данък. При условие, че са издадени фактури и е начислен данък, без да е налице фактически извършена стопанска операция, няма основание за ползване на данъчен кредит, предвид разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, във връзка с чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. Упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит не е достатъчно единствено притежаването на данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 ЗДДС, а трябва да е изпълнено изискването да са налице реално осъществени облагаеми доставки. Следователно, основната и водеща предпоставка за упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит е наличието на действително получени от задълженото лице стоки и/или услуги по облагаеми доставки. Дружеството-жалбоподател е този, който следва да докаже, че реално е получил процесните доставки на стоки и/или услуги, респ. че същите са изпълнени от доставчиците, които са издали фактурите, документиращи тези доставки. В този смисъл са и решенията на СЕС по дело С-152/02 и по дело С-324/11, в които Съдът е приел, че материалноправните условия за възникване на правото на приспадане на ДДС включват следното: 1) доставчикът, както и получателят, да са данъчнозадължени лица (действащи в това си качество); 2) получените стоки или услуги (по облагаема доставка) да са използвани от получателя за нуждите на собствените му облагаеми сделки; 3) получателят да притежава фактура, удостоверяваща действителното извършване на доставката, която съдържа данните, уредени в чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО.

Законосъобразно с РА на основание чл. 70, ал. 5 и чл. 71, т. 1 ЗДДС, във връзка с чл. 6 и чл. 9 ЗДДС за данъчен период м.10, м.11 и м.12.2022 г. и м.02.2023 г. е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 15 070,31 лв. по 17 бр. фактури, издадени от „Транс оборот“ ООД. В подадените от „ММ Партнерс 2020“ ЕООД дневници за покупки за цитираните периоди са отразени фактурите с описан предмет „покупки“, но в хода на ревизията от РЛ не са представени оригинали или заверени копия на фактурите, издадени от „Транс оборот“ ООД, както и съпътстващи документи към тях. На РЛ са връчени три искания за представяне на документи и писмени обяснения, с които са изискани всички първични и вторични счетоводни документи за ревизирания период, договори с контрагенти, оборотни ведомости и главни книги, хронологични регистри на всички счетоводни сметки, аналитична отчетност на сметки, касови и банкови документи, фактури, договори, приемо-предавателни протоколи, актове, транспортни документи и др. В отговор дружеството-жалбоподател е представило само част от изисканите документи, за което са съставени два акта за установяване на административно нарушение. Издадените от „Транс оборот“ ООД фактури не са приложени към административната преписка, а са представени от дружеството в проведеното първо съдебно заседание по делото, в които е посочен „артикул“ - „транспортна услуга“. Въпреки откритото производство по чл. 193 ГПК и разпределената доказателствена тежест между страните, жалбоподателят не успя с пълно доказване да докаже автентичността на фактурите, поради което съдът приема, че изявлението във фактурите не принадлежи на лицето, сочено за негов автор. От друга страна протоколите за извършена транспортна услуга между „Транс оборот“ ООД и „ММ Партнерс 2020“ ЕООД са представени едва в последното по делото съдебно заседание. Въпреки твърдението на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, че всички оригинални документи са били представени на НАП, за което е представено писмо от „Еконт Експрес“ АД, то същото не опровергава констатациите на органите по приходите, че РЛ не е представило оригинали или заверени копия на фактурите, издадени от „Транс оборот“ ООД, доколкото в него липсва опис на съдържанието на пратката. Липсват каквито и да било доказателства, които доказват извършването на транспортна услуга, напр. товарителници за автомобилен превоз, марка, модел и регистрационен номер на превозното средство, с което са извършени услугите, данни за шофьора и др. Дори да се приеме, че доставчикът е разполагал с кадрова обезпеченост, то липсват каквито и да е преки доказателства, че доставката е осъществена.

В тази връзка правилно е прието от органа по приходите, че непредставянето на екземпляри на фактурите, придружени с платежни документи и документи за приемо-предаване на услугите не може да докаже реално извършено прехвърляне на собственост върху тях. Според чл. 69 ЗДДС регистрирано лице има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчик - регистрирано по закона лице му е доставил, които стоки или услуги ще се използват за извършване на облагаеми доставки. В чл. 71 ЗДДС е предвидено, че лицето получател може да упражни правото си на данъчен кредит, когато притежава някой от документите посочени в т. 1-7 на същия член. От тълкуването на посочените законови разпоредби в тяхната взаимосвързаност се налага извода, че едно регистрирано по ЗДДС лице има право да приспадне като данъчен кредит данъка за получени от него облагаеми доставки на стоки или услуги, когато използва същите за осъществяване на облагаеми доставки и когато притежава за получените доставки данъчен документ с изискуемите от закона реквизити. Безспорно установено от органите по приходите и в заключението на вещото лице, което съдът кредитира в тази му част, че РЛ и „Транс оборот“ ООД са отразили в дневниците си за покупки/продажби процесните фактури. Вещото лице посочва, че не са представени допълнително данни за фактурираните услуги, поради което доставките не могат да бъдат индивидуализирани. В тази връзка правилно е прието от органа, че липсват доказателства отразените в дневниците стопански операции да са реално осъществени, поради което основателно не е признато правото на данъчен кредит в размер на 15 070,31 лв. и са начислени лихви.

Правилно не е признат и данъчен кредит за м.06 и м.07.2022 г. по издадени фактури за получени доставки от „Трейк енерджи“ ЕООД, доколкото е установено, че дружеството-жалбоподател повторно е упражнило правото си на данъчен кредит през данъчни периоди м.06 и м.07.2022 г. за едни и същи данъчни документи.

По изложените съображения, жалбата на „ММ Партнерс 2020“ ЕООД се явява основателна в частта относно допълнително начислен ДДС в размер на 5 280,73 лв. с прилежащи лихви 512,88 лв., поради което РА, потвърден с решение на директора на Дирекция „ОДОП“-Пловдив в тази му част следва да бъде отменен като незаконосъобразен, а в останалата част жалбата на дружеството следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото разноски на жалбоподателя не се дължат, доколкото претенцията е направена едва с писмените бележки, към които е приложен и списък по чл. 80 ГПК. Съгласно т. 11 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция, като с писмената защита не могат да бъдат предявени процесуално валидно искания за присъждане на разноски.

На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и с оглед отхвърлената част от жалбата, „ММ Партнерс 2020“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на НАП сумата от 1 998,40 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение по чл. 8, ал. 1 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

Водим от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001323002194-091-001/24.10.2023 г., потвърден с Решение № 11/12.01.2024 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив в частта, с която на „ММ Партнерс 2020“ ЕООД допълнително е начислен ДДС в размер на 5 280,73 лв. с прилежащи лихви 512,88 лв. за данъчен период м.09.2022 г. и м.01.2023 г.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ММ Партнерс 2020“ ЕООД срещу Ревизионен акт № Р-16001323002194-091-001/24.10.2023 г., потвърден с Решение № 11/12.01.2024 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив в частта, с която допълнително е начислен ДДС за м.08.2022 г. в размер на 371,60 лв., ведно с прилежаща лихва 48,29 лв.; лихва за закъснение при начисляване на ДДС за м.06.2022 г. в размер на 2,50 лв. и не е признат данъчен кредит за м.06, м.07, м.10, м.11 и м.12.2022 г. и м.02.2023 г. в размер на 15 711,79 лв. и лихва 1 625,77 лв.

ОСЪЖДА „ММ Партнерс 2020“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, [улица], представлявано от управителя Л. П. М., да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 1 998,40 (хиляда деветстотин деветдесет и осем лева и 40 ст.) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.