№ 837
гр. София, 20.04.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мирослава Тодорова
Членове:Христинка Колева
Мирослав С.ов
като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100600916 по описа за 2022 година
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.
Образувано е по жалба от К. С.С., чрез повереника му, срещу определение №
496 от 16.02.2022 г. на СРС, НО, 106-ти състав , с което е било потвърдено изцяло
постановление от 6.12.2021 г. на прокурор при Софийска районна прокуратура, с
което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено
наказателно производство по ДП № 15221/2021г по описа на 6 РУ-СДВР, пр. пр.
№16682/2021г по описа на СРП, образувано за престъпление по чл. 206, ал.1 НК.
В жалбата се твърди, че определението е необосновано, постановено в
нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните
правила, поради което се иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
друго, с което да бъде отменено постановлението за прекратяване на наказателното
производство и досъдебното производство да бъде върнато на СРП за продължаване на
процесуалноследственикте действия.
Въззивният съд, като прецени изцяло правилността на обжалваното
определение, намира за установено следното от фактическа страна.
Предмет на въззивното производство е съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка
съгласно чл. 243, ал. 7 от НПК. Жалбата срещу определението е подадена в предвидения в
закона срок и произхожда от процесуално легитимирано лице – пострадал от твърдяното
престъпление, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Досъдебното производство е образувано с постановление на СРП от 30.07.2021 г. за
това, че в периода 3.02.2021 г. – 9.06.2021 г. в гр. София противозаконно са били присвоени
чужди движими вещи, собственост на К.С. С. – сумата от 27 000 лева, от банковата му
сметка в „И.“ АД, която е владяна (изтеглена е била сумата от сметката) – престъпление по
чл. 206, ал.1 от НК.
В хода на досъдебното производство няма привлечени обвиняеми.
В обжалваното пред районния съд постановление е приета за установена следната
фактическа обстановка.
1
Св. К. С.С., 73-годишен към 28.01.2021 г., поддържал интимни отношения със св.
Д.Б. Д., 40-годишна.
На 6.11.2017 г. св. С. прехвърлил жилището си, находящо се в гр. София ж.к.
,,Лагера“, ул. „*******, на Е.А.Г. – майка на св. Д., за да не може съпругът на последната да
има претенции към имота след раздялата им. Към този момент самата св. Д. живеела в
жилището на св. К.С. заедно със С.С.ян С., с когото също имала интимни отношения.
Съгласно изготвения нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за гледане С. запазвал правото си пожизнено и безвъзмездно да ползва имота, а Георгиева се
задължавала да се грижи за домакинството и за самия него, да пазарува и да му осигурява
необходимата медицинска помощ и обслужване, както и всичко друго необходимо, за да му
осигури нормален спокоен живот, какъвто водел до този момент.
Св. С. и св. Д. злоупотребявали с алкохол. В резултат на дългогодишната употреба
на алкохол св. С. развил психични и поведенчески разстройства – синдром на зависимост.
На 7.10.2020 г. св. К.С. бил прегледан в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където бил
откаран по спешност от екип на ЦСМП, тъй като бил намерен паднал до леглото си с
множество следи от травматични наранявания с различна давност. При прегледа той бил в
адекватно състояние и при снемане на анамнезата заявил, че е паднал в дома си преди
няколко дни. След изписването от болницата започнал да живее в дома на св. Д. и приятеля
й С.С.ян С..
На 28.01.2021 г. св. С. се явил пред нотариус П.П. и подписал пълномощно рег. №
1250/28.01.2021 г., с което упълномощил Д. да извършва всякакви операции: теглене,
внасяне, преводи на неограничени суми от всички банкови сметки и депозити в лева и
валута с титуляр К. С.С.. Пълномощното било безсрочно.
На 3.02.2021 г. св. Д. посетила клон на ,,И." АД, откъдето изтеглила сумата от 2000
лева. На 5.02.2021 г. изтеглила още 15 000 лева, а на 10.02.2021 г. – и остатъка от 10 000
лева. На 10.02.2021 г. св. С. посетил клон на банката и подал молба, в която посочил, че
желае да оттегли пълномощното си. На 15.02.2021 г. подал заявление и до началника на 6
РУ-СДВР, в което изтъкнал, че действително е съставил пълномощно, по силата на което е
упълномощил Д.Б. Д., но идеята му не била тя да тегли неограничено, а да тегли суми, които
биха били необходими за евентуално негово бъдещо лечение.
На тази фактическа основа прокурорът е приел, че не е извършена измама по чл.
209, ал. 1 НК, нито престъпление по чл. 206, ал. 1 НК спрямо св. С..
С проверяваното в настоящото производство определение първостепенният съд
правилно е дефинирал границите на съдебния контрол по чл. 243 НПК, който се изразява в
извършване на проверка дали изводите на прокурора в постановлението за прекратяване
почиват на логически правилно конструиран и пълен анализ на събраните доказателства, без
да е допуснато изопачаване на смисъла им или превратно тълкуване. На следващо място,
съдът трябва да изясни дали проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно,
което позволява да се отговори и на въпроса дали прокурорът е формирал вътрешното си
убеждение въз основа на всички възможни доказателства. Същевременно обаче съдът не
бива да изземва функциите на обвинението по събирането и проверката на доказателствата и
за вземането на решението на кого да повдигне обвинение (конституционните правомощие
по чл. 127, т. 1, 2, 3 КРБ). Както и при вътрешноистанционния съдебен контрол на
съдебните актове, така и при съдебния контрол в досъдебното производство,
задължителните указания относно прилагането на закона – процесуалния и
материалноправния, изключват възможността да се дават указания за определен конкретен
резултат при решаване на делото. Затова съдът не може да дава обвързващи указания и не
предопределя резултата от оценката на доказателствения материал, както и изводите по
същество и съдържанието на съдебния акт.
Съблюдавайки изтъкната рамка, първата инстанция е дала обоснован отговор, че по
делото са събрани всички обективно достъпни доказателства, които позволяват прокурорът
да даде верен отговор на въпросите по съществото на делото. В досъдебното производство
2
са събрани показанията на свидетелите К.С. (включително пред съдия по реда на чл. 223
НПК), С. С. и Д. Д., именно въз основа на които следва да бъде установено действителното
фактическо положение на отношенията помежду им и на основанието св. Д. да получи по
силата на пълномощно достъп до банковата сметка на С..
Обосновано районният съд е изяснил и това, че прокурорът не е тълкувал превратно
смисъла на гласните доказателства. Показанията на св. Д. изцяло кореспондират на
съществуващия несъмнено обективен факт на даденото й пълномощно от св. С. и на обхвата
на представителната й власт, произтичаща от него. Първостепенният съд в тази насока
правилно е изтъкнал показанията на самия св. С., че когато е дал пълномощното на
свидетелката, не й е поставил ограничения за какво може да тегли парите. Действително св.
С. споделя какви са били очакванията му за разходване на средствата, но доколкото не ги е
споделил със св. Д. и не я ангажирал да действа в каквито и да било поставени от него
ограничения, тези очаквания не могат да представляват аргумент нито за това, че св. Д. е
въвела пострадалия в заблуждение относно собственото си поведение, нито за това, че е
настъпила промяна в отношението й към парите, до които е имала достъп по силата на
пълномощното. Това е достатъчно, за да се приеме, че правната оценка на установените
релевантни факти, дадена от прокурора в постановлението за прекратяване на наказателното
производство, е правилна. Св. Д. не е създала, нито е поддържала невярна представа у св. С.
за това дали ще изтегли парите и за какво ще ги разходва, с което да го е мотивирала да
извърши акт на разпореждане и така да набави за нея или за другиго имотна облага и в
същото време да претърпи вреда. Не е налице и обсебване на парите, тъй като по силата на
упълномощаването св. Д. е получила безпрепятствен достъп и неограничено в предметен
аспект право да се разпорежда с паричните средства на упълномощителя в ,,И." АД.
Районният съд е дал законосъобразен отговор и на възраженията в жалбата на св. С.,
че в случая е налице злоупотреба с доверие по смисъла на чл. 217, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК.
Действително в постановлението за прекратяване на наказателното производство не са
изложени конкретни съображения, от които може да бъде формирано заключение, че
прокурорът е проверил дали поведението на св. Д. може да бъде съставомерно по този
текст. Дотолкова доколкото обаче в заключителната част на мотивите на постановлението е
посочено, че в разглеждания случай липсва престъпление, това означава, че прокурорът
приема липсва на всякакво престъпление, включително и злоупотреба с доверие. За разлика
от прокурора, първостепенният съд е изложил конкретни доводи защо деянието на св. Д.
обективно не може да осъществи състава на престъплението по чл. 217, ал. 2 НК, които
въззивният съд намира, че почиват на правилно разбиране на материалния закон. Районният
съд прецизно и убедително е изяснил разликата между престъплението по чл. 217, ал. 2 вр.
ал. 1 НК и обсебването по чл. 206 НК, като се е позовал и на практиката на ВКС.
Престъплението по чл. 217, ал. 2 НК има субсидиарен характер спрямо това по чл. 206 НК и
деянието е съставомерно по първия текст, когато е налице неизпълнение на задължението на
пълномощника, на когото е поверено чуждото имущество, да се грижи за него и от това
настъпят ограничения или тежести за имуществото. Когато обаче има акт на разпореждане
без правно основание с конкретно поверено имущество, деянието е съставомерно по чл. 206
НК. Тъкмо поради това досъдебното производство е започнало с разследване на
възможността поведението на св. Д. да осъществява престъпление по чл. 206 НК. Както
беше посочено обаче, св. Д. разполагала със сумите по банковата сметка на св. С., без
поставени ограничения от негова страна, въз основа на издаденото от него пълномощно с
нотариална заверка на подписа.
Въз основа на изложените съображения въззивният състав намира, че не са налице
сочените във въззивната жалба основания за отмяна на определението на СРС, тъй като в
него законосъобразно и обосновано е приет за правилен крайният извод на прокурора при
СРП за това, че наказателното производство следва да бъде прекратено. Разследването е
проведено всестранно и пълно, като са били предприети всички възможни процесуални
действия в обем, достатъчен за разкриване на обективната истина за разглежданите събития
и събраните доказателства са позволили на прокурора да формира обосновани изводи за
3
наличието на основание за прекратяване на наказателното производство по чл. 243, ал. 1, т.
1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
Ето защо въззивният съд намира, че първоинстанционното определение, с което е
потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство, е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 243, ал. 8 НПК, Софийският градски
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 496 на СРС, НО, 106 състав по н.ч.д. № 524
по описа за 2022 г. на същия съд, с което е потвърдено постановление за прекратяване
на наказателно производство от 6.12.2021 г. на прокурор при Софийска районна
прокуратура по ДП № 15221/2021 г. по описа на 6 РУ-СДВР , пр. пр. № 16682/2021 г.
по описа на СРП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4