Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.11.2021 г.
Софийският окръжен
съд, гражданско отделение, IV- ти първоинстанционен състав, в
открито заседание на 21.10.2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
Даниела Ангелова разгледа докладваното от съдията гр. д. № 954/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба на Ф.Б.Я. чрез адв. Г. от САК срещу Г.В.Е.,
Я.Г.Е. и Д.М.М.,***.
Ищецът твърди, че с
договор за паричен заем от 09.05.2013 год. предоставил на „Е. М.“ ООД, гр. Е.,
сумата 122 000 евро, преведена по сметка на заемателя в Б.„ДСК“ ЕАД.
Според чл. 9 от договора ответниците се задължили да отговарят като съдлъжници
за връщане на заема, като са се подписали в графа „заемател“. С анекс от
01.02.2014 год., подписан от ответниците, действието на договора за заем е
продължено, като е променен и падежът за плащане на задължението по договора за
заем – до 31.12.2014 год. Ответниците по делото подписали и записи на заповед
за сумата по този договор, като преди предявяване на настоящия иск са предявени
частични искове в три производства по реда на чл. 124, ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК, две от които са приключили с влезли в сила решения. Поради неизпълнение на
договора за паричен заем и невръщане на предоставената сума за ищеца е налице
правен интерес по съдебен ред да претендира вземането, като моли съда
ответниците да бъдат осъдени да му заплатят солидарно сумата 61 000 евро,
по предявения частичен иск, при общ размер на вземането 122 000 евро, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. Твърди, че до момента са налице влезли в сила решения,
с които ответниците Я.Е. и Д.М. са осъдени да му заплатят сумата 20 333
евро всеки от тях, а по отношение на ответницата Г. Я. е налице невлязло в сила
решение, с което също е уважен предявения срещу нея частичен иск.
В писмения отговор
ответниците оспорват изцяло предявените искове, като неоснователни. Правят
възражение, че не дължат претендираната сума, тъй като не са страна по договора
за заем – нито като получатели, нито като солидарни длъжници или поръчители.
Сочат, че не са получавали процесната сума и не са давали съгласието си да
бъдат солидарни длъжници по договора за заем, а са подписали договора като
свидетели. Не са страна и не са подписвали анекса към договора за заем. Твърдят,
че анексът от 01.02.2014 год. е неистински /неавтентичен/, тъй като не носи
техните подписи. Правят и възражение за изтекла погасителна давност, на
основание чл. 110 вр. чл. 114, ал. 1 от ЗЗД.
След преценка на събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
С договор за паричен заем от
09.05.2013 год. Ф.Б.Я. е предоставил на „Е. М.“ ЕООД, гр. С.сумата от 122 000
евро, като за обезпечаване на вземането заемателят е издал в полза на заемодателя
запис на заповед за размера на главницата. Заемодателят се е задължил да
предостави сумата на два транша и в срок до 20.05.2013 год. по посочена в
договора банкова сметка ***. Лихвата по заема е в размер на 10% за срока на
погасяване – до 31.12.2013 год. Посочено е в чл. 9 от договора, че съдлъжници
по договора са ответниците Я.Г.Е., Г.В.Е. и Д.М.М.. Договорът е подписан от
заемодателя, дружеството-заемател чрез управителя Валентин Любенов Пенев и от
съдлъжниците – физически лица. Според заключението на съдебно-счетоводната
експертиза на в.л. Б. от 09.12.2020 год. в периода 10.05.2013 год. – 31.08.2013
год. са извършени преводи от Ф.Б.Я. по банковата сметка в „Б.ДСК“ ЕАД с титуляр
„Е. М.“ ЕООД на следните дати и за следните суми: 13.05.2013 год. – преведени
49 900 евро с основание „паричен заем“; 20.05.2013 год. – преведени 71 970 евро
с основание „паричен заем“; 30.07.2013 год. – преведени 39 960 евро с основание
„паричен заем“.
С анекс от 01.02.2014 год. към
договора за паричен заем от 09.05.2013 год. срокът за погасяване на заема е
удължен до 31.12.2014 год., като е уговорено за забава на плащанията за м.
януари 2014 год. заемателят да заплати допълнителна лихва в размер на 2% върху
дължимата главница. Анексът е подписан от
заемодателя, дружеството чрез управителя Г.Е. и ответниците по делото –
„заематели“.
С решение № 112/09.10.2017 год.
по т.д. № 156/2016 год. на СОС е признато за установено по отношение на Я.Г.Е. ***
съществуването на вземанията на Ф.Б.Я. за следните суми, за които е издадена
заповед № 4 от 25.01.2016 год. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 11/2016 год. по описа на РС-Е.:
сумата 20 333 евро, представляваща част от вземането по запис на заповед от
09.05.2013 год., издаден от Я.Г.Е. за сумата от 122 000 евро с падеж 31.12.2013
год., законната лихва върху сумата, считано от 20.07.2016 год. до окончателното
изплащане, като е отхвърлен иска досежно лихвата за периода от 25.01.2016 год.
до 19.07.2016 год. Решението е влязло в сила на 27.11.2019 год.
С решение № 222/06.06.2017 год.
по гр.д. № 461/2016 год. на СОС е признато за установено на основание чл. 422
от ГПК, че Д.М.М. дължи на Ф.Б.Я. сумите по издадената по ч.гр.д. № 12/2016
год. на ЕтРС заповед № 5 от 25.01.2016 год. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ, както следва: 20 333 евро, ведно със законната лихва,
считано от 25.01.2016 год. до окончателното изплащане, ведно с разноските, като
сумата представлява частично вземане от цялото непогасено задължение на
издателя на запис на заповед от 09.05.2013 год. за сумата 122 000 евро. Решението
е влязло в сила на 25.06.2018 год.
С решение от 14.12.2018 год. по
гр.д. № 439/2017 год. на СОС е признато за
установено на основание чл. 422 от ГПК, че Г.В.Е. дължи на Ф.Б.Я. сумите по
издадената по ч.гр.д. № 6384/2016 год. на СРС заповед от 25.01.2016 год. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ, както следва: 61 000
евро, ведно със законната лихва, считано от 25.01.2016 год. до окончателното
изплащане, ведно с разноските. Решението е влязло в сила на 04.05.2020 год.
Според заключението на
съдебно-графическата експертиза на в.л. Р. от 05.03.2021 год. подписите в
анекса от 01.02.2014 год. към договора за паричен заем от 09.05.2013 год. под №
1- 2, 3 и 4 са положени от ответниците Г.Е.,
Я.Е. и Д.М..
Според показанията на св. З. –
служител в управляваното от ищеца дружество „Е.“ АД, ищецът Ф.Я. имал
взаимоотношения с „Е. М.“ ЕООД, на която отдал под наем сграда в гр. Б.. Тъй
като дружеството-наемател нямало достатъчно финансови ресурси, през пролетта на
2013 год. Ф.Я. предоставил заем в размер на 122000 евро, като договорът бил
подписан от представителите на двете дружества, както и от ответниците –
физически лица. Впоследствие бил подписан и анекс към договора за заем.
Ответниците се съгласили да подпишат договора като съдлъжници, като издали в
полза на заемодателя и записи на заповеди за дадената в заем сума. Впоследствие
заемателите многократно обещавали да върнат предоставените парични средства, но
и до настоящия момент не са погасили дълга. Ищецът се съгласил да предостави
сумата, тъй като ответниците имали сериозен бизнес – производство на медицински
стави и създавали впечатление, че разполагат с материални възможности, като
имали сключени договори с големи производители, но в момента се нуждаели от
финансиране.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
С оглед изложените твърдения в
исковата молба, предявените искове следва да се квалифицират като такива по чл.
240 вр. чл. 121 и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. По тези искове в
тежест на ищеца е да докаже, че: по силата на договор за заем 09.05.2013 год.
предоставил в заем на ответниците като съдлъжници сумата 122 000 евро, при
условията на договора и представения по делото анекс от 01.02.2014 год., както
и че представеният с исковата молба анекс от 01.02.2014 год. е подписан от
ответниците по делото, с оглед направеното оспорване от страна на последните.
О събраните по делото
доказателства безспорно се установи, че ищецът по делото е предоставил заем на дружеството
„Е. М.“ ЕООД в размер на 122 000 евро на 09.05.2013 год. Договорът е подписан в графа „заематели“ от
ответниците-физически лица, като в договора изрично е посочено, че Я.Г.Е., Г.В.Е.
и Д.М.М. се съгласяват да отговарят като съдлъжници по договора. Волята на
ответниците да отговарят съвместно със заемателя за изпълнението на неговото задължение
се установява и от обстоятелството, че същите са подписали като „заематели“ и
анекса към договора от 01.02.2014 год. /заключението на съдебно-графическата
експертиза на в.л. Р./. Подписването на договора и анекса към него от страна на
ответниците е конклудентно действие, с които е осъществено встъпването в дълга
на заемателя по договора. От гледна точка на кредитора – заемодател без правно
значение е дали в качеството си на съдлъжници ответниците са получили нещо по
договора за заем, тъй като това са вътрешни отношения между тях и
дружеството-заемател. С оглед това съдът не възприема възраженията на
ответниците, че са подписали договора единствено като свидетели, а не като
съдлъжници. Установи се също така от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза на в.л. Б., че заемодателят е предоставил реално уговорената в заем
сума, като в периода 10.05.2013 год. – 31.08.2013 год. е извършил преводи по
банковата сметка в „Б.ДСК“ ЕАД с титуляр „Е. М.“ ЕООД в общ размер на 161 830 евро
по сключените между страните два договора за паричен заем /от 09.05.2013 год. и
25.07.2013 год./ и анекси към тях, т.е. заемът като реален договор е сключен с
получаването на сумата от заемателя /горницата над процесната сума не е предмет
на настоящото производство/. Налице е и встъпване в дълга на заемателя от
третите лица – ответниците по настоящото дело, по съглашение едновременно с
кредитора и длъжника. Следователно, ответниците и първоначалният длъжник
отговарят към кредитора като солидарни длъжници, съгласно разпоредбата на чл.
101, изр. последно от ЗЗД. Неоснователно е възражението на ответниците,
направено в писмения отговор на исковата молба, за погасяване на вземанията по
давност, на основание чл. 110 вр. чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. В случая е приложим общия петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД,
който е започнал да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо, а
това в настоящия случай е датата на падежа – 31.12.2014 год., определен с
анекса от 01.02.2014 год., като към датата на подаване на исковата молба – 30.12.2019
год., не е изтекъл изискуемият петгодишен давностен
срок и вземането, произтичащо от договора за заем не е погасено по давност. Ето защо, възражението за настъпила
погасителна давност е неоснователно.
С оглед това следва да се приеме,
че ищецът е доказал наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.
240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 121 от ЗЗД за уважаване на исковете – сключване на
договор за заем, реално получаване на сумата от заемателя и солидарната
отговорност на ответниците за частта от дълга в размер на 61 000 евро, представляваща процесната
част от заетата сума в общ размер от 122000 евро. Ответниците дължат и законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
30.12.2019 год. до окончателното изплащане.
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят
на ищеца сумата 8 272,20 лева, представляваща направените по делото разноски,
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Воден от горното, Софийският
окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.В.Е. ЕГН **********, Я.Г.Е. ЕГН
********** и Д.М.М. ЕГН **********,***, да заплатят солидарно на Ф.Б.Я. ЕГН **********
сумата 61 000 евро, представляваща част от предоставена в заем сума
с договор за паричен заем от 09.05.2013 год., изменен и допълнен с анекс от
01.02.2014 год., сключен между Ф.Б.Я. - заемодател, „Е. М.“ ЕООД, гр. С.–
заемател и ответниците по делото като съдлъжници, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.12.2019
год. до окончателното изплащане, по предявените частични искове /при общ размер
на вземането 122000 евро/ от Ф.Б.Я. срещу Г.В.Е., Я.Г.Е. и Д.М.М., с правно
основание чл. 240 вр. чл. 121 и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
Г.В.Е. ЕГН **********, Я.Г.Е. ЕГН ********** и Д.М.М. ЕГН **********,***, да
заплатят на Ф.Б.Я. ЕГН ********** сумата
8 272,20 лева, представляваща направените по делото разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред САС.
СЪДИЯ: