№ 35515
гр. София, 23.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20221110128099 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице
процесуалните предпоставки за приемането им.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за
доброволно уреждане на спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му
в открито съдебно заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, настоящият състав на
Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
УАЗВА на ищеца М. А. М., че в едноседмичен срок от получаване на
настоящото определение може изрично да заяви, че продължава да поддържа
подадената молба вх. № 287604/22.12.2022 г. за определяне на срок за бавност
за насрочване на делото в открито съдебно заседание като
ПРЕДУПРЕЖДАВА страната, че в противен случай същата ще се смята за
оттеглена.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства под опис.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 14.03.2023 г. от 10:40 часа ,
за когато страните да бъдат своевременно и надлежно призовани.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на
ищеца- и препис от отговора.
1
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както
следва:
Предявен е от ищеца М. А. М. иск с правно основание чл. 124 ГПК вр.
чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника
„И...“ АД, че Договор за паричен заем № 4129328 от 27.04.2021 г., сключен
между страните, е нищожен поради накърняване на добрите нрави,
заобикаляне на закона и като противоречащ на закона, а в условията на
евентуалност – прогласяване нищожност на клаузата по чл. 4 от Договор за
паричен заем № 4129328 от 27.04.2021 г., с която е предвидено задължение за
предоставяне на обезпечение като противоречаща на добрите нрави.
Ищецът М. А. М. твърди, че на 27.04.2021 г. между страните бил
сключен Договор за паричен заем № 4129328, по силата на който ответното
дружество предоставило заемна сума в размер на 3000 лв. за срок от 44
седмици. Поддържа се, че ищецът заплатил сумата от 2238,56 лв., като
съгласно уведомление от ответника кредитополучателят дължи 3610,88 лв.
Сочи се, че в чл. 4 от процесния договор кредитополучателят следва да
осигури едно от предвидените в клаузата обезпечения, като в изпълнение на
това си задължение ищецът сключил договор за поръчителство № 4129328 с
Ф..“ ЕООД. Съгласно сключения договор за поръчителство ищецът следвало
да заплати на поръчителя възнаграждение в размер на 2321,88 лв., което било
разсрочено за плащане заедно с вноската по договора за кредит, като общо
дължимата сума по кредита ставала 5808 лв. Поддържа нищожност на
клаузите за възнаградителна лихва и възнаграждение за поръчителство, тъй
като същите били в противоречие с добрите нрави, внасяли неравноправие
между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансовата
услуга в разрез с принципа за добросъвестността, водели до
нееквивалентност на престациите. Твърди, че възнаграждението по договора
за поръчителство представлявало скрита лихва. Посочва, че невключването
на възнаграждението в ГПР на кредита е в нарушение с добрите нрави и влече
недействителност на целия договор за кредит, тъй като ГПР надхвърляло
законоустановения максимален праг. Поддържа, че следва да се дължи само
чистата сума по кредита. Сочи се, че кредитодателят и поръчителят са
свързани лица. Допълва, че ГПР е посочен единствено като процент, но от
съдържанието на договора не ставало ясно кои разходи са включени в него.
Твърди се, че в конкретния случай в ГПР не са включени всички преки или
косвени разходи и липса ясно разписана методика на формиране. Сочи се, че
договорът за кредит бил сключен при предварително изготвени условия,
които не били индивидуално уговорени между страните. Поддържа се, че
ищецът не е могъл да влияе на съдържанието на клаузите по договора. С тези
аргументи се твърди, че договорът за поръчителство е недействителен. Моли
за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът „И...“ АД подава отговор на исковата молба, в срока по чл.
131 ГПК, като оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че
сключеният договор за заем е действителен и не противоречи на закона и
добрите нрави. Твърди, че са посочени редът и начинът за изчисление на
2
ГПР, както и неговите компоненти, от които се формира. Поддържа, че не
следва да се посочва математическият алгоритъм, по който е изчислен. Сочи
се, че в договора за кредит не следва да се изброяват всички разходи, а
единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР.
Заявява, че договорът за поръчителство представлява акцесорно вземане и
като такова не е необходимо възнаграждението по него да бъде включено в
ГПР по договора за паричен заем. Излага, че ГПР се изчислява към датата на
сключване на процесния договор за заем и няма как да бъде предвидено дали
заемополучателят ще предостави обезпечение и какво по вид ще бъде то.
Посочва, че услугата за поръчителство е предоставено по волята на
потребителя и като такава не следва да се включва в ГПР. Твърди се, че
лихвеният процент по договора е фиксиран и ясен за страните по него и не
следва да фигурира в договора за паричен заем как се разпределя във времето
с изплащането на всяка от дължимите погасителни вноски. Оспорва клаузата
за възнаградителна лихва да противоречи на добрите нрави. Поддържа
наличието на еквивалентност на престациите по договора за поръчителство,
като посочва, че възнаграждението било определено с оглед извършена
преценка на риска. Оспорва към момента на сключване на договора
заемополучателят да се е намирал в крайна нужда или такова материално
състояние, при което да изпитва сериозни материални затруднения. Твърди,
че ищецът е имал възможността да влияе върху съдържанието на договора, с
оглед което клаузите по него са индивидуално уговорени. Моли за
отхвърляне на предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
Доказателствена тежест:
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че
процесният договор за заем, както и визираната в него клауза по чл. 4, са
нищожни с оглед наведените в исковата молба основания.
В тежест на ответника е да докаже, възникване на правоотношението по
договор за заем между него и ищеца, който договор е действителен, тъй като
отговаря на императивните изисквания на ЗПК, с твърдяното от ответника
съдържание, в т.ч. възнаградителна лихва и такси; че оспорените клаузи са
били индивидуално уговорени.
Приема на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен Договор за
паричен заем № 4129328 от 27.04.2021 г., по силата на който ответното
дружество предоставило заемна сума в размер на 3000 лв. за срок от 44
седмици, а ищецът се е задължил да я върне заедно с възнаградителна лихва и
възнаграждение по сключен договор за поръчителство.
УКАЗВА на страните, че съгласно разпоредбата на чл. 161 ГПК, с оглед
на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите,
относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати
доказателства.
3
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото
заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4