Определение по дело №2117/2018 на Районен съд - Кюстендил

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 681

        гр. Кюстендил, 21.05.2019 год.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

Кюстендилският районен съд, гражданска колегия , в публичното заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ : АНДРЕЙ РАДЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Радев гр.д.№ 2117/2018 год.,за да се произнесе,взе в предвид следното:

"ОТП Факторинг България" ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенция по описванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище", бул. "Княз Александър Дондуков" № 19, етаж 2 (универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България" ЕООД, ЕИК ********* - заличен търговец считано от 15.11.2012г., съгласно вписване в Търговския регистър под № 20121115101316), представлявано от И. Г.Д.-М. - Изпълнителен директор и Е. Д. К. -Прокурист, чрез пълномощника си юрисконсулт Р. М. М., редовно упълномощена с нотариално заверено пълномощно рег. № 12328/27.11.2014г. по описа на М. Ш. - Нотариус с район на действие - СРС, вписана под № 042 в регистъра на Нотариалната камара Съдебен адрес:*** е предявило против Б.Ц.А.,ЕГН ********** *** ,настоящ адрес-***, иск да бъде признато за установено по отношение на ответника съществуване на вземания на ищеца,за които са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение от 10.03.2016 год. и изп.лист от 10.03.2016 год.,изд.по ч.гр.д.№ 405/2016 г.КРС,произтичащи от договор за стоков кредит от 07.06.2014 год.,включващи 1016.17 лв. главница,ведно със законната лихва върху нея,считано от 11.12.2015 год. до изплащане на вземането,182.70 лв. договорна лихва за периода от 07.01.2015 год. до 10.12.2015 год.;29.05 лв. надбавка за забава периода от 15.01.2015 год. до 10.12.2015 год.и 120.00 лв. заемни такси.

 

С отговора на ИМ особеният представител на ответника оспорва допустимостта и основателността на предявените искове,като се развиват съображения в насока оспорванията  

 

КРС,след като обсъди при усл.на чл.235,ал.2 и 3 ГПК събраните по делото доказателства,приема за установено следното:

 

От Договор за стоков кредит от 07.06.2014 год.,ведно с декларация за гражданско и имуществено състояние,погасителен план,Общи условия ,Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия") от 07.12.2016 г.,Извадка от Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия,Писмено потвърждение за извършената цесия,Пълномощно, издадено от цедента "Банка ДСК" ЕАД до „ОТП Факторинг България" ЕООД относно  уведомяването на длъжниците за цесията,Уведомително писмо за прехвърляне на вземането,уведомлене по изп.дело № 25/2018 год. по описа на ЧСИ Е. Х.,рег.№ 743 с район на действие КОС с изх.№ 04351/13.04.2018 год. до ответникът,уведомително писмо /приложение№ 3/,дубликат на фактура № **********,нотариална покана с изх.№ на Банка „ДСК“ЕАД № 11-20-01925/27.08.2015 год. до ответникът,с рег.№ 5487,том 4,акт 4 по описа на М. м.-Р.-Нотариус с район на действие –Районен съд-София,извлечене от счетоводните книги на банка „ДСК“ЕАД за сметка № 21802462/11.11.2015 год. и приложеното в цялост ч.гр.д.№ 405/2016 г.КРС,се установява това,че : 1.между „банка ДСК“ЕАД и ответникът е бил сключен договор за стоков кредит, по силата на който банката като кредитор е отпуснала на ответникът като длъжник в заем сумата от 1299.00 лв.,която последният се задължил да върне при условията на кредита и погасителният план на 24 равни месечни вноски,всяка в размер на 64.78 лв.,изключая последната която е в размер на 64.67 лв.;2.банката е изпълнила договорното си задължение да предаде реално в заем уговорената сума;3.с нотариална покана банката извесила ответникът,че поради неизпълнение на договорните му задължения обявава цялото си вземане за предсрочно изискуемо;4.въз осонва на извлечение от сметка към дата 11.12.2015 год. банката депоздирала пред СРС заявление по чл.417 ГПК,което било уважено с издаването на заповед № 195/10.03.2016 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д.0 40582016 год. КРС и изпълнителен лист на 10.03.2016 год.;5.с договор за покупко-пордажба на вземания от 07.12.2016 год.банката цедирала вземането си по изп.лист на ищецът.

 

На основание на установеното съдът счита,че исковете са процесуално недопустими,поради което производството по делото следва да се прекрати.Мотивите  са следните.

 

Съдебната практика,доминирана от общият принцип формулиран в т.10б от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС ОСГТК по т.д.4/2013 г. е  че при частно правоприемство основано на договор за цесия и настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска, легитимиран да го предяви е и цесионерът. Но от втора страна т.4 г на посоченото предвижда изключение за частно правоприемство на страната на кредитора в заповедното производство. В хипотезата по чл. 417 т.2 ГПК възможността за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение произтича от особеното качество на кредитора, поради което и неговият частен правоприемник трябва да притежава същото качество, за да получи заповед за незабавно изпълнение. В обратният случай би се стигнало до положение да се заобиколи законът като субект ,извън посочените в нормата се снабди със заповед за незабавно изпълнение.Ограничение за цедиране на вземането по ЗИПЗВД няма,но  такова е предвидено за издаване на изпълнителен лист по облекчения ред на чл. 417, т. 2 ГПК. Тъй като настоящото исково производство е продължение на заповедното и в него се проверява възникнало ли е изпълнителното основание. След като за вземане произтичащо от банкова сделка е необходимо заявителят по чл.417 ГПК към момента на подаване на заявлението  да има специалното качество банка, същото ограничение е важимо и в исковото производство по чл.422,ал.1 ГПК.Ищецът в настоящото производство няма специалното качество на банка и не може да предяви иск за установяване съществуване на вземане по ЗИПЗ,при положени ече той не е и заявителят в заповедното производство.Ищецът,който в казуса е цисионер и  страна по материалното правоотношение не е лишен от възможността да защити правото си по общия ред с осъдителен иск /срвн.решение № 1 от 01.02.2017 г.по т.д. № 3228/ 2015 година, Търговска колегия, II отделение на ВКС и решение № 128/16.05.2019 г. по в.гр.д.№ 148/2019 г.на Окръжен съд-Кюстендил/.

Няма доказателства ответникът да е сторил разноски в процеса,поради което такива няма да му се присъждат.

Водим от горното и на осн.чл.130 ГПК,съдът:

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 2117/2018 г.КРС,образувано по предявеният от "ОТП Факторинг България" ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенция по описванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище", бул. "Княз Александър Дондуков" № 19, етаж 2 (универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България" ЕООД, ЕИК ********* - заличен търговец считано от 15.11.2012г., против Б.Ц.А.,ЕГН ********** *** ,настоящ адрес-***, иск да бъде признато за установено по отношение на ответника съществуване на вземания на ищеца,за които са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение от 10.03.2016 год. и изп.лист от 10.03.2016 год.,изд.по ч.гр.д.№ 405/2016 г.КРС,произтичащи от договор за стоков кредит от 07.06.2014 год.,включващи 1016.17 лв. главница,ведно със законната лихва върху нея,считано от 11.12.2015 год. до изплащане на вземането,182.70 лв. договорна лихва за периода от 07.01.2015 год. до 10.12.2015 год.;29.05 лв. надбавка за забава периода от 15.01.2015 год. до 10.12.2015 год.и 120.00 лв. заемни такси и ВРЪЩА ИСКОВАТА МОЛБА И ПРИЛОЖЕНИЯТА на ищецът .

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред окръжен съд-град Кюстендил в 7-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: