Решение по дело №1825/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260209
Дата: 17 декември 2020 г. (в сила от 6 януари 2021 г.)
Съдия: Петя Йорданова Котева
Дело: 20201720201825
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер260209/17.12.                           Година 2020                                                Град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишки районен съд                                                                   Втори наказателен състав

На шестнадесети декември                                                                                 Година 2020

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                                        Председател: Петя  Котева

Секретар: Даниела Благоева

 

като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 01825  по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 2118238 на ОД на МВР Перник, с който на А.Х. К., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 650 лв (шестотин и петдесет) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)  за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон.

По изложени в жалбата доводи жалбоподателят А.Х. К., чрез упълномощения си защитник – адв. Г.Б. от ПАК, моли ЕФ да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен. Прави оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с описанието на нарушението. Лично не участва в хода на съдебното производство, в което се представлява от адв. Б., който поддържа изложените в жалбата съображения за отмяна на процесния ЕФ. Прави искане за присъждане на направените разноски.

Въззиваемата страна ОД на МВР Перник – редовно призована, не изпраща представител за съдебното производство. В придружителното писмо е направено възражение по чл.63, ал.4 от ЗАНН  за прекомерност на заплатеното възнаграждение в настоящето производство.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена в предвидения в закона срок и от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.

От фактическа страна:

На 07.05.2018г. в 14:43 часа на път І-6, км 84+000, бензиностанция Петрол преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип  „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0 заснело движещият се в посока към с. Драгичево лек автомобил „Опел Астра Стейшън Вагон” с рег. № ******със скорост от 117 км/ч при разрешена такава от 60 км/ч, въведена с пътен знак В26.

След преустановяване на извършвания в периода от 13:45 часа до 15:15 часа  видеоконтрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място полицейският служител Р.М.изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, който бил регистриран на 11.05.2018 г. с рег. № 1158р-2882.

При направена справка по регистрацията на моторни превозни средства се установило, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е  собственост на А.Х. К., ЕГН **********, срещу която  е издаден процесния ЕФ, в който било посочено, че превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с 57 км/ч. Издателят на фиша наложил на жалбоподателя на чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.6 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 650 лв за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия закон. А.К. не се възползвала от правото си на възражения по чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП, а обжалвал същия с процесната жалба пред съда.

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: справката от регистрацията на моторни превозни средства доказва, че жалбоподателят е собственик на автомобила, чиято скорост е била фиксирана, което не се и оспорва от А.К.. Разпечатката от показанията на автоматизираното техническо средство-снимка № 11743D0/0013024 установява, че на 07.05.2018г. в 14:43 часа автомобил с рег. № ******е засечен със скорост, която съвпада с обективираната в ЕФ. Към доказателствения материал са приобщени протокола за използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“, удостоверяваща, че е  вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване под № 5126, приложение, издадено от производителя за техническите и метрологични характеристика на процесната система, протокол от проверка № 248-ИСИС от 11.12.2017г. на Българския институт по метрология за съответствие с техническите изисквания, писмо  изх. № 11-00-374 от 10.12.2020 г. на Областно пътно управление Перник, че км 84+000 попада в рамките на населеното място гр. Перник, като ограничението на скоростта в участъка е въведено с  пътен знак В26 и е с цифрово означение 60 км/ч, монтиран 140 м преди горецитирания участък.

От правна страна:

Не се спори, че към датата на  констатиране на нарушението лек автомобил „Опел Астра Стейшън Вагон” с рег. № ******е собственост на жалбоподателя, поради което и правилно в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. От страна на жалбоподателя не се навеждат и възражения, че друго лице е извършило нарушението, както и не са налице доказателства за евентуално упражняване, в законоустановените срокове на правата по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът прие като довод, че не са налице последно посочените хипотези, и самия факт, че подадената жалба е именно срещу процесния ЕФ.

По делото не се спори, че процесното нарушението е заснето с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с автоматизирано техническо средство  № 11743d0. Същата е одобрен на 07.09.2017 г. тип средство за измерване съгласно приетото като писмено доказателство удостоверение № 17.09.5126, издадено от  Българския институт по метрология, като същевременно е отговаряло на съответните технически изисквания.

По категоричен начин се доказа, че процесната преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса на служител, който само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа. Самата система измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема  само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на моторното превозно средство. В приложението, което е неразделна част към удостоверението за одобрен тип като средство за измерване на процесната система подробно е описана процедурата по обработване на данните, които са получени от лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат променени от човешки фактор, поради което и изложените съображения в жалбата, че нарушението е установено и заснето с техническо средство, което не е автоматизирано са некоректни.

На снетия от паметта на системата снимков материал № 11743D0/0013024, който е веществено доказателствено средство се наблюдава именно автомобила посочен в ЕФ, тъй като превозното средство и регистрационният му номер са видими по ясен и категоричен начин. Наличието на заснето второ превозно средство в изображението не поставя под съмнение, че измерената скорост е именно на автомобила на К., тъй като съгласно приетото приложение към удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126 на БИМ, превозното средство чиято скорост е измервал лазерния лъч на модула в момента на заснемане на изображението е определяем от пресичането на маркерите на четирите страни на снимката, като в случая пресечната точка на наличните маркери на снимката се пресичат точно на автомобила  с рег. № РК 6992 ВР.

Настоящият състав намира, че са основателни наведените в жалбата доводи за допуснати съществени процесуални нарушения свързани с описанието на нарушението и съответната нарушена правна норма, което от своя страна е довело до невъзможност да се формира по несъмнен начин извод досежно правилността на дадената квалификация на нарушението и да се направи извод законосъобразно ли е посочена приложимата санкционна норма. Съображенията са следните:

На първо място направеното описание на нарушението в ЕФ е както непълно, така и неточно, с което е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на обжалвания документ, свързано с императивните реквизити, предвидени  в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП във връзка с посочване мястото на извършване на нарушението, което е ограничило правото на защита на наказаното лице и е основание за отмяна на ЕФ. В протокола по чл. 10 ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.  изрично е отбелязано обстоятелството, че ограничението на скоростта в участъка е от 60 км/ч вследствие на пътен знак В26. Наличието на този знак и местонахождението му в рамките на населеното място гр. Перник по несъмнен начин се доказват и от писмо изх. № 11-00-374 от 10.12.2020 г. на Областно пътно управление Перник. В ЕФ, обаче, при фактическото описание на мястото на което е било установено нарушението не е посочен съответния задължителен обективен елемент от състава на нарушението, което се вменява на жалбоподателят, т.е. дали дали моторното превозно средство е управлявано в населено или в извън населено място. В процесния случай липсата на посочване на този обективен елемент води и до невъзможност да се извърши преценка досежно санкционирането на жалбоподателя  на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.6 от ЗДвП,  която касае превишена скорост в извън населено място.  

Настоящият състав счита за необходимо да отбележи, че действително в процесния случай е приложен закон за по-леко наказуемо нарушение, но същият противоречи на установеното  в хода на съдебното производство място на извършване на нарушението - км 84+000 на път І-6, намиращ се в населеното място гр. Перник.  Още повече, че за настоящия случай не са били налице материалноправните и процесуалноправните предпоставки за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя в процедурата по чл. 189, ал.4 от ЗДвП, а е следвало на основание чл. 189, ал.1 от ЗДвП да се състави на нарушителя акт за установяване на административно нарушение, тъй като в релевантната санкционна норма  при установена скорост на движение, надхвърляща с над 50 км/ч разрешената максимална скорост в населено място (чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП), е предвидено и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство, което означава, че не са налице условията за приложение на специалната процедура за провеждане на административнонаказателното производство, поради което е следвало да се приложи общия ред.

Следва да се отбежи, че при описание на нарушението в обжалвания фиш е отбелязана като установена скорост точно засечената с автоматизираното техническо средство такава от 117 км/ч, без да е приспаднат в полза на нарушителя толеранса, който наказващия орган приема като допустима техническа грешка при измерването на скоростта. При това положение е налице неяснота при определянето на наказуемата скорост, което съставяла друго нарушение на процесуалните правила, доколкото ограничава правото на защита на санкционираното лице.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалвания ЕФ следва да бъде отменен като издаден в нарушение на процесуалния и материален закон.

По разноските:

Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалвания ЕФ, и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на приложения на л.35 договор за правна защита и съдействие от 20.10.2020 г. се установява, че жалбоподателят А.Х. К. е възложила на адвокат Г.Б. *** оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд Перник по обжалване на процесния ЕФ. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 350 лева и е заплатено в брой при подписване на договора, т.е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд.

Основателно е възражението по чл. 63, ал.4 от ЗАНН на въззиваемана страна за прекомерност на заплатеното адвокатско  възнаграждение в настоящето производство, предвид фактическата и правна сложност по делото и обема на извършената работа от адв. Б., чието процесуално представителство се е изразило в изготвяне на жалбата и участие в публично съдебно заседание, което е продължило пет минути, поради което и съдът го редуцира в размер от 300 лв (минимално предвидения в  чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения), като искането за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 350 лева не следва да бъде уважавано.

За пълнота на изложеното, съдът намира за необходимо да отбележи, че двете хипотези на ал.1 и ал.2 на чл. 18 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съществуват в условията на алтернативност, поради което и в зависимост от конкретно осъществения обем на действия по защита от адвоката се дължи възнаграждение само по една от тях, но не и едновременно по двете.   Приложното поле на първата алинея е, когато защитата и съдействието на адвоката се е състояло само в изготвяне на жалба, но не и в процесуално представителство. Затова и определеният размер на минимално дължимото възнаграждение е много по-малък. Предвиденото в чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. адвокатско съдействие е единно и обхваща както изготвяне на жалбата, така и представителство в съда, поради което в случай, че един и същи адвокат е изготвил жалбата и е осъществил процесуално представителство, се дължи само възнаграждението по ал.2, а не едновременно възнаграждения и по двете алинеи. Това обстоятелство е последователно изяснено в съдебната практика (напр. Решение № 7709 от 19.06.2017 г. по адм.д. № 4087/2016г. на ВАС, Решение № 16273 от 27.12.2018г. по адм.д. № 10321/2018г. на ВАС, Решение № 4843 от 02.04.2019г. по адм.д. № 14588/2018г. на ВАС).

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ  електронен фиш серия К, № 2118238 на ОД на МВР Перник, с който на А.Х. К., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 650 лв (шестотин и петдесет лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.6 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на А.Х. К., ЕГН ********** сума в размер на 300 лв (триста лева), представляваща направени от лицето в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Перник  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК. 

 

Председател:/п/

 

 

Вярно с оригинала,

 ИЕ