О П Р Е Д Е Л Е Н
И
Е № ...
гр. Враца, 05.12.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд, Гражданско отделение, в
закрито заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ
СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА Т. ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия
Младенова в.ч.гр. дело № 659 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 121, във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Т. Кампо“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: с. ***, срещу Определение № 249/17.09.2019 г., постановено по гр.д. № 423/2019 г. по описа на Районен съд – Оряхово, с което производството по делото е прекратено и същото
е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд на основание чл. 118, във вр. с чл. 119, ал. 4, във вр. с
чл. 108, ал. 1 ГПК.
Във въззивната частна жалба се поддържа, че определението е
незаконосъобразно. Жалбоподателят твърди, че съдът неправилно е уважил
възражението за местна подсъдност на ответника и е приел, че спорът е местно
неподсъден на Районен съд – Оряхово, а
компетентен да го разгледа е Софийски районен съд – съдът, в района на който е
седалището на ответника, като е счел, че ищецът не може да се възползва от
изборната подсъдност, уредена в чл. 113 ГПК. Навежда доводи, че при упражнено
право на избор на местна подсъдност по чл. 113 ГПК, общата подсъдност по чл.
108 и 105 ГПК се дерогира. Изтъква, че изборната
местна подсъдност по чл. 113 ГПК е приложима, когато ищецът има качеството на
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и търси защита на правата си в
това качество въз основа на съответния специален закон - в случая ЗЕ. Посочва,
че според легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 41б, б. „а” от ДР на ЗЕ, ищецът
се явява потребител на енергийни услуги, какъвто е всеки краен клиент, като
това понятие включва не само физически лица, но и юридически лица и еднолични търговци.
Изтъква и че изборната подсъдност по чл. 113 ГПК е приложима и към искове във
връзка с потреблението на ел. енергия, предявени от потребителите на енергия, в
подкрепа на което твърдение цитира практика на ВКС.
Иска се от съда
обжалваното определение да бъде отменено, а делото да бъде върнато на Районен
съд – Оряхово като местно компетентен да разгледа правния спор съд.
В срока по чл. 276, ал.
1
ГПК от насрещната страна „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ЕИК ***, не е
постъпил отговор.
Врачанският окръжен
съд, като обсъди данните по делото, във връзка с изтъкнатите в частната жалба доводи, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения
срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от активно легитимирано лице, при наличие на правен
интерес от обжалване, поради което същата
се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Пред Районен съд – Оряхово са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „Т. Кампо“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: с. ***, против „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. ***, с правно основание чл. 59 ЗЗД, във вр. с чл. 117, ал. 8 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 19 531,05 лв.,
представляваща дължимо обезщетение за предоставен достъп до енергийните
съоръжения на ищеца за периода от 20.10.2016 г. до 31.05.2019 г, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното ѝ изплащане,
както и за заплащане на сума в размер на 2 959,25 лв., представляваща
лихва за забавено плащане на това обезщетение до датата на завеждане на
исковата молба.
В срока за отговор на исковата
молба ответникът
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ЕИК ***,
е
направил възражение за местна подсъдност с искане за прекратяване на производството пред Районен съд - Оряхово и изпращането на делото за разглеждане на Софийски градски съд.
Районен съд – Оряхово е приел, че се
касае за спор за парично вземане и относно подсъдността следва да се приложи
чл. 105 ГПК – компетентен съд е този по седалището на ответника, а разпоредбата на чл. 113 ГПК в случая е неприложима,
тъй като отношенията, предмет на исковата претенция, са с правно основание чл.
117, ал. 8 ЗЕ и не се касае за потребителски иск, поради което с атакуваното
определение е прекратил производството и е изпратил делото по компетентност на Софийски районен съд.
Обжалваното
определение е правилно.
Според константната
практика на ВКС изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК е приложима в случаите,
когато ищецът има качеството „потребител” по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закон за защита на потребителите и търси защита
на правата си в това качество въз основа на съответния специален закон. Понятието „потребител” следва да се разглежда в широк смисъл, поради което
изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК е приложима към исковете на
физически лица - потребители на застрахователни услуги по Кодекса на застраховането,
на електрическа енергия по Закона за енергетиката, на платежни услуги по Закона
за платежните услуги и системи и др. /в
този смисъл Определение № 175 от 07.02.2011 г. по ч. т. д. № 918/2010 г. на
II т. о. на ВКС, Определение № 408 от 24.06.2014 г. по ч. т. д. № 1206/2014 г., II т. о. на ВКС и др./. В определение №
268/09.04.2010 г. по ч. т. д. № 148/2010 г., II т.о. на ВКС се посочва, че изборната подсъдност не е обусловена от вида на
потребителите и разграничаването им на физически и юридически лица. Поради
това, не съществува пречка правото на изборна подсъдност да се упражни и от
юридическо лице. Следователно от
изборната подсъдност по чл. 113 ГПК могат да се ползват и юридическите лица,
имащи качеството на „потребители” по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ.
Съгласно § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ „Потребител на енергийни услуги” е:
а) краен клиент, който купува
енергия или природен газ, и/или
б)
ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия
или природен газ. Според § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ „Краен клиент” е клиент, който купува електрическа енергия или
природен газ за собствено ползване, а съгласно
§ 1,
т. 41а от ДР на ЗЕ „Ползвател на
мрежата” е: а) физическо или юридическо лице - ползвател на електропреносна и/или електроразпределителна мрежа,
доставящо електрическа енергия в електропреносната
и/или електроразпределителна мрежа или снабдявано от такава мрежа. В конкретния случай дружеството-ищец не се ползва
със статут нито на краен клиент, нито на ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. Предявеният от ищеца иск е с правно основание чл. 59 ЗЗД, като дружеството претендира исковите суми, твърдейки, че е собственик на електрически
уредби и съоръжения, които е предоставил
за
ползване от ответника за целите на
преобразуването и преноса на електрическа енергия до други клиенти. В исковата молба не са наведени факти за наличието
на договорно правоотношение между ищеца и ответника, а сумите за ползването на
съоръженията се претендират от ищеца въз основа на твърдяно разместване на
блага, което се иска да бъде възстановено на плоскостта на неоснователното
обогатяване. С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че
ищецът няма качеството потребител на енергийни услуги по смисъла на ЗЕ в
твърдяното от него възникнало правоотношение с ответника с извъндоговорен
характер, поради което изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК е неприложима към така
предявените искове. Ето защо, те са подсъдни на Софийски районен съд, съгласно
общото правило на чл. 105 ГПК – компетентен съд е този, в района на който е седалището на ответника.
Като правилно и постановено без отклонения от приложимия закон, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Врачанският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 249/17.09.2019 г., постановено по гр.д. № 423/2019 г. по описа на Районен съд – Оряхово.
Определението може да бъде
обжалвано при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК пред ВКС с касационна
частна жалба в 1-седмичен срок от получаване на препис от него от жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.