РЕ Ш Е Н И Е
гр. София, 03.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети
юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка И. гр. д. № 7655 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 315609 от 17.01.2018 г.,
постановено по гр. д. № 66681/2016 г., по описа на СРС, I ГО, 118 състав, е
признато за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че А.И.К. дължи на „Т.С.“
ЕАД, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ,
сумата от 1 279, 09 лева, от която: 29 лв. - за дялово
разпределение, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
през периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г. за имот, находящ
се в гр. София, ж. к. „******, абонатен
№ 295379, ведно със законна лихва за периода от 30.06.2016 г. до изплащане на
вземането, както и на основание чл.86 ЗЗД – сумата от 222, 63 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 30.06.2013 г. до 15.06.2016 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
от 09.08.2016г. по ч. гр. д. № 36080/2016г. по описа на СРС, 118 състав. Ответницата
е осъдена да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сторените по
делото разноски в размер на 649, 97 лв. - в исковото производство и 330, 03 лв.
- в заповедното производство. Решението е постановено при участието на трето
лице – помагач на страната на ищеца - „Т.С.“ ЕООД.
С определение от 13.01.2019 г., постановено по гр. д. № 66681/2017 г. по
описа на СРС, 118 състав, по искане на ответницата А.И.К., на основание чл.
248, ал.1 ГПК е допуснато изменение на решение № 66681 от 17.01.2018 г. на СРС,
118 състав, в частта, с която ответницата е осъдена да заплати на ищеца, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №
36080/2016г. на СРС, 118 състав, за разликата над сумата от 80, 03 лв. до
първоначално присъдения размер от 330, 03 лв. В останалата част искането на
ответницата е оставено без уважение. Определението е влязло в сила на 23.05.2019
г., след обжалването му пред СГС.
Срещу
постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответницата А.И.К.,
с която го обжалва изцяло. Излага съображения,
че решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Оспорва между страните по делото да е
възникнало валидно облигационно правоотношение при Общи условия за доставка на
топлинна енергия. Съгласно чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ, когато става въпрос за
отношения между доставчик на топлинна енергия и потребител в сграда - етажна
собственост продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмен
договор при общи условия, сключен между доставчика и потребителя. С оглед на
това счита, че публикуването на Общите условия не е достатъчно, за да възникне
облигационна връзка, а е необходимо да бъде сключен писмен договор. Поддържа,
че доказателствата по делото не установяват идентичност между недвижимия имот, предмет
на делото, както и този, описан в представения от ищеца нотариален акт. Твърди,
че не е присъствала на Общото събрание на етажната собственост, за което е съставен
протокол от 23.05.2002 г. и не е подписвала същия. В хода на делото пред първата
инстанция не е безспорно установено кое лице е потребител на топлинна енергия
за абонатен № 295379, респективно не е установено, че до процесния
имот е доставена топлинна енергия, начислена като задължение по посочения
абонатен номер. Решаващият съд счита, че е допуснал процесуално нарушение, като
е кредитирал изцяло заключенията на допуснатите по делото съдебно – техническа
и съдебно – счетоводна експертизи. По делото не е доказано какво точно
количество топлинна енергия е доставена до сградата и в процесния
имот, тъй като в заключението на изготвената съдебно - техническа експертиза е
посочено, че общият топломер, монтиран в абонатната станция не е преминал
метеорологична проверка в срок. Вещите лица са работили въз основа на
документи, изготвени и представени от ищеца и третото лице - помагач, които
документи съдържат изгодни за тях обстоятелства. Счита, че първоинстанционното
решение е недопустимо, респективно неправилно и в частта, в която съдът е
признал за установено вземане на ищеца за такса за дялово разпределение в размер
на 29 лв. Подобно вземане не било заявено от топлопреносното
дружество в заповедното производство и за същото не е издавана заповед за
изпълнение. На следващо място излага, че
по делото не са ангажирани доказателства, от които да е видно по какъв начин
ищецът е определил размера на таксата за дялово разпределение, доколкото същата
не е нормативно определена. Счита, че не дължи лихва за забава за главницата за
топлинна енергия и за дялово разпределение, тъй като липсват доказателства за
публикуване на процесните вземания от страна на ищеца. Общите условия на дружеството влизат в сила, едва след
публикуването им в съответните ежедневници, но публикацията не е ноторна, поради което подлежи на пълно доказване в процеса.
Позовава се на нищожност на клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от Общите условия на
„Т.С.“ ЕАД и счита, че същите противоречат на чл.143, ал.1 ЗЗП и чл.146, ал.1,
пр.1 от ЗЗП. Моли съда да отмени изцяло
обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените
искове. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. С молба от 11.06.2020 г. оспорва въззивната жалба. Моли съда да потвърди обжалваното
решение, като му присъди сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатсок
възнаграждение от насрещната страна.
Третото лице –
помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен
отговор на въззивната жалба.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ
и чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия
за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 на ЗЕ по отношение на топлоснабден имот, находящ се гр.
София, ж. к. „******, като му дължи сумата от общо 1501,72 лв., от които: 1
250, 09 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2013 г. - м.04.2015
г., заедно със законната лихва за забава от 30.06.2013 г. до 15.06.2016 г.
в размер
на 218, 95 лв., както и 29,00
лв. – главница, представляваща стойност за предоставена услуга дялово
разпределение за периода м.05.2013 г. - м.04.2015 г. и 3, 68 лв. – лихва за
забава за периода 30.06.2013 г. - 15.06.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане на задължението, вкл. направените по
делото разноски да държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. Във връзка с подадено на 30.06.2016 г. заявление, по ч. гр. д.
№ 36080/2016 г. на СРС, 118 състав, е постановена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответницата е
депозирала възражение. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет
на издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответницата оспорва предявените
исковете. Счита, че няма качеството потребител на топлинна енергия, а между страните не е налице облигационно правоотношение.
По делото липсват доказателства, че за процесния
период е била титуляр на правото на собственост по отношение на процесния имот. Поддържа, че не е доставяно твърдяното от
него количество топлинна енергия и същата не е правилно отчитана. Оспорва
ищецът да е погасявал по предвидения ред задълженията на ответницата при
извършваните плащания. Моли съда за отхвърляне на предявените искове, като й
присъди сторените по делото разноски.
На 30.06.2016 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу А.И.К., за сумата от 1 279, 09 лв.
- главница, както и 222, 63 лв. – мораторна лихва за периода 30.06.2013 г. – 15.06.2016
г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът е ползвал доставена от ищеца топлинна
енергия през периода от м.05.2013 г. до м.04.2015 г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. гр. София, ж. к. „******, аб. № 295379.
Дължимите суми за доставена, но незаплатена топлинна енергия са 1 250, 09 лв. –
главница и 218,95 – лихва, а за дялово разпределение – 29 лв. – главница и 3, 68
лихва.
С разпореждане от 09.08.2016 г. по ч. гр. д. № 36080/2016 г. по описа на
СРС, 118 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е
разпоредил длъжника А.И.К. да заплати на кредитора „Т.С.“ ЕАД сумата от 1 279, 09
лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.05.2013 г.
до м.04.2015 г., ведно със законна лихва от 30.06.2016 г. до изплащане на вземането,
лихва в размер на 222, 63 лв. за периода 30.06.2013 г. – 15.06.2016 г. и 330,03
лв. разноски по делото, а именно: 30, 03 лв. - държавна такса и 300 лв. -
възнаграждение на юрисконсулт.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника А.И.К., с
което оспорва вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК, в приложимата към момента на завеждане на
делото редакция, ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по
исков ред.
Видно от представения нотариален акт за покупка на
недвижим имот № 102, том LIX, дело № 11782 от 10.06.1996 г., И.К.Д.и Т.А.Д.са продали на
дъщеря си А.И. Д.собствения си недвижим имот, а именно: апартамент № 8, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда”, бл. ******състоящ
се от: две стаи и кухня, със застроена площ от 71, 74 кв.м., при съседи: северозапад
– двор, югозапад – фуга, югоизток – двор, североизток – стълбищна
клетка, И.Р.И., отдолу – В. П.С., отгоре – П.В.П., заедно с мазе № 8, при
съседи: сз – мазе №7, И.Р.И., юз
– коридор, юи –мазе № 9 И.Й.И., си – фуга, заедно със
1,2824 ид.части от общите части на сградата и правото
на строеж върху мястото.
С молба - декларация до „Т.-С.“
АД вх. № 11510/03.07.1996
г. А.И. Д.с ЕГН ********** е поискала от топлопреносното дружество откриване на партида на нейно име
за имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „******.
Видно от представения протокол от проведеното на 23.05.2002 г. Общо
събрание на собствениците на етажна собственост, находяща
се в гр.София, ж.к. „******, етажните собственици са взели решение да се сключи
договор с „Т.С.“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
На 03.09.2002 г. е сключен договор № 270 между „Т.С.“ ЕООД и етажната
собственост с адрес: в гр. София, ж.к. „******, по силата на който дружеството
се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане
на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на
насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната
топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД
за показанията на топломера за отчетния период.
Пред СРС е
ангажиран договор №
У94/01.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД
– възложител и „Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По
силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
От заключението на вещото лице инж. Х.Б.по изслушаната пред СРС съдебно -
техническа експертиза се установява, че количеството топлинна енергия за
абонатната станция на адрес в гр. София, ж. к. „******, се отчита всеки месец
по показанията на общия топломер, монтиран в абонатната станция. Вещото лице е
установило, че последният е преминал изискуемите метрологични проверки
съобразно изискванията на Закона за измерванията, както следва: на 21.08.2000
г. и 08.09.2000 г. – първоначални проверки и на 09.08.2012 г. и 22.07.2014 г. –
последващи проверки, а водомерът е преминал на последваща метрологична проверка на 23.01.2013 г. За процесният период е осигурен достъп за отчет на уредите за
дялово разпределение в имота. Начислена е топлинна енергия за отопление на 1
брой отоплителен уред с монтиран разпределител на топлинна енергия, като
останалите 3 броя са били демонтирани. Начислен е и разход за топлинна енергия
за отопление от сградна инсталация на база пълен
отопляем обем на жилището и за битово горещо водоснабдяване на база отчет на 1
брой водомер. Вещото лице е установило, че технологичните разходи са
приспаднати за сметка на ищеца съгласно нормативните изисквания и топлинния
счетоводител е извършил дяловото разпределение за имота в съответствие с
действащата нормативна уредба. Стойността на общата дължима сума по прогнозни
данни за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2015 г. за процесния
имот според изчисленията на вещото лице е в размер на 1 366, 93 лв., а след
изготвяне на изравнителните сметки е на обща стойност 1 346, 12 лв. В
посочената сума не са включени изравнявания, корекции и просрочени задължения
от предходни периоди, както и стойности по фактури за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия.
Пред СРС е изслушана и съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от
вещото лице В.П., от чието заключение се установява, че няма данни за извършени
плащания за покриване на начислените суми за исковия период. Общият размер на неплатената
главница възлиза на 1 279, 09 лв., от които 29 лв. за дялово разпределение. Мораторната лихва върху главницата за периода от датите на
падежа на съответните фактури до 15.06.2016 г. е изчислена в размер на 222, 63
лв.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е
депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен
установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от
длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.1 ГПК срок, в приложимата към момента на завеждане на делото редакция. Целта на
ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ – в
редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна
енергия“.
Понятието „потребител на топлинна
енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.42 ДР ЗЕ (отм.), действал до
17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва
топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и
с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието
„клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието
„потребител на топлинна енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия.
С ТР
№ 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК
на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото
тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се
отнася и за редакциите на чл.153, ал.1 ЗЕ преди ДВ, бр.54 от 2012 г., визиращи
като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови
нужди.
Собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на
закона се смята потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.
По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при
публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната
мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата
топлинна енергия.
От представения по делото нотариален акт за покупка на недвижим имот №
102, том LIX, дело № 11782 от 10.06.1996 г., обсъден по – горе, се установява,
че А.И. Д., с ЕГН ********** е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот. Същото лице - с идентичен единен
граждански номер, се е подписало и в протокола на проведено на 23.05.2002 г.
Общо събрание на собствениците на етажна собственост на сграда, находяща се в гр. София, ж. к. „******за процесния абонатен № 295379. Наред с това от изготвената справка
от НБДН се установява, че А.И. Д., след сключен граждански брак, е променила
фамилното си име на К.. Ето защо се налага извода, че именно ответницата е собственик
на процесния топлоснабден
имот, а от там има качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди
през исковия период.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на
топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С
оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито
са Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-001/07. 01.2008 г. на
ДКЕВР, публикувани във вестник „Дневник“ от 14.01.2008 г. и Общите условия,
одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „24
часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19 минути“, в сила от 12.03.2014 г.
Разпоредбата на чл.150, ал.3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите (клиентите),
които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни
след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които се
отразяват в допълнителни писмени споразумения. В случая ответницата не твърди и
не установява да е упражнила това право срещу Общите условия на „Т.С.“ ЕАД от
2008 г. и 2014 г., поради което настоящият съдебен състав намира, че същата ги
е приела.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и
потребителя (клиента), по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо
изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на
Общите условия.
По изложените съображения се налага извода, че за исковия период между
главните страни в процеса е съществувало валидно облигационно правоотношение с
предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди относно процесния имот – обстоятелство. Ето защо релевираните във въззивната жалба оплаквания в тази насока се явяват
неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран
в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34
от 24.04.2007 год.).
В
случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от
етажните собственици на „Т.С.“ ЕООД с договор, сключен от упълномощен
представител на етажните собственици. Третото лице – помагач е осъществявало
услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период.
В
нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради –
етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата
на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на
реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището
и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация.
В изпълнение
на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е допуснато
изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на
приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало
заключение относно реално потребената от ответницата
топлинна енергия през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел
VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на
топлинната енергия за имота през процесния период е извършено правилно, съобразно
изискванията на действащата през периода нормативна уредба, поради което
оплакванията на жалбоподателката в тази насока са
неоснователни.
Неоснователни
са изложените доводите относно липсата на изправност на общия топломер,
монтиран в абонатната станция. От експертното заключение на вещото лице по
изслушаната съдебно – техническа експертиза, се установи, че по отношение на
общия топломер, монтиран в абонатната станция, са извършени първоначална и последващи метрологични проверки.
Неоснователни
са и доводите на жалбоподателката, че неправилно
решаващият съд е кредитирал заключението на вещото лице по изслушаната съдебно
– техническа експертиза. Същата е допусната в съответствие с изискванията на
чл.195, ал.1 ГПК - поради необходимост от специални знания в съответните
области на науката, включително и относно изчисленията по нормативно
установените формули, в които са заложени технически показатели. Експертното
заключение не е изготвено само въз основа на документи, едностранно издадени от
ищеца, а вещото лице е основало изводите си и на главния отчет, както и отчета
за индивидуалното разпределение, които не изхождат от ищеца и установяват
действителното количество потребена енергия.
Доказателствената стойност на експертното заключение не се разколебава от обстоятелството,
че вещото лице е проверило не само представените по делото документи, но е
извършило и други справки. Не е безусловно необходимо всички използвани от
вещото лице материали да са част от доказателствения
материал по делото. Искания в тази насока не са отправяни от страните. Също
така експертното заключение не е оспорено от страните, като същото е
компетентно дадено, обстойно и задълбочено изготвено. Стойността на дължимата
сума за процесния отчетен период съобразно
изравнителните сметки възлиза на 1 346, 12 лв.
Относно
претенцията за стойността на услугата дялово разпределение съдът намира
следното:
Както в
заявлението, така и в исковата молба, ищецът поддържа, че претендираната
главница включва стойността на доставената топлинна енергия през исковия период
и дялово разпределение за същия период. Ето защо това вземане е част от спорния
предмет и е включено в претендираната от ищеца главница. В този смисъл се явява
неоснователно възражението на жалбоподателката, че
подобно вземане не е заявявано от ищеца.
По
силата на чл.22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на топлинна
енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях
търговец. Съгласно чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната
енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от
лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или
от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея.
В чл.36
от Общите условия на ищеца е предвидено, че клиентите заплащат цена на услугата
дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на
отчитане на един уред за дялово разпределение. Редът и начина на заплащане на
услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
С
договора от 01.11.2007 г., сключен между ищеца и „Т.С.“ ЕООД, страните са
договорили заплащане от „Т.С.“ ЕАД на извършваните услуги съгласно Приложение №
2, въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение
в тях. Договорено е цената да се определя първоначално и да се актуализира
ежегодно до септември следващата година. Представен е и договор от 03.09.2002
г., сключен между етажните собственици в процесната
сграда и фирмата за дялово разпределение, с който страните са договорили
абонаментна цена за отчитане на показанията на индикаторите за разпределение на
топлинна енергия и разхода за отопление, водомерите за топла вода, поддръжката
на монтираните уреди и изготвянето на обща и индивидуални сметки – 4, 20 лв. на
измервателен уред.
Предвид
ангажираните по делото доказателства, ищецът се легитимира като носител на
вземане за стойността на извършваната услуга дялово разпределение. Неговият
размер за исковия период м.05.2013 г. – м.04.2015 г. е в размер на 29 лв., в
каквато насока е и експертното заключение по изслушаната пред СРС съдебно -
счетоводна експертиза, неоспорена от страните.
По
изложените съображения възззивният съд счита, че
общият размер на дължимата главница за исковия период възлиза на 1 375, 12
лв., от които: 1346, 12 лв. – стойност на реално потребената
топлинна енергия и 29 лв. - стойност на дяловото разпределение за разглеждания
период.
Не се установи в хода на процеса ответницата да е погасила чрез плащане
или чрез друг законоустановен способ задължението си,
поради което предявеният иск относно претендираната от ищеца главница се явява изцяло
основателен, като същият законосъобразно е уважен в претендирания
от ищеца общ размер от 1 279, 09 лв., в това число и 29 лв. за дялово
разпределение, с оглед установения принцип на диспозитивното
начало в гражданския процес.
Задължението на ответника е парично и за периода на своята забава същият
дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно нормата на чл.86 ЗЗД.
Исковият период, за който се претендират главниците: м.05.2013 г. – м.04.2015
г., обхваща две редакции на Общите условия на ищеца - от 2008 г., одобрени с
решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във в. „Дневник“ от
14.01.2008 г., в сила от 13.02.2008 г., както и от 2014 г., които са одобрени с
решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г.
Съгласно чл.33, ал.1 от Общите условия на ищеца от 2008 г., действали до
11.03.2014 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тази клауза намира приложение за вземанията, за които изискуемостта е настъпила
до 11.03.2014 г., а именно: за периода за м.05.2013 г. – м.01.2014 г. За този
период на доставка на топлинна енергия, не е необходимо изпращането на покана
или предприемането на други действия от страна на жалбоподателя, за да се
постави насрещната страна в забава, доколкото забавата настъпва с изтичане на
предварително определения срок. Ето защо и на основание чл.162 ГПК, въз основа
на данните, съдържащи се в съдебно – техническата експертиза за стойността на
топлинната енергия за горепосочения период, както и данните в съдебно –
счетоводната експертиза, въззивният съд счита, че
лихвата за забава върху доставената топлинна енергия през м.05.2015 г. –
м.01.2014 г. за периода на забавата30.06.2013 г. – 15.06.2016 г., възлиза на
110 лв.
Съгласно чл.33, ал.1 от Общите условия на ищеца от 2014 г., в сила от
12.03.2014 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30 – дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на купувача. Ето защо при тази редакция на общите условия, за да се
постави клиентът на топлинна енергия за битови нужди в забава, е необходимо
установяване момента на публикуване на месечните дължими суми на интеренет страницата на ищеца. На основание чл.154, ал.1 ГПК в доказателствената тежест на ищеца е да установи момента на настъпване на
изискуемостта на задължението за главница, в каквато насока е и съставения по
реда на чл.146 ГПК доклад по делото. В хода на производството доказателства в
тази насока не са ангажирани, нито са заявени признания от страна на ответницата.
След като ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест да установи
поставянето на ответницата в забава за дължимите главници през време на
действие на разглежданите общи условия на ищеца: м.02.2014 г. – м.04.2015 г.,
искът за заплащане на мораторна лихва върху
доставената топлинна енергия за посочения период се явява неоснователен – за
сумата над 110 лв. до 222, 63 лв.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат частично по
отношение иска за мораторна лихва, обжалваното
решение следва да се отмени в частта, с която е уважен предявения иск за сумата
над 110 лв. до размера на сумата от 222, 63 лв. , представляваща лихва за
забава за периода 30.6.2013 г. – 15.06.2016 г., като предявеният иск следва да
се отхвърли в посочения размер. В останалата част решението следва да се
потвърди.
По разноските
по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателката следва да се присъди сумата
от 3, 79 лв., представляваща сторени разноски във въззивното
производство по съразмерност.
Предвид обстоятелството, че процесуалният представител
на жалбоподателката е осъществявал безплатна правна
помощ и на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. с чл.38,
ал.2 ЗАдв. на адв. В. Весков Т. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер на 22, 50 лв., съразмерно с уважената част от жалбата (спрямо обжалваемия интерес).
Предвид обстоятелството, че ответникът по жалбата не е
депозирал по делото писмен отговор на въззивната и не
е представляван в проведеното открито съдебно заседание, следва да се приеме,
че същият не е защитаван от юрисконсулт. Ето защо не са налице предпоставките
на чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК и не следва да се
присъжда юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство на страната във въззивното
производство.
Обжалваното решение следва да се отмени в частта, с
която в тежест на ответницата е възложена сумата над 601, 22 лв. до 649, 97 лв.
– разноски по заповедното производство и над 305, 28 лв. до 330, 03 лв. –
разноски в исковото производство, с оглед изхода на спора.
Тъй като не са ангажирани доказателства относно
сторените от ответницата разноски в първоинстанционното
производство, респ. не е представен договор за оказване на безплатна правна
помощ, на ответницата не следва да се присъждат сторените разноски в
производството пред СРС, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 315609 от 17.01.2018 г., постановено по гр. д. № 66681/2016
г., по описа на СРС, I ГО, 118 състав, В ЧАСТТА, с която е признато за
установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че А.И.К., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******, с адрес ***, на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата над 110
(сто и десет) лв. до 222, 63 (двеста двадесет и два лева и шестдесет и три
стотинки) лв., представляваща лихва за забава за периода от 30.06.2013 г. до
15.06.2016 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес *** срещу
А.И.К., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** – адв.
В.Т., с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86,
ал.1 ЗЗД – за признаване за установено, че А.И.К., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******, сумата над 110 (сто и десет) лв. до 222, 63 (двеста
двадесет и два лева и шестдесет и три стотинки) лв., представляваща лихва за
забава за периода от 30.06.2013 г. до 15.06.2016 г., за която е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч. гр. д.
№ 36080/2016 г. на СРС, І ГО, 118 състав, както В ЧАСТТА, с която
А.И.К., ЕГН **********, е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, сумата над 601, 22 (шестстотин
и един лева и двадесет и две стотинки) лв. до
649, 97 (шестстотин четиридесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки)
лв. – разноски по заповедното производство и сумата над 305, 28 (триста и пет лева и двадесет и осем стотинки) лв. до 330, 03 (триста и тридесет лева и
три стотинки) лв. – разноски в исковото производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 315609 от 17.01.2018 г., постановено по гр. д. № 66681/2016
г., по описа на СРС, I ГО, 118 състав, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес ***, да заплати на А.И.К., ЕГН **********,
с адрес *** и съдебен адрес *** – адв. В.Т., сумата
от 3, 79 (три лева и седемдесет и девет стотинки) лв., на основание
чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени във въззивното
производство разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес ***, да заплати на адв.
В. ВЕСКОВ Т., с адрес ***, офис – партер, сумата от 22, 50
(двадесет и два лева и петдесет стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. с чл.38, ал.2 ГПК, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ във въззивното
производство, по съразмерност.
Решението е постановено при участието на трето
лице - помагач на ищеца: „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес ***.
Решението
не подлежи на касационно обжалване,
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.