Решение по дело №235/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на директора на Регионална инспекция по околна среда и водите – Пазарджик срещу Решение № 71/18.12.2023 г. по АНД № 93/2023 г. на Районен съд-Пещера, с което е отменено негово Наказателно постановление № 1/27.04.2023 г., с което на Южноцентрално държавно предприятие (ЮЦДП) е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв. на основание чл. 83, ал. 1 от Закона за защитените територии (ЗЗТ) за нарушение по чл. 17, ал. 1 ЗЗТ. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и в нарушение на закона, по които се претендира отмяната му.

Ответникът – Южноцентрално държавно предприятие-гр. Смолян, в представено писмено становище чрез процесуален представител юрисконсулт С. Л., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура-Пазарджик, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по жалбата на Южноцентрално държавно предприятие-гр. Смолян срещу Наказателно постановление № 1/27.04.2023 г. на директора на РИОСВ-Пазарджик, с което на предприятието е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв. на основание чл. 83, ал. 1 ЗЗТ за извършено нарушение на чл. 17, ал. 1 ЗЗТ. От фактическа страна съдът е приел за установено, че на 02.11.2022 г. при извършена проверка в резерват „Купена“, землището на гр. Пещера експерти на РИОСВ-Пазарджик са установили, че между 18.09.2022 г. и 01.11.2022 г. в имот с идентификатор 56277.1.1520 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пещера служителите на ТП Държавно горско стопанство Пещера – поделение на ЮЦДП са маркирали с контролни горски марки с № Б3336,А4566,А4567,А4568 и А2300 с оранжева боя 40 дървета в границите на резерват „Купена“, а именно в границите на имот с идентификатор 56277.1.1520 по КККР на гр. Пещера и в границите на подотдел 73 „в“ на резерват „Купена“ съгласно плана за управление на резерват „Купена“, одобрен от министъра на околната среда и водите със Заповед № РД-798/02.12.2015 г. като маркирането на дърветата е извършено във връзка с позволително за сеч № 687348/15.09.2022 г. на РДГ-Пазарджик. Маркирането е довело до отсичане на дървета, с което виновно е нарушен чл. 17,ал. 1 ЗЗТ, за което е съставен АУАН № 01/2023 от 02.02.2023 г. и въз основа на него е издадено обжалваното наказателно постановление.

За изясняване на фактите по делото, въззивният съд е събрал административнонаказателната преписка и е изслушал обясненията на актосъставителя и свидетелите. За да отмени наказателното постановление районният съд е приел, че е налице неяснота между фактическото описание на нарушението/нарушенията, посочената материалноправна норма и санкционната разпоредба. Посочил е, че създадената неяснота в описанието на обвинението се отразява в правото на защита на санкционираното лице и препятства възможността за правилно приложение на материалния закон, което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. От друга страна е приел, че в АУАН и в НП не са посочени точните координати на мястото, на което са установени отсечените дървета посредством GPS – дали са в границите на резервата или в държавен имот, за което счел, че твърдяното нарушение не е доказано и е отменил наказателното постановление.

Така постановеното решение е неправилно.

Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че Районен съд-Пещера се е произнесъл по недопустима жалба. Безспорно съдът е бил сезиран с жалба от Южноцентрално държавно предприятие-гр. Смолян, представлявано от директора инж. З. Б., подадена чрез пълномощник инж. Х. И. Д. – директор на ТП „ДГС-Пещера“. Съгласно пълномощно изх.№ В-01-821/31.05.2023 г. на основание чл. 32, т. 3 и чл. 34, ал. 1 и ал. 4 ГПК и чл. 172, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за горите директорът на ЮЦДП упълномощава инж. Х. Д. да изготви и подаде жалба срещу Наказателно постановление № 1/27.04.2023 г. на директора на РИОСВ-Пазарджик. В чл. 32 ГПК изрично е посочено кои могат да са представители на пълномощие на юридическите и физическите лица в гражданския процес, като няма данни директорът на ТП „ДГС Пещера“ да попада в някоя от посочените в разпоредбата групи. Невъзможността да бъде процесуален представител на ЮЦДП-гр. Смолян въз основа на пълномощието не го лишава от възможността да извършва материалноправни действия от името и за сметка на последното. В качеството си на пълномощник, който няма качеството на процесуален представител, тъй като не е от лицата, посочени в чл. 32 ГПК, директорът на ТП „ДГС Пещера“ може да подаде жалба, но не може по-нататък да бъде процесуален представител на жалбоподателя. За извършване на всички последващи процесуални действия, включително и тези по отстраняване на нередовностите на жалбата, ЮЦДП следва да упълномощи лица, попадащи в кръга на чл. 32 ГПК. С протоколно определение от 12.07.2023 г. съдът е оставил без движение жалбата като е дал конкретни указания на жалбоподателя. В указания срок нередовностите са отстранени, като жалбата е подписана от представляващия ЮЦДП-гр. Смолян и са потвърдени извършените до момента действия от директора на ТП „ДГС Пещера“.

Не се споделя извода на Районен съд-Пещера, че съдържанието на обжалваното наказателно постановление не съответства на императивните законови изисквания на ЗАНН. В чл. 57 ЗАНН са изброени всички реквизити, които следва да съдържа наказателното постановление, като в ал. 1, т. 5 и т. 6 от разпоредбата е посочено, че следва да има описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават и законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Противно на приетото от районния съд наказателното постановление съдържа всички изискуеми реквизити – датата и мястото на нарушението и законната разпоредба, която е нарушена. Посочено е, че с отсичането на маркираните дървета в резерват „Купена“ в границите на имот с идентификатор 56277.1.1520 е нарушен чл. 17, ал. 1 ЗЗТ, според който в резерватите се забраняват всякакви дейности, с изключение на лимитативно изброените, в които нарушителят не попада. В тази връзка не е налице приетата от съда липса на изискуемата се конкретизация от фактическа и от правна страна на административнонаказателното обвинение от гледна точка на пълно, ясно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и посочване на законовите разпоредби, които са нарушени. Изпълнителното деяние е индивидуализирано в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна, като всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, са установени и посочени в наказателното постановление, при конкретно посочване на нормативните разпоредби за които е прието, че се явяват нарушени. Не се споделя становището на съда, че правната квалификация на нарушението е непълна, което да води до самостоятелна отмяна на наказателното постановление. Правната квалификация на нарушението се състои в посочването на приетата като нарушена законова разпоредба и подвеждане на деянието с неговите фактически белези под състава на приетата като приложима административнонаказателна правна норма. В случая наказващият орган е посочил като нарушена разпоредбата на чл. 17, ал. 1 ЗЗТ, за което е предвидено наказание по чл. 83, ал. 1 ЗЗТ. Безспорно чл. 83, ал. 1 ЗЗТ съдържа две хипотези, според които се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция, от 1000 до 10 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което: 1) осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима, определен с този закон, в заповедта за обявяване или в утвърдени планове и проекти по глава четвърта и 2) осъществява дейност в защитена територия без разрешение или съгласуване, предвидено в този закон, но непосочването на коя от двете разпоредби е нарушена не съставлява съществено нарушение, още по-малко да е довело до препятстване правото на защита на санкционираното лице или извършването на съдебен контрол. При условие, че в обстоятелствената част на НП, за обосноваване на извършеното от санкционирането лице нарушение на чл. 17, ал. 1 ЗЗТ е посочено, че служители на ТП „ДГС Пещера“ са маркирали с контролни марки 40 броя дървета в границите на резерват „Купена“, съответно в имот с идентификатор 56277.1.1520 по КККР на гр. Пещера и маркирането е довело до отсичане на дърветата, сочената от съда като липсваща санкционна норма на чл. 83, ал. 1 т. 1 или т. 2 ЗЗТ, не представлява процесуално нарушение от категорията на съществените, защото по никакъв начин не ограничава правото на наказаното лице да разбере за какво противоправно поведение е обвинено. Съответно при условие, че от правна страна деянието е квалифицирано като нарушаващо разпоредбата чл. 17, ал. 1 ЗЗТ, а именно, че в резерватите се забраняват всякакъв вид дейности, като от фактическа страна обвинението за това нарушение е обосновано с отсичане на 40 броя маркирани дървета, непосочването на една от двете хипотези, за която се предвижда едно и също наказание, противно на приетото от въззивния съд, не представлява непълнота на дадената правна квалификация на нарушението. Всъщност разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗЗТ не представлява материалноправна норма, регламентираща правило за поведение (административно задължение), неизпълнението на което да съставлява административно нарушение, а единствено определя санкцията за извършеното нарушение по чл. 17, ал. 1 ЗЗТ.

Не се споделя и приетото от РС-Пещера, че в АУАН и НП не са посочени точните координати на мястото, на което са установени отрязаните дървета посредством GPS. Както бе посочено по-горе в АУАН и НП изрично е посочено, че дърветата попадат в границите на резерват „Купена“ и по-конкретно в имот с идентификатор 56277.1.1520, което се потвърждава и от приложената комбинирана скица между геодезическото заснемане на пъновете на отсечените дървета, маркирани с контролна горска марка и извадка от КККР на гр. Пещера за имот 56277.1.1520 и съседния му с идентификатор 56277.1.1467. Местоположението на отсечените дървета с координати и диаметри е описано и в Констативен протокол № КМ-10/02.11.2022 г. на служители на РИОСВ-Пазарджик, като от доказателствата безспорно се установява, че отсечените дървета са били в границите на резерват „Купена“.

Действително, независимо от обхвата на закрилата, в нормата на чл. 81 ЗЗТ не е изключена хипотезата на маловажни случаи, както и не са разграничени нарушенията на формални и резултатни, макар да е въведен специален състав. Разпоредбата на чл. 81, ал. 3 ЗЗТ не изключва възможност за прилагане разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, когато са налице основания за това, какъвто не е разглеждания случай. Административнонаказващият орган е извършил конкретна преценка, която съответства на тежестта на нарушението, тъй като същото е извършено в първа категория защитени територии – резерват и са отсечени 40 броя дървета. Не се поддържа да е било налице състояние на обективна невъзможност за спазване на законовата забрана и не са поддържани извънредни обстоятелства, при които е допуснато нарушението. Същото е достатъчно добре индивидуализирано, както в АУАН, така и в НП, като в са посочени всички относими законни разпоредби, които са били нарушени. Следва да се отбележи, че нарушението е с висока степен на обществена опасност, поради което касационната инстанция намира, че постановеното от първата инстанция решение е неправилно. Доколкото делото е изяснено от фактическа страна и не е необходимо събирането на нови доказателства, то следва да се постанови решение по съществото на спора, като се потвърди обжалваното наказателно постановление.

С оглед изхода от спора, неоснователно е искането на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноски. Такива не са поискани от касатора, поради което съдът не присъжда разноски с настоящото решение.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК във вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 71/18.12.2023 г. по АНД № 93/2023 г. на Районен съд-Пещера и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 01/27.04.2023 г. на директора на Регионална инспекция по околна среда и водите-Пазарджик, с което на Южноцентрално държавно предприятие на основание чл. 83, ал. 1 ЗЗТ е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв. за нарушение на чл. 17, ал. 1 ЗЗТ.

Решението е окончателно.