Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260148 Година 2020, 03.ХІ. гр.Пещера
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пещерският районен съд І
граждански състав
На
двадесет и осми септември Година
2020
В
публичното заседание в следния състав:
Председател:Камен Гатев
Секретар:
Евелина Генинска
като
разгледа докладваното от районния съдия Гатев
гражданско дело №386 по описа на
Съда за 2020г, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищецът П.П.Т., ЕГН **********,*** е депозирала
срещу ответника „Кредит инкасо
инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Панчо Владигеров" № 21, Бизнес сграда Люлин-6, ет.2
искова молба, в която твърди , че на 08.11.2011г. „БНП Париба Пърсънъл
Файнанс" ЕАД в качеството си на заявител се е снабдила с изпълнителен лист
,издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 337 от 29.06.2010г . от
31.10.2011г. по ч. гр.д. № 545 /2010г.
на Районен съд - Пещера за следните парични вземания, а именно:
666.22
лева, представляваща неплатена част от главница по договор за кредит за покупка
на стоки CRED-05279096 от 16.09.2005г
269.49 лв.- лихва за забава за периода от
21.06.2007г до 21.06.2010г
Законна
лихва за периода от 29.06.2010г. до изплащане на вземането и 112.12 лева-съдебни разноски.
Твърди
ищецът, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист на 17.10.2012г е
образувано от „БНП Париба Пърсънъл Файнанс" ЕАД изпълнително дело № 260 от
2012г по описа на ДСИ към Районен съд - Пещера, по което на 23.11.2012г е
присъединен кредитор - ТД на НАП, за дължими данъчни задължения. Производството
по изпълнително дело № 260 от 2012г по описа на ДСИ към Районен съд - Пещера е
прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК ,поради бездействие на
взискателя повече от две години. Счита ищецът, че прекратяването на
изпълнително дело № 260 от 2012г по описа на ДСИ поради перемция е настъпило на
17.10.2014г, с изтичане на две години от образуването му на 17.10.2012г, тъй
като през този период взискателят нито е искал извършване на изпълнителни
действия, нито такива са извършвани от съдебния изпълнител.В тази връзка
присъединяването на НАП на 23.11.2012г не представлява изпълнително действие и
не прекъсва срока по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и давностния срок на първоначалния взискател,
а прекъсва единствено давностния срок за вземанията на присъединения взискател,
в случая на ТД на НАП.
Ищецът
твърди, че на 07.04.2017г въз основа на молба от „Кредит инкасо инвестмънтс
БГ" ЕАД като приобретател на вземанията по изпълнителния лист въз основа
на договор за цесия е подадена молба за образуване на ново изпълнително дело
при ЧСИ Георги Самарджиев, с район на действие - района на ОС - Пазарджик, въз
основа на която молба с приложения изпълнителен лист е образувано изпълнително
дело № 120 от 2017г. В молбата за образуване на новото изпълнително дело е
поискано от взискателя извършване на опис на движими вещи и е възложено
изпълнението по чл.18 от ЗЧСИ.
В
производството по принудителното изпълнение по изпълнително дело № 120 от 2017г
на 01.06.2018г е постъпило възражение от страна на длъжника за това, че
вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност и недължими.
Възражението на длъжника е оставено без уважение от съдебния изпълнител, тъй
като на 23.11.2012г. е присъединен
кредитор - ТД на НАП, което прекъсвало давността, а новото изпълнително дело
било образувано на 07.04.2017г и молбата за образуване на новото изпълнително
дело прекъсвала давността. Посочено е от съдебния изпълнител и че на
21.06.2017г бил насрочен опис на движими вещи, което насрочване отново
прекъсвало давността.Ищецът счита и противопоставя с настоящата искова молба
възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за 666.22 лева,
представляваща неплатена част от главница по договор за кредит за покупка на
стоки CRED-05279096 от 16.09.2005г,
както и за сумата от 269.49 лв., представляваща лихва за забава за периода от
21.06.2007г до 21.06.2010г.Счита още , че прекратяване на основание чл.433 ал.1
т.8 от ГПК поради двугодишно бездействие на взискателя е настъпило по
изпълнително дело № 260 от 2012г по описа на ДСИ към Районен съд - Пещера на
17.10.2014г, с изтичане на две години от образуването му на 17.10.2012г, тъй
като през този период взискателят нито е искал извършване на изпълнителни
действия, нито такива са извършвани от съдебния изпълнител.Следователно
давностният срок за вземанията по изпълнителния лист е започнал да тече от
последното валидно извършено изпълнително действие по изпълнително дело № 260
от 2012г по описа на ДСИ към PC -
Пещера, каквото не е предприемано от съдебния изпълнител. Давностният срок за
вземанията, който е петгодишен е започнал да тече от датата на влизане на
заповедта в сила, което се е осъществило на 11.10.2011г с постановяване на
окончателно Решение № 398 от 11.10.2011г по в.гр.дело № 643 от 2011г по описа
на ОС - Пазарджик, по силата на което са признати за установени вземанията на
ответното дружество по издадената заповед за изпълнение. Ето защо давностният
срок за вземанията по изпълнителния лист е започнал да тече на 11.10.2011г и е
изтекъл на 11.10.2016г. В този смисъл твърди ищецът, че молбата за образуване
на изпълнително дело не прекъсва давностния срок за вземанията, тъй като ефект
да прекъснат погасителната давност имат само и единствено реално и надлежно
предприети изпълнителни действия, а не молбата за образуване и исканията на
взискателя за извършване на описи, който реално не са предприети и извършени от
съдебния изпълнител.
Ищецът счита за неправилно да се приема, че
присъединяването на НАП на 23.11.2012г прекъсва давността за вземанията на
ответника съответно на неговия цедент, тъй като това не представлява
изпълнително действие, насочено към събиране на вземанията на този взискател, а
изпълнение на служебно задължение на съдебния изпълнител да изиска от НАП справка
за дължими публични задължения на длъжника и ако такава бъде представена да
присъедини тези вземания за събиране. Следователно присъединяването на НАП би
прекъснало единствено давностния срок за вземанията на присъединения взискател,
в случая на ТД на НАП, но не и на ответното дружество.Също така молбата за образуване и насрочването на опис,
без неговото извършване представляват изпълнителни действия, които прекъсват
давността, тъй като изпълнителното действие следва да бъде реално или надлежно
предприето.
Молбата е да се постанови решение, с което се
приеме за установено ,че П.П.Т. не дължи
на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД сумите от 666.22 лева,
представляваща неплатена част от главница по договор за кредит за покупка на
стоки CRED-05279096 от 16.09.2005г, както и за сумата от 269.49 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 21.06.2007г до 21.06.2010г., съгласно изпълнителния
лист като недължими поради изтекла погасителна давност.Сочи доказателства и
претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна "Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД.
Ответникът счита предявения отрицателно
установителен иск за допустим, а по същество – неоснователен,
като излага подробни правни съображения. Претендира разноски, а именно
юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78 ал. 8 от ГПК, във
връзка с чл. 37, ал. 1 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ - в размер на 300.00 лв.
Пещерският
районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба,
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване
разпоредбата на чл.235ал.2 от ГПК, от фактическа страна възприе следните
обстоятелства, по които няма спор между страните, а се подкрепят и от
относимите писмени доказателствени средства:
На 29.06.2010г., въз основа на основа на
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК *********, е образувано ч.гр.д. № 545/2010г., а впоследствие и гр.д.754/2010 по описа на PC-Пещера – по иск с правно основание чл.422 ГПК срещу П.П.Т..
По ч.гр.д.№ 545/2010г.
на PC-Пещера е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, по силата на която П.П.Т. е осъдена да заплати
на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД следните суми:
666.22
лева, представляваща неплатена част от главница по договор за кредит за покупка на стоки CRED-05279096
от 16.09.2005г
269.49 лв.- лихва за забава за периода от
21.06.2007г до 21.06.2010г
Законна
лихва за периода от 29.06.2010г. до изплащане на вземането и 112.12 лева-съдебни разноски.
Длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение в
законоустновения срок и същата е влязла в законна сила на 11.10.2011г.,
съобразно влизлото в сила на решение №122/18.04.2011 по гр.дело 754/2010.Издаден е изпълнителен лист
за гореописаните суми.
Следва да се
отбележи, че ч.гр.д.№ 545/2010г. на PC Пещера не беше
приложено в цялост като доказателство, тъй като същото е архивирано и унищожено.Налице
е обаче Заповед №337/29.06.2010г.
По делото се прие
копие на и.д. № 260/2012г. по описа
на ДСИ Пещера и и.д.120/2017по описа на ЧСИ Г. Самарджиев с район на действие
ОС-Пазарджик.
Установява се, че на 29.10.2012г., въз
основа на гореописания изпълнителен лист, е образувано и.д. № 260/2012г. по описа
на ДСИ Пещера, по молба на взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. В
молбата за образуване взискателят , посочва конкретен изпълнителен способ, а
именно запор на движими вещи, извършен , чрез техния опис в дома на длъжника и
насочване на изпълнението по реда на глава 42 от ГПК.
Видно от материалите по делото , посоченият изпълнителен
способ не е реализиран, нито пък взискатялят „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД е направил последващо искане за
такъв. С постановление от 15.09.2016г. на ДСИ при Районен съд Пещера,
изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 , влязло в
законна сила на 04.10.2016г.
На 10.01.2017г. е
сключен договор
за цесия, по силата на който "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" АД е прехвърлило вземанията по гореописания изпълнителен лист на "Кредит инкасо инвестмънтс
БГ" ЕАД, ЕИК ********* – л.17 -20 от изпълнителното дело.
На 11.06.2017г.
"Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД е получил оригинал на приложения
по изп.дело на ДСИ – Пещера изпълнителен лист и на 07.04.2017г. , със същия ,
образува ново изпълнително дело опис на ЧСИ Георги Самарджиев.
По новообразуваното
дело №120/2017 по описа на ЧСИ Георги Самарджиев са извършени множество
изпълнителни действия.
На 15.05.2017г. са
наложени запори върху банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД
и „ОББ“ АД.
На 31.05.2017г. е
изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника, а на 20.11.2017г. е
изпратена призовка за принудително изпълнение до г-жа Т. за извършване на опис
на движими вещи в дома и.
На 29.11.2017г. са
наложени запори на банковите сметки в „Сибанк „ АД и „ОББ“ АД.
На 21.02.2018г. е изпратена призовка за
принудително изпълнение за насрочен опис на движими вещи в дома на ищцата.
На 15.05.2018г. и
изпратено запорно съобщение за налагане на запор на трудовото възнаграждение.
На 17.02.2020г. отново е изпратено запорно съобщение за налагане на запор на
трудовото възнаграждение при новия работодател на длъжника, получено на
05.03.2020г.
При възприетите фактически
обстоятелства, от правна страна Съдът намира следното:
Предявен е иск срещу взискателя
за установяване на недължимост на вземанията му като погасени по давност, който
е с правно основание чл.439 ГПК във вр.
с чл.124 ал.І ГПК. В разпоредбата на чл.
439 ГПК е предвидено, че искът срещу изпълнението, какъвто е и настоящият
предмет на производството, може да се основава на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е било издадено
изпълнителното основание.
В тази връзка се
спори, дали е изтекла петгодишната давност по чл.117ал.ІІ ЗЗД и от кой момент
поражда действие отмяната на ППВС №
3/18.11.1980г., извършена с т.10 от ТР
№2/26.06.2015г. по тълк.д. №2/2013 на
ВКС, ОСГТК и прилага ли се последното за вземания по изп.дело , което е образувано преди
приемането му. По този въпрос към
момента е образувано тълк.дело №3/2020 по описа на ВКС, ОСГТК.
С образуването на изпълнително
дело № 260/2012 година по описа на Съдебно изпълнителната служба при Районен
съд Пещера, давността за вземането на "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
АД , започнала да тече от 11.10.2011г. ,
се счита за прекъсната по силата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, като във връзка с даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година
тълкуване давността е спряла да тече през цялото време на изпълнителното
производство по силата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД.
Действието на това спиране е
преустановено от момента на отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 година извършена с
т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС. Когато се постановява нов тълкувателен акт, с който да бъде
изоставено вече дадено тълкуване и да се възприеме ново такова, е налице
промяна в начина, по който ще бъде прилагана нормата, който е различен от този
по предшестващия тълкувателен акт.
Тази промяна настъпва занапред,
защото не може да бъде изисквано от съответния орган да съобразява действията
си , с тълкувателен акт, който все още не е действащ. Такова изискване не може
бъде поставено и пред правните субекти, когато те са съобразили своето
поведение с даденото задължително тълкуване относно съдържанието на определена
правна норма, не може с обратна сила тяхното поведение да бъде свързано с
неблагоприятни последици. По отношение на настъпилите факти, чиито правни
последици се преценяват, се взема предвид момента на настъпването им.Ако те са
настъпили към момента на възприетото ППВС тълкуване, то то е приложимо, а ако
са настъпили след постановяване на ТР №2/26.06.2015г. по тълк.д. №2/2013 на ВКС,
ОСГТК, преценява се даденото ново тълкуване.
Такава е и установената съдебна практика- напр. Решение №179 от
30.06.2020г. по в.гр.д.207/2020г. на ОС Пазарджик, Решение №156 от 09.06.2020г.
по в.гр.дело №155/2020 на ОС- Перник , Решение №137 от 19.06.2020г. по
в.гр.д.133/2020 на ОС Добрич.
След 26.06.2015г. давността по процесното вземане
започва да тече, но е прекъсната с образуването на ново и.д.120/2017 по описа
на ЧСИ Г. Самарджиев, и по конкретно с първото извършено изпълнително действие
на 15.05.2017г. – налагане на запори
върху банковите сметки на длъжника в „Банка
ДСК“ ЕАД и „ОББ“ АД.
Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Същинско
изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД е налице само
в случай, че е налице реално засягане на правната сфера на длъжника.
Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на същинското действие за принудително изпълнение. В този смисъл
е и Решение № 451 от 29.03.2016г. на ВКС
по гр.д. №2306/2015, съгласно което молбата на взискателя за извършване на
определено изпълнително действие не прекъсва погасителната давност, а само
предприемането на изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ. Налице е и друго становище в съдебната практика, че самото искане на
взискателя за предприемане на определено изпълнително действие прекъсва
погасителната давност.
В настоящия случай
Съдът счита, че последното валидно изпълнително действие по събиране на
вземанията е от 05.03.2020 г., когато по преценка на ЧСИ Самарджиев, въз основа
на възлагане на правата на взискателя "Кредит инкасо инвестмънтс БГ"
ЕАД (конституиран по договор за цесия от 10.01.2017 г.) по чл.18 ЗЧСИ е
наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца в Детска градина „Здравец“
– л.173 от и.д.№120/2017г. на ЧСИ Г.Самарджиев. Съгласно чл. 60, ал І ГПК сроковете се изчисляват по години, месеци,
седмици и дни, а съгл. ал. ІІ на същия чл. 60 ГПК срокът, който се брои на
години, изтича в съответния ден на последната година, а ако месецът в
последната година няма съответно число, срокът изтича в последния му ден.
Според чл. 60, ал.VІ ГПК, когато
последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ
присъствен ден.
От гореизложеното
може да се направи извод, че към датата на предявяване на иска с правно
основание чл.439 ал.І ГПК във връзка с чл.124, ал.І ГПК-10.03.2020г., давността не е изтекла,а от
последното извършено изпълнително действие /05.03.2020г./,е започнала да тече
нова 5- годишна погасителна давност.
Настоящият съдебен
състав счита, че тъй като между отделните изпълнителни действия предприети от
ЧСИ Самарджиев,а именно - на 15.05.2017г. са наложени
запори върху банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД
и „ОББ“ АД, на 31.05.2017г. е изпратено запорно съобщение до
работодателя на длъжника, на 29.11.2017г. са наложени запори на банковите сметки
в „Сибанк „ АД и „ОББ“ АД, на
15.05.2018г. и изпратено запорно съобщение за налагане на запор на трудовото
възнаграждение, на 17.02.2020г. отново е изпратено запорно съобщение за
налагане на запор на трудовото възнаграждение при новия работодател на
длъжника/, не е изтекъл преклузивният
процесуален срок по чл.433, ал.І т.8 от ГПК, всичките са валидно извършени и
многократно са прекъснали започващата да тече погасителна давност.
На следващо място,
съдът намира, че дори и с тълкувателно дело №3/2020 по описа на ВКС, ОСГТК, да
се приеме, че отмяната на ППВС№3/1980, прогласена с ТР№ 2/26.06.2015г. по
т.дело 2/2013 на ВКС, ОСГТК, има обратно действие и този смисъл давността върху
вземания , предмет на изп.дело, образувани преди 26.06.2015, тече, то в
настоящия случай тя е започнала да тече с влизане в сила на заповедта по чл.410 ГПК- на 11.10.2011г., но същата съгласно ТР№ 2/26.06.2015г. по т.дело 2/2013 на
ВКС, е прекъсната с присъединяването на ТД на НАП по изп.дело260/2012 по описа
на ДСИ към Районен съд Пещера на 23.11.2012г., а следващото валидно извършено
действие е на 15.05.2017г. - наложени запори върху банковите сметки на длъжника
в „Банка ДСК“ ЕАД и „ОББ“ АД по изп.дело 120/2017 по описа на
ЧСИ Самарджиев, поради което 5-годишната давност на вземането отново е
прекъсната и е започнала да тече нова такава.
С оглед изхода от делото, в тежест на ищеца
следва да се присъдят на основание 78 ал. VІІІ ГПК, във връзка с чл. 37, ал. І от Закон за
правната помощ и чл. 25ал. І от Наредба за заплащане на правната помощ ,в размер
на 300.00 лв.
Воден от горното Пещерският
районен съд
Р Е
Ш И :
Отхвърля като
неоснователен предявеният от П.П.Т., ЕГН ********** *** иск срещу „Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Панчо
Владигеров" № 21, Бизнес сграда Люлин-6, ет.2, да се приеме за установено , че П.П.Т., ЕГН ********** не дължи на
"Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********, следните суми по Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 545/2010г. на PC Пещера, въз основа на която е издаден изпълнителен лист и е обарзувано
изрпълнително едло №120/2017г. на ЧСИ Георги Самарджиев, с район на действие
Окръжен съд Пазарджик, а именно:
666.22
лева, представляваща неплатена част от главница по договор за кредит за покупка
на стоки CRED-05279096 от 16.09.2005г
269.49 лв.- лихва за забава за периода от
21.06.2007г до 21.06.2010г.
Осъжда П.П.Т., ЕГН ********** *** да заплати на "Кредит инкасо инвестмънтс
БГ" ЕАД, ЕИК ********* сумата от 300лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: