Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Кърджали,
07.06.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Кърджали, в
съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Мариана Кадиева
и с участието на Димитрина Делчева –
заместник-окръжен прокурор в ОП Кърджали
като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№ 48 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и
сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Ф.А.Ф. от ***, срещу Решение № 3/ 01.03.2021 г.,
постановено по а.н.д. № 20215130200006/ 2021 г. на РС – Крумовград.
В касационната жалба
се посочва, че решението се оспорва както по основание, така и по размер на
наложената санкция. Твърди се, че на касатора не бил
издаден препис от съставения АУАН, независимо, че с молба до началник РУ –
Крумовград, поискал предоставянето му. По този начин не бил запознат с
фактическата обстановка на вмененото в АУАН нарушение, което възпрепятствало
неговата защита на по-късен етап. В жалбата се посочва, че предвид
обстоятелството, че разпоредбата на чл.63, ал.1 от Закона за здравето предвижда
задължение за ползване на специализирано предпазно средство, което има
имуществена стойност, следва същото да бъде осигурено безплатно от държавните и
общински органи, като финансирането се осигури от бюджета. Предвидената
алтернатива (кърпа, шал и др.) също има имуществена стойност и следва или тя,
или защитната маска да бъде осигурена от държавата или общините. Твърди се, че
след като изискуемите предпазни средства, в заповедта на министъра на
здравеопазването, не са осигурени от държавата, съответно – общините,
гражданинът който ги закупува изпълнява чуждо задължение. Това представлявало
класическа хипотеза на „неоснователно обогатяване“ по смисъла на чл.59 от ЗЗД.
На следващо място в касационната жалба се изразява становище, че не става ясно
какво включва понятието „защитна маска“ и каква следва да бъде тази маска, за
да отговаря на критерия „защитна“.
Твърди се също, че
предвиденото изискване за носене на предпазни маски е в противоречие с
разпоредбата на чл.2, ал.1 от Закона за ограничаване на носенето на облекло,
прикриващо или скриващо лицето. Становището на касатора
е, че не са налице изключенията, предвидени в чл.3 от същия закон.
На следващо място се
посочва, че разпоредбата на чл.209а от Закона за здравето предвижда налагане на
санкция, но не определя вида на нарушенията, подлежащи на санкциониране, а
препраща към заповеди на министъра на здравеопазването. Законът за
административните нарушения и наказания не допуска налагане на санкции, ако
видът на нарушението не е определен със закон и подзаконов нормативен акт.
Поради изложеното се прави искане да се отмени оспореното решение на РС –
Крумовград и спорът се реши по същество, като се отмени наказателното
постановление на директора на ОДМВР – Кърджали.
В съдебно заседание касаторът се явява лично и поддържа жалбата си, като
посочва, че съгласно чл. 63, ал. 1, ал. 4, ал. 7 и ал. 9 от Закона за здравето,
няма маска, защото държавата не му е осигурила такава.
Ответникът – Директор
на Областна дирекция на министерство на вътрешните работи – Кърджали, не се
явява, не се представлява и не взема становище по касационната жалба.
Представителят на ОП – Кърджали дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното
решение на РС – Крумовград.
Касационният
съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 6/2021
г. по описа на РС – Крумовград, за която оспореното решение е неблагоприятно,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, е неоснователна по следните съображения:
С
оспореното решение РС – Крумовград е потвърдил наказателно постановление № 34
от 22.06.2020 г., издадено от директор на ОД МВР-Кърджали, с което на основание
чл.209а, ал.4, предл.2, във вр.
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 300 лв. на Ф.А.Ф. с ЕГН ********** и адрес: ***, за
извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед №
РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на
министъра на здравеопазването.
При
проверка за законосъобразност на оспореното наказателно постановление РС –
Крумовград е установил липса на нарушения на процесуалните правила или на
материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното
производство. Приел е, че актът за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно,
от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими
към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата,
при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят,
индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното
постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя,
кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице
съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на
защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната
му. Административното нарушение се явява безспорно установено. В решението е
посочено, че дадената правна квалификация на деянието е правилна, тъй като
констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват
на посочената като нарушена правна норма на чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от
Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020
г. на министъра на здравеопазването. Районният съд е изложил мотиви за
невъзможността за прилагане разпоредбата на чл.28, б.“а“ от ЗАНН.
Решението е правилно.
Фактическата
обстановка е правилно установена от районния съд. Направените въз основа на нея
изводи за законосъобразност на наказателното постановление са обосновани и се
възприемат от касационния състав на АС – Кърджали.
РС
– Крумовград правилно е приел, че при съставяне и предявяване на АУАН,
съответно – издаване на наказателното постановление, не са допуснати нарушения
от категорията на съществените, които да водят до отмяна на наказателното
постановление.
В
касационната жалба се посочва, че Ф.Ф. не е получил
препис от съставения АУАН. За да се произнесе по този довод АС – Кърджали
съобрази следното:
От
административнонаказателната преписка се установява,
че касаторът е отказал да получи АУАН, като отказът
му е удостоверен с подпис на един свидетел с посочен адрес и ЕГН. Действително Ф.Ф. е подал молба до началник РУ – Крумовград за получаване
препис от съставения АУАН, като няма доказателства да е получил екземпляр от
този документ, съответно – адресатът да е уведомил лицето дали ще удовлетвори
искането му, съответно – защо отказва да направи това. При тези данни следва
извод, че твърдението в касационната жалба е доказано. Обстоятелството, че касаторът не е получил препис от АУАН не го е лишило от
право на защита срещу съставения АУАН, защото от наличното възражение срещу
този АУАН става ясно, че Ф.Ф. е разбрал за какво
нарушение му е съставен АУАН. Във възражението подробно е описано, че при
проверка от полицейските служители Ф.Ф. е имал шал,
който е бил поставен върху носа и устата му. Следователно, макар и
неоснователно да е бил лишен от правото си да получи препис от АУАН, Ф.Ф. не е бил лишен от възможността да се защити срещу този
акт, като предяви възражение, включително и жалба срещу издаденото, въз основа
на АУАН, наказателно постановление.
В
касационната жалба, като основание за неправилност на оспореното решение, се
посочва, че разпоредбата на чл.209а от Закона за здравето предвижда налагане на
санкция, но не определя вида на нарушенията, подлежащи на санкциониране, а
препраща към заповеди на министъра на здравеопазването. Като това се определя
като нарушение на ЗАНН. Касационният състав на АС – Кърджали не споделя този
довод в жалбата, тъй като обратно на твърдението в касационната жалба, в
нормата на чл.209а от ЗЗдр. е определено като
административно нарушение всяко действие, бездействие, което е в нарушение,
съответно – неизпълнение на въведени със заповед на министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2. Същата
разпоредба предвижда размер на санкция за описаното административно нарушение.
Следователно, не съществува нарушение на чл.6 от ЗАНН.
Следващият
довод в касационната жалба, е че касаторът не следва
да бъде санкциониран за неносене на защитна маска, тъй като държавата,
съответно – община Крумовград не е осигурила предпазни маски, респективно –
средства за закупуването им. Съгласно чл.63, ал.9 от ЗЗ, Държавните и
общинските органи създават необходимите условия за изпълнение на мерките по ал.
4 и 7, като средствата за осъществяването им се осигуряват от държавния бюджет,
съответно от общинските бюджети. От разпоредбата на чл.63 от ЗЗ става ясно, че
е възможно да се въвеждат различни противоепидемични мерки - забрана за влизане
на територията на страната на граждани на други държави, с изключение на
гражданите с постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на
територията на Република България, както и членовете на техните семейства;
временно ограничаване придвижването на територията на страната, както и
временно спиране или ограничаване на експлоатацията или режима на работа на
обекти с обществено предназначение и/или други обекти или услуги, предоставяни
на гражданите. Именно по отношение на втората група мерки, засягащи основни
права и свободи на гражданите, се отнася задължението на държавата/ общините да
осигурят средства за прилагането на ограничителните противоепидемични мерки, а
не за закупуване, съответно – предоставяне средства на всеки гражданин да си
набави предпазни маски. Предвид изложеното касационният състав на АС – Кърджали
намира за неоснователен изложеният в жалбата довод.
Относно
твърдението в касационната жалба, че в ЗЗдр. липсва
определение или критерий, въз основа на който да се установи какво следва да се
има предвид под защитна маска следва да се посочи, че при извършване на
нарушението, както и към настоящия момент, е било достатъчно лицето да има
маска, която да е поставена на носа/устата. При констатиране на нарушението,
което касаторът е извършил, е била в сила Заповед №
РД-01-197/ 11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, която в т.9-та е
предвиждала лицата да могат да поставят друго средство, покриващо носа и устата
(кърпа, шал и други). Касаторът е имал шал, който е
бил под брадичката му, при действие на заповеди на министъра на
здравеопазването, които са задължавали всички граждани, независимо дали са на открито или в закрити
помещения, да носят, някои от изброените в т.9 от Заповед № РД-01-197/
11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, предпазни средства. При
безспорна установеност, че на 14.04.2020 г. касаторът
Ф.Ф. е бил на обществено място и не е носил предпазно
средство от вида на изброените, изводът на РС – Крумовград за доказаност на нарушението се явява правилен.
Следващ
довод в касационната жалба е, че Районният съд не е съобразил, че разпоредбата
на чл.209а от ЗЗдр. противоречи на чл.2 от Закона за
ограничаване на носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето. АС – Кърджали намира
за неоснователен този довод. В чл.2, ал.1 от Закона за ограничаване на носенето
на облекло, прикриващо или скриващо лицето е предвидено, че На публични места
на територията на Република България не се допуска носенето на облекло,
прикриващо частично или скриващо напълно лицето. Същевременно в закона са
посочени изключения, като съгласно чл.3, т.3, Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 не
се прилага, когато със закон е установено друго. В случая съществува предвидено
със закон – чл.209а, ал.1 от ЗЗ, изискване, основаващо се на Заповед №
РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на
министъра на здравеопазването, за носене на маска поради епидемиологичната
обстановка. Следователно, съществува основание за изключение от забраната,
предвидена в чл.2, ал.1 от Закона за ограничаване носенето на облекло,
прикриващо или скриващо лицето.
В
обобщение на изложеното следва да се посочи, ме към датата на извършване на
нарушението – 14.04.2021 г., са действали общи административни актове – Заповед
№ РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на
министъра на здравеопазването, които впоследствие са оттеглени от издателя. Предвид
обстоятелството, че се касае до административнонаказателна
отговорност, предвидена в закон – Закон за здравето, в действаща и към момента
разпоредба, не може да се сподели становището, че отмененият общ
административен акт, след издаване на наказателното постановление, е основание
за неговата ( на НП) отмяна. В случая е от значение, че при издаването на
наказателното постановление – 30.04.2020 г., Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г.,
допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването
са съществували. Същите са отменени със Заповед № РД-01-277/ 01.05.2020 г. на
министъра на здравеопазването и тази отмяна не може да се преценява като
основание за прилагане на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Това е така, защото в посочената
норма е предвидено, ако до влизане в сила на наказателното постановление
последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е
по-благоприятна за нарушителя. Има се предвид промени в нормативната уредба, в
смисъл – промени в закона или подзаконов нормативен акт, уреждащ административнонаказателната отговорност. Такива промени не
са настъпили.
Констатираното
нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28, б. „а“ от ЗАНН,
защото не се отличава от типични за вида си нарушения.
Поради изложените
съображения, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за
неоснователна. Обжалваното решение на Районен съд – Крумовград, като
постановено при правилно приложение на материалния закон, валидно и допустимо следва
да бъде оставено в сила.
Ето
защо и на основание чл. 221, ал.2, предл.1-во от АПК,
във вр. с чл.63, ал.1, предл.
2-ро от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И :
Оставя в сила Решение № 3/ 01.03.2021 г., постановено по а.н.д. № 20215130200006/2021 г.
по описа на РС – Крумовград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.