Р
Е Ш Е
Н И Е
№283
гр. Пловдив, 04.12. 2019г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в публичното заседание на тридесет и първи октомври през
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВКА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИНА КУЗМАНОВА
ВЕСЕЛИН
ХАДЖИЕВ
при секретаря Андреана
Динкова и в присъствието на прокурора ГАЛИН
ГАВРАИЛОВ, като разгледа докладваното
от чл.съдията Нина Кузманова ВАНД
№ 1117 по описа за 2019 год. , за да се произнесе, взе предвид следното :
С решение,
постановено по АНД № 162/2019г., Пловдивския
районен съд, е признал обвиняемия В.Б.Н. за ВИНОВЕН в извършване на
престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2 вр. чл.342, ал.1 от НК, като на
основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание –ГЛОБА в размер на 1000 лева. Обвиняемият е бил
признат за НЕВИНЕН и ОПРАВДАН по
първоначално повдигнатото му обвинение, за това деянието да е извършено в нарушение на правилата за движение по чл. 76 и
чл.77, ал.1 от ППЗДвП. С решението съдът се е
произнесъл по отношение на направените
в досъдебното и съдебното производство разноски, като е възложил същите
в тежест на обвиняемия.
Решението в законоустановения срок е
обжалвано от адв. Н.Я. в качеството му
на защитник на обвиняемия Н., като в жалбата са направени бланкетни оплаквания
за незаконосъобразност и неправилност по
отношение на направените изводи за допуснато от страна на обвиняемия нарушение
по чл.25, ал.1 от ЗДвП , като се твърди и наличие на случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Ето защо се иска
да се постанови решение, с което обвиняемият да бъде признат за невинен и
оправдан по повдигнатото му обвинение.
В допълнение към
въззивната жалба са изложени аргументи за необоснованост на съдебния акт,
неправилна преценка на събраните доказателства, а оттам и за неправилни изводи
относно виновното поведение на обв.Н.. В тази връзка се поддържа искането за
постановяване на ново оправдателно решение, като е направено и алтернативно
искане за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане
от първоинстанционния съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в противоречие в мотивите на съдебния акт.
В съдебно заседание обв.Н.
се явява лично и поддържа жалбата и допълнението към нея по изложените съображения.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция от страна на защитника му -адв.В.,
се акцентира върху приетите от съда
автотехнически експертизи, които според защитата са непълни и неясни, като се
твърди, че доказателствата са възприети избирателно и в резултат на това е
постановен неправилен съдебен акт.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив намира
жалбата за неоснователна касаещо виновното поведение на обвиняемия в
извършеното ПТП. Намира обаче, че съдът не е дал правилна оценка на поведението
на обвиняемия след ПТП, като не е отчел оказанато от него помощ на пострадалия,
изразяваща се в откарването му до здравно заведение за оказване на медицинска
помощ. В този смисъл, счита, че атакуваното решение следва да се измени в
частта относно квалификацията, като в случая следва да намери приложение
по-благоприятната правна норма по чл.343а, ал.1, б.“а“, пр.2 от НК.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди направените
оплаквания, становищата на страните и служебно извърши проверка на правилността
на обжалвания съдебен акт, намира за
установено следното:
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районният съд е разгледал делото при условията на глава
ХХVІІІ от НПК и е приел за установена следната фактическа обстановка:
Обвиняемият Н. е правоспособен водач на МПС от
категории „В“, „М“ и „АМ“ и притежава СУМПС.
На
29.09.2017г. обв. Н. *** с лек автомобил марка „Шкода Ситиго “ с рег. № ***, цвят
„бял“, в средната лента за движение по бул. “В.А.“, в посока от север на юг,
към кръстовището с бул. „Б.“. В автомобила пътувал сам. Когато приближил към
кръстовището на горепосочените два булеварда, той намалил скоростта на движение
и спрял, тъй като светофара светнал в забранителен- „червен“ сигнал. Обв. Н.
установил автомобила си в средната лента за движение непосредствено зад
спрелия в тази лента друг автомобил. Другият автомобил
бил спрял точно пред „стоп линията“ и
изчаквал разрешителен сигнал от светофарната уредба. Автомобилът, управляван от
обв. Н. се явявал втори в колоната от автомобили в средната лента за движение
по бул. „В.А.“. Зад него спрели други автомобили, които също изчаквали
разрешителния за потегляне сигнал. В същото време, по бул. „В.А.“, към
посоченото кръстовище, в средната лента за движение и в същата посока от север
на юг, се приближавал св. А.К.,
управлявайки мотоциклет „Пиаджо МР3“ с рег. № **. Времето било ясно
и сухо, с отлична видимост. Пътната настилка
по бул. „В.А.“ в този участък-
между бул. „Д.“ и бул. „Б.“ била
асфалтова, суха без подбити и неравни елементи. Когато св. К. приближил
към кръстовището, видял, че всички автомобили в трите ленти за движение са
спрели. Тогава той продължил да се придвижва с мотоциклета си между средна и лява пътна лента на бул. „В.А.“,
между изчакващите автомобили, като възнамерявал да достигне най-отпред, където
да спре и при подаването на разрешителен сигнал на светофарната уредба, да
потегли направо през кръстовището. Когато изпреварвал
третия от колоната в средната пътна лента автомобил, който бил спрял зад този
управляван от обв. Н., светофарът светнал в „зелен“, разрешителен за потегляне
сигнал. Свидетелят К. видял как първият автомобил от колоната в средната лента
за движение потеглил. В този момент, К. вече се намирал зад управлявания от
обв. Н. автомобил. Свидетелят К., продължил движението си направо в средната
лента за движение. При подадения
разрешителен сигнал на светофарната уредба, от своя страна обв. Н., без да
погледне в лявото странично огледало на управлявания от него автомобил и да се
съобрази с местоположението на движещия се зад него мотоциклетист и да обезпечи
безопасното маневриране, потеглил, подал ляв мигач и веднага насочил автомобила
си в ляво по лентата за движение, където в този момент продължавал придвижването си и св. К.. Тези действия на
обв. Н. ( по насочване на автомобила напред и в ляво по средната лента за
движение), довели до сблъсък между двете превозни средства. Ударът настъпил в
лявата страна за лек автомобил „Шкода“, управляван от обв. Н. и в дясната страна за мотоциклета „Пиаджо
МР3“, управляван от св. К.. От кинетичната сила на удара, св. К. загубил
равновесие и паднал с мотоциклета на дясната си страна на платното за движение.
При падането си, св. К. усетил силно изхруптяване в областта на дясното рамо.
След удара, обв. Н. установил автомобила на място и слязъл от него. Той отишъл
да види в какво състояние е св. К., който в този момент се опитвал да се
изправи. К. от своя страна потърсил обяснение от обв. Н., като го попитал защо
от средна лента е тръгнал да прави ляв завой. Обв. Н. му обяснил, че не е имал
намерение да прави ляв завой, а е подал ляв мигач, тъй като е искал да се
престрои и да продължи направо за крайна
лява лента на пътното платно след пресичане на кръстовището. Тъй като от
резервоара на мотоциклета изтичал бензин, двамата се разбрали да преместят
превозните средства от другата - южна
страна на кръстовището. В този момент, св. К. усетил и силна болка в дясната
ръка. След като преместили превозните средства, обв. Н. предложил на св. К. да
го откара на преглед в болнично заведение. Свидетелят К. се съгласил и така бил транспортиран до УМБАЛ „Свети Георги“, където бил оставен за преглед.
След
приемането за преглед на св. К., от
болничното заведение бил подаден сигнал за произшествието до ОД на МВР-
Пловдив. Във връзка с получения сигнал и за изясняване на случая, на място в
болничното заведение бил изпратен св. Ц. -
мл. автоконтрольор в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Пловдив. Там, той тествал
и двамата водачи с техническо средство за употреба на алкохол, като и при
двамата пробите дали отрицателен резултат. Обв. Н. бил приканен да отиде с
автомобила до Трето РУ на МВР – гр. Пловдив за изясняване на случая. След като Н.
се явил в районното управление, бил извършен оглед на л.а. „Шкода“ с рег. № ***,
в хода на който било установено наличие на белези от лявата външна страна на
автомобила, както и наличие на ожулвания на бялата боя на „Шкодата“, със син
цвят, в областта на заден ляв калник, над задна лява гума.
За
определяне вида на причинените на св. А.К. травматични увреждания, в хода на
досъдебното производство е била назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза, според която при
настъпилото пътнотранспортното произшествие на 29.09.2017 год. в гр. П., на св. К. са
му били причинени травматични увреждания, както следва: счупване на дясната
ключична кост, контузия на главата и тялото, охлузвания по дясната глезенна
става. Контузията на главата и тялото, охлузванията по дясната глезенна става
поотделно и по съвкупност са му причинили болка и страдание, без разстройство
на здравето. Счупването на дясната ключична кост е довело до трайно
затрудняване на движенията на десния горен крайник. В заключението на експерта
е посочено, че установените травматични увреждания са причинени по индиректен и
директен механизъм, от действието на твърд тъп предмет, от удар или притискане
с или върху такъв или неговото тангенциално действие. Възможно да се получат при
пътнотранспортно произшествие, като водач на мотоциклет бъде блъснат в предната
дясна част на мотоциклета от лек автомобил и последва залитане и падане на
пътната настилка на дясна страна и удар на дясното рамо в нея.
За определяне
механизма на настъпилото произшествие е била назначена и изготвена в досъдебното производснво автотехническа експертиза, според която, ударът между превозните средства е настъпил в
конфликтна точка на първоначален контакт, която приблизително се намира по
дължина около северната граница на пешеходната пътека, по ширина между средната
и лявата ленти на платното за движение. Скоростта на движение на лек автомобил
„Шкода Ситиго“, в момента на удара е била около 20 км/ч. Скоростта на движение
на мотоциклет „Пиаджо МР3“ в момента на удара е било около 13 км/м. В така създалата
се пътна ситуация, от момента на потегляне на лек автомобил „Шкода Ситиго“,
водачът на мотоциклет „Пиаджо МР3“ е имал техническа възможност да го установи
преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено
спиране. Водачът на лек автомобил „Шкода Ситиго“ е имал техническа възможност
да избегне произшествието, ако се бе движил направо, без да отклонява
автомобила на ляво. Предвид това, вещото лице е възприел следния механизмът на настъпване на пътно-транспортно
произшествие от техническа гледна точка: водачът В.Б.Н. е управлявал лек
автомобил „Шкода Ситиго“ по средната лента на платното за движение на бул. „В.А.“
в посока от север на юг, като преди кръстовището е бил спрял зад друг
автомобил, на червен сигнал на светофара. През това време водачът А.К.К. е управлявал
мотоциклет „Пиаджо МР3“ върху разделителната линия между средната и лявата
ленти на платното за движение на същия път в същата посока, от ляво от лек
автомобил „Шкода Ситиго“. Когато мотоциклет „Пиаджо МР3“ е бил зад лек
автомобил „Шкода Ситиго“, сигналът на светофарната уредба се е сменил на зелен
и лек автомобил „Шкода Ситиго“ е потеглил, като е подал и мигач на ляво. През
това време, мотоциклет „Пиаджо МР3“ вече е бил от лявата страна на лек
автомобил „Шкода Ситиго“. Водачът на „Шкодата“ е отклонил автомобила на ляво и
така е настъпил удар в лявата страна на лек автомобил „Шкода Ситиго“ и в
дясната страна на мотоциклет „Пиаджо МР3“. След удара, мотоциклетът „Пиаджо
МР3“ е паднал на платното за движение на дясната си страна, а лек автомобил
„Шкода Ситиго“ е спрял на платното за движение. Възприети са следните причини за настъпилото произшествие
от техническа страна: водачът на мотоциклет „Пиаджо МР3“ – А.К.К. се е движел в
непосредствена близост до лявата страна на лек автомобил „Шкода Ситиго“ и се е
движел върху разделителната линия между средната и лявата лента на платното за
движение, поради което затруднил водача на лек автомобил „Шкода Ситиго“ да го
забележи чрез огледалата за обратно виждане; Водачът на лек автомобил „Шкода
Ситиго“ – В.Б.Н. се е отклонил на ляво по начин и в момент, когато това не е
било безопасно, без да се съобрази с положението, посоката и скоростта на
движение на мотоциклет „Пиаджо МР3“.
В резултат на събраните
доказателства и след извършен следствен експеримент е била назначена в хода на
досъдебното производство допълнителна АТЕ-за, която е следвало въз основа на
събраните в хода на разследването допълнителни сведения да изследва механизма на произшествието и причините, довели до
настъпването му, мястото на удара, скоростта на движение на МПС и отстоянието
им едно от друго . В същата експертът е посочил,
че удара е настъпил в средната лента на платното за движение в
точка на първоначален контакт, която приблизително се намира по дължина на
около 5 – 5.5 м. северно от ориентира приет в протокола за оглед, по ширина на
около 4.2 – 4.3 м. западно от източната граница на платното за движение или на
около 06.6 – 0.7 м. западно от разделителната линия между лявата и средната
лента. По отношение на скоростта на движенията на превозните средства е било
установено, че тази на лек автомобил
„Шкода Ситиго“ в момента на удара е
била около 13 км/ч., а на мотоциклет
„Пиаджо МР3“ в момента на удара е била около 12 км/м.
В
анализираната пътна ситуация, от момента на потегляне на лек автомобил „Шкода
Ситиго“, мотоциклет „Пиаджо МР3“ е бил видим за водача на автомобила чрез
лявото огледало за обратно виждане, при което водачът на лек автомобил „Шкода
Ситиго“ е имал техническа възможност да избегне произшествието, ако се бе
движил направо, без да отклонява автомобила на ляво. Въприет е и следния механизмът на пътно-транспортното
произшествие: водачът В.Б.Н. е управлявал лек автомобил „Шкода Ситиго“ по
средната лента на платното за движение на бул. „В.А.“ в посока от север на юг,
като преди кръстовището е бил спрял зад друг автомобил, на червен сигнал на
светофарната уредба. През това време, водачът Антонио Костадинов К. е
управлявал мотоциклет „Пиаджо МР3“ също по средната лента, със застъпване на
разделителната линия между средната и лявата ленти на платното за движение, на
същия път в същата посока, от ляво от лек автомобил „Шкода Ситиго“. Когато
мотоциклетът „Пиаджо МР3“ е бил зад лек автомобил „Шкода Ситиго“, сигнала на
светофара се е сменил на зелен и лек автомобил „Шкода Ситиго“ е потеглил, като
е подаден и мигач на ляво и е започнал да се движи по дъга с отклонение на
ляво. През това време, мотоциклет „Пиаджо МР3“ вече е бил от лявата страна на
лек автомобил „Шкода Ситиго“. Така е настъпил удар в лявата страна на лек
автомобил „Шкода Ситиго“ и в дясната страна мотоциклет „Пиаджо МР3“. След удара
мотоциклет „Пиаджо МР3“ е паднал на платното за движение на дясната си страна,
а лек автомобил „Шкода Ситиго“ е спрял на платното за движение.
В
допълнителното заключение е посочено, че причините за
настъпилото произшествие са това, че водачът на мотоциклет „Пиаджо МР3“ – А.К.К. се е движел в
непосредствена близост до лявата страна на лек автомобил „Шкода Ситиго“ /на
около 20-30 см./, не е осигурил достатъчно странично разстояние между него и
изпреварваното моторно превозно средство и се движил в средната
лента със застъпване на двойната непрекъсната разделителна линия между средната
и лявата лента на платното за движение. На следващо място, водачът на лек
автомобил „Шкода Ситиго“ – В.Б.Н., при движението си в средната пътна лента се
е отклонил на ляво /но е останал в средната лента до момента на удара/ по начин
и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. без да се съобрази с
положението, посоката и скоростта на движение на мотоциклет „Пиаджо МР3“, който
се е движел също по средната лента в непосредствена близост до лявата част на
автомобила и е бил видим чрез лявото огледало за обратно виждане.
В хода на съдебното следствие пред първата инстанция,
в.л. М. е заявил, че при изготвянето на допълнителната експертиза е ползвал,
както свидетелските показания, така и данните от протоколите за оглед и от
извършения следствен експеримент. Именно, от данните добити при извършения с
участие на страните следствен експеримент, вещото лице е приело, че в първия
момент, когато мотоциклета се е намирал до задната част на автомобила, водачът
на последния е могъл да го забележи.
Горната фактическа обстановка се установява от
доказателствата по делото. Първоинстанционният съд е подложил на анализ събраните
в хода на досъдебното производство писмени, гласни доказателства и назначените експертизи, като е приел, че същите
са логични, последователни и кореспондират помежду си. Правилно са били
кредитирани показанията на пострадалия А.К. относно конкретната пътна ситуация
и начина на предвижване на автомобилите и мотоциклета до момента, в който л.а.
„Шкода Ситиго“, управляван от обв.Н. е започнал да се отклонява наляво. В
показанията си св.К. дава сведения за това, как са били разположени автомобилите
в средна лента, както и начина на предвижване на управлявания от него
мотоциклет „Пиаджио“. Пред въззивната
инстанция обв.Н. за пръв път депозира обяснения, в които не отрича посоката на
движение и местоположението, в което се е намирал управлявания от него
автомобил, когато е спрял преди кръстовището. Няма спор, че е бил втора кола в
колоната от автомобили, а зад него е имало и други МПС. В обясненията си обаче,
за първи път твърди, че автомобила зад него е стъпил с гумите върху
непрекъснатата разделителна линия, а след потеглянето си на зелен светофар е
навлезнал в кръстовището и тогава е подал ляв мигач за престояща маневра, без
да променя посоката си на движение. И в момента, в който е подал мигач е чул
удара. Обсъждайки тези обяснения, настоящият състав не ги кредитира, в частта относно
заявеното от обвиняемият движение на автомобила му след подадения зелен сигнал.
На първо място, обвиняемият не обясни какво се е случило при движението с
автомобила зад него, който според обясненията му , е препятствал видимостта
назад. По-нататък, не може да бъде
възприета версията, лансирана от обв.Н., че в средата на кръстовището е подал
мигач, с идеята да се престрои в ляво след кърстовището. В тази част
обясненията му противоречат на заявеното от св.К., който твърди, че в момента,
когато светофарът е светнал зелено, мотоциклетът му се е намирал между втория и
третия автомобил в средна лента, „на
около половин метър от задната част на колата, която ме блъсна“. Така,
твърденията на обвиняемия Н., че е била препятствана видимостта му към
моториста, са изолирани и следва да бъдат възприети като защитни. От друга
страна, обясненията на обв.Н., депозирани едва в хода на въззивното
производство, противоречат и на изводите на приетите и обсъдени от съда
авто-технически експертизи, относно мястото на удара и механизма на причиняване
на ПТП. Видно е от изготвената и
приложена по делото на л.91 от д.п. скица, че мястото на удара е в началото,
при навлизане в кръстовището, а не както обвиняемия съобщава в средата на
кръстовището. Неоснователни са доводите изложени в допълнителните съображения,
за произволно кредитиране на доказателствата, тъй като районият съд обстойно е
коментирал съотвествието в доказателствените източници. Внимателно и напълно
правилно съдът е дал отговор и на въпроса каква е доказателствената стойност на
показания, дадени от обвиняемия преди привличането му в това качество, така че
напълно неправилно е твърдението на защитника, че същите е следвало да се ползват
като доказателствен източник. Районният
съд правилно е кредитирал заключенията на изготвените в досъдебното
производство първоначална и допълнителна автотехнически експертизи, с известни
резерви по отношение на първоначалната АТЕ-за, касаещо възприетата скорост на
движение.
Така, същественото
разминаване между двете експертизи касае възприетата скорост на придвиждане на
двете превозни средства към момента на настъпване на ПТП. В тази връзка,
първостепенният съд правилно е възприел
изводите на допълнителната АТЕ-за, към момента на изготвяне на която, експертът
е разполагал, както с повече данни, така и с данни от извършения следствен
експеримент. Неоснователни са възраженията, направени пред въззивната инстация относно
обективността и правилността на назначените и приети автотехнически експертизи.
Нуждата от назначавен на допълнителна АТЕ-за е обоснована от необходимостта от
анализиране на допълнителни данни, събрани посредством извършения следствен
експретимент. За това и настоящият състав не намира никакви процесуални
нарушения по НПК с назначаването и изготвянето на такава. Не може да бъде
споделен довода на защитата, че след като вещото лице дава отговор на същите
въпроси, както и при първоначалната, то не би могло да бъде възприета като
допълнителна тази експертиза. Както беше отбелязано по-горе, НПК няма изискване
за задължително разширяване на въпросите на допълнителната експертиза, каквото
е разбирането на защитника, тъй като в случая допълнителното по-пълно
изясняване на накои въпроси е било наложено от допълнителни данни, което е
следвало да бъдат експертно анализирани.
За изясняване на механизма на
настъпилото ПТП допринасят както гласните
доказателствени средства, така и обективните данни, събрани посредством
протоколите за оглед и следствения експеримент. От изготвения протокол и
фотоалбум към него, ясно е показано местоположението на превозните средства, в
момента, в който е подаден зелен сигнал за потегляне/ снимки №5 и №6/. Както
данните събрани чрез този способ, така и данните за установените повреди по
превозните средства, са дали основа на експерта за обоснове заключението си
относно мястото, механизма и причината за настъпване на ПТП. Според тази експертиза, от момента на потегляне на лек автомобил „Шкода
Ситиго“, мотоциклет „Пиаджо МР3“ е бил видим за водача на автомобила чрез
лявото огледало за обратно виждане, при което водачът на лек автомобил „Шкода
Ситиго“ е имал техническа възможност да избегне произшествието, ако се бе
движил направо, без да отклонява автомобила на ляво. Видно от приложената
мащабна скица/ на л.88 и л.91 от д.п./ , това отклонение е при навлизане в
кръстовището, а не след средата му, както твърди пред въззивната инстанция
обвиняемия. Следва да се отбележи и че
при следствения експертимент са били събрани данни и от двамата участника в
ПТП, които са присъствали лично при негото извършване. Така, че възраженията на
защитата на обвиняемия за едностранчивост на експертните заключения и на
изводите на първата инстанция, са неоснователни.
При
така изяснената по-горе фактическа обстановка, правилно и законосъобразно районният съд е приел, че обв. В.Б.Н. е
осъществил с поведението си съставомерните признаци на
престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“ пр.2 вр. чл. 342 ал 1 НК, доколкото на 29.09.2017 год. в гр. П., на кръстовището между бул. „В.А." и бул. „Б."
при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил „Шкода", с
рег. № *** е нарушил правилата за движение, а именно- чл. 25 ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната ключична кост на А.К.К.
ЕГН **********.
Правилно и обосновано районният съд е приел , че с
поведението си обвиняемият Н. е нарушил посочената по-горе норма по ЗДвП,
визираща задължение на водачите на МПС, които ще предприемат маневра, като
например да се отклонят наляво или надясно по платното за движение, да се
убедят, че няма да се създаде опасност за другите участници в движението, които
се движат отзад или минават покрай тях. В конкретния случай, обв.Н. като е
предприел маневра с отклоняване на управлявания от него автомобил „Шкода
Ситиго“ наляво по платното за движение, без да се увери, че това няма да
създаде опасност за останалите участници в движението, и в точност- на
минаващия покрай него св.К., управляващ мотоциклет „ Пиаджо“, е допуснал
нарушение на разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП. Безспорно установено е от приетите и защитени
в съдебно заседание авто-технически експертизи, че обв.Н. е имал обективна
възможност да възприеме приближаващия от ляво мотоциклет още, когато същият е
бил на около метър от автомобила и като се съобрази с неговото положение, е
следвало да вземе мерки, за да предотврати опасността от удар. Именно, в резултат
от предприетата от него маневра-отклоняване на автомобила наляво, се е стигнало
до инцидента. Безспорно, налице е и е отчетено от съда, неправомерно поведение
от страна на пострадалия К., който се е движил с мотоциклета си върху
разделителната линия, отделяща двете пътни ленти, без спазване на необходимата
странична дистанция. Съпричиняването на вредоносния резултат е обстоятелство,
което следва да бъде отчетено при индивидуализацията на наказанието, но не може
да неглижира виновното поведение в случая и на обв.Н., като водач на МПС, което
също е в причинна връзка с настъпилото ПТП.
Безспорно установен е от изготвената СМЕ-за и характера
на причинената на пострадалия К. телесна повреда, както и причинната връзка
между увреждането и настъпилото пътно транспортно произшествие.
От субективна страна деянието е извършено по
непредпазливост и в точност при условията на небрежност, тъй като обв.Н. не е предвиждал настъпването на обществено
опасните последици, но с оглед приближаването на кръстовище и то в натоварен
час от денонощието, когато движението е било интензивно, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, с оглед
и това, че е дългогодишен правоспособен водач.
Настоящия състав споделя
изводите на ПРС, че разпоредбите на чл.76 и чл.77, ал.1 от ППЗДвП, следва да
отпаднат от обема на обвинението, поради
което обв.Н. е бил признат за невинен и оправдан по първоначално повдигнатото
му в този смисъл обвинение. Първата от двете норми, както е посочил съда е обща
и не вменява конкретни правила за поведение от страна на водачите, а нормата на
чл.77, ал.1 от ППЗДвП не е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП.
Според въззивният състав обаче,
първата инстанция не е обсъдил данните
за поведението на обв.Н. след деянието. Безспорно установени и възприети са
фактите за оказана от страна на обвиняемия Н. помощ на пострадалия, изразяваща
се в откарването му до болнично заведение за оказване на помощ, а такива
действия реално са били предприети. Според
настоящия състав, налице са безспорни доказателства за осъществяване от
обективна страна на привилегирования състав на чл.343а, ал.1, б.“а“, пр.2 вр.
чл.343, ал.1, б.“б“ от НК, тъй като обвиняемият, след деянието е направил
всичко зависещо от него за оказване на необходимата помощ на пострадалия.
Откарването на пострадалия К. до здравно заведение за оказване на компетентна
медицинска помощ, предвид изпитваните силни болки в дясната му ръка, се явяват
и най-адекватната помощ за пострадалия в този момент. Това се установява освен
от обяснения на обв.Н., така и от показанията на св.А.К.. За това, според
въззивната инстанция, са налице всички основания за преквалифициране на
извършеното от обв.Н. по привилегировния състав на чл.343а, ал.1 от НК, в който
смисъл обжалваното решение следва да бъде изменено.
Спазени
императивните изисквания на чл.78а от НК при решаване на въпроса за
наказателната отговорност и съответното наказание, което да се наложи на обвиняемия.
Първоинстанционният съд, правилно е установил и наличието на останалите
предпоставки, свързани с личността на обв.В.Н. като чисто съдебно минало и
липса на предходни други осъждания, както и липса на съставомерни имуществени
вреди, и е приложил института на чл.78А от НК, предвиждащ освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание. В тази част мотивите на районния съд са
законосъобразни и изцяло се споделят от настоящата инстанция. Справедливо е
определен и размера на административната санкция „глоба” от 1000 лева при значителен
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и според настоящата
инстанция определения минимален размер на наказанието глоба, се явява
законосъобразно. И въпреки възприетата от съда необходимост от прецизиране на
обвинението и прекварилифицирането му по
по-лекия състав на чл.343а, ал.1, б.“а“ от НК, не се налага корекция на
определената административна санкция, тъй като и в тази хипотеза би бил
приложим института на чл.78а от НК, а наложената на обвиняемия глоба е в минималния,
предвиден от закона размер.
Според настоящият въззивен състав обосновано и правилно
първостепнният съд не е наложил, предвиденото в нормата на чл.343г от НК
наказание „лишаване от право да управлява МПС” по отношение на обв.Н., предвид
данните за липсата на тежки нарушения на ЗДвП в дългогодишния му стаж като
шофьор на МПС.
Мотивиран
от горното, въззивният състав счита, че на основание чл.337, ал.1, т.2 от НПК атакуваното
решение следва да се измени, като деянието се преквалифицира по привилегировния състав на чл.343а, ал.1,
б.“а“, пр.2, вр. чл.343, ал.1,
б.“б“, пр.2 от НК, а в останалата част като
обосновано и законосъобразно, същото следва да бъде потвърдено. Не са
налице твърдените от защитата допуснати процесуални нарушения, които да налагат
неговата отмяна. Правилно съдът се е
произнесъл и по въпроса за направените разноски, като ги е възложил на обвиняемия.
Мотивиран от горното и на основание чл.337, ал.1, т.2 и чл.338
от НПК Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ решение №
590
от 25.03.2019 год. постановено по АНД № 162/2019 год. по описа на Пловдивски
районен съд, 4-ти наказателен
състав, в частта, с която обвиняемия В.Б.Н.
е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 от НК като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
престъплението като такова по чл.343а, ал.1, б.“а“, пр.2, вр. чл.343, ал.1,
б.“б“, пр.2 от НК, тъй като след деянието е направил всичко зависещо от него за
оказване помощ на пострадалия.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, като
съгласно чл.340, ал.2 пр.2 от НПК за изготвянето му да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.