№ 173
гр. София, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110139060 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.99 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД от (**********)със седалище и адрес на
управление гр.С(**********),представлявано от (**********)с пълномощник
адв.В. Г.,срещу Е. Г. Л.,ЕГН **********,с адрес гр.С(**********),с искане да
бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че
съществува вземане на ищеца в размер от 107,95 лева за потребени и
незаплатени далекосъобщителни услуги по договор с клиентски номер
**********3,сключен на 01.06.2016 г.,за което са издадени фактури от
08.12.2018 г.,08.01.2019 г.,08.02.2019 г. и 08.03.2019 г.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че ищецът е носител на вземането на
основание сключен договор за цесия със „(**********)което дружество е
придобило вземането по договор за цесия,сключен с (**********). Ищецът
твърди,че ответницата Л. е сключила договор за далекосъобщителни услуги с
(**********) и претендираната парична сума представлява вземането за
предоставените далекосъобщителни услуги. В исковата молба се сочи,че
ответницата е допуснала неизпълнение на договорните си задължения и
незаплатената парична сума е в размер от 107,95 лева. Ищецът поддържа,че
дори уведомлението за цесия да не е връчено на длъжника,ако същото е
приложено към исковата молба е налице уведомяване за настъпилата промяна
в кредитора. Ищецът сочи,че вземането е претендирано по реда на
заповедното производство,но предвид депозирано възражение е налице
правен интерес от предявяване на установителния иск. Ищецът моли съда да
уважи предявената искова претенция.
Ответницата Е. Г. Л. в подадения писмен отговор оспорва иска по
1
основание и по размер като излага твърдения,че вземането по
договора,сключен с (**********) многократно е било прехвърляно на
различни търговски дружества като понастоящем ответницата твърди,че
внася редовно парични суми за погасяване на задължението към (**********)
и моли съда да отхвърли иска.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК от 19.11.2021 г. (**********)
претендира от Е. Г. Л. сумата от 117,20 лева,представляваща задължение по
договор за далекосъобщителни услуги,сключен с (**********),за което са
издадени фактури на 08.12.2018 г.,08.01.2019 г.,08.02.2019 г.,08.03.2019 г.
Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело №
66233/2021 г. по описа на СРС,42 състав.
Представено е допълнително споразумение,сключено между
(**********) и Е. Г. Л. на 10.03.2017 г.
Приет е договор,сключен между (**********) и Е. Г. Л. на 01.06.2016 г.
Видно от договор от 01.10.2019 г.,сключен между (**********)като
цедент,и (**********) ( с настоящо наименование (**********) ),като
цесионер,страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от
правоотношение,според което цедентът се задължава да прехвърли
вземания,придобити по договор за цесия,сключен с (**********) на
16.10.2018 г.,а цесионерът приема да заплати уговорената покупна цена за
придобиване на вземанията.
Представен е по делото договор,сключен на 16.10.2018 г. между
(**********) и (**********) относно прехвърляне при условията на договора
на вземанията,включени в приложение № 1. Прието е и пълномощно,според
което (**********) упълномощава (**********) да уведомява длъжниците за
прехвърляне на вземанията. Според потвърждение за прехвърляне на вземане
размерът на прехвърленото вземане с длъжник Е. Г. Л. е 117,20 лева.
Представено е извлечение от 18.07.2022 г. от приложение № 1 към
анекс от 10.03.2020 г. към договор за цесия от 01.10.2019 г.,съгласно което
вземането на (**********) към Е. Г. Л. възлиза на 117,20 лева.
Приложено е уведомление за цесия от (**********) чрез
пълномощника (**********) и от (**********) относно настъпила промяна
на кредитор.
По делото са представени фактури,издадени от (**********) с
получател Е. Г. Л..
Установява се,че с разписки Е. Г. Л. заплаща парични суми в полза на
(**********).
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се
цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена
2
заповед за изпълнение,когато срещу вземането е подадено възражение или
заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Това
означава,че този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното
производство – подлежи на доказване същото вземане – на соченото
основание и в претендирания размер,за което е издадена заповед за
изпълнение. Регламентирането на иска като положителен установителен иск
налага извода,че доказването на материалноправните предпоставки за
уважаване на иска е възложено на ищеца,а в конкретния случай ищецът
следва да проведе доказване,че е носител на вземане на основание сключен
договор за цесия,да докаже,че вземането е действително и съществува и да
установи размера на вземането. Законът регламентира фикция,че искът се
счита предявен на датата на подаване на заявлението,ако исковата молба е
постъпила в едномесечен срок,считано от съобщението с указания за
предявяване на иск,т.е. на 19.11.2021 г.
Софийският районен съд счита,че исковата претенция подлежи на
отхвърляне като неоснователна. Съдът намира,че от съвкупния анализ на
доказателствата по делото не може да бъде счетено за доказано,че ищецът е
носител на вземане спрямо ответницата Л. и това вземане произтича от
договор за далекосъобщителни услуги от 01.06.2016 г. и допълнително
споразумение от 10.03.2017 г.,както и че това вземане представлява
неизпълнени задължения по фактури,издадени в периода м.12.2018 г. до
м.03.2019 г. В тази насока съдът счита,че представянето на договори за цесия
– сключеният такъв между ищеца и (**********) и сключеният такъв между
(**********) и (**********) не е достатъчно,за да бъде възприето,че ищецът
е носител на вземане спрямо ответницата Л.. С договора за цесия страната
цедент се задължава да прехвърли свое вземане спрямо трето лице на
цесионера,а цесионерът приема да придобие това вземане. Съществен
елемент от предмета на договора за цесия е да бъде постигнато съгласие
между страните по договора кое вземане,дължимо от кое лице и произтичащо
от кое конкретно правоотношение се прехвърля,както и при какви условия. За
да може цесионерът да се легитимира като носител на вземане,произтичащо
от договор за цесия,трябва да е доказано при условията на пълно доказване,че
му е прехвърлено конкретно вземане,за изпълнението на което е задължена
ответната страна. Както беше посочено,по настоящото дело са представени
договорите за цесия,но същите не са достатъчни,за да бъде възприето за
доказано,че (**********) е придобило вземане спрямо ответницата
Л.,респективно че дружеството ищец е придобило вземане спрямо
ответницата Л.. Когато доказателствената тежест е възложена на
ищеца,ищецът е длъжен да проведе пълно доказване на предпоставките за
уважаване на иска,т.е. не е достатъчно ищецът да установи,че са му
прехвърлени вземания от „(**********)но и да докаже,че му е прехвърлено
вземане,произтичащо от договор за далекосъобщителни услуги,сключен
между (**********) и ответната страна Л.. С оглед липсата на проведено
доказване,че с договорите за цесия – първоначално сключеният между
(**********) и (**********) и последващият договор,сключен между
дружеството ищец и (**********) са прехвърлени вземания,за чието
изпълнение ответницата отговаря по договор за далекосъобщителни услуги от
01.06.2016 г.,исковата претенция като недоказана по основание подлежи на
отхвърляне. Изводът на съда не се променя предвид представени едностранно
3
съставени извлечения,защото тези извлечения единствено съдържат размер на
вземане и имена на длъжник,без да съдържат информация от кое
правоотношение произтича вземането и за кой времеви период е начислено.
По изложените съображения съдът приема,че ищецът не е доказал,че е
носител на вземане,което му е прехвърлено с договор за цесия,произтичащо
от договор за далекосъобщителни услуги от м.06.2016 г.,поради което
исковата претенция подлежи на отхвърляне.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.99 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД,предявен от (**********)със седалище и
адрес на управление гр.С(**********),представлявано от (**********)с
пълномощник адв.В. Г.,срещу Е. Г. Л.,ЕГН **********,с адрес
гр.С(**********),за признаване за установено,че съществува вземане на
ищеца в размер от 107,95 лева ( сто и седем лева деветдесет и пет стотинки )
за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по договор с
клиентски номер **********3,сключен на 01.06.2016 г.,за което са издадени
фактури от 08.12.2018 г.,08.01.2019 г.,08.02.2019 г. и 08.03.2019 г.,относно
което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело №
66233/2021 г. по описа на СРС,42 състав.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4