Р Е Ш Е Н И Е
гр. Павликени, 04.12.2019г.
Павликенски
районен съд, гражданска колегия, първи състав, в
открито заседание на 05.11.2019година в състав:
Районен съдия: ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА
При
секретаря.......Боряна Н. ................като
разгледа докладваното от съдията Гр.д.№
224 по описа за 2019г.,намира за установено:
Постъпила
е искова молба от Т. Б.“ЕАД гр.С. чрез адв.З.Ц. от *** по установителен иск
по чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК срещу Н.С.Д.
*** по издадена заповед по чл.410 от ГПК по ЧГрД№ ***/ 2019г на РС П.
В исковата молба се твърди,че въз
основа на заявление от „Т.
Б.“ЕАД гр.С. е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу Н.С.Д. *** по издадена заповед по чл.410 от ГПК по ЧГрД№ 999/ 2019г на РС П.
за сумите 622.40лв. неплатени суми по договор за мобилни услуги №***, договор
за лизинг от 11.11.2016г и договор за мобилни услуги №***/19.11.2016г, ведно
със законната лихва върху главницата от
08.01.2019г до изплащане на вземането и
385лв. направени разноски.Длъжникът не е открит на адресите като връчването е
станало по чл.47 ал.5 от ГПК и след разпореждане на съда на съда в законоустановения срок е подадена
настоящата искова молба. Твърди се, че
между страните са сключени следните
договори: договор за мобилни услуги №***/11.11.2016г, с които е представен на
длъжника мобилен телефонен номер ***,
ползван до момента в мрежата на друг мобилен оператор, договор за лизинг от
11.11.2016г, с който на ответника е предоставен мобилен телефонен апарат Samsung Galaxy D3 2016 Gold с обща цена на
лизинговата вещ 519.57лв. с включен ДДС, с първа платена вноска от 115лв. с ДДС
платима на датата на сключване на договора
и 23 месечни лизингови
вноски от по 17.59лв. с ДДС, фактурирани
към месечните сметки за ползваните през отчетните периоди услеги чрез
горепосочения номер и договор за мобилни услуги №***/19.11.2016г, с които е
представен на длъжника мобилен телефонен
номер ***. На ответника са начислени 4бр. фактури за периода м.декември
2016г-м.март 2017г от вземания на ищеца
от горепосочените договори:
Фактура №***/25.12.2016г за отчетен период
25.11.2016г-24.12.2016г, включваща следните задължения за този период: месечна
абонаментна такса от 13.32лв. за мобилен № *** и такса за спиране на номер от
0.75лв или общо 16.88лв. с ДДС,
лизингова вноска за мобилното устройство от 17.59лв.
с включен ДДС, месечна такса, месечна абонаментна такса от 13.32лв. за мобилен
№***, такса за спиране от 0.75лв.,такса услуга
временно възстановяване на изходящия трафик 1.24лв., 21.85лв. ползвани
услуги / роуминг таксуване 21.61лв, услуги с добавена стойност /SMS/ 0.24лв. в краен
размер 44.59лв с всключен ДДС и 1.00лв. дарение с включен ДДС като общата сума по тази фактура е 80.08лв,
като след приспадане на надвзето плащане на дзадължение за предходен отчетен
период от 0.34лв. сумата по тази фактура е 79.72лв. Фактура №***/25.01.2017г
за отчетен период 25.12.2016г-24.01.2017г, включваща следните задължения за
този период: месечна абонаментна такса от 13.32лв. за мобилен № *** и такса за
спиране на номер от 0.75лв или общо 16.88лв. с ДДС, лизингова вноска за
мобилното устройство от 17.59лв. с
включен ДДС, месечна такса, месечна абонаментна такса от 13.32лв. за мобилен №***,
такса за спиране от 0.75лв., 6.92лв.. ползвани услуги / допълнителни услуги
мобилен интернет 4.99лв.и кратки
текстови съобщения /SMS/ 0.48лв.,международни
разговори 1.29лв.,разговори към „***“
0.04лв., услуги с добавена стойност /SMS/ 0.12лв. в краен размер 25.19лв с всключен ДДС като
общата сума по тази фактура е 59.66лв.
Фактура №***/25.02.2017г за отчетен период 25.01.2017г-24.02.2017г,
включваща следните задължения за този период: месечна абонаментна такса от -5.68лв. с ДДС, лизингова вноска за
мобилното устройство от 17.59лв. с
включен ДДС, месечна такса, месечна абонаментна такса от -5.68лв. с ДДС за мобилен №***
или обща сума от 6.24лв. Отрицателната стойност на месечната такса е формирана
след приспадане между таксата за посочения отчетен период съобразно дните ,през
които клиентът е ползвал услугите на оперетора и таксата за предварително
начислен пълен брой дни с достъп до услугите на оперетора за отчетния период. След предсрочно прекратяване на договорите
за мобилни услуги поради изпадане на длъжника в забава, е издадена фактура №***/25.03.2017г,
включваща задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги за №№ *** и *** в общ размер 886.90лв. и 351.80лв.с включен ДДС предсрочно изискуем остатък от
лизингови вноски за предоставеното мобилно устройство,равняващ се на 12
неначислени лизингови вноски. Обявяването на предсрочната изискуемост на
неначислените лизингови вноски е уредено в чл.12 от ОУ на оператора за
договорите за лизинг. Основанието за начисляване на неустойка за № *** е
уредено в т.11 от договор за мобилни услуги №***/11.11.2016г. Основанието за
начисляване на неустойка за № *** е уредено в т.11 от договор за мобилни услуги
№***/19.11.2016г.Предсрочно е прекратен договора за мобилни услуги за № *** на
11.11.2018г, а за № ***. Неустойката за № *** е в размер на 440.67лв. като
ищецът претендира частично в размер на 62.49лв. Неустойката за № *** е в размер на 446.23лв. като ищецът
претендира частично в размер на 62.49лв. Общи претендираната сума по тази
фактура е 476.78лв. Изискуемостта на вземанията на ищеца по всяка фактура е настъпвала 15дни след издаването й.
Ищецът моли съда да приеме за установено вземането на ищеца
по отношение на ответника за сумата от 622.40лв., представляваща сбор от дължимите суми по фактури №№***/25.12.2016г,
***/25.01.2017г, ***/25.02.2017г и ***/25.03.2017г,
ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване заповедтта по чл.410 от ГПК по ЧГрД№***/2019г на ПРСПретендира
за направени разноски в заповедното преозводство от 385лв., от които
платена ДТ 25лв. и 360лв. адвокатско възнаграждение и настоящото производство сумата от 385лв., от които 25лв. внесена
ДТ и 360лв. адвокатско възнаграждение.
В
едномесечния срок е постъпил писмен
отговор от назначения особен представител на ответика. Твърди,че
исковата молба е допустима, но е неоснователна. Оспорва иска по основание и
размер. Твърди,че уговорката за неустойка е нищожна тъй като е налице
неравноправна клауза по чл.143 ал.1 т.5 от ЗЗП. Твърди,че издаването на
фактурите не е основание за плащане.Оспорва доставянето на услугите от ищеца и
ползването им от ответника.Липсва писмена покана до ответника за прекратяване на облогационното
отношение. Възразява срещу претенциите за направени разноски по заповедното
поизводство и
настоящото дело като прекомерни.Моли
да бъде отхвърлен иска като неоснователен и недоказан.
Съдът,
като обсъди становищата на страните и прецени събраните
доказателства намира за установена следната фактическа обстановка:
По делото е
представен договор за мобилни услуги №***/11.11.2016г, сключен между Т. Б.“ЕАД и ответника съгласно който на
ответинка е представен мобилен телефонен
номер ***, ползван до момента в мрежата на друг мобилен оператор с абонаментен
план „***“ с месечен абонамент 24.99лв.
със съгласие на ответиника за пренос на телефонен номер. Представен е и договор за лизинг от 11.11.2016г, с който
на ответника е предоставен мобилен телефонен апарат Samsung Galaxy D3 2016 Gold със зарядно устройство с обща цена на лизинговата вещ 519.57лв. с включен
ДДС,която сума е уговорено да се заплаща
както следва: първа мноска от 115лв. с ДДС при сключване на договора и
останалата сума -на 23 месечни лизингови вноски, всяка от по 17.59лв. с ДДС, фактурирани към месечните
сметки за ползваните през отчетните периоди услуги чрез мобелен номер ***.
Представен е и дсключен между страните договор за мобилни услуги №***/19.11.2016г,
с които е представен на длъжника мобилен
телефонен номер *** като преминаване от предплатена услуга с абонаментен план „***“ с месечен абонамент 24.99лв. Представено е Приложение
–ценова листа за абонаментни планове на частни лица. Представена е фактура №***/25.12.2016г за
отчетен период 25.11.2016г-24.12.2016г на стойност 79.72лв. с ДДС включваща задължения за проведени разговори,
съобщения,месечни и еднократни такси, отстъпки,дарения,вноска по лизинг и
задължения от предходен период , с приспадане на внесени плащания,със срок на
плащане 09.01.2017г. Представена е фактура №***/25.01.2017г за отчетен период 25.12.2016г-24.01.2017г, на стойност 139.38лв.включваща
задължения за проведени разговори, съобщения,месечни и еднократни
такси, отстъпки,вноска по лизинг и задължения от предходен период със срок на
плащане 09.02.2017г.Представена е фактура №***/25.02.2017г за отчетен период
25.01.2017г-24.02.2017г на стойност 145.62лв., включваща задължения за месечни и еднократни такси, отстъпки,вноска по лизинг и задължения от
предходен период със срок на плащане 12.03.2017г.Представена е фактура №***/25.03.2017г
за отчетен период 25.02.2017г-24.03.2017г , с която е начислена неустойка за
предсрочно погасяване на договори за услуги от 886.90лв., вноска по лизинг
351.80лв., 145.62лв. задължения от предходен период или обща сума за плащане
1384.32лв.
Ищецът претендира суми както следва: цялата сума по фактура №***/25.12.2016г
в размер на 79.72лв., от начисланата по фактура№***/25.01.2017г само сумата от
59.66лв., представляваща сумата за
разговори,месечни абонаментни такси и отстъпки в размер на 42.07лв и вноската
по лизинг от 17.59лв., по фактура №***/25.02.2017г
сумата от 6.24лв., получена след приспадане от вноската за лизинг от 17.59лв.
на отрицателната сума от месечни
абонаментни такси и отстъпки -11.35лв., от фактура №***/25.03.2017г
начислената сума от 351.80лв., представляваща предсрочно изискуем остатък от
лизингови вноски за мобилното
устройство/ 20бр. неначислени лизингови вноски/ и две неустойки от по 62.49лв. за мобилните
номера *** и *** или сума от 476.78лв. по последната фактура като общо
претендираната сума е 622.40лв.
В процесните договори е записано, че в случай на
прекратяване на съответния договор през първоначалния му срок по вина или по
инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за абонаментния план месечни абонаменти до края на този срок. В
този случай потребителят дължи и разликата между цената на предоставеното
устройство без абонамент и цената при предоставяне на устройството в брой или
съответната лизингова цена по договора
за лизинг.
По делото е представена покана за доброволно
плащане до длажника за сумите: 145.62лв. за предоставени услуги, 886.90лв.
неустойка по договори и 351.80лв. останащи лизингови вноски или общо за сумата
от 1384.32лв.
По
делото е назначена ССчЕ и вещото лице дава заключение, че при ищеца е заведена
партида на името на ответника по сметка „411-Клиенти“ и в счетоводството на
ищеца са осчетоводени фактури на
стойност 1384.67лв.Остойностойностяването на
отделните услуги е в съответствие с ценовата листа на абонаментните
планове, приложени към договорите.Претендираната от ищеца неустойка се равнява
на три месечни абонамента без ДДС или 3
Х 20.83лв. общо 62.49лв. по всеки от
двата договора.Относно лизинговото устройство
на стойност 519.57лв. са платени 115лв. първа вноска и 3 вноски по
17.59лв. или остава сума от 351.80лв.
При така установеното от фактическа страна съдът
достигна до следните изводи:
Предявен е установителен
иск по чл.415 ал.1 вр.чл.422 от ГПК
, врчл.79 от ЗЗД.Искът е процесуално
допустим, доколкото е предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение, при направено възражение от длъжника в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК и
има за предмет посочените в заповедта за изпълнение вземания.
Предмет на установителния иск
по чл. 422 от ГПК е съществуване на вземането по издадената заповед за
изпълнение и успешното му провеждането изисква установяване дължимостта на
сумите по същата на посоченото в нея основание. Това предполага установяване
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по процесните договори за
мобилни услуги, че ищецът е изправна страна по тях т.е. че е осигурил
възможност и е предоставил на абоната договорените мобилни услуги респ.
ползването на лизинговите вещи,
размера на претендираните вземания,
а по претенцията за неустойка – уговарянето на неустоечна клауза между страните по договора, настъпване на
основанията визирани във фактическия състав на тази клауза, които дават право
на мобилния оператор да начислява неустойка в търсения размер.
От представените
доказателства се установява, че страните са били в облигационни правоотношения,
регулирани от Общи условия, като ответникът е имал качеството абонат и
потребител на услуги от мобилния оператор, съгласно т. 1 и т. 49 от ДР на
Закона за електронните съобщения. По силата на договорите ищецът се е задължил
да предоставя на ответника, в качеството му на абонат и потребител на мобилни
услуги, договорените основни и допълнителни електронни съобщителни услуги по
предпочетените тарифни планове за предоставените телефонни номера. От своя
страна, ответникът е поел задължение да заплаща за срока на договорите
съответната месечна абонамента такса.Доказа се, че в процесните фактури са начислени суми за проведени разговори съгласно
двустранно подписани ценови планове към договорите. Ответникът не е ангажирал
доказателства за заплащане на сумите по фактурите.
В конкретния
случай ищецът основава претенциите си на твърдението, че има вземания за
стойността на месечните абонаментни планове, за стойността на предоставени
услуги, извън съответния план, за стойността на лизинговите вноски за предоставените устройства и за неустойки
за предсрочно прекратяване на договорите за предоставяне на мобилни услуги. Съдът
приема, че доколкото по делото не са ангажирани доказателства за обратното,
договорите за мобилни услуги валидно са обвързвали страните по тях и ответникът
дължи заплащането на абонаментните такси по тези договори за отчетните периоди,
независимо дали е ползвал мобилни услуги и независимо от техния обем. Падежът
на тези задължения е настъпил на посочените във фактурите дати, като по делото
не са ангажирани доказателства за плащането им.
По отношение на
използваните услуги, извън месечния абонамент, съдът съобразява заложеното в
общите условия (чл. 31), действащи в отношенията между страните, а именно, че
месечните сметки на потребителя могат да бъдат оспорени пред оператора в
6-месечен срок след издаване на фактурата, като оспорването не възпрепятства
правото на потребителя да оспори сметката си по съдебен ред, но самото
оспорване не освобождава последния от задължението за плащане на дължимите
суми. В случая ищецът е изпълнител задължението си да издаде процесните фактури, в които е
посочил стойността на фиксираната абонаментна такса, на използваните услуги,
извън месечния абонамент, както и стойността на съответните лизингови вноски, като към
всяка от фактурите има приложение с детайлна информация за всеки от посочените компоненти.
По делото няма данни (и твърдения) ответникът да е оспорил месечните си сметки
в предвидения 6-месечен срок пред мобилния оператор, поради което и съдът
приема, че по този начин същият е признал реалното предоставяне на услугите и дължимостта на
тяхната цена. Падежът на тези задължения също е настъпил на посочените във
фактурите дати, като по делото не са ангажирани доказателства за плащането им.
Следователно претенцията на ищеца по отношение на сумата от 145.62лв. неплатени суми за разговори и месечни
абонаменти по процесните договори и издадени фактури като сбор на
претендираните суми от 79.72лв., 59.66лв и 6.24лв. се явява основателна и
доказана.
По
отношение на претенциите за лизингови вноски съдът приема, че по делото безспорно се
установи възникването на облигационни отношения между страните, по силата на
които ищецът е предал за ползване на ответника процесното мобилно устройство срещу договорена лизингова цена, платима на
равни месечни вноски. В договора се съдържа изрична декларативна клауза относно реалното предаване на вещта
– чл. 4, което обстоятелство не се и оспорва от ответника. Съдът, съобразявайки
че крайният падеж по договора за лизинг е настъпил преди подаване на заявлението,
намира, че всички вноски по съответния лизинг са станали изискуеми, като по
делото не са ангажирани доказателства за плащането им.Следователно
ответникът е получил процесното мобилно
устройство, не е заплатил оставащите 351.80лв. от цялата му стойност при
изтекъл договор за лизинг и претенцията на ищеца в тази част се явява
основателна и следва да бъде уважена.Или общо дължимата от ответника на ищеца
сума е 497.49лв. като следва ищецът на основание чл.86 от ЗЗД да заплати на
ищеца и законна лихва върху тази сума от подаване на заявлението за издаване
заповед по чл.410 от ГПК-08.01.2019г по ЧГрД№***/2019г на ПРС до окончателното
изплащане.
По отношение на претендираните неустойки:
Съгласно чл. 92 от ЗЗД задължението за неустойка възниква
при неизпълнение на конкретно задължение за едната страна по договора, като
страните следва да са уговорили начина, по който евентуално ще бъде начислявана
неустойката. В случая от приложените договори се установява, че в случай на
прекратяване на договора през първоначалния срок по вина или по инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
абонаментния план месечни абонаменти до края на този срок. В хода на производството
обаче, не беше проведено доказване кога и от кого са прекратени договорните
правоотношения, по какъв начин страната, упражнила правото си да прекрати
договора, е уведомила другата страна, нито са изложени
обстоятелства за формирането размера на неустойките. Уговорената в договорите неустоечна клауза, предвиждаща вземане в полза на мобилния
оператор при предсрочното им прекратяване, чийто размер се определя от сбора на
оставащите стандартни месечни абонаменти такси от прекратяването до изтичане на
уговорения в тях срок, според настоящият състав, е нищожна поради противоречие
с добрите нрави в съответствие с чл. 26 ал. 1 пред. 3 ЗЗД. В този смисъл
наведеното от процесуалния представител на ответника възражение се явява
основателно. Съгласно ТР № 1/15.06.2010г. по тълк.
дело № 1/2009г. на ОСТК, на ВКС съдът следи служебно за недействителността на
договора поради нарушаване на добрите нрави и без да е релевирано възражение от страната. Неустоечната клауза
ще е нищожна поради накърняване на добрите нрави, когато излиза извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Насрещните престации по процесните договори се
характеризират с това, че мобилният оператор се е задължил да предостави на
абоната уговорените по вид мобилни услуги срещу задължението на същия да ги
заплаща, но само когато такива са предоставени респ. когато е осигурен достъп
до съответната мобилна мрежа. При предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги и уговорена неустойка в размер на оставащите месечни абонаментни
такси до края на договора, доставчикът ще получи имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да предоставя достъп до мрежата си респ. без да предоставя
мобилни услуги. Неустоечната клауза при предсрочно
прекратяване на договора е уговорена без да са предвидени насрещни права за
потребителя. Последният няма никакво право да прекрати дадения договор, без
това да влече след себе си заплащане на неустойка. Следователно уговорената
неустойка при предсрочно прекратяване на договор излиза извън типичните
си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
води до значително неравновесие между правата и задълженията на
мобилния оператор и абоната, създава условия за неоснователно обогатяване на
първия и за нарушаване принципа за справедливост. Визираните неустоечни клаузи
поставят в неравноправно и подчинено положение потребителя на услугата спрямо
търговеца - доставчик и доколкото те не са уговорени индивидуално, са нищожни
по смисъла на чл. 146 ал. 1 ЗЗП.
Представената от
ищеца с допълнителна молба покана за доброволно плащане по никакъв начин не
променя горния извод, доколкото по делото липсват доказателства същата въобще
да е изпращана на ответника, още по-малко да е получена от последния. Тук
следва да се отбележи, че надлежното упражняване
на потестативното право на разваляне е елемент
от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй
като същата е уговорена именно за този етап от развитието на правоотношението. Неустойката
е форма на договорна отговорност, която служи за обезщетяване на вредите от
неизпълнението, като предварително установява размера на тези вреди, без да е
необходимо кредиторът да ги доказва. В това се изразява типичната за
неустойката обезщетителна функция. Понастоящем, за да възникне
вземане за неустойка в полза на мобилния оператор следва да са налице
кумулативно следните предпоставки – договорно неизпълнение от страна на абоната
и прекратяване на договора за мобилни услуги, доколкото размера на неустойката
се определя като сбор от месечните абонаментни такси дължими за периода от
датата на прекратяване на договора до изтичане на предвидения срок.
Прекратяването на договора на визираното основание се подчинява на общите
правила на чл. 87 ал. 1 ЗЗД за срок и форма. Неизпълнението на договорно
задължение по причина, за която отговаря длъжника,
включително неплащането на възникнали задължения през предварително
определен срок в договора е основание за развалянето му според разписаното в
чл. 87 ал. 1 ЗЗД. Следователно, доколкото процесния договор е сключен
в писмена форма, изявлението за прекратяването му същото следва да е в такава
форма и с него следва да се дава подходящ срок за изпълнение.
В случая по делото не се установява операторът да е отправял писмено
предизвестие до абоната, с което да му предостави подходящ срок за изпълнение
(съобразявайки изложеното горе), а дори да се приеме, че исковата молба служи като изявление за разваляне на договора, то
това разваляне е станало едва с получаване на препис от същата и далеч след
съставянето на фактурата, с които е начислена неустойката. Освен това в самата
фактура, с която е начислена неустойка липсва посочване какво е основанието за
начисляването им - по кой договор, на кое конкретно основание от съответния
договор, за кой период и пр. Липсата на надлежно прекратяване на договора
препятства пораждането на вземането за неустойка в полза на ищеца, поради
прекратяване на договора за мобилни услуги преди изтичане на уговорения срок.
По изложените съображения съдът намира, че кредиторът
не се е възползвал от правото си да прекрати договорите предсрочно, поради
което в неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка при
предсрочно прекратяване на същите. На следващо място, неустойките за предсрочно
прекратяване на договорите следва да бъдат квалифицирани като неравноправни
клаузи, с оглед наличието на предпоставките, предвидени в чл. 143, т. 5 ЗЗП. В процесния случай ответникът
притежава качеството потребител по смисъла на § 13,
т. 1 от ДП на ЗЗП, а чл. 143 от ЗЗП „неравноправна
клауза“ в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза за неравноправна са
следните: клаузата да не е индивидуално определена, а предварително изготвена
от търговеца, като потребителят да няма възможност да влияе върху съдържанието
й; същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност - честно, почтено
поведение на всеки участник в гражданския оборот при сключване и изпълнение на
сделки за потребление, респ. съвкупност от правила, определящи пазарното
поведение, които произтичат от законите, обичайните търговски отношения и не
нарушават добрите нрави; уговорката да води до
значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца/доставчика и потребителя - съществено несъответствие в
насрещните престации по договора, водеща до тяхната нееквивалентност.
В случая договорите са сключени при предварително
определени от едната страна по правоотношението условия - доставчикът на
мобилни услуги. Видно е от самите договори, че същите са бланкови и не са били
предмет на предварително договаряне, респ. ответникът не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им. Според чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в
случаите на договор при общи условия. Тези разрешения са дадени и в Директива
93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
транспонирана с чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП. В случая, с оглед начина на
сключване на договорите и обстоятелството, че полетата се попълват от
представител на оператора, се налага извод, че ответникът не е
имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение
на клаузите за неустойка. Следва да се отбележи, че уговорена
неустойка в размер на оставащите абонаментни такси до края на договора,
договаряна от доставчиците на услуги, се приема за нарушение по чл. 68г, ал.1
от ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика.
Предвид изложеното, като взе в предвид съдържанието на самите неустоечни клаузи и
съпоставяйки ги с останалите клаузи за правата на потребителя, настоящият
съдебен състав приема, че същите са явяват неравноправни, поради което са и
нищожни. Така, както са уговорени, клаузите за неустойка създават значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. Клаузите са уговорени за
предсрочно прекратяване на договорите, без да са уговорени насрещни права за
потребителя. Съдът намира претенцията за неустойки от ищеца за сумите 124.98лв.
/ 2 Х 62.49лв. частично претендирани неустойки по два договора за услуги за 2 мобилни номера/ за
неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена. Съдът намира, че
ответникът не дължи въобще неустойки, поради което предявеният иск за установяване дължимостта иммакар и частично, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на разноските: Ищецът е направил по делото разноски от 985лв., за
които е представил списък по чл.80 от ГПК или 25лв. платена ДТ, 360лв.
адвокатско възнаграждение, 300лв. възнаграждение за особен представител и
300лв. за вещо лице.На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищeца разноски по настоящото дело, които разноски са
определени съразмерно с уважената част от иска или 787.32лв.
На
основание т.12 от ТР №4/2014г на ВКС, съдът следва
да се произнесе и за дължимостта на
разноските в заповедното производство като съобразно изхода на делото разпредели
отговорността за разноски както и в исковото, така и в заповедното
производство по ЧГрД№ ***/2019г на ПРС. Предвид изхода на спора следва
ответникът да заплати на ищеца направените по заповедното производство разноски
съразмерно на уважената част от иска или 307.73лв.
Водим от
гороното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл.422 от ГПК, че Н.С.Д. с
ЕГН ********** *** дължи на „Т. Б.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., район „***”, ж.к. ***,
представлявано от изпълнителния директор Д. К. К., заедно с М. С.-член на СД, с процесуален представител
адв.З.Ц. от *** сумата от 497.49лв.
/четиристотин деветдесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки/ главница,
представляваща неплатени парични задължения за абонаментни такси и мобилни
услуги за период 25.11.2016г—24.02.2017г по договори за мобилни услуги №***/11.11.2016г и №***/19.11.2016г за мобилни номера *** и
*** и договор за лизинг от 11.11.2016г, с издадени фактури от 25.12.2016г, 25.01.2017,и 25.02.2017г, ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на
подаване на заявлението- 08.01.2019г до
окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед № ***/11.01.2019г по ЧГрД№ ***/2019г на ПРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Б.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „***”, ж.к. ***,
представлявано от изпълнителния директор Д. К. К., заедно с М. С.-член на СД, с процесуален представител
адв.З.Ц. от *** срещу Н.С.Д. с ЕГН ********** иск за приемане за
установено съществуването на вземане на ищеца спрямо ответника за сумата от 124.98
лева /сто двадесет и четири лева и деветдесат и осем стотинки/,представляваща частична
претенция от общо 886.90лв. неустойки за предсрочно прекратяване на договори за
мобилни услуги №***/11.11.2016г и №***/19.11.2016г , като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Н.С.Д. с ЕГН ********** да заплати на „Т. Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район „***”, ж.к. ***, представлявано от изпълнителния
директор Д. К. К., заедно с
М. С.-член на СД сумата от 307.73лв./
триста и седем лева и седемдесет и три стотинки/ направени разноски по ЧГД № ***/2019 г. по
описа на РС П. съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Н.С.Д. с ЕГН ********** да заплати на „Т. Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район „***”, ж.к. ***, представлявано от изпълнителния
директор Д. К. К., заедно с
М. С.-член на СД сумата от 787.32лв
/ седемстотин осемдесет и седем лева и тридесет и две стотинки/ направени
разноски по настоящото дело съразмерно уважената част от иска.
Решението подлежи на
обжалване пред Великотърновски Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала!
ИИ