№ /24.10.2019 год., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХVІ с-в, в закрито заседание на двадесет и
четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от
съдията ч.адм.д.№2898 за 2019г по
описа на съда, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл.188 от ЗДДС вр.чл.60 ал.4 от АПК и е образувано по искане от „Сашо
Комерс 93“ ЕООД – Девня, ЕИК *********, представлявано от управителя Н.Г. чрез
пълномощника му адв.А.Х. ***, за отмяна на разпореждането за предварително
изпълнение на Заповед №396-ФК/22.10.2019г на началника на отдел „Оперативни
дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на осн.чл.186
ал.1 б.“а“ от ЗДДС е приложена принудителна административна мярка – запечатване
на търговски обект – пицария „Танита“, находяща се в гр.Девня, ел.“Капитан
Петко“ №3, стопанисван от дружеството, и забрана на достъпа до нея за срок от 14
(четиринадесет) дни на осн.чл.187 ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателите
твърдят незаконосъобразност на разпореждането с оглед липсата на мотиви и
конкретика относно приетите от административния орган основания за допускане на
предварителното изпълнение, като се твърди, че наложителната защита на особено
важните държавни или обществени интереси, която да обуслови предварителното
изпълнение на ПАМ, трябва да се мотивира, а не да се прокламира, както е сторил
административния орган; на второ място считат, че в случая такива особено важни
интереси липсват, че твърденията за наличие на задължения към фиска също са
неконкретизирани и не става ясно дали те не са текущи такива; не на последно място считат, че въпреки
посочването на възможността по чл.187 ал.4 от ЗДДС в заповедта за ПАМ, те на
практика са лишени от тази възможност, тъй като в случая не е издаден АУАН, още
по-малко НП; в заключение се твърди и настъпване на значителни имуществени
вреди за дружеството от предварителното изпълнение поради факта, че обектът представлява
заведение за хранене с бързо разваляща се стока. С тези съображения настояват
за отмяна на разпореждането за допускане на предварително изпълнение на ПАМ, като
претендират и сторените в производството разноски.
Видно от
отбелязванията в разписката за връчване, искането е депозирано в 3-дневния срок
по чл.60 ал.4 от АПК от връчването на заповедта за ПАМ на 23.08.2019г, от
легитимиран субект – нейн адресат чрез представляващия го управител, и при
наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по
същество, искането е основателно.
От съдържанието
на заповедта е видно, че на 19.10.2019г около 12:30ч е започнала проверка на
търговски обект по см.§1 т.41 от ДР на ЗДДС – пицария „Танита“ в гр.Девня, стопанисвана
от „Сашо Кормерс 93“ ЕООД. В хода й е констатирано, че дружеството като задължено
лице по чл.3 от Наредба №Н-18/2006г не е изпълнило задължението си на същата
дата да регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки, а именно – продажба
на храни и напитки на ст-ст 33.30лв., заплатена във брой в 14:53ч от клиенти на
сервитьорката Михаела Димова, без тя да издаде фискален касов бон от
функциониращото в обекта ФУ, след което клиентите са напуснали заведението. Продажбата
била наблюдавана от органите по приходите, които пристъпили към проверка, и в
хода й иззели информационен/нефискален бон от 19.09.2019г с № ********** и час
14:53ч на ст-ст 33.30лв, в който подробно били описани всички консумирани
артикули по вид и единична ст-ст; извели дневен отчет и КЛЕН от ФУ, и при
съпоставката му с нефискалния бон установили, че липсва издаден ФКБ за тази
продажба на тези артикули и стойност за същия ден и час. При съпоставката между
отчетената чрез ФУ и касова наличност била установена разлика от 28.20лв, а в
протокола било изрично отбелязано, че продуктите са консумирани и продажбата не
подлежи на сторниране. В протокола били описани и приложени и доказателствата,
установяващи нарушението. За гореописаното нарушение – нерегистриране и
неотчитане на извършената продажба чрез издаване на фискален касов бон,
квалифицирано по чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на МФ, против дружеството бил издаден АУАН от 23.10.2019г.
На основание чл.186
ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС била издадена и Заповед №277-ФК/08.08.2019г, с която
административният орган наложил на дружеството принудителна административна
мярка - запечатване на търговския обект за срок от четиринадесет дни. С
оспореното разпореждане е допуснато предварително изпълнение на принудителната
административна мярка на основание чл.188 от ЗДДС вр.чл.60
ал.1 от АПК, като е изложени три отделни основания за това: 1).
Необходимост от защита на особено важен държавен интерес – спазването на
фискалната дисциплина и реда за отчитане на фискалните устройства, в което се
изразява интересът на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и
отчитане на продажбите чрез ФУ в обекта, респективно – за правилното определяне
на реализираното от задълженото лице доходи и размера на дължимите за тях
публични задължения. 2). При съществуването на опасност изпълнението на акта да
бъде осуетено или сериозно затруднено, и 3). При хипотеза, в която от
закъснялото изпълнение на ПАМ могат да последват значителни или трудно
поправими вреди за бюджета.
По отношение на
първата предпоставка е посочено, че ако не бъде допуснато предварително
изпълнение на ПАМ, съществува възможност да се извърши ново нарушение, а
опасността за фискалния ред при констатирана подобна практика, водеща до
отклонение от данъчното облагане, е непосредствена. Изложено е, че
неизпълнението на нормативно установеното задължение за издаване на касов бон
винаги води до негативни последици за фиска, т.е. налице е налице засягане на
важен държавен интерес – задължението на стопанските субекти да отчитат
коректно приходите си, за да заплащат съответните данъци, постъпленията от
които формират приходната част на държавния бюджет. Конкретно е изложено, че
предвид вида и местоположението на търговския обект, свързано със значителен
поток от клиенти, и обстоятелството, че дружеството има неплатени задължения
към 21.10.2019т в размер на 2868.17лв, дават основание да се твърди, че са
създадени предпоставки с поведението си проверяваното дружество да накърнява
съществено обществения интерес и фискалната политика на държавата, тъй като
укрива значителна част от своите продажби, последица от което е неправилното
определяне на реализираните доходи. Посочено е също, че с неотчитането на
продажбите си задълженото лице нарушава еднаквите правни условия за всички
стопански субекти, получавайки така предимство пред тези от тях, които отчитат
в пълен обем приходите си, препятства адекватната защита на правата на
потребителите и упражняването на правомощията на държавните органи в тази
насока; а създадената в обекта организация на работа няма за цел и не води до
изпълнение на установените правни регламенти. Твърди се въз основа на
констатираното нарушение, че една от целите на дружеството е именно
отклонението от данъчното облагане, а необходимостта от предварително
изпълнение на ПАМ е предопределена с оглед начина и вида на организиране на отчетността,
които са довели до извършване на нарушението и индиректно до степента на
неговата обществена опасност; съответно е необходима като мярка за защита на
фиска, за да се предотврати веднага възможността за неотразяването на продажби
чрез неиздаване на ФКБ да се превърне в системно нарушение, както и да се
коригира поведението му към спазване на отчетността и начисляването на
дължимите данъци върху реализираните обороти.
Досежно наличието на втората предпоставка е
посочено, че аргумент за предварителното изпълнение на ПАМ е възможността да
бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта за прилагането й, и
конкретно се излага, че от установеното поведение на търговеца към действия в
нарушение на закона е обосновано да се предположи, че е възможно да възникне
хипотеза на промяна на правната форма на стопанисващия обекта, който следва да
бъде запечатан, или той да бъде предоставен за стопанисване на различен правен
субект.
По отношение на
третата предпоставка се твърди, че от закъснялото изпълнение на ПАМ може да
последва значителна или трудно поправима вреда, изразяваща се в съществено
отклонение от данъчното облагане на този субект.
Заповедта съдържа
разпореждане запечатването да се извърши в срок от 1 (един) ден от датата на
връчване на заповедта за ПАМ. Заповедта е връчена на управителя на ООД на 23.10.2019г,
изпълнението е насрочено за 24.08.2019г. в 16:00ч.
При тази
фактология съдът приема следното от
правна страна:
С допускането на
предварително изпълнение се придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила
индивидуален административен акт. Доколкото представлява изключение от общия
принцип за суспензивно действие на жалбата и съдържа в себе си потенциалната
възможност да причини вреди на адресата, то се допуска при стриктно спазване на
законовите предпоставки, изчерпателно посочени в нормата на чл.60
ал.1 от АПК - ако се налага, за да се осигури животът или здравето на
гражданите; да се защитят особено важни държавни или обществени интереси; при
опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта;
ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно
поправима вреда; по искане на някоя от страните - в защита на особено важен
неин интерес. Наличието на тези предпоставки обаче не се презумира, напротив -
във всички случаи административният орган следва да посочи обстоятелствата,
мотивирали го да разпореди предварително изпълнение на акта.
В конкретния
случай това задължение не е изпълнено.
От наличните по
преписката доказателства е видно, че дружеството е извършило нарушение на
правните регламенти, регулиращи отчитането на приходите на задължените лица по
см.чл.118 ал.1 от ЗДДС, като не е регистрирало извършена продажба на ст-ст 33.30лв.
от въведеното в експлоатация в обекта ФУ – с осъществяването му законодателят е
обвързал безусловното прилагане на ПАМ - запечатване на търговския обект и
забрана на достъпа до него за определен срок. В случая обаче административният
орган не е доказал наличие не просто на важен държавен интерес, какъвто
несъмнено е този от правилното отчитане на приходите и последващото заплащане
на данъци, а на особено важен такъв по см.чл.60 ал.1 от АПК, който е абсолютна
положителна предпоставка за допускане на предварителното изпълнение на ПАМ.
Възпроизвеждането на приложимите материално-правни текстове на ЗДДС и АПК за
прилагането на ПАМ по принцип, категорично не удовлетворява изискването за
мотивиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта. Същевременно
следва да бъде посочено, че изложените в тази насока конкретни факти относно
съставомерните елементи от фактическия състав на нарушението – местоположението,
неконкретизирания „значителен“ клиентопоток, и липсата на неплатени (и също
така неконкретизирани и недоказани към момента на настоящото произнасяне)
задължения към фиска, биха имали отношение към степента на обществена опасност
на дееца и неговото деяние, респективно – могат и следва да бъдат съобразявани
при индивидуализация на имуществената санкция, което следва да бъде наложена с
НП, както и при определяне продължителността на ПАМ (въпрос по същество на
спора за законосъобразност на заповедта за прилагането й), но сами по себе си
не доказват и не обосновават наличие на особено важен държавен или обществен
интерес, чиято защита да е наложителна и за тази цел да е необходимо
предварителното изпълнение на ПАМ. Впрочем законодателят несъмнено възприема
защитата на фиска като важен държавен интерес – но той сам по себе си не е
преценен от него като особено важен по см.чл.60 ал.1 от АПК – в противен случай
законодателят би предвидил предварителното изпълнение на ЗПАМ по ЗДДС по силата
на закона, което не е сторено. От това пък следва извод, че единствено
позоваването на интересите на фиска не е достатъчно да обоснове допускането на
предварително изпълнение на ПАМ по ЗДДС, каквато е практиката на данъчната
администрация по тези казуси. Защитата правата на потребителите и тези на
останалите търговци като равнопоставени правни субекти е извън приложното поле
на ЗДДС и е уредена и защитена с нарочни нормативни актове, поради което
тяхната защита чрез допуснатото от администрацията предварително изпълнение на
ЗПАМ също не може да се третира като защита на особено важен държавен или
обществен интерес.
Поради изложеното
съдът приема, че в конкретния случай не се доказва и не съществува приетата от
административния орган спешна необходимост от охрана на особено важни държавни
интереси чрез допускане на предварителното изпълнение на ЗПАМ.
Второто от
възприетите от административния орган основания – възможността да бъде осуетено
или сериозно затруднено изпълнението на заповедта за ПАМ, е изцяло декларативно
и изхожда от презумпцията, че дружеството по принцип не отчита реализираните
продажби. Предположенията за евентуални бъдещи увреждащи действия, които
дружеството-жалбоподател би могло да извърши, не могат да бъдат възприети като
основания за предварителното изпълнение на заповедта, равнозначни по тежест на
предвидените в чл.60 ал.1 от АПК.
По отношение на
третата предпоставка - от закъснялото изпълнение на заповедта за ПАМ могат да
последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета, изобщо не е
мотивирано, поради което съдът е обективно възпрепятстван да прецени
обосноваността и законосъобразността на този извод на административния орган, и
изобщо – наличието му.
В обобщение на
изложеното съдът намира, че в случая административният орган не е посочил
конкретни обстоятелства, подкрепени с надлежни факти и доказателства,
обосноваващи възприетите като налични от него основания по чл.60 ал.1 от АПК за
постановеното предварително изпълнение на невлезлия в сила акт. Непосочването
на конкретни обстоятелства, обосноваващи допускане на предварителното
изпълнение, по същество представлява от една страна липса на мотиви, което непосредствено
засяга правото на защита на адресата на акта, и препятства проверката относно
наличието на задължителните предпоставки по чл.60
ал.1 от АПК от страна на съда, а от друга има стойност на липса на
материалноправни предпоставки за допускане на предварителното изпълнение на
ПАМ, поради което съставлява основание за отмяна на разпореждането в хипотезата
на чл.146 ал.3 от АПК. В този смисъл искането за отмяна на оспореното
разпореждане се явява основателно и следва да бъде уважено.
Предвид изхода на
спора, основателна е и претенцията на жалбоподателите за присъждане на
сторените в производството разноски в размер на 50лв. ДТ.
Така мотивиран,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждането за предварително изпълнение
на Заповед №396-ФК/22.10.2019г на началника на отдел „Оперативни дейности“ –
Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за прилагане на принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект: пицария „Танита“,
находяща се в гр.Девня, ел.“Капитан Петко“ №3, стопанисван от „Сашо Комерс 93“
ЕООД – Девня, ЕИК *********, и забрана на достъпа до нея за срок от 14
(четиринадесет) дни на осн.чл.187 ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ЦУ на
НАП – София да заплати на „Сашо Комерс 93“ ЕООД – Девня, ЕИК *********,
сторените в производството разноски в размер на 50 (петдесет) лева.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в 7-дневен срок от съобщението.
Преписи да се
връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: