№ 3482
гр. София, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20211110147748 по описа за 2021 година
Предмет на делото е предявеният от Б. СТ. АБ., ЕГН **********,
отрицателен установителен иск, че ищецът не дължи на ответника сумата от
270,72 /двеста и седемдесет и 0,72/ лева, представляваща цена за предоставена
от ответника топлинна енергия и дялово разпределение за периода от
м.01.2009 г. до м.12.2009 г. в имот, находящ се в [адрес], абонамент №
[номер], като погасени по давност. Ищецът основава исковата си претенция с
твърденията, че вземанията са погасени с изтичане на тригодишната давност
по чл. 111 ЗЗД.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е
постъпил от страна на ответника, с който оспорва исковата претенция като
недопустима. Под евентуалност признава иска и твърди, че не дължи съдебни
разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
С оглед становището на страните съдът с доклада по делото е отделил
като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между
страните по делото е налице облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия, по силата на което ответното дружество е
1
доставило топлинна енергия за периода от м.януари до м.декември 2009г. в
топлоснабден имот, находящ се в [адрес], абонатен № [номер], като общата
сума за главница- топлинна енергия, дялово разпределние и лихви за забава
за процесния имот, дължима от ищеца, възлиза на 270,72 лв. /двеста и
седемдесет и 0,72/ лева и представлява ½ от общото задължение за доставена
топлинна енергия и лихва за забава за процесния имот.
Следва да се установи дали посоченото задължениe е погасено по
давност.
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия
потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на
консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично
плащане по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени в общите условия интервали от време. В този смисъл са
задължителните за съда указания, дадени с ТР № 3 от 18.05.2012 г.,
постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За
приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната
разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер.
Следователно и вземанията на [ЮЛ] към потребителите се погасяват с
изтичане на 3-годишен давностен срок.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който
вземанията за цената на [ЮЛ] се погасяват, започва да тече от деня, в който
всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД, а именно
с изтичане на месеца, за който се отнасят, поради което и последното
задължение за доставена и незаплатена топлинна енергия е станало изискуемо
м.01.2010 г., а давността за него е изтекла м.01.2013 г.
Ответникът не е ангажирал доказателства за настъпили обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността, от което следва, че всички
процесни задължения за заплащане на топлинна енергия, са погасени по
давност.
Фактът, че оспореното от ищeцa задължение е погасено по давност освен
това се признава от ответника в отговора на исковата молба.
2
Ето защо, съдът намира, че предявените искове са основателни и следва
да бъдат изцяло уважени.
По разноските:
Ответникът счита, че, тъй като не е дал повод за завеждане на делото и
признава исковете изцяло, не следва да се присъждат разноски по
производството в полза на ищеца. Действително, ответникът признава
исковете с твърдението, че задълженията на ищеца са погасени по давност. В
случая обаче, видно от справката за задълженията на ищеца към дружеството,
ответникът претендира от ищеца процесните суми като неплатени
задължения, което е обусловило и правния интерес на ищеца от завеждане на
делото. Ето защо, съдът счита, че ответникът с поведението си е дал повод за
завеждане на делото, тъй като е претендирал извънсъдебно от ищеца
заплащането на сумите, предмет на предявения отрицателен установителен
иск, поради което не може да се приложи нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК. В
Определение № 242 от 31.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2062/2018 г., IV г.
о., ГК се прави извод, че когато сезирането на съда е условие за упражняване
на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се
освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата
предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК. Ищeца претендира разноски. По делото
има доказателства за заплатена държавна такса в размер на 50 лв., за която
сума ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца. По делото има
доказателства за осъществена безплатна правна помощ и съдействие на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., поради което ответникът следва да
заплати на адв. Бъчварова сумата в размер на 300 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 153
ЗЕ, че Б. СТ. АБ., ЕГН ********** не дължи на[ЮЛ], ЕИК [номер] сумата от
270,72 /двеста и седемдесет и 0,72/ лева, представляваща цена за предоставена
от ответника топлинна енергия и дялово разпределение за периода от
3
м.01.2009 г. до м.12.2009 г. в имот, находящ се в [адрес], абонамент №
[номер], като погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК [ЮЛ], ЕИК [номер] да плати
на Б. СТ. АБ., ЕГН ********** сумата в размер на 50 лв., представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
[ЮЛ], ЕИК [номер] да плати на адв. П.Б.Б, ЕГН ********** сумата в размер
на 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна правна помощ и съдействие.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4