Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 05. 01. 2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско
отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на осми декември през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Ива Иванова
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 620
по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20236095/27.10.2020
г., постановено по гр.д. № 15311/2019 г., СРС, Второ ГО, 63-ти състав ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу „А.Т.“ ЕАД, искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 59,
ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 407,94 лв. – сума, с
която ответникът се е обогатил неоснователно като е ползвал доставена му от
ищеца топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.София,
бул.“*******, офис № 2, 3, 4 и 5 за периода от 01.09.2015г. до 29.02.2016г.,
ведно със законната лихва от 16.08.2018г. до изплащане на вземането, 106,73 лв.
– мораторна лихва за периода от 31.10.2015г. до 08.08.2018г., 2,26 лв. – цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2015г. до
29.02.2016г., ведно със законната лихва от 16.08.2018г. до изплащане на
вземането и 0,55 лв. – мораторна лихва за периода от 31.10.2015г. до
08.08.2018г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 54676/2018г. по описа на СРС, II ГО, 63 с-в.
Постъпила е въззивна жалба от „Т.С.” ЕАД, ищец пред СРС. Решението се обжалва
изцяло.
Излагат се доводи за неправилност
на така поставеното решение, като се твърди, че ответникът „А.“ ЕАД е потребител на топлинна енергия за стопански
нужди, като се аргументира с § 1, т.43 от ДР от Закона за енергетиката.
Иска се от съда да отмени
решението и да постанови друго, с което претенциите му да бъдат уважени.
Претендира направените разноски.
По въззивната жалба не е постъпил отговор от въззиваемата
страна-„А.“ ЕАД, ответник пред СРС.
Третото лице помагач – „Т.с.“ ЕООД не изразява становище
по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът
е бил уведомен на 27. 10. 2020 г., а въззивната жалба е подадена на 30.10.2020
г., следователно същите е в срока по чл.
259, ал.1 ГПК.
С решението, което се обжалва,
СРС е отхвърлил исковете по чл.422 ГПК вр. с чл.59, ал.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Следователно е налице правен
интерес от обжалване; въззивната жалба е
допустима.
По основателността на въззивните жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
След служебно извършена проверка
съдът приема, че обжалваното решение е
постановено в допустим процес и е валидно:
За издадената на 06.12.2018 г. по
ч.гр.д.№ 54676 по описа за 2018 г. на СРС, 63 състав, заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК длъжникът „А.Т.“ ЕАД е уведомен на 17.12.2018
г.
Възражение по чл.414 ГПК длъжникът
е подал на 27.12.2018 г. като изрично е
направил възражение за погасяване на вземанията чрез прихващане.
На заявителя е било указано, че
може да предяви иск за сумите по заявлението в 1-месечен срок. Тези указания са
му съобщени на 28. 02.2019 г.
Исковата молба е подадена в СРС
на 15.03.2019 г. , т.е. в срока по чл.415 ГПК.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в
обжалвания смисъл, СРС като се е позовал на събраните по делото платежни
документи, както и на заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото
съдебно-счетоводна експертиза /СЧЕ/ е приел, че страните са изразили съгласие,
че са налице основания за намаляване на задължението на ищеца. В резултат на
извършената проверка в счетоводството на ответника се установило, че последния няма
непогасени задължения за главница за предоставена топлинна енергия за периода
от 01.09.2015 г. до 29.02.2016 г. и за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.09.2015 г. до 29.02.2016 г. Затова и предявените
искове за главница били неоснователни. Поради неоснователността на исковете за
главница, неоснователни били и претенциите за лихва за забава.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:
Заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК е издадена за сумата в размер на 407, 94 лв.,
с която длъжникът се бил обогатил
неоснователно като бил ползвал доставената му от заявителя топлинна енергия
за периода от 01.09.2015 г. до 29.02.2016 г., ведно със законната лихва от
16.08.2018 г.- датата на подаване на заявлението до изплащането на вземането;
106,73 лв.- мораторна лихва върху тази сума за периода от 31.10.2015 г. до
08.08.2018 г., 2,26 лв.- дължима сума за дялово разпределение за периода от
01.09.2015 г. до 29.02.2016 г. ведно със законната лихва от 16.08.2018 г.-
датата на подаване на заявлението до изплащането на вземането; 0,55
лв.-мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение за периода от
31.10.2015 г. до 08.08.2018 г., както и разноски в общ размер на 75 лв.
Това са и сумите, които са
предявени за установяване по реда на чл.422 ГПК.
Доколкото исковото производство е
проекция на заповедното, то на установяване подлежат същите суми и на същото
основание, за които е била издадена заповедта, т.е. отношенията между страните
се развиват на плоскостта на неоснователното обогатяване. Поради което доводите
във въззивната жалба са неотносими към начина по който се претендират за
установяване процесните суми. Видно от обстоятелствената част на исковата
молба, ищецът изрично е посочил, че между него и ответника не е подписан
договор за продажба на топлинна енергия поради което се е обогатил
неоснователно за сметка на дружеството и дължи да върне онова, с което се е
обогатил неоснователно до размера на обедняването.
Видно от доклада по чл.140 ГПК,
обективиран в определението от 25.05.2020 г. /л.69 от делото пред СРС/
първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест между
страните. На ищеца е указано, че следва да установи обедняването си,
обогатяването на ответника, наличието на връзка между обогатяването и
обедняването- че енергията е доставяна до имот на ответника при липса на
валидно основание за имуществено разместване в отношенията между страните. Като
единствено спорно обстоятелство е посочено това дали процесните задължения са
признати от ищеца като недължими въз основа на издадени от него кредитни
известия. Именно за изясняване на това спорно по делото обстоятелство е била
допусната съдебно-счетоводна експертиза.
От заключението на СЧЕ се
установява, че задълженията за процесния период са погасени чрез издаването на
кредитни известия, както и чрез плащане по банков път. Кредитните известия са
регистрирани в счетоводството на ищеца.
Видно от отразеното в съдебния
протокол за о.с.з. на 29.09.2020 г. /л.112 по делото пред СРС/ заключението не
е било оспорено от нито една от страните.
При това положение от ищцовото
дружество /въззивник пред настоящата инстанция/ не се доказа, че ответника
/въззиваем/ се е обогатил неоснователно.
Затова и въззивната инстанция
приема, че обжалваното решение е правилно и като такова ще следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора
първоинстанционното решение не търпи промяна в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника разноски не се следват.
Въззиваемата страна нито претендира разноски, нито е правил такива поради което не се
присъждат.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 20236095/27.10.2020 г., постановено по гр.д. № 15311 по описа за 2019 г. на
СРС, Второ ГО, 63-ти състав, изцяло.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т.с.“
ЕООД.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: