Решение по дело №176/2022 на Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ № 198

 

гр. Враца,  01.06.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,  касационен състав, в публично заседание на 10.05.2022 г. /десети май, две хиляди двадесет и втора година/, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА

          КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря  МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора Веселин ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ КАД № 176 по описа на АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 285, ал.1, изр. 2 от  Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е КАСАЦИОННА ЖАЛБА на л.св. Д.О.И. против Решение № 16/13.01.2022г., постановено по адм. исково дело № 504/2021 г. по описа на АдмС – Враца, в частта, в която е отхвърлен предявения от касатора И. иск против ГДИН-София за присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди над сумата от 200 лв. до пълния претендиран в размер от 2 000 лева, обезщетение за претърпени в периода 24.11.2018г. до 26.11.2018г. неимуществени вреди вследствие незаконосъобразни действия на администрацията на Затвора-Враца, свързани с изземването на кореспонденцията му.

Постъпила е и КАСАЦИОННА ЖАЛБА от ГДИН София, чрез процесуален представител ю.к. Е.Д., против Решение № 16/13.01.2022г., постановено по адм. исково дело № 504/2021 г. по описа на АдмС – Враца, в частта, в която е осъдена ГДИН да заплати на л.св. Д.И. сумата от 200 лв. обезщетение за претърпени в периода 24.11.2018г. до 26.11.2018г. неимуществени вреди вследствие незаконосъобразни действия на администрацията на Затвора-Враца, свързани с изземването на кореспон-денцията на л.св.И..

В касационната жалба на касатора Д.И. се поддържа, че обжалваното решение, в обжалваната част, е неправилно, поради съществено нарушение, както на материалния, така и на процесуалния закон.Твърди се, че неправилно е прието, че  е търпял неимуществени вреди само два дни и че не са настъпили трайни негативни последици от незаконосъбразните действия. Направено е искане за постановяване на решение от касационната инстанция, с което първоинстанционното решение да бъде отменено и искът да бъде уважен в пълния претендиран размер от 2 000 лв.

В с.з. касаторът Д.О.И. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения.

В касационната жалба на касатора ГДИН се поддържа, че обжалваното решение, в обжалваната част, е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че неправилен и необоснован е извода на АдмС-Враца, че е осъществен фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, а именно да са настъпили вреди, които да са в пряка причинна връзка с действията на администрацията на Затвора Враца. Иска се отмяна на обжалваното решение в обжалваната част и отхвърляне изцяло на предявения иск, като неоснователен и недоказан, в която насока се излагат  съображения.

В с.з. за касаторът ГДИН София не се яви пред съда представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Враца дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби и постановяване на решение, с което да се остави в сила оспореното решение на АдмС-Враца.

В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства.

Административен съд Враца, в настоящия касационен състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационните жалби са подадени  в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежни страни, за която решението е неблагоприятно, поради което са процесуално ДОПУСТИМИ. Разгледани по същество  са  НЕОСНОВАТЕЛНИ.                                                                                                               

           С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил Главна Дирекция ”Изпълнение на наказанията” София да заплати на Д.О.И. ***, обезщетение за претърпени в периода 24.11.2018г. – 26.11.2018г. неимуществени вреди  вследствие незаконосъобразни действия на администрацията на Затвора Враца, свързани с изземването на кореспонденцията му, в размер на 200 /двеста/ лв., заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от 24.11.2018г. до окончателното й изплащане и 10/десет/  държавна такса за  завеждане на делото, и е отхвърлил  иска в останалата част до пълния му размер /от 2000 лв./.

           Установено е от фактическа страна, че към 24.11.2018г.  ищецът л.св. Д.И. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора Враца, на която дата по време на  свиждане с негова роднина е  открит предмет със съмнително съдържание, по повод на което е започнала проверка  за установяване на вида му. Във връзка с този съмнителен предмет е извършено претърсване на  помещението, в което е настанен  ищецът, по разпореждане на  Н-к група НОД, установено от Докладна записка от 24.11. 2018г. на инсп.С., при което не е съставен протокол за претърсването. Иззети са били от И. тетрадки, папки с документи и кореспонденция и един брой учебник по химия, като тетрадките и папките са върнати на ищеца на 26.11.2018г., за което той е подписал декларация, а учебникът по химия е иззет с Протокол за иззети вещи от 26.11.2018г., който му е връчен.

От правна страна, първоинстанционния съд е приел, че в проведеното исково производство, че искът е допустим, но частично основателен.

            В случая е прието, че съгласно разпоредбата на чл.86 ал.3 от ЗИНЗС  кореспонденцията не подлежи на контрол относно писменото й съдържание, освен ако това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления. В предвид  откритото вещество с неизвестен характер, по време на свиждането на ищеца, е прието, че  е било налице изключението, посочено в  горната разпоредба и по отношение на кореспонденцията на  лишения от свобода е следвало да бъде упражнен контрол. За извършване на проверка на  писменото съдържание на кореспонденцията същата е била иззета след извършване на претърсване на помещението, въз основа на устно разпо-реждане, което е допустимо, тъй като в ЗИНЗС и ППЗИНЗС не е предвидена изрична форма на издаване на този вид разпореждане. Разпоредбата на чл.85 ал.1 от ППЗИНЗС предвижда за предотвратяване на престъпления и нарушения да се извършват претърсвания на жилищните помещения, като  това може да стане по всяко време съобразно  чл.86 ал.2 от ППЗИНЗС. Основанията за извършване на  претърсване не  по определения график и  контролиране на писменото съдържание на кореспонденцията на лишения от свобода, са били налице, поради  което  действията на  администрацията в тази насока са били законосъобразни. В нарушение на  нормите обаче е станало самото претърсване и изземване на кореспонденцията, тъй като  за  това не е съставен протокол  съобразно изискванията на  чл.87 от ППЗИНЗС и чл.95 ал.2 от ЗИНЗС. Обстоятелството, че  документи и  лична кореспонденция на  ищеца са били иззети от  затворническата администрация, без да бъдат описани в протокол, е достатъчно да породи чувство на страх и незащитеност у лишения от свобода, тъй като той не е бил наясно колко време ще бъде лишен от тях и дали ще му бъдат върнати в цялост. При така констатираното първоинстанционния съд е приел, че  тези незаконосъобразни  действия от страна на органи на ГДИН могат да се дефинират като нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, като ГДИН не е оборил  презумпцията за претърпени неимуществени вреди, действаща по силата на  чл.284 ал.5 от ЗИНЗС. Налице е и причинно-следствена връзка между действията  на администрацията при Затвора Враца и претърпените болки и страдания. Първоинстанционния съд е приел, че  искът е доказан по основание. За размера му е приел, че  обезщетението следва да се определи по справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД вр. чл.1 от ЗОДОВ вр. чл.284 ал.1 от ЗИНЗС. Като е съобразил времето, през което ищецът И. е търпял неимуществените вреди – два дни, обстоятелството, че е имало основание да бъде нарушена тайната на кореспонденцията му, но това не е извършено съобразно разписаните правила, че няма данни да са възникнали трайни негативни последици за него от незаконосъобразните действия, съдът е приел, че следва да определи обезщетение в размер на  200/двеста/лв.  До този размер  исковата претенция е уважена, а в останалата  част до пълния размер е отхвърлена. Върху  сумата е присъдена и законната лихва  от датата на настъпване на увреждането  – 24.11.2018г., както е поискана от ищеца, до окончателното й изплащане. Присъдени са и разноски на ищеца - държавната такса за завеждане на делото от  10/десет/ лв.

         Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора л.св. Д.И. и касатора ГДИН София отменителни основания.

Оспореното Решение на АдсмС-Враца е валидно – постановено е от законен състав и допустимо – разгледан е заявения спор и са конституирани надлежните страни. Същото е правилно – няма допуснати нарушения на материалния закон и няма допуснати съществени процесуални нарушения.

Касационната инстанция намира, че в първоинстанционното производство не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да е ограничило правото на защита на ищеца л.св. Д.И. или изразяващо се в лишаване от правото му на участие по делото. Ищецът е бил редовно призоваван и лично, чрез видео-конферентна връзка, което е допустимо от закона, е участвал и осъществявал защитата си в проведеното съдебно заседание, удовлетворени са и всички негови доказателствени искания. Запознат е бил с доказателствата по делото.

Няма нарушения и на материалния закон. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законови предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, тъй като е установено действие - нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, на администрацията на Затвора-Враца за посочения период в исковата молба – несъставяне на Протокол съобразно изискванията на  чл.87 от ППЗИНЗС и чл.95 ал.2 от ЗИНЗС. Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, обуславя извод, че е налице нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и ангажирането на отговорността на административния орган изисква кумулативното (едновременното) наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при и по повод извършване на административна дейност; вреда;  причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат, които в случая са налице.

Правилно е определен размера на неимуществените вреди, сумата от 200 лв. за два дни, като няма данни да са възникнали трайни негативни последици за касатора Д.И. от незаконосъобразните действия.

Касатора ГДИН София не е оборил и не обори презумпцията за претърпени неимуществени вреди, действаща по силата на разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС.

Решението на първоинстанциония съд е обосновано.

По изложените съображения решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради отсъствие на касационните основания по чл.209 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Касационните жалби са неоснователни и следва да се оставят без уважение.

При този изход на делото разноски не се дължат.

Воден от горното и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, касационен състав на Административен съд – Враца

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 16/13.01.2022г., постановено по адм. исково дело № 504/2021 г. по описа на АдмС – Враца.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

              

                                                                                                                                                                             2.