Р Е Ш Е Н И Е
№……/……….2020г.
г.В.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети февруари през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
при
секретар Христина Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията Чавдарова
въззивно търговско дело № 2109 по описа за 2019г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба,
подадена от З.Д.А. от г.В., срещу решение
№4665/01.11.19г., постановено по гр.д.№1398/19г. на ВРС, с което е отхвърлен
предявения от З.Д.А. иск с правно
основание чл. 439 ГПК за приемане за установено по отношение на „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, ЕИК *********, че е незаконосъобразно производството срещу ищеца по изп.
дело № 20188920402698/2018г. на ЧСИ Христо Г. с район ВОС, което е образувано въз
основа на издаден
по ч.гр.д.№ 3081/2005г. на ВРС изпълнителен лист, с който
длъжници З.А., Р.М., Д.М.и Й.Й.са осъдени да заплатят солидарно на „Обединена Българска Банка“ АД
сумите от 4045 лева – главница по договор за банков
кредит от 20.09.2002г.,
352.39 лв. – договорна лихва, 46.54 лв. - наказателна лихва/неустойка/ и 262.20
лв. - разноски, тъй като правото на ответника за
принудително изпълнение на задължението е погасено поради
изтекла давност, след влизане в сила на разпореждането за издаване на
изпълнителен лист.
В жалбата са наведени оплаквания , че решението е
незаконосъобразно и неправилно. Счита, че съдът неправилно е възприел
твърдението на отв.страна, че предприемането на действия спрямо един солидарен
длъжник прекъсва давността и за останалите, както и че е без значение
пасивността на кредитора спрямо отделен солид.длъжник. Излага, че спрямо ищеца
не са предприемани действия, прекъсващи давността, което водело до изтичането
на давностния срок на правото на принуд.изпълнение. Моли да бъде отменено
решението, като бъде уважен иска.
Въззиваемата
страна ЕОС МАТРИКС ЕООД,
ЕИК *********, в срока по чл.263 ГПК е
депозирала отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски
Окръжен съд съобрази следното:
В предявената от З.Д.А. искова молба
се излага, че е получила уведомление за доброволно изпълнение по изп.дело
№20188920402698 на ЧСИ Х.Г. / образувано след препращане на изп.д.№10336/05г.
на СИС при ВРС/, ведно с копие от изпълн.лист, издаден по гр.д.№3081/05г. на
ВРС в полза на Обединена българска банка АД гр.София за сумите 4045
лева – главница по договор за банков кредит от 20.09.2002г., 352.39 лв.– договорна лихва, 46.54
лв. - наказателна лихва/неустойка/ и 262.20 лв. - разноски,
ведно със законната лихва за забава. Излага се, че било получено и потвърждение
за извършена цесия по договор за цесия от 13.12.06г., сключен между Обединена българска банка АД и ЕОС
МАТРИКС ЕООД. Твърди, че през периода 2005г. до 2018г. не били предприемани
никакви действия по принудително събиране на вземанията, като били налице
основанията за прекратяване на изпълн.производство. Счита, че е погасено
вземането по давност, настъпила след издаване на изпълн.лист.
С оглед
констатираните от въззивния съд нередовности на исковата молба по чл.127 ГПК и
в съответствие със задължителните указания, дадени с ТР №1/1707.01г. на ВКС, на
ищеца са дадени указания по реда на чл.129, ал.4 във вр. с ал.2 ГПК. С
уточняващата молба ищецът е конкретизирал както обстоят.част на исковата си
молба, така и е формулирал съответен петитум на исковата молба, с оглед
защитата, която се търси, а именно установяване недължимост на сумите, за които
е издаден изп.лист по гр.д.№3081/05г. на ВРС поради изтекла погас.давност на
правото на принуд.изпълнение. Спорното право се
определя от ищеца чрез основанието и петитума на иска, и се индивидуализира
чрез посочване на правопроизводящия факт, съдържанието на правото и носителите
на правоотношението. Ищецът няма задължение да дава правна квалификация на
претендираното право, а последното е служебно задължение на съда и
представлява функция на твърденията и петитума, изложени в исковата молба,
включително след нейното уточняване. Тя не следва да се влияе от
доказателствата по делото или субективната представа на съда какво би следвало
да бъде искането на страната при така посочените от нея факти. В разглеждания случай като се съобразят заявените от ищеца
твърдения в исковата молба се налага извода за предявен иск по чл.124, ал.1 ГПК,
поради което и дадената от ВРС правна квалификация на иска се
явява неправилна.
Независимо от горното настоящият съдебен състав в рамките на дължимата от
него въззивна проверка по чл.269 ГПК намира
постановения съдебен акт за недопустим. Една от абсолютните
процесуални предпоставките, обуславяща допустимостта на производството, е
наличието на правен интерес от търсената с иска защита. Изискването
на интерес от установяването като предпоставка за допустимост на установителния
иск е изрично подчертано в разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, защото
само чрез него може да се обособят онези гражданскоправни отношения, които се
нуждаят от съдебно установяване, като същевременно се очертаят и лицата, легитимирани
да го търсят. При това този интерес следва да бъде налице не само при
предявяване на иска, но и в течение на целия исков процес.
В конкретният случай е безспорно, че
към момента на предявяване на иска за ищеца е съществувал правен интерес от
установяване недължимостта на исковата сума поради изтекла погас.давност. В
същото време обаче в хода на производството пред настоящата инстанция се
установява от представеното съобщение от ЧСИ Х.Г. изх.№24932/11.12.19г., че
производството по изп.дело №20188920402698 e прекратено поради погасяване изцяло на
задължението, вкл. всички такси и разноски към ЧСИ. Фактът на изплащане изцяло
на задължението от един от солидарните с ищеца длъжници изрично се потвърждава
и от самия кредитор, ответник по делото. С извършеното плащане се е погасило
самото вземане. Ето защо с оглед този новонастъпил факт правният интерес на
ищеца от установяване със сила на присъдено нещо на твърдяната недължимост поради
отпадане на възможността за принудително изпълнение към момента на приключване
на устните състезания по делото е отпаднал. Отсъствието на абсолютната
процесуална предпоставка, каквато в случая се явява правният интерес от воденето на предявения
иск, обуславя извода за неговата недопустимост. С оглед установената недопустимост
на производството по установителния иск, първоинстанционното решение следва да
бъде обезсилено, а производството по
делото - прекратено , на основание чл. 270, ал. 3 ГПК.
Предвид изложеното разноските следва да останат за страните така, както са направени.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение №4665/01.11.2019г.,
постановено по гр.д. № 1398/2019г.
по описа на ВРС, на осн. чл.270, ал.3, предл.1 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА гр.дело №1398/2019г.
по описа на ВРС и в.т.д. №2109/2019г. по описа на Варненски окръжен съд, на осн. чл.270, ал.3, предл.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване
съгл. чл.280, ал.3
ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: