Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: 4, 09.01.2020г., гр.Исперих
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На дванадесети декември
през 2019 година,
в публично заседание, в състав:
Председател: Юлияна ЦОНЕВА
Секретар: Наталия Тодорова,
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 152 по
описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 и ал.4
от ГПК.
Постъпила е искова молба от “Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София 1036, район Оборище, ул.”Московска” № 19,
представлявано заедно от Главен изпълнителен директор Виолина Маринова Спасова,
ЕГН-********** и изпълнителен директор Доротея Николаева Николова, ЕГН-**********,
действащи чрез упълномощен юрисконсулт С. Пл.П., съдебен адрес:***, против Р.Ю.С., ЕГН-********** ***, като
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
съществуваването към 21.06.2018г. на парично вземане на Банката, произтичащо от
Договор за кредит за текущо потребление от 02.05.2017г., сключен с ответницата,
за следните суми:
- 2 464.36 (две хиляди четиристотин
шестдесет и четири лева и 36 ст) лева - главница, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 22.06.2018г. до окончателното й изплащане;
-
120.00 (сто и двадесет) лева – дължима такса;
- 133.81 (сто тридесет и три лева и 81 ст) лева – дължима договорна лихва за
периода от 11.11.2017г. до 20.06.2018г.;
- 14.24 (четиринадесет лева и 24 ст) лева - лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за периода от
11.11.2017г. до 17.06.2018г.;
- 2.04 (два лева и 04 ст) лева - лихвена надбавка за периода от
18.06.2018г. до 20.06.2018г.,
както
и разноските по воденото заповедно производство за същите вземания, а именно: 54.69 (петдесет и четири лева и 69 ст)
лева -
заплатена ДТ и 150.00 (сто и петдесет) лева - юрисконсултско
възнаграждение. Претендира за направените разноски по настоящото исково
производство.
В
срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответницата
Р.Ю.С., ЕГН-********** ***, не е
намерена на известните в страната адреси. Назначеният й по реда на чл.47, ал.6
от ГПК особен представител – адв.Н.М.,***, представя писмен отговор, като счита
предявеният иск за допустим, а в съдебно заседание
ангажира писмено становище по основателността на иска, която предоставя на
преценката на съда, съобразно представените по делото доказателства.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното: На 02.05.2017г. между ищеца „Банка ДСК” ЕАД, в
качеството на кредитор, от една страна и от друга страна ответницата Р.Ю.С., ЕГН-********** ***, в качеството на кредитополучател, бил сключен представения по делото
Договор за кредит за текущо потребление в размер на 3 000.00 лева. Между
страните е уговорено издължаване на кредита за срок от 36 месеца, считано от
датата на неговото усвояване, при изплащане на месечни вноски, с уговорена
падежна дата за всяка вноска на 10-то число на месеца чрез разплащателна сметка
и съгласно Погасителен план – Приложение № 1 към Договора (чл.5-7). Договорен
бил променлив лихвен процент по кредита от 9.30 % годишно или 0.03 % на ден (чл.8
от Договора).
Съгласно чл.18.2 от Общите
условия на Банката за предоставяне на кредити за текущо потребление (неразделна
част от Договора за кредит - чл.18), при допусната забава в плащанията на
главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата
става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, като тези последици
настъпват автоматично, а ако законът изисква – след уведомление до клиента,
изпратено до посочения от него адрес за кореспонденция. След предявяване на
молбата за събиране на вземането по съдебен ред, остатъкът от главницата се
олихвява със законната лихва по чл.86 от ЗЗД. Съгласно чл.19.1, т.1 от същите
Общи условия, кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем и
при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница.
В
Договора за кредит ответницата е посочила адрес за кареспонденция своя
постоянен и настоящ адрес ***.
Според заключението вх.№ 4515/29.10.2019г. на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, в счетоводството на ищцовото дружество е отразен
превод на сумата от 3 000.00 (три хиляди) лева на 02.05.2017г. по
разплащателна сметка 0000000024375377 на Р.Ю.С.,
ЕГН-**********, с което кредитът е бил усвоен. За погасяване на
задължението по кредита, ответницата е изплащала погасителни вноски, някои от които
са на определените падежни дати, а други не са на определения падеж, като са
изплащани различни погасителни суми – по-малки или по-големи от размера на
вноската (Таблица № 1 към т.2 от експертното заключение). Последното плащане е
на 10.12.2017г., след което е преустановено обслужването на кредита. Общо изплатената
сума е в размер на 674.88 лева, от които погасена главница от 535.64 лева и
лихва в размер на 138.94 лева. Вследствие на допуснатата забава в плащането на
дължимите погасителни вноски, на 18.06.2018г. кредитът е обявен от Банката за
предсрочно изискуем при допуснати 192 дни забава (т.3 от експертното
заключение). Вещото лице определя (т.4) неизплатените и изискуеми задължения
към ищеца по процесния договор към 21.06.2018г., които възлизат в размер на
исковите суми, както следва: 2 464.36
(две хиляди четиристотин шестдесет и четири лева и 36 ст) лева – дължима
главница, 133.81 (сто тридесет и три лева и 81 ст) лева – дължима
договорна лихва за периода от 11.11.2017г. до 20.06.2018г.; 14.24 (четиринадесет лева и 24 ст) лева - лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за периода
от 11.11.2017г. до 17.06.2018г.; 2.04
(два лева и 04 ст) лева - лихвена
надбавка за забава върху цялата главница за периода от 18.06.2018г. до 20.06.2018г.
и 120.00 (сто и двадесет) лева – дължима такса.
Заключението на
съдебно-счетоводната експертиза не е оспорено от страните по делото и съдът го
кредитира изцяло.
Посочената
дължима такса
е фиксирана в т.5 (разходи при изискуем кредит) от приложеното извлечение от
Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага по
извършвани услуги на клиенти – Приложение № 3, неразделна част към Договора за
кредит (чл.18), които Кредитополучателят е приел с подписването на Договора.
За
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита Банката изпратила до
ответницата, на посочения от нея адрес за кореспонденция, Покана-уведомление
изх.№ 07-20-00358/29.01.2018г., като връчването е възложено на ЧСИ Деян Драганов, рег.№ 762 с район на действие Окръжен
съд-гр.Разград и е извършено при условията на чл.47, ал.5 от ГПК на
22.03.2018г., удостоверено върху гърба на Поканата (л.21 от делото). В същата е
отбелязано, че от датата на получаването й, цялата непогасена главница по
Договора за кредит става дължима и върху нея се начислява лихва в размер на
договорения лихвен процент, увеличен с предвидената в договора надбавка за
забава.
При горните
обстоятелства и продължаващото неизпълнение от ответницата на паричните й
задължения, Банката предприела постъпки и сезирала заповедно производство по
ч.гр.д.№ 479/2018г. на РС-гр.Исперих. Така по Заявление вх.№ 2285/22.06.2018г.,
въз основа на извлечение изх.№ 07-00-02-2222 от 21.06.2018г. от счетоводните
книги на Банката-Кредитор, установяващо забава в издължаването на погасителните
вноски от 192 дни и възникнала предсрочна изискуемост на цялото задължение,
считано от 18.06.2018г., се снабдява със Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 25.06.2018г. и
изпълнителен лист от 26.06.2018г. срещу длъжника Р.Ю.С.,
ЕГН-********** за заплащане в
полза на заявителя на парично задължение в размер на предентираните и в
настоящото производство суми, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 22.06.2018г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направените по делото разноски - заплатена ДТ в
размер на 54.69 (петдесет и четири лева и
69 ст) лева и дължимо
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150.00
(сто и петдесет) лева.
Банката образувала и изп.дело № 1111/2018г.
при ЧСИ, рег.№ 912 на КЧСИ, с район на действие Окръжен
съд-гр.Разград. Тъй като длъжникът Р.Ю.С.,
ЕГН-********** не е намерена
на установения по делото постоянен и настоящ адрес
в страната, е извършено от ДСИ връчване на Заповедта за изпълнение при
условията на чл.47, ал.7 във вр. с ал.5 от ГПК, поради което и по указание на
съда, дадено с Разпореждане от 05.02.2019г. по реда
чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.4 от ГПК, ищецът депозира в срок настоящия иск
за установяване на вземането си.
В
производството по настоящото дело ищцовата Банка е направила съдебни и
деловодни разноски в общ размер на 748.57
лева, включващи: 298.57 лева – дължима ДТ при завеждане на иска, от които 54.69
лева заплатена ДТ в заповедното производство, а разликата от 243.88 лева доплатена
при завеждане на установителния иск; 200.00 лева – заплатено възнаграждение на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза и 250.00 лева – изплатено
възнаграждение за особения представител на ответницата За обсъдените разноски страната
не представя Списък по чл.80 от ГПК. Ответницата не е направила разноски по
делото.
Въз основа на така
изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Предявеният иск за установяване на паричните вземания на ищеца
по сключения с ответницата Договор за кредит
за текущо потребление от 02.05.2017г. е допустим и
намира правното си основание в разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415,
ал.1, т.2 и ал.4 от ГПК. Същият е предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК в спазване указанието на
РС-гр.Исперих по Разпореждането от 05.02.2019г. по ч.гр.д.№ 479/2018г. по описа
на съда, дадено към заявителя и ищец в настоящото производство “Банка ДСК”
ЕАД - гр.София. При условията на чл.422,
ал.1 от ГПК искът се смята предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК – 22.06.2018г.
Разгледан по същество –
искът е основателен.
Установените по делото
фактически обстоятелства сочат на възникнало между страните договорно правоотношение
във връзка с предоставен от ищцовата Банка в полза на ответницата паричен
кредит от 3 000.00 (три хиляди) лева за потребителски нужди. В качеството
си на Кредитополучател ответницата Р.Ю.С.,
ЕГН-********** е усвоила изцяло на 02.05.2017г.
предоставения й кредит, когато сумата е била преведена по сметката й от
Банката-ищец. Във връзка с изпълнение на задълженията си за погасяване на този
кредит, ответницата-Кредитополучател изпаднала в забава относно изплащане в
пълен размер на дължимите погасителни вноски най-късно на падежната дата за
всяка вноска, включваща главница, лихва и такси. По този начин и при наличие на
предпоставките по чл.18.2 от Общите условия на Банката, последната се е
възползвала от правото си да направи кредита изцяло и пресрочно изискуем, която
изискуемост е настъпила, считано от 18.06.2018г. според констатациите на
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза при кредитирано от съда
заключението й.
За настъпилата
предсрочна изискуемост ответницата е била надлежно уведомена на посочения от
нея адрес за кореспонденция и съобразно условията на чл.15 от сключения Договор
– всички уведомления, съобщения и покани във връзка с договора за кредит да се
считат за получени от Кредитополучателя, ако са изпратени на посочения от него
адрес за кореспонденция, когато последният не е уведомил Кредитора за прамяна
на адреса.
При спазване правилата
за разпределяне на доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от ГПК), в тежест на
ответницата е да докаже, че е изпълнила паричното си задължение към ищеца точно
и своевременно или че са настъпили други правопогасяващи задължението й
обстоятелства. Същата не е сторила това, като не ангажира пред съда ползващи я
и допустими според закона доказателства, установяващи изпълнение на
задължението за плащане на претендираните парични суми (погасяване на получения
паричен кредит). Напротив, от събраните по делото доказателства се
установи неиздължаване на следващите се
суми, в който смисъл са констатациите на съдебно-счетоводната експертиза.
Според
заключението на същата експертиза претендираните вземания са изцяло доказани в
своя размер, поради което предявеният установителен иск се явява изцяло основателен и доказан и
следва да бъде уважен.
Ищецът е поискал в петитума на исковата молба да бъде установено и
вземане, представляващо направените разноски по развилото се заповедно
производство по цитираното горе ч.гр.д.№ 479/2018г. на
РС-гр.Исперих, което е недопустимо. Разноските в
заповедното производство представляват последица от уважаване на заявлението и
са изрично разграничени от задължението на длъжника в съдържанието на заповедта
за изпълнение. Присъдените със заповедта за изпълнение разноски за
заповедното производство не се включват в предмета на установителния иск по
чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, а представляват законна последиците от
уважаването, респективно отхвърлянето на иска. В
този смисъл е Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК, т.10в.В исковия процес разпределението на отговорността за разноски
няма характер на самостоятелно съдебно предявено притезание.
При горния изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата
дължи заплащане на направените от ищцовата страна съдебни и деловодни разноски в настоящото производство, вкл. и тези
по заповедното производство – арг. от ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк.д.№
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12),
съразмерно на уважената част от иска, т.е. изцяло. Същите са доказани, обсъдено
по-горе, в общия размер от 748.57 лева.
в това число разноските по заповедното и по исковото производство, и отделно е присъденото възнаграждение за юрисконсулт по заповедното
производство в размер на 150.00 лева.
Тези разноски следва да бъдат разграничени, както следва: общо 204.69
(двеста и четири лева и 69 ст) лева по заповедното производство (54.69 лева
- заплатена ДТ и 150.00 лева - присъдено възнаграждение за юрисконсулт) и общо 693.88 (шестстотин деветдесет и три
лева и 88 ст) лева по исковото производство (243.88 лева - доплатена ДТ при
завеждане на установителния иск, 200.00 лева – заплатено възнаграждение на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза и 250.00 лева – изплатено
възнаграждение за особения представител на ответника).
Воден
от изложените съображения, съдът
Р
Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК, по отношение на ответницата Р.Ю.С., ЕГН-********** ***, съществуваването
към 21.06.2018г. на парично вземане на Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София 1036, район Оборище, ул.”Московска” №
19, представлявано заедно от Главен изпълнителен директор Виолина Маринова
Спасова, ЕГН-********** и изпълнителен директор Доротея Николаева Николова,
ЕГН-**********, произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление от
02.05.2017г., сключен с ответницата, за следните суми:
- 2 464.36 (две хиляди четиристотин
шестдесет и четири лева и 36 ст) лева - главница, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 22.06.2018г. до окончателното й изплащане;
-
120.00 (сто и двадесет) лева – дължима такса;
- 133.81 (сто тридесет и три лева и 81 ст) лева – дължима договорна лихва за
периода от 11.11.2017г. до 20.06.2018г.;
- 14.24 (четиринадесет лева и 24 ст) лева - лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за периода
от 11.11.2017г. до 17.06.2018г.;
- 2.04 (два лева и 04 ст) лева - лихвена надбавка за периода от
18.06.2018г. до 20.06.2018г.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, Р.Ю.С.,
ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ на “Банка ДСК” ЕАД-гр.София, ЕИК *********:
- сумата
от 204.69 (двеста
и четири лева и 69 ст) лева –
направени разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 479/2018г. на
РС-гр.Исперих и
- сумата от 693.88 (шестстотин деветдесет и три лева и 88 ст)
лева – направени разноски по настоящото
исково производство.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на
съдебното нрешение, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ 479/2018г. на
РС-гр.Исперих с оглед на правните последици по чл.416 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: