Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                20.01.2020 г.                  гр.Ямбол

 

  В   ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД               ІІ-ри Въззивен  граждански  състав

На   14    януари   2020  година

В открито заседание в следния състав:

                                  

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: Н. ИВАНОВ

                                                                                                                         ВЕСЕЛА СПАСОВА

 

секретар Л. Р.

като разгледа докладваното от съдия   Н.Иванов

      възз. гр.дело №349  по описа на 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА НА РБ гр. София, против Решение №666/10.10.2019г. постановено по гр. дело №908/2019г. по описа на ЯРС, с която съдът е приел за установено, на основание чл. 439 от ГПК, че В.Г.С., ЕГН ********** ***, к-с „*********“ бл.**, вх.**, ап.**, не дължи на Министерство на отбраната на РБ гр.София, сумата 13806,99 лв., ведно със законната лихва, считано от 04.03.2002г., представляваща обезщетение по неизпълнен договор за обучение и мораторна лихва в размер 1010,20 лв. по изпълнителен лист по гр.д.№ 1147/2002 г. по описа на ЯРС, и е осъдил въззивника да заплати на В.Г.С. направените по делото разноски в размер 1577,28 лв. В жалбата се сочи, че решението е неправилно, поради противоречието му с материалния закон, и необосновано с оглед на събраните по делото доказателства. Сочи се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че намира предявения иск за допустим, въпреки, че безспорно било установено, че е било прекратено изпълнителното производство.  Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за погасяване на вземането по давност, с твърдения, че същата е била прекъсвана. По подробни съображения, в подкрепа на заявените оплаквания, посочени в жалбата, се претендира отмяна на решението, и отхвърляне на предявения иск, както и присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В писмен отговор въззиваемата страна оспорва жалбата. Изразява становище, че решението не страда от пороците посочени в същата. Твърди се, че правните изводи на съда съответстват на събраните по делото доказателства. Изложени са подробни съображения за правилност на решението на ЯРС. Претендира се по подробни съображения посочени в отговора, потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на направените във въззивното производство разноски .

В с.з. въззивникът, чрез своя представител поддържа жалбата.

Въззиваемият в с.з., чрез своя пълномощник оспорва жалбата и претендира нейното отхвърляне, както и присъждане на разноските направени пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Страните не спорят, а и от представениото пред ЯРС изп. дело № 94/2009 г. по описа на ДСИ при ЯРС се установява, че по молба от 26.08.2009г. на Министерство на отбраната гр.София, чрез поделение 26030 с.Безмер, въз основа на Изпълнителен лист от 17.02.2003 г. издаден въз основа на Определение № 321/11.07.2002 г. по гр.д. № 1147/2002 г. ЯРС /възз.гр.д. № 668/2002 г./ против В.Г.С. е било образувано изп. дело №94/2009г. по описа на ДСИ при ЯРС. Видно от ИЛ, С. е бил осъден да заплати на Министерство на отбраната гр.София, със съдебен адрес: с.Безмер, поделение 26030 сумата 13806,99 лв., ведно със законната лихва, считано от 04.03.2002г. до окончателното изплащане, както и сумата 1010,20 лв.- мораторна лихва за периода 25.08.2001г. - 03.03.2002г. Изпълнително производство е било прекратено с Постановление от 30.01.2019г. на ДСИ, на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК поради това, че последното искано действие от взискателя е от 21.01.2014г. За прекратяване на изпълнителното производство С. е бил уведомен на 15.03.2019г., а искова молба, въз основа на която е било образувано настоящото дело пред ЯРС е била подадена на 05.03.2019г.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Жалбата се преценя като неоснователна, по следните съображения:

Правилно заведения отрицателен установителен иск е бил разгледан и уважен от първоинстанционния съд, независимо от липсата на висящо изпълнително производство за събиране на вземането, към момента на предявяването му. Допустимостта на отрицателния установителен иск е обусловена от изискването искът да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящият случай длъжникът, разполага с правото да предяви отрицателен установителен иск, когато този иск се основава на новонастъпили факти. Именно в тази връзка ищецът по делото твърди, че вземането по изпълнителния лист от 17.02.2003г. е погасено по давност. Твърденията в исковата молба се отнасят до факти, настъпили след издаването на ИЛ. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора /бивш взискател/ изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание ищецът има интерес да установи с оглед упражняване на други свои имуществени или неимуществени права. Дори и такива да не са заявени, както е в настоящия случай, достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство /в каквато връзка са налице и твърдения на ответника в о.с.з. проведено пред ЯРС/, независимо че и в хода на същото би могъл да предяви иска си, доколкото в тази последна хипотеза и за препятстване на изпълнителните действия следва да предприеме и обезпечаване на иска си, съответно да поеме риска на евентуален отказ за обезпечаване, които са действия обективно засягащи правната му сфера /в т. см.: Опр. №513/24.11.2016 г. по ч.т.д 1660/2016 г. по описа на I т.о. ВКС; Опр. №220/06.07.2018г. по ч.гр.д. №187/2018г. на БАС/.

Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друго /в случая вземането за главница по ИЛ. Давността относно присъдената мораторна е тригодишна, съгласно чл. 111, б.“в“ от ЗЗД. Давността, съгласно чл.114 ал.1 от ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В конкретния случай вземането, за главницата по ИЛ е станало изискуемо  на 24.08.2001г., тъй като датата 25.08.2001г. е посочена като първоначална дата на периода, за който е начислена мораторната лихва, а по отношение на мораторната лихва, изискуемостта е настъпила след издаването на изпълнителния лист на  17.02.2003г., поради което вземането за главница, описано в изпълнителният лист се е погасило с изтичането на петгодишната давност, т.е. на 25.08.2006 г., а вземането за лихви на 18.02.2006г., към който момент все още не е било образувано изпълнителното дело, което пък е образувано на  26.08.2009г. По делото не бяха представени никакви доказателства от страна на ответника за установяване на предприети от него действия за принудително изпълнение преди изтичане на давностния срок, респ. преди датата 26.08.2009г.  Не са представени и доказателства за прекъсване или спиране на давността на някакво друго основание. Както е посочил и първоинстанционния съд, погасителната давност е изтекла дори и в случай, че се приеме, че изпълнителният лист е заведен за реализиране на вземането пред ДСИ, след повече от пет години от неговото издаване.

При тези данни по делото съдът счита, че вземането на МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА НА РБ гр. София, обективирано в  изпълнителен лист от 17.02.2003г., срещу ищеца В.Г.С., предявил отрицателен установителен иск за недължимост на сумите по него, е погасено по давност, поради което сумите по този изпълнителен лист не се дължат. Тъй като вземането по ИЛ е било погасено по давност преди да бъде образувано изп. дело № 94/2009 г. по описа на ДСИ при ЯРС, без значение за изтичане на давността е, какви и колко изпълнителни действия са били предприети по изп. дело срещу ищеца.

При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна, направените пред въззивната инстанция разноски съобразно с представените доказателства за сторените по делото такива в размер на 731лв.

Водим от изложеното, ЯОС

 

                                                            Р     Е   Ш     И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №666/10.10.2019г. постановено по гр. дело №908/2019г. по описа на ЯРС.

ОСЪЖДА  МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА НА РБ гр. София да заплати на В.Г.С., с ЕГН ********** ***, със съд. адрес:***. кантора №***, адв. М. А., сумата 731лв.- разноски пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчване на страните.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ:1.                           

 

 

 

 

                                                                                                    2.