Р Е
Ш Е Н
И Е № 118
гр. Габрово, 02.11.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в
публично заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА–ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ПЕТРАКИЕВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря Радослава Райчева и с
участието на прокурор ПЛАМЕНА ДИЧЕВА като разгледа докладваното от съдия Д. Петракиева
КАНД № 113 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е
образувано по депозирана в законния срок жалба от член на Комисията за защита на
потребителите /А.Г.Д./, действащ в качеството на административнонаказващ орган,
подадена чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт,
против Решение № 78 от 27.06.2023 година по АНД № 180/2023 година на Районен
съд – Севлиево. С обжалваното решение въззивният съд е отменил Наказателно
постановление /НП/ № Р-002258 от 05.04.2023 година,
издадено от член на Комисия за защита
на потребителите – София, упълномощен със Заповед № 28 от 13.01.2023 година на
Председателя на КЗП, с което на „Изипей” АД – гр. София за нарушение на чл. 8
ал.1 т.1 и т.2 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и на основание чл. 197
от с.з. е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.
В касационната жалба се сочи, че районният съд неправилно е приложил материалния закон и не е спазил процесуалния закон, вследствие на което е постановил неправилно и незаконосъобразно решение. Касационният жалбоподател счита за неправилен извода на въззивния съд, че в конкретния случай следва да намери приложение Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/, като специален закон, тъй като санкционираното дружество е лицензиран от БНБ доставчик на платежни услуги по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗПУПС. Според касационния жалбоподател, при колизия между разпоредба на който и да е закон и ЗЗП, се прилага ЗЗП, който осигурява по-висока степен на защита на потребителите и което е регламентирано в разпоредбата на § 1 от ДР на ЗЗП. Същата изключва специалния характер на други закони спрямо ЗЗП, отчитайки само степента на защита на потребителите. Касаторът твърди, че съдът не е изследвал коя разпоредба осигурява по-висока степен на защита на потребителите, което е довело до неправилност на съдебното решение. Същият намира, че процедурата по ЗЗП осигурява по-висока степен на защита на интересите на потребителите, поради което административнонаказващият орган е наложил санкция за нарушение на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП.
Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на процесното НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер.
Касационният жалбоподател не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание.
Ответната по жалбата страна се
представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощени процесуални
представители – служители с юридическо образование, които поддържат жалбата
като по същество правят искане за оставяне в сила на въззивното решение.
Представена е писмена защита.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното решение.
Касационната жалба е допустима
като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от
процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна. Съображенията за това са следните:
Дружеството е санкционирано за това, че в стопанисван от него офис в гр. Севлиево не е поставена информация в близост до входа на офиса за фирмата и адреса на управление на търговеца, името и фамилията на лицето, отговорно за обекта, което представлява нарушение по чл.8 ал.1 т.1 и т.2 от ЗЗП, за което е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл.197 от ЗЗП
За да отмени процесното НП, въззивният съд е приел, че вмененото на дружеството нарушение на ЗЗП не е осъществено, тъй като дейността на дружеството се регламентира от ЗПУПС, който се явява специален по отношение на ЗЗП.
Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият състав на съда. Последният споделя и правните изводи на първоинстанционния съд.
Санкционираното дружество има качеството „търговец“ по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, като едновременно с това дружеството притежава и специалното качество „доставчик на платежни услуги“ по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗПУПС, чиято дейност се урежда от последния /аргумент от чл. 1 от ЗПУПС/. Същият се явява специален закон по отношение на ЗЗП и съдържа изрична уредба относно алтернативното разрешаване на спорове, респ. процедура за подаване на жалби, решаване на спорове и определяне на обезщетения във връзка с предоставянето на платежни услуги, каквато е и целта на рекламационното производство, уредено в ЗЗП.
Същността на спора в случая се свежда до приложимия закон, релевантен за регулацията на търговеца по повод осъществяваната от него дейност.
Настоящият съдебен състав не споделя възражението на касатора относно приложението на ЗЗП, на основание § 1 от ДР на ЗЗП. В процесния случай не е налице противоречие между два закона, а е налице хипотезата на чл. 11, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ и ЗПУПС се явява специален по отношение на ЗЗП. Именно поради естеството на обществените отношения, уредени от него, законодателят е предвидил различна процедура за алтернативното разрешаване на спорове и в частност процедура за подаване на жалби, решаване на спорове и определяне на обезщетения във връзка с предоставянето на платежни услуги.
При извършената касационна проверка не се установяват
основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд – Севлиево е
постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно
приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на
производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и
да е от тях. Изложеното води до извода,
че решение на Районен съд – Севлиево следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
78 от 27.06.2023 година по АНД № 180/2023 година на Районен съд – Севлиево
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.