№ 78
гр. Велико Търново , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесети януари, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
търговско дело № 20204001000368 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №409 от 07.08.2020г., постановено по т.д. №149/2019г.,
Окръжен съд-Велико Търново е осъдил Застрахователно дружество Бул Инс
АД-гр.София да заплати на В. К. Д. от гр.Свищов сумата от 4 800 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени в резултат на ПТП, настъпило на 15.01.2019г. в гр.Свищов, заедно
със законната лихва върху тази сума, считано от 27.06.2019г. до
окончателното й изплащане. Отхвърлил е иска за неимуществени вреди в
останалата част-до пълния предявен размер от 40 000 лева т.е. за разликата от
35 200 лева и за присъждане на законната лихва върху определеното
обезщетение за неимуществени вреди за периода от 16.04.2019г. до
26.06.2019г., като неоснователен и недоказан. Осъдил е Застрахователно
дружество Бул Инс АД-гр.София да заплати на Държавата държавна такса в
размер на сумата 440 лева по сметката на Великотърновския окръжен съд,
върху уважения иск. Осъдил е Застрахователно дружество Бул Инс АД-
1
гр.София да заплати на Окръжен съд-Велико Търново сумата 192 лева,
направени разноски в първата инстанция. Със същото решение
Великотърновският окръжен съд на основание чл.38 ал.2 от ЗА е осъдил
Застрахователно дружество Бул Инс АД-гр.София да заплати на адвокат Н.Н.
Д., от Адвокатска колегия-Шумен, сумата 566 лева адвокатско
възнаграждение. Великотърновският окръжен съд е осъдил В. К. Д. от
гр.Свищов да заплати на ЗД Бул инс АД-гр.София сумата от 2 090,88 лева,
направени по делото разноски – за възнаграждение на вещо лице и адвокатско
възнаграждение.
Против решението, в отхвърлителната му част с която е отхвърлен
предявения иск за неимуществени вреди за разликата над присъдените 4 800
лева до сумата 10 000 лева; както и за законната лихва върху главницата
считано от 16.04.2019г. до окончателното й изплащане, е постъпила въззивна
жалба от ищцата В.Д., подадена чрез пълномощника адвокат Н.Д..
Въззивницата моли Апелативният съд да отмени първоинстанционното
решение на Окръжен съд-Велико Търново в обжалваната част и вместо него
да постанови друго решение по съществото на спора, с което да уважи иска за
неимуществени вреди до размер на сумата 10 000 лева, заедно със законната
лихва върху тази главница, считано от 16.04.2019г. /изтичане на 15-дневния
срок по чл.497 ал.1 т.1 КЗ/ до окончателното й изплащане.
Претендира за присъждане на всички направени по делото разноски в
двете инстанции, включително за адвокатско възнаграждение за тази
инстанция.
Прави оплакване, че първоинстанционното решение в обжалваните
части било неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния
закон, а именно чл.52 и чл.51 ал.1 от ЗЗД, както и било необосновано.
Правилно Окръжният съд бил преценил, че в случая са налице всички
предпоставки, за да бъде ангажирана отговорността на ответното
Застрахователно дружество. Обаче определеният размер на обезщетението
бил прекомерно занижен, с оглед принципа на справедливостта и постоянната
съдебна застрахователна практика. Не били изложени при определяне
размера на дължимото обезщетение съображения, които да обосноват този
2
нисък размер. Било определено обезщетение в отклонение от присъжданите
за аналогични случаи от съдилищата. Първоинстанционният съд не бил
съобразил, че инцидентът е оставил сериозен и траен отпечатък у
въззивницата, която е млада жена в най-хубавите години от живота си, както
и че този инцидент я потиска и понижава самочувствието й до днес. Тя
продължава да сънува кошмари, изпитва страх когато пътува с МПС или
пресича улицата. Посещава психиатър, чувства се потисната, изпитва страх,
няма самочувствие. Това я поставя в неравностойно и непълноценно
състояние на човешко съществуване и обуславя разстройство на здравето,
както физическо, така и психическо. Счита, че изобщо липсва съпричиняване
от нейна страна. В конкретния случай било безспорно доказано, че водачът на
лекия автомобил е нямало обективни пречки да съобрази управлението с
конкретната пътна обстановка /тъмно време, мокра настилка/ и да
предотврати настъпването на процесното ПТП. Същият е управлявал лекия
автомобил с превишена за пътните условия скорост в населено място, в
центъра на града, на оживен булевард, при видимост от 150 м, поради което е
следвало да пропусне пресичащата пешеходка.
Въззивницата счита за неправилно първоинстанционното решение и в
частта му, с която не е присъдена законната лихва, считано 15-дни след
завеждане на претенцията й пред застрахователя, а именно счита че лихва се
дължи от 16.04.2019г., а не от 27.06.2019г., както е постановил Окръжният
съд. В този смисъл се позовава на разпоредбите на чл.496 ал.3 т.1 от КЗ, че
застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на
претенция за обезщетение по задължителна застраховка гражданска
отговорност, когато е представен констативен протокол за ПТП-то; както и на
чл.497 ал.1 от КЗ, както и на чл.106 ал.5 от КЗ, съгласно който
застрахователят не може да изисква доказателства, с които ищецът не може
да се снабди поради законови пречки и за които може да се направи разумна
преценка, че нямат съществено значение. Твърди, че ответникът е изпаднал в
забава, считано от 16.04.2019г. т.е. с изтичането на 15-работни дни от
завеждане на претенцията и представянето на всички необходими
доказателства по смисъла на чл.106 от КЗ.
Въззиваемият, ответник в първата инстанция Застрахователно
дружество Бул инс АД-гр.София, представлявано от изпълнителните
3
директори С. П. и К. К., чрез адвокат М. Г., в писмен отговор, моли
Апелативният съд да остави без уважение въззивната жалба. Не оспорва
съдържанието на констативния протокол и на наказателното постановление.
Счита, че от заключението на назначената в Окръжния съд съдебно
автотехническа експертиза, която се е съобразила с всички събрани по делото
доказателства, а именно с констативния протокол, АУАН, наказателното
постановление, обясненията на ищцата, показанията на разпитания свидетел
С. Я., водач на лекия автомобил участвал в произшествието, се установява че
причините за настъпване на произшествието са неправилна преценка на
пътната обстановка от водача на лекия автомобил, изразяваща се в
управление на същия със скорост по-висока от 50 км/ч, при която не е имал
възможност и време да преустанови движението си преди мястото на удара
след започване пресичане на платното за движение от пешеходката, както и
поради неправилна преценка на пътната обстановка от страна на ищцата,
която е имала възможност да изчака и пропусне движещия се с висока
скорост към нея лек автомобил. Видно било от съдебно медицинската
експертиза какви увреждания е получила ищцата вследствие на ПТП-то, а
именно закрита фрактура на носните кости, какъв е бил периодът на лечение,
както и че е настъпило пълно възстановяване на физическото й състояние.
Видно било от съдебно психиатричната експертиза, че ищцата е получила в
резултат на ПТП-то посттравматично стресово разстройство с изразена
тревожно депресивна симптоматика.
Според Застрахователното дружество с оглед събраните доказателства
следвало да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата в размер на 50%. Същата била нарушила чл.113 ал.1 т.1 от ЗДвП
преди да започне пресичане на пътното платно да прецени има ли превозни
средства, каква е скоростта им и би ли могла безпрепятствено да премине
през платното за движение, независимо че е предприела пресичане на
пешеходна пътека. От заключението на вещото лице автоинженер било
видно, че тя е започнала да пресича, когато лекият автомобил е приближавал,
движейки се със скорост 50 км/ч, поради което обосновано тя е следвало да
го съобрази като реална опасност. Самата тя признава, че е видяла
автомобила и е възприела че скоростта му на движение е висока, но въпреки
това е предприела пресичане, като по този начин противоправно е поставила
4
в риск здравето си. Следователно според застрахователя причинно следствена
връзка за настъпване на произшествието и на вредоносния резултат имат в
еднаква степен както установените нарушения на ЗДвП на водача на лекия
автомобил, така и посоченото нарушение на ЗДвП от пешеходката. Тя не е
изпълнила задължението си по чл.113 и чл.114 от ЗДвП.
Претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция в размер на сумата 720 лева, с включен ДДС.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
другата страна.
В писмена защита въззивницата излага допълнителни съображения в
подкрепа на жалбата си.
В писмена защита въззиваемият поддържа подадения отговор по
изложените в него съображения.
Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания,
възраженията в отговора, съобрази становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение в границите на правомощията си, Апелативният съд приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима.
Ищцата В. К. Д. от гр.Свищов твърди в исковата молба и по делото, че
като пешеходец е пострадала при ПТП, настъпило на 15.01.2019г. в
гр.Свищов, на центъра, като лек автомобил Опел, с рег.№ ВТ 42****,
собственост и управляван от С. С. Я., я ударил на пешеходна пътека, когато
пресичала. Получила следните телесни увреждания: закрито разместено
счупване на носни кости, оток и охлузване по гърба на носа, охлузване на
лявото коляно, оток с кръвонасядане на палеца на дясното стъпало.
Виновният за произшествието лек автомобил бил застрахован по застраховка
гражданска отговорност, действаща към 15.01.2019г. при ответното
застрахователно дружество. Подала заявление пред същото да й бъде
изплатено застрахователно обезщетение в размер на сумата 40 000 лева, но
5
без резултат. Вследствие пътнотранспортния инцидент е получила следните
телесни увреждания, които са й причинили неимуществени вреди – болки и
страдания, а именно: закрито разместено счупване на носни кости; оток и
охлузване по гърба на носа; охлузване на лявото коляно; оток с кръвонасядане
на палеца на дясното стъпало. Оценява претърпените неимуществени вреди
на сумата 40 000 лева.
Предвид изложеното ищцата моли съдът да постанови решение, с което
да осъди ответното Застрахователно дружество Бул инс АД-гр.София да й
заплати сумата от 40 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение
за търпените от нея болки и страдания в резултат на процесното ПТП, заедно
със законната лихва от изтичане на 15-дневния срок по чл.497 ал.1 т.1 от КЗ –
16.04.2019г. Претендира за присъждане на направените разноски по делото,
включително за определяне по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата на
адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител.
Ответното Застрахователно дружество Бул инс АД-гр.София, в писмен
отговор по реда на чл.131 от ГПК и по делото, заявява, че счита предявеният
иск за допустим, но неоснователен. Не спори, че е сключена застраховка
гражданска отговорност между него като застраховател и собственикът на
лекия автомобил. Оспорва наличието на вина у водача на същия. Оспорва
изложените в исковата молба причини за настъпване на ПТП-то. Механизмът
на ПТП-то не отговарял на ищцовите твърдения. Имало разлика между вина
за настъпване на ПТП-то и вина за получаване на травматичните увреждания.
Счита, че водачът на лекия автомобил не ги е причинил. Не била доказана
причинна връзка между инцидента с лекия автомобил и травматичните
увреждания, които ищцата твърди че е получила. Евентуално прави
възражение за прекомерно и неоснователно завишена по размер претенция.
Прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищцата, тъй като
същата била нарушила разпоредбата на чл.113 от ЗДвП. Оспорва
първоначалният момент, от който се дължи законната лихва – счита че това е
датата след изтичането на 3 месеца от заявяване на претенцията пред
застрахователя.
Постъпила е допълнителна искова молба, в която ищцата поддържа
твърденията си, изложени по-горе и конкретизира доказателствените си
6
искания.
Постъпил е допълнителен отговор. С него ответникът отново оспорва
исковата молба. Оспорва допълнителната искова молба. Взема становище по
доказателствата. Претендира за присъждане на направените разноски по
делото.
Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на
страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение,
Апелативният съд приема за установено следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, тъй
като е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.
След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността му.
Предявен е иск с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за
застраховането от пострадала при ПТП ищца против застрахователя на
виновен, според ищеца, за произшествието водач на лек автомобил, за сумата
40 000 лева, причинени неимуществени вреди, заедно със законната лихва
върху тази сума, считано от 16.04.2019г.- 15-дни след подаване на заявление
за обезщетение пред застрахователя, до окончателното й изплащане. Във
въззивната инстанция ищцата предявява и поддържа иск за заплащане на
застрахователно обезщетение, с посочения произход, до размер на сумата
10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, заедно със
законната лихва, считано от 16.04.2016г. до окончателното й изплащане т.е.
поддържа жалба до размер на обезщетение от 10 000 лева и за законна лихва
върху него, считано от 16.04.2019г.
Със събраните по делото доказателства се установява, че на
15.01.2019г. в гр.Свищов, на центъра, на пешеходна пътека, е настъпил
пътнотранспортен инцидент с ищцата като тя е била ударена от лек
автомобил Опел, с рег.№ ВТ 42****, собственост и управляван от С. С. Я.,
когато пресичала. Получила е телесни увреждания Лекувана е в МОБАЛ-
гр.Свищов и при специалист Уши, нос, гърло от същия град.
7
Съставен е констативен протокол за ПТП с пострадали лица, на същата
дата, от младши автоконтрольор при Районно управление на МВР-гр.Свищов
като е посочено, че обстоятелствата, при които е възникнало произшествието
и причините за настъпването му са следните: нвдачът на лекия автомобил не
пропуска и блъска пресичащата по пешеходната пътека пешеходка.
На 04.02.2019г. началникът на РУ на МВР-гр.Свищов издава
наказателно постановление, с което налага на водача на лекия автомобил С.
С. Я. от същия град за извършено нарушение на чл.179 ал.2 във връзка с
чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП административно наказание - глоба в размер на
сумата 200 лева.
Лекият автомобил към момента на инцидента има валидна застраховка
гражданска отговорност, действаща към 15.01.2019г. при ответното
застрахователно дружество Застрахователно дружество Бул инс АД-
гр.София.
За изясняване механизма на ПТП, тъй като относно противоправността
и виновността на застрахования лек автомобил няма влязла в сила присъда на
наказателен съд, която да е задължителна за гражданския съд по реда на
чл.300 от ГПК и при направено оспорване от страна на застрахователя на
причините за инцидента, в Окръжния съд е назначена съдебна автотехническа
експертиза с вещо лице инж.С. С..
От заключението на същата се установява, че лекият автомобил се е
движел със скорост по-висока от 49,7 км/ч /при нормативно разрешена за
този пътен участък 50 км/ч/ в посока от изток на запад, в полагащата му се за
движение северна пътна лента. Когато автомобилът достига на 33,4м от
мястото на удара, по пешеходна пътека, от дясно на лява, считано посоката на
движение на автомобила, започва пресичане на платното за движение на
ул.Алеко Константинов -централната улица на гр.Свищов – пешеходката –
ищца по делото, като същата се движи със скорост 5,2 км/ч. След 2,4 секунди
траекториите на движение на автомобила и пешеходката се пресичат и между
тях настъпва удар със съответните вредоносни последици за пешеходката.
Изводът, до който достига инж.С. е, че произшествието настъпва поради
неправилна преценка на пътната обстановка, както от страна на водача на
8
автомобила, така и от страна на пешеходката. Според вещото лице водачът на
автомобила Я. неправомерно е управлявал автомобила със скорост по-висока
от 50 км/ч, поради което е нямал възможност и време да преустанови
движението преди мястото на удара след възникване на екстремална
ситуация, а именно започване на пресичане на платното за движение от
пешеходката на пешеходна пътека, при положение че е следвало да спре и да
пропусне пешеходката да премине. От заключението се установява ,че
пешеходката Д. също е преценила неправилно пътната обстановка, тъй като е
имала възможност да изчака и пропусне движещия се с висока скорост към
нея автомобил, вместо да предприема пресичане на пътното платно, и така се
е поставила в рискова ситуация, независимо че извършва това на пешеходна
пътека.
Заключението е компетентно и обосновано, поради което Апелативният
съд го приема изцяло.
От това заключение следва изводът, че вина за пътнотранспортния
инцидент имат, както водачът на лекия автомобил, който е нарушил
разпоредбата на чл.179 ал.2 и ал.5 от ЗДвП, съгласно които водачът не трябва
да се движи с несъобразена скорост, в смисъл че трябва да избере такава
скорост на движение, така че да не създава непосредствена опасност за
движението, както и да спазва пътната маркировка и пътните знаци, също за
да не създава непосредствена опасност за движението; така и ищцата, която
не е изпълнила задължението си по чл.113 от ЗДвП, а именно при пресичане
на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по
пешеходни пътеки, но като спазват посочените правила, включително преди
да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се
пътни превозни средства.
Съпричиняването е в съотношение 80% за водача на лекия автомобил
към 20% за пешеходката, тъй като управляващите моторни превозни средства
имат по-голяма отговорност да осигуряват безопасността на движението,
съгласно ЗДвП.
От ангажираните по делото писмени доказателства, преди всичко от
съдебно медицинското удостоверение, издадено на 18.01.2019г. от д-р Н. Г.-
9
специалист по съдебна медицина, както и от заключението на съдебно
медицинската експертиза, изготвена от д- Стоян Стоянов-специалист УНГ, се
установяват следните получени от ищцата на 15.012019г. телесни
увреждания, а именно: оток с охлузване на гърба на носа, закрито счупване на
носни кости, кръвотечение от носа, закрито наместване на носните кости,
предна тампонада на носните проходи, липсващо носно дишане през двете
ноздри, кръвонасядания по лицето, охлузване по ляво коляно, оток с
кръвонасядане по палеца на дясно стъпало – това е здравословното състояние
на ищцата два дни след произшествието, а от заключението на д-р Стоянов,
изготвено на 28.01.2020г. т.е. 1-година след инцидента е видно, че ищцата е
получила фрактура на носни кости, която е обработена амбулаторно в
гр.Свищов, при което е извършено наместване на счупените носни кости с
предна носна тампонада. Овладяно било физиологичното функциониране на
носа като първи дихателен орган, но не е постигнато възстановяване
външната естетика на носа. Към 27.01.2020г. вещото лице е констатирало
нормално състояние на носната лигавица двустранно, без запушване на
носните ходове, нормално функциониращ нос, съхранено обоняние, но била
налична външна леко изразена оточност двустранно, както и на върха на носа,
както и много лек, почти незабележим цикатрикс /белег/ на кожата вляво.
Тази остатъчна патология, която се свежда само до козметичен – естетически
дефект, според вещото лице подлежи на ринопластична операция, по планов
порядък, която може да се изпълни само в ограничен брой клиники у нас.
Вещото лице посочва, че тези увреди са настъпили вследствие на ПТП-
то.
Вещото лице уточнява, че все пак не може да бъде категоричен как е
изглеждал носа на В.Д. преди инцидента, тъй като тя не му представила свои
снимки на лицето си от преди, въпреки че й поискал такива, за да извърши
необходимото сравнение. Според вещото лице не е имало разместване на
костите или то е било много малко. Настъпило е пълно физиологично
възстановяване с остатъчен малък естетически дефект.
Заключението е компетентно и обосновано, поради което Апелативният
съд го приема.
10
За установяване на болките и страданията които ищцата е претърпяла
вследствие на ПТП-то на 15.01.2019г. по делото е разпитан като свидетел
нейният съпруг Д. Л. и е изслушана съдебно психиатрична експертиза с вещо
лице д-р К. А..
Свидетелят установява, че един час след инцидента, когато отишъл в
Бърза помощ-Свищов, където била откарана ищцата, я видял с кръв по цялото
лице, покрито с кърпа, в много лошо състояние, след половин час отишли при
д-р Б.- специалист УНГ, който казал че носът е счупен и трябва да го намести,
и го наместил, поставил в него тампони, лепенки. Ходили следващите дни
още 2-3 пъти. Съпругата му била в болнични и той 2-седмици не ходил на
работа. Ищцата ходела с маска на лицето, медицинска, не искала да излиза от
дома им, не искала никой да я вижда, казвала че е обезобразено, стояла сама в
затъмнена стая, лицето й било отекло, едното й око било почти затворено,
имала синини под очите, имала рани по носа, по дланите на ръцете, по
гърдите, боляло я цялото тяло, ребрата й били натъртени, имала болки по
цялото тяло, едва към м.април спряла да се оплаква. Не можела да спи.
Казвала че получава паник атаки. Не можела да домакинства-нямала желание
и сили за това. Според свидетеля всичко това било в резултат на ПТП-то.
Вече не вървяла пеша, придвижвала се само с кола, карана от свидетеля, тъй
като се страхувала да шофира и не шофирала, и досега психиката й е
разстроена. Останал бил малък белег върху носа й и същият бил малко по-
крив и по-издут от преди
Вещото лице д-р К. А., дала заключение по съдебно психиатричната
експертиза, установява че вследствие на ПТП-то, Д. е получила
посттравматично стресово разстройство с изразена тревожно депресивна
симптоматика. Д-р А. констатирала при прегледа тревожност, емоционална
неустойчивост, отбягващо поведение, комплекс за малоценност, вследствие
на козметичния дефект. Налице било нарушение на адаптацията, но без да е
налице състояние на адаптационно разстройство. Това психично състояние на
ищцата е в пряка причинна връзка с процесното ПТП. Необходимо е лечение
с антидепресанти, транквилизатори и психотерапия. Ще настъпи пълно
оздравяване.
Апелативният съд приема заключението изцяло, като компетентно и
11
обосновано.
На 26.03.2019г. ищцата е подала заявление до ответното
Застрахователно дружество да й бъде изплатено застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди в размер на сумата 40 000 лева, но застрахователят
на два пъти е искал от заявителя съответно доказателство, че представеното
наказателно постановление е влязло в сила, както и медицинските документи,
които са описани в представеното от същата съдебно медицинско
удостоверение. Като краен резултат Застрахователното дружество не е
определило и не е изплатило обезщетение на Д., която по-късно от падаването
на заявлението е била посочила и банкова сметка, на която то да бъде
преведено.
При тези приети за установени факти Въззивният съд стига до следните
правни изводи.
По делото предявеният иск е за обезщетение за неимуществени вреди и
е с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ отм./. Съгласно тази разпоредба
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, може да иска
обезщетението пряко от застрахователя.. Спазена е разпоредбата на КЗ преди
предявяване на иска ищцата да е сезирала застрахователя с искане да й бъде
изплатено застрахователно обезщетение, била е образувана преписка – щета.
Застрахователното дружество не е изплатило каквото и да било по размер
застрахователно обезщетение, тъй като според него не били ангажирани
всички необходими доказателства. Налице е валидна застраховка гражданска
отговорност на виновния за произшествието лек автомобил.
В случая ищцата е съпричинила вредоносния резултат в размер на 20%
по горе посочените съображения, предвид това че като пешеходец не
изпълнила задължението си по чл.113 от ЗДвП.
Ищцата е редуцирала исковата си претенция за неимуществени вреди до
размер на сумата 10 000 лева, само каквото застрахователно обезщетение
претендира с въззивната жалба.
Според настоящия съдебен състав дължимото обезщетение за
причинените неимуществени вреди при увреждането, представляващо
12
застрахователен риск, при който се дължи застрахователно обезщетение, се
определя по правилата на чл.52 от ЗЗД, а именно по справедливост, но въз
основа на конкретните обстоятелства на случая.
Правно значимите обстоятелства за определяне размера на дължимото
от застрахователя на пострадалата обезщетение за неимуществени вреди са
следните: вид, интензитет, продължителност на претърпените, търпяни и
досега болки и страдания, както и несъществуването на такива и занапред,
резултат на увреждането, възрастта на пострадалата – на 40 години или както
тя посочва най-хубавият период от човешкия живот, това че същата е
допринесла за вредоносния резултат при 20% съпричиняване от нейна страна,
житейски оправданото, присъжданите обезщетения за аналогични случаи,
както и справедливостта, като се отчитат нивата на застрахователно покритие
и обществено икономическите условия.
Въз основа на тези критерии, като преценява конкретните доказателства
в тяхната взаимна връзка и съобразява указаните в ППВС №4/1968г. и
многобройните решения, постановени от ВКС по реда на чл.290 от ГПК,
общи критерии и установените по делото специфични обстоятелства, имащи
значение за определяне на справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД
обезщетение, отчитайки нивата на застрахователно покритие и обществено
икономическите условия, настоящият състав на Апелативния съд приема, че
доколкото неимуществените вреди могат да бъдат обезщетени с паричен
еквивалент, изискването за справедливо обезщетяване на ищцата ще бъде
постигнато с присъждане на обезщетение в размер на 12 500 лева, като
ищцата е допринесла за вредоносния резултат в размер на 20%
съпричиняване, на което съответства сумата 2 500 лева.
Предвид изложеното Апелативният съд намира предявеният иск по
чл.432 ал.1 КЗ за основателен и доказан до размер на сумата 10 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди,
която сума да заплати ответното Застрахователно дружество, като
застраховател по валидна застраховка гражданска отговорност към момента
на процесното ПТП на виновния за същото лек автомобил.
Относно законната лихва върху обезщетението, Апелативният съд
13
намира, че същата се дължи от 27.06.2019г. до окончателното изплащане, по
следните съображения. Видно от приложената по делото застрахователна
претенция В.Д. е предявила същата пред ЗД Бул инс АД и заведена при него
на 26.03.2019г. т.е. срокът по чл.496 ал.1 КЗ е изтекъл на 26.06.2019г. В
случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.497 ал.1 т.2 от КЗ, и
лихвата за забава върху обезщетението за неимуществени вреди се дължи от
застрахователя, считано от датата следваща изтичането на3-месечен срок от
датата на завеждане на претенцията пред застрахователя. Действително
Застрахователното дружество е искало от ОДМВР-Велико Търново данни
дали наказателното постановление е влязло в сила и кога, но това не е искане
по смисъла на чл.106 ал.3 КЗ, поради което в този случай забавата на
застрахователя настъпва съгласно чл.497 ал.1 т.2 КЗ с изтичане на 3-месечния
срок по чл.496 ал.1 КЗ за произнасяне на застрахователя по претенцията.
Следователно, когато не се представят от увреденото лице доказателства,
поради това че: 1.застрахователят не ги е поискал или 2.поисканите от
застрахователя доказателства не отговарят на условията на чл.106 ал.3 КЗ,
срокът по чл.497 ал.1 т.1 КЗ е неприложим, а се прилага 3-месечният срок по
чл.497 ал.1 т.2 във връзка с чл.496 ал.1 КЗ, който тече от предявяването на
претенцията към застрахователя, чийто момент не е обусловен от представяне
на доказателства по чл.106 ал.3 КЗ. В случая със заявлението ищцата е
приложила копия от констативния протокол, от наказателното постановление
и от съдебномедицинското удостоверение за причинените й телесни
увреждания. По-късно, в рамките на 3-месечния срок, но не със заявлението,
ищцата е посочила банкова сметка, по която да й бъде преведено
застрахователното обезщетение.
Предвид изложеното Апелативният съд приема, че законната лихва
върху присъденото обезщетение се дължи от датата 27.06.2019г. до
окончателното му изплащане.
В обжалваното решение Окръжен съд-Велико Търново е стигнал до
краен решаващ извод за дължимо обезщетение в размер на 4 800 лева, заедно
със законната лихва върху тази сума, считано от 27.06.2019г. до
окончателното й изплащане.
Според Апелативния съд, в настоящият състав, на ищцата следва да се
14
присъди обезщетение в това производство в размер на сумата 10 000 лева, по
горе изложените съображения.
Поради това първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над присъдените
4 800 лева до дължимите 10 000 лева, застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, вместо което предявеният иск да бъде уважен и за тази
разлика, заедно със законната лихва върху нея, считано от 27.06.2019г. до
окончателното й изплащане.
В частта за началният момент на дължимост на присъдената законна
лихва първоинстанционното решение е правилно.
Обжалваното решение на Окръжен съд-Велико Търново е влязло в сила
в останалата му отхвърлителна част, с която първоинстанционният съд е
отхвърлил исковата претенция за разликата над 10 000 лева до
претендираните с исковата молба 40 000 лева, обезщетение за неимуществени
вреди, вследствие на процесното ПТП, тъй като в тази част не е подадена
въззивна жалба.
Първоинстанционното решение на Великотърновския окръжен съд
следва да бъде потвърдено в частта, с която ЗД Бул инс АД е осъдено да
заплати държавна такса по сметката на същия съд в размер на сумата 192
лева, върху уважения от първата инстанция иск.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.6 от ГПК ЗК Бул инс
АД-гр.София следва да заплати останалата част от дължимата държавна такса
върху уважения иск от настоящата инстанция иск в размер на още сумата 408
лева по сметката на Великотърновския апелативен съд, при общо дължима за
двете инстанции държавна такса от 600 лева.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта му
15
за останалите присъдени разноски – за адвокатско възнаграждение в полза на
адвокат Н.Д. и в полза на ЗД Бул инс АД, както и относно дължимите от ЗД
разноски за първа инстанция, освен държавната такса, след което на
основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл.7 от Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
ответното ЗД следва да заплати на адвокат Н.Н. Д. от ШАК адвокатско
възнаграждение за първа инстанция в размер на сумата 996 лева, с включен
ДДС, както и адвокатско възнаграждение за втора инстанция в размер на
същата сума 996 лева.
Тъй като въззивната жалба не е уважена в частта за началната дата, от
която се дължи законната лихва, въззивницата следва да заплати на ответника
част от заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на сумата 150 лева,
по съразмерност.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.3 ГПК ищцата следва
да заплати на ответника сумата 75 лева, направени разноски в първата
инстанция по съразмерност с отхвърления иск, а ответникът следва да заплати
на Великотърновския окръжен съд направени разноски за вещи лица, чието
възнаграждение е заплатено от бюджета, съразмерно с отхвърления иск, в
размер на сумата 375 лева /общо платени бюджетни 500 лева/.
На основание чл.78 от ГПК В. К. Д. от гр.Свищов следва да заплати на
Застрахователно дружество Бул инс АД-гр.София, с ЕИК ********* сумата 1
557 лева, заплатено адвокатско възнаграждение за първа инстанция, с
включен ДДС, по съразмерност с отхвърления иск.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №409 от 07.08.2020г., постановено по т.д.
№149/2019г. на Окръжен съд-Велико Търново САМО В ЧАСТТА МУ, с която
16
е отхвърлен предявения иск по чл.432 ал.1 от КЗ за разликата между
присъдените 4 800 лева и дължимите 10 000 лева, представляващи
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди; заедно със законната
лихва върху тази разлика считано от 27.06.2019г. до окончателното й
изплащане; КАКТО И В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, с изключение на
присъдената с първоинстанционното решение държавна такса в полза на
Великотърновския окръжен съд /в която решението не се отменя/, вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 от КЗ Застрахователно дружество
Бул инс АД-гр.София, с ЕИК ********* да заплати на В. К. Д. от гр.Свищов
сумата 5 200 лева /пет хиляди и двеста лева/ ,освен присъдените с
първоинстанционното решение на Великотърновския окръжен съд 4 000 лева
или общо по двете решения сумата 10 000 лева – десет хиляди лева/,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди при пътнотранспортно произшествие на 15.01.2019г. в гр.Свищов,
причинило й телесни увреждания, болки и страдания, заедно със законната
лихва върху вземането, считано от 27.06.2019г. до окончателното му
изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество Бул инс АД-гр.София, с ЕИК
********* да заплати държавна такса по сметката на Апелативен съд-Велико
Търново в размер на сумата 408 лева /освен присъдената ДТ с
първоинстанционното решение в размер на 192 лева/.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК във връзка с чл.38 ал.2 от ЗА, във
връзка с чл.7 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения Застрахователно дружество Бул инс АД-гр.София, с ЕИК
********* да заплати на адвокат Н.Н. Д., от Адвокатска колегия Шумен,
сумата 996 лева адвокатско възнаграждение, с включен ДДС, за първа
инстанция, по съразмерност с уважения иск.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК във връзка с чл.38 ал.2 от ЗА, във
връзка с чл.7 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения Застрахователно дружество Бул инс АД-гр.София, с ЕИК
********* да заплати на адвокат Н.Н. Д., от Адвокатска колегия Шумен,
17
сумата 996 лева адвокатско възнаграждение, с включен ДДС, за втора
инстанция, по съразмерност с уважения иск.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество Бул инс АД-гр.София, с ЕИК
********* да заплати на Великотърновския окръжен съд направени разноски
за вещи лица, чието възнаграждение е заплатено от бюджета, съразмерно с
отхвърления иск, в размер на сумата 375 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК В. К. Д. от гр.Свищов да заплати
на Застрахователно дружество Бул инс АД-гр.София, с ЕИК *********
сумата 75 лева, направени разноски в първата инстанция по съразмерност с
отхвърления иск.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК В. К. Д. от гр.Свищов да заплати
на Застрахователно дружество Бул инс АД-гр.София, с ЕИК *********
сумата 1 557 лева, заплатено адвокатско възнаграждение за първа инстанция,
с включен ДДС, по съразмерност.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК В. К. Д. от гр.Свищов да заплати
на Застрахователно дружество Бул инс АД-гр.София, с ЕИК *********
сумата 150 лева, заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция, по
съразмерност.
ПОТВЪРЖДАВА решение №409 от 07.08.2020г., постановено по т.д.
№149/2019г. на Окръжен съд-Велико Търново в ОСТАНАЛАТА МУ
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ относно началният момент на дължимост на законната
лихва върху присъденото застрахователно обезщетение.
В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ решение №409 от 07.08.2020г.,
постановено по т.д. №149/2019г., на Великотърновския окръжен съд Е
ВЛЯЗЛО В СИЛА, като необжалвано.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението и връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
18
1._______________________
2._______________________
19