Р Е Ш Е Н И Е
№
………….
гр. София, 21.06.2019
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, IV-А състав, на двадесет
и първи юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл. с-я ПАВЕЛ ПАНОВ
като разгледа
докладваното от мл. съдия Павел Панов в. гр.д. № 2338 по описа за 2018 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 247, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба от 19.12.2018 г. от В.Н. чрез
адв. Т.С., в която (точка 4) се твърди,
че е допусната очевидна фактическа грешка в Решение № 7346 от 22.11.2018г.,
постановено по настоящото дело. Твърди се, че в мотивите си по чл.215 от КТ
въззивният съд е приел, че съдържащата се в представените от „С.“ ЕООД разходни
касови ордери информация следва да бъде взета предвид от съда. От тези
документи се установява, че на В.Н. са изплащани командировъчни пари в размер
на суми, надвишаващи в пъти претендираните В.Н. суми за командировъчни. Според
молителя е допусната очевидна фактическа грешка, доколкото в документите е записано,
че се касае за служебни пари за командировка или служебен аванс, а не командировъчни
пари по смисъла на чл.215 от КТ. Моли съда да поправи допуснатата ОФГ и да
потвърди решението на първоинстанционния съд в тази му част.
С молба от
30.04.2019г. молителят, чрез адв. С. уточнява искането си, като заявява, че
желае да бъде поправена и допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на
решението, като диспозитивът „ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявеният от В.М.Н.,
ЕГН: **********, срещу „С.“ ЕООД, ЕИК:********, иск по чл. 215 от КТ за сумата
от 599.91 /петстотин деветдесет и девет евро и деветдесет и един цента/ евро,
претендирана като незаплатени командировъчни.“ да бъде заменен с „Потвърждава
решението в частта, с която районният съд е осъдил „С.“ ЕООД………. да заплати на В.М.Н.………..
на основание чл.215 от КТ сумата от 599,91 евро – незаплатени командировъчни за
извършени международни командировки в периода от 04.02.2013г. до 05.03.2013г.,
ведно със законната лихва от 09.07.2014г.“
Препис от молбата е
редовно връчен на насрещната страна, която взема становище в срок – с молба от
05.06.2019г.. Моли съда да остави без уважение молбата по чл.247 от ГПК. Сочи,
че диспозитивът на решението е в синхрон с мотивите му.
По същество,
настоящия състав намира молбата за неоснователна по следните съображения
Нормата на чл. 247,
ал. 1 ГПК предоставя на съда възможност да поправи допусната очевидна
фактическа грешка в постановеното решение. По смисъла на тази разпоредба
очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между действително формираната
воля на съда и външно ѝ изразяване в писмения текст на решението, както и
в случаите на очевидна техническа грешка. Очевидна фактическа грешка е налице
тогава, когато съдът е обсъдил правния спор между страните и е изразил
становището си по същия в мотивите към решението, но в диспозитива е пропуснал
да отрази това свое становище или го е отразил погрешно. Поради тези
съображения, при очевидната фактическа грешка спорният въпрос по делото е бил
предмет на обсъждане от съдебния състав и във връзка с това същият е достигнал
до правен извод, отразен в мотивите на решението, но при изписване на
диспозитива е допусната техническа грешка, или отразеното е погрешно. Искането
за поправка на допусната очевидна фактическа грешка не е ограничено със срок и може
да се извърши по почин на съда.
Поради спецификата на порока
искането за поправка на очевидна фактическа грешка не е обвързано със срок.
Когато се иска поправка на очевидна фактическа грешка на окончателно съдебно
решение и в молбата се обосновава оплакване за неправилност, молбата по чл. 247 ГПК е допустима. В тази хипотеза квалификацията на порока е въпрос по същество
и е в компетентност на съда, постановил окончателното решение. Когато се иска
поправка на очевидна фактическа грешка на невлязло в сила решение и то се
обосновава с оплакване за неправилност, молбата следва да се квалифицира като
въззивна или касационна жалба. В тази хипотеза съдът, постановил невлязлото в
сила решение, е длъжен да администрира жалбата (В този смисъл е Решение № 149
от 14.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2399/2014 г., I г. о., ГК). В конркетния
казус твърденията, с които е обоснована молбата по чл.247 от ГПК, представляват
оплакване за неправилност на решението, доколкото не се твърди несъответствие
между действително формираната и изразената воля на съда, а се излагат
аргументи за неправилност на правните и фактически изводи на въззивния съд.
Страната сочи, че неправилно СГС е приел, че в документите е записано
командировъчни пари по смисъла на чл.215 от КТ, което е аргумент за неправилен
анализ на събрания и проверен доказателствен материал, а не за грешка в изразяване
на формираната вече воля на съда. Аргумент, че не е налице очевидна фактическа
грешка е и обстоятелството, че страната иска едновременното поправяне на
мотивите на съдебното решение, както и на диспозитива и то поправка в
противоположния на отразения в решението смисъл – отхвърленият иск да се уважи.
По своята същност това са аргументи за неправилност на въззивното решение в
тази му част. Ето защо настоящият състав счита, че молбата е неоснователна.
Всяко несъответствие между
формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст
както в диспозитива, така и в мотивите на решението съставлява основание за
поправка на очевидна фактическа грешка (така в Решение № 164 от 24.04.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 5934/2014 г., IV г. о., ГК). В случая не е налице неправилно
външно изразяване на формираната от съда воля, липсват данни за несъответствие
между мотивите и диспозитива на съдебното решение. Напротив, в мотивите си СГС
е приел, че решението на СРС в частта, в която е уважил искът по чл.215 от КТ,
е неправилно, съответно е отменил атакуваното решение в тази му част и е
отхвърлил иска. Ето защо въззивният съд не намира основание за поправка на
очевидна фактическа грешка, тъй като такава не е допусната. Аргументите за
неправилност на изводите на съда не са предпоставка за поправка на решението по
реда на чл.247 от ГПК.
Достигайки до тези
правни изводи, настоящата съдебна инстанция счита, че е не е налице
несъответствие между действително формираната воля на съда и нейното външно
обективиране, поради което молбата следва да се остави без уважение.
Съгласно чл.247
ал.4 от ГПК решението за поправката се връчва на страните и може да се обжалва
по реда, по който подлежи на обжалване решението. Доколкото решението на СГС по
иска по чл.215 от КТ не подлежи на касационен контрол и е окончателно, то и
настоящето решение по чл.247 от ГПК не подлежи на обжалване.
Воден от
гореизложеното и на основание чл.247, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В.Н. чрез адв. Т.С. с искане за поправка на
очевидна фактическа грешка в Решение № 7346 от 22.11.2018г. по гр.д. 2338 по
описа за 2018г. на СГС IV „А“ въззивен състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.