Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 184 06.06.2023 год. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и трети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар Зорница Делчева и с участието на прокурора Нейка Т., като
разгледа докладваното от съдия Михаил Русев
административно дело №772 по описа за 2022 год., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл.285, ал.1 и чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба на Р.М.С. *** с която е
предявен иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС срещу Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията” – гр. София, за обезщетения, за претърпени неимуществени вреди
в резултат на незаконосъобразна административна дейност на служители на Затвора
- Стара Загора, представляваща обезщетение за периода 21.12.2020 год. - 04.01.2021
год., ведно със законната лихва от 21.12.2020 год. до окончателното изплащане.
Според ищеца вредите са му причинени от забавянето на изплащането на
изпратеният му пощенски запис на 21.12.2020 год. от майка му, до изплащането му
на 04.01.2021 год.. В представените по делото писмени бележки изразява
становище и излага доводи за основателност на исковата претенция. Твърди, че
със закъснялото изплащане на записа е бил лишен от възможността да си закупи
кола, торта и фонокарта, за да се обади на близките си да им честити новата
2021 год. Цитират се решения на Административен съд Стара Загора, Хасково и
Бургас, с които е осъждан ответника да му заплати обезщетения за лошите условия
на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Иска присъждане на
направените разноски по делото и възразява срещу искането на юриск. Т. за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ГДИН.
Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията” гр. София чрез процесуалния
си представител юрисконсулт С. в съдебно заседание и в представен писмен
отговор оспорва предявения иск. Излага доводи, че иска е неоснователен и
недоказан. В съдебно заседание излага подробни доводи за неоснователност на
исковата претенция, тъй като поканата за изпратеният запис на ищеца е получена
от затворническата администрация едва на 04.01.2021 год. и на същия ден -
04.01.2021 год. е получен и е заверена личната му сметка. Моли исковата
претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана
като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по
делото прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на
предявения иск, поради което предлага да бъде отхвърлен.
От събраните по делото доказателства съдът установи
следната фактическа обстановка:
Ищецът Р.М.С.,*** в исковия период за изтърпяване
на наложено му наказание лишаване от свобода. На 21.12.2020 год. майка му М.С.Р.,
е изпратила експресен пощенски запис за сумата от 50.00 лв., приет в пощенска
станция 6280 Гълъбово. Този пощенски запис е изплатен на 04.01.2021 год. от
пощенска станция Стара Загора Централа на лицето И.К.К., видно от писмо
изх.№68-04-92/02.02.2023 год. на „Български пощи“ЕАД /лист 49 – 50 от делото/.
За полученият запис в Стара Загора е изпратена покана за получаване,
разпечатана на 31.12.2020 год. в 13:38 часа /лист 44 от делото/. Няма данни на
коя дата е получена тази покана от служители на Затвора Стара Загора, но записа
е изплатен на 04.01.2021 год., видно от приложеният списък, заверен с подпис на
касиера на „Български пощи“ЕАД /лист 45 от делото/. На същата дата е заверена и
сметката на С.. В този период от 21.12.2020 год. до 04.01.2021 год. не е
установено съществуването на софтуерен проблем в системата на „Български
пощи“ЕАД, който да възпрепятства получаването на пощенския запис, видно от
писмото на пощенския оператор.
Така установената фактическа обстановка мотивира
следните правни изводи:
На първо място предявеният от Р.М.С. иск следва да
бъде квалифициран като такъв по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, съгласно която
разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС включително и за поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Закъснялото
изплащане на пощенски запис и условията при които той се получава от лицата
изтърпяващи наказание лишаване от свобода, са част от условията за изтърпяване
на наказанието. Искът е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло
неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на
длъжностни лица на държавата /служители на затворническата администрация/,
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към
Министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контролът върху
дейността на местата за лишаване от свобода, съгласно разпоредбата на чл.12 от ЗИНЗС – т. е. исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу
надлежно, пасивно легитимиран ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във връзка
с чл.284 и сл. от ЗИНЗС. Твърдените като незаконосъобразни действия и
бездействия на служители на затворническата администрация представляват
административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни
лица специализирана дейност по изпълнение на изтърпяването на наказанията
„лишаване от свобода“, съобразно правното им положение и статут. Ето защо съдът
приема, че предявеният иск е с правно основание чл.284 от ЗИНЗС, за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на които се обосновава от
фактическа страна с незаконосъобразни действия и бездействия при или по повод
изпълнение на служебните задължения, при осъществяване на административна
дейност, подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК,
като съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНЗС и с оглед настоящото местожителство ***,
делото е подсъдно на Старозагорския административен съд.
По тези съображения съдът намира предявения иск за
допустим, а разгледан по същество - за неоснователен и доказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл.3, т. е. на нарушения на забраната осъдените да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл. нарушения по
смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС - поставянето на посочените лица в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Следователно отговорността на държавата по
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно:
1. Допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения
на чл. 3 от ЗИНЗС; 2. Нарушението на чл. 3 от ЗИНЗС да е при или по повод
изпълнение на наказание „лишаване от свобода“; 3. Претърпяна вреда /имуществена
и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между допуснатите от специализираните
органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС и настъпилия
вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са
налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия
фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди,
възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата в исково
производство по чл. 203 и сл. от АПК.
В случая с предявения иск се претендира обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, като релевираното като основание на исковата
претенция нарушение на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, се изразява в
твърдяното закъсняло изплащане на изпратения му пощенски запис.
Съдът приема, че не е налице нито една от
предпоставките за ангажиране отговорността на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ по предявения иск с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
Твърдените като противоправни действия, от които се претендират претърпените
неимуществени вреди, извършени от администрацията на Затвора – Стара Загора са
изцяло съобразени със законовите разпоредби и в този смисъл не представляват
неправомерни или незаконосъобразни административни действия.
Съгласно
презумпцията по чл.284, ал.5
от ЗИНЗС, настъпването на неимуществени вреди се предполага до
доказване на противното, но за да се предполагат вреди, следва да са налице
действия или бездействия, които да подлагат лишения от свобода на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Съгласно
нормата на чл.86, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС,
лишените от свобода имат право на парични суми за задоволяване на лични нужди,
които суми, по аргумент от чл.81, ал.2 от ППЗИНЗС, могат да бъдат до размер на
една минимална работна заплата. Нито в ЗИНЗС, нито в ППЗИНЗС са налице разпоредби,
които да регламентират реда за получаването на тези парични суми. Не е налице и
подзаконова такава уредба, чрез издаването на административни актове било от
Министъра на правосъдието, било то от Главния директор на ГДИН. Следователно
изпращането и получаването на парични средства под формата на парични записи,
следва да се подчиняват на общите правила на съответните търговски дружества,
предлагащи такива услуги. В конкретния случай, видно от изпратената покана от
„Български пощи“ЕАД, същата е била изпратена на 31.12.2020 год. в 13:38 часа. Доколкото
се установява по безспорен начин, че 01.01.2021 год., 02.01.2021 год. и
03.01.2021 год. /петък, събота и неделя/ са почивни дни, то най-ранното й
получаване би могло да стане на 04.01.2021 год. – първият работен ден след
новогодишните празници. Именно на тази дата е получена сумата от служителя на
Затвора Стара Загора и е заверена личната партида на ищеца с получената сума. В
този смисъл, не е налице каквото и да е било забавяне на изплащането на
паричния пощенски запис на ищеца, дължащо се на неправомерно поведение от
страна на служители на ответника по делото. Обстоятелството, че е налице
забавяне на изплащането му от страна на „Български пощи“ЕАД не предполага
ангажиране на отговорността на ГДИН. Ответника не следва да носи отговорност за
бездействието на трети лица, а може да носи отговорност единствено и само за
действия и бездействия на служителите си.
Още
по-малко посочените по-горе действия на администрацията на Затвора – Стара
Загора, на които се основава предявената искова претенция по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, могат да бъдат определени като такива, нарушаващи забраната по чл. 3,
ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗИНЗС или релевиращи каквато и да е било проявна форма
на жестоко, унизително или уронващо човешкото достойнство отношение или
третиране. Не се установи също така и да е било налице различно третиране на
ищеца в сравнение с останалите лишени от свобода, нито се твърди такова в
исковата молба.
В
конкретния случай не на последно място не се установи по безспорен начин и
наличието на реално претърпени вреди от страна на ищеца. Същият не положи
достатъчно процесуални усилия да осигури присъствието в съдебно заседание на
нито един от посочените от негова страна трима свидетели, които въпреки
надлежното им призоваване не се явиха /поради неоткриването им на посочените от
ищеца адреси или поради неявяване/, с чиито показания се целеше установяването
на характера и вида на тези вреди.
Съдът приема за недоказано
не само релевираното като основание на исковата претенция допуснато при
изпълнение на служебна дейност нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, но и твърдяното от
ищеца неблагоприятно засягане и сочените като претърпени от него неимуществени
вреди. Прилагането на презумпцията по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС /че настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното/, е обусловено от
наличието на доказано нарушение на чл.3 от ЗИНЗС от специализирани органи по
изпълнение на наказанията, а в случая, по изложените по-горе мотиви, такива
нарушения не се установяват.
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от Р.М.С. иск срещу ГД „Изпълнение
на наказанията“ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
не е установено и доказано наличието на нито един от елементите от
правопораждащия фактически състав за отговорността на държавата по чл. 284, ал.
1 от ЗИНЗС, поради което искът се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен.
Направено
е искане и от двете страни за присъждане на разноски по делото. С оглед на
неоснователността на исковата претенция е очевидно неоснователно искане на
ищеца.
Ответникът
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като предвид изхода на
спора е основателно съгласно чл.286, ал.2 от ЗИНЗС. Делото не е с фактическа и
правна сложност и юрисконсулта на ответника е представил писмен отговор, явяване
в пет съдебни заседания с кратка продължителност, поради което следва на ГДИН
да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в минималния предвиден размер
съгласно чл. 24 от НЗПП вр. чл. 37 от ЗПП, а именно 100.00 лева, дължими от
ищеца.
Водим от горните мотиви Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.М.С.,
ЕГН ********** ***
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София иск с правно
основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за присъждане обезщетение от 5 000.00 лв.
/пет хиляди/ лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразна
административна дейност на администрацията на Затвора - гр. Стара Загора, свързана
закъсняло изплащане на паричен пощенски запис от 21.12.2020 год., ведно със
законната лихва от 21.12.2020 год. до окончателното изплащане на сумата,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Р.М.С., ЕГН **********
да заплати на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София сумата от 100.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред тричленен състав на Административен съд Стара Загора в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: