№ 197
гр. Г.О., 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.О., IX СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Христо П. Попов
при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова
като разгледа докладваното от Христо П. Попов Административно
наказателно дело № 20224120200398 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „*******“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. Г.О., ул. „******“ № 44, ет. 1, представлявано от управителя И. П. И. останал
недоволен и чрез адв. Д. П. от ВТАК обжалва Наказателно постановление № 35-
0000457/26.05.2022 г., издадено от Директора на Регионална дирекция „*******” гр. П., с
което на основание чл. 99, пр. 4 от Закон за автомобилните превози (ЗАвП) му е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 25 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. на МТС.
Според жалбоподателя наказателното постановление е незаконосъобразно поради
съществено нарушение на адмннистративно-производствените правила и неправилно
прилагане на материалния закон от страна на административнонаказващия орган. Излага
доводи в тази насока. Моли съда да отмени наказателното постановление. Претендира
присъждане на разноски по делото.
В съдебно заседание чрез адв. Д. П. жалбоподателят поддържа жалбата.
ДИРЕКТОРЪТ НА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „*******“ (РД „АА“) - П. счита че
атакуваното наказателно постановление е съобразено с материалните и процесуалните
правила при издаването му (л. 2).
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ - Г.О. при РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ВЕЛИКО
ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
С АУАН № 316065/04.05.2022 г. В. А. М. - инспектор при РД „АА“ – П., в
присъствието на свидетеля М. Г. Г., на 04.05.2022 г., около 11,30 часа в гр. Г.О., на ул.
1
„******“ № 44, при представяне на резервация на Разрешителни код 36VSАВ7Н
/19.01.2022г./ Румъния т.с.б.п.т. 112635/2021/ заявено от фирма - превозвач „*******“ ООД,
притежаващ лиценз за превоз на товари в Общността №17670, издаден в МТИТС на
23.06.2017г. и валиден до 22.06.2027г. се е установило следното административно
нарушение:
1. Превозвачът „*******“ ООД не е отчел в срок до 01.03.2022г. полученото
Разрешително №112635 /2021 г./ за Румъния на МПС рег. № ВТ****КК и полуремарке с рег.
№ ВТ****ЕЕ, което се потвърдило и от справка за стари невърнати разрешителни към
15.03.2022г., на ИА „*******“ система за резервации на Разрешителни за международни
превози на товари /копие/ (лист 13). Актосъставителят е посочил, че с описаното деяние
„*******“ ООД е нарушило чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС. АУАН е
съставен в присъствието на управителя И. П. И., като е връчен същия ден за запознаване със
съдържанието и подписан без възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са направени писмени възражения срещу акта.
В законоустановения срок П.В.К. - Директор на РД „АА“ - П., определен със Заповед
№ РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на ТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2
от ЗАвП, чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2 от ЗАНН (л. 18 и 19), издал против „*******“
ООД, ЕИК ******* обжалваното Наказателно постановление № 35-0000457/26.05.2022 г., с
което на основание чл. 99, пр. 4 от Закон за автомобилните превози (ЗАвП) му наложил
имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 25 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. на МТС.
НП е връчено на управителя И. П. И. на 24.06.2022 г. Жалбата против
наказателното постановление е входирана в РС – Г.О. на 08.07.2022г. (листи 3 и 4).
В хода на съдебното следствие свидетелят В. А. М. заяви, че работи в РД АА – П..
Потвърди, че е актосъставител. Съставил е акта срещу превозвача „*******“ ООД
притежаващ лиценз за международен превоз на товари, тъй като в срок до 01.03.2022 г. не е
бил отчел полученото разрешително за 2021 г.
В своите обяснения И. И., който е законен представител на „*******“ ООД, поясни,
че е имал камион в Румъния. Негов шофьор е бил П.М.. Ходил е до София, до
Министерството на транспорта за да вземе това разрешително. С лекия си автомобил е
отишъл до Румъния, за даде на Моллов това разрешително. То е за напускане на Румъния с
румънски товар до Босна и Херцеговина. Разрешителното го е взел края на януари от
Министерството на транспорта. Там са му казали, че разрешителното се връща веднъж в
годината, в бюрото за обслужване на превозвачи и трябва да провери къде има такива бюра.
Мислел си е, че в Търново е имало такова бюро, но се е оказало, че няма. От ДАИ са му
казали, че такива бюра има в Русе и П., като разрешителното трябва да се върне лично.
Разрешителното е можело да се върне и в София, но това пак е трябвало да стане лично.
Взел е разрешителното през месец януари 2022 г. След това е разбрал, че са му дали
миналогодишно разрешително. Мислил е да го върне в Русе, когато ще излиза през Дунав
мост. Намерил е техните шефове в П., но се е оказало, че е изтървал срока.
Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на показанията
на разпитания свидетел, от обясненията на законния представител на дружеството превозвач
и от приетите по делото писмени доказателства. Показанията на свидетеля М. и обясненията
на И. И. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични.
Същите се потвърждават от останалите приобщени писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи.
Жалбата е подадена пред РС – Г.О.. Подадена е в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от
лице, което има право да обжалва наказателното постановление и е сезиран компетентния
съд, поради което е процесуално допустима.
2
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен
орган и е предявен на нарушителя. На жалбоподателя е била осигурена възможност да
изложи възраженията си против констатациите в акта при неговото съставяне и в
тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган (т. 6 от заповедта на л. 18) преди изтичането на давностните срокове по
чл. 34 от ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила поради непълно описание на нарушението, на обстоятелствата,
при които е извършено (време и място на връщане на разрешението) и доказателствата,
които го потвърждават.
Датата на извършване на административното нарушение е задължителен реквизит,
както на АУАН (чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН), така и на наказателното постановление (чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН). Този реквизит е съществен, тъй като е определящ по отношение на
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В случая е посочена дата на извършване на проверката от
служители на РД „АА“ - П., като от съдържанието на АУАН и на НП по категоричен начин
може да се установи точната дата на извършване на нарушението, и по-специално че същата
не съвпада с датата на извършване на процесната проверка. Допустимо е да не бъде
посочена дата на извършване на нарушението и това да не представлява съществено
процесуално нарушение, в случаите, при които датата на нарушението е определяема от
данните, възприети в АУАН и в НП. Конкретният случай е точно такъв. В двата акта е
отбелязано, че превозвачът е следвало да отчете издаденото му Разрешително №
112635/2021 г. в срок до 01.03.2022 г. Доколкото нарушението по чл. 25 от Наредба №
11/31.10.2002 г. на МТС се извършва чрез бездействие - неотчитане на разрешителното, ясно
е, че нарушението е извършено в деня, следващ крайния момент, до който превозвачът е
следвало да обективира активно поведение, т. е. нарушението е на 02.03.2022 г.
Съгласно чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 3 от ЗАНН, в АУАН и наказателното
постановление следва да се съдържа посочване на мястото на извършване на нарушението.
В настоящия случай, видно от административнонаказателната преписка, в АУАН и НП е
налице посоченият реквизит - къде е извършена проверката, съответно къде е установено
нарушението. Действително разпоредбата на чл. 25 на Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС
не съдържа указание за мястото на отчитане на разрешителните за превоз. Съгласно
разпоредба на чл. 91, ал. 3, т. 4 от Закона за автомобилните превози, на длъжностните лица
от Изпълнителна агенция „*******“, включително служителите от областните отдели, е
предоставено правомощието да осъществяват контрол върху реда за заявяване,
предоставяне, ползване и отчитане на разрешителните. Следва да се приеме, че отчитането
може да бъде извършено във всяко структурно звено на ИА „АА“ (както по мястото на
седалището на ИА „АА“, така и в териториалните поделения на Агенцията). В процесния
случай в АУАН и в НП е посочено, че проверката е извършена в гр. Г.О., с което е са
спазени разпоредбите на ЗАНН.
В АУАН и НП се съдържа пълно, ясно, точно и конкретно описание на извършеното
нарушение, на обстоятелствата, свързани с неговото осъществяване, като е посочена и
нарушената законна разпоредба. Нарушението е индивидуализирано в максимална степен, с
което по никакъв начин не се накърнява правото на защита на жалбоподателя.
Като доказателства, които потвърждават нарушението АНО е посочил справка за
стари невърнати разрешителни на ИА „АА“, поради което твърдението на жалбоподателя за
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН е голословно.
С оглед изложеното съдът приема, че в хода на административно-наказателното
производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 17 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари, за извършване на международни превози на
товари се изисква освен лиценз на Общността лицето по чл. 2, ал. 1 да има и разрешително
за държавата, на чиято територия се осъществява превозът, когато такова се изисква по
силата на международните договори и спогодби, по които Република България е страна.
Съгласно чл. 20 от същата наредба, заявяването на еднократни разрешителни за
международни превози на товари се извършва от лицата по чл. 2, ал. 1 или упълномощени от
тях лица, за всеки конкретен превоз в Бюрата за обслужване на превозвачите (БОП) или по
електронен път със заявка по образец. Потвърждаването на заявката за разрешителни се
извършва от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията -
Изпълнителна агенция „*******“ и се удостоверява с „резервация на разрешителни“.
Разпоредбата на чл. 25 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС въвежда задължение за
превозвача да отчете получените разрешителни по реда на раздели III и V за съответната
календарна година в срок до 1 март на следващата календарна година.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на
превозвача „*******“ ООД, притежаващ лиценз за превоз на товари в Общността № 17670
издаден на 23.06.2017 г. и валиден до 22.06.2027 г., през 2022 г. е било издадено еднократно
разрешително за международен превоз на товари № 112635/2021 г. за товарен автомобил
рег. № ВТ****КК и полуремарке с рег. № ВТ****ЕЕ, с резервация на разрешителни код
36VSАВ7Н /19.01.2022 г./ Румъния т.с.б.п.т. 112635/2021/ и превозът е бил осъществен, с
оглед на което за дружеството - жалбоподател е възникнало задължение да отчете пред ИА
„АА“ същото в срока по чл. 25 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС, а именно до 1 март
2022 г. Не са представени доказателства от страна на жалбоподателя за своевременното
изпълнение на задължението му, чрез личното отчитане на разрешителното или чрез
използването на услугите на друго бюро. Като не е реализирал дължимото според закона
действие, дружеството - превозвач безспорно е осъществило състава на нарушението,
визирано в разпоредбата на чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от МТС, което е било установено от
контролните органи.
С оглед на изложеното, съдът намира, че правилно е била ангажирана
административно - наказателната отговорност на дружеството - жалбоподател в качеството
му на превозвач, на когото е било издадено разрешителното и за когото е възникнало
задължението за неговото връщане. Административнонаказващият орган правилно е
издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.
99, пр. 4 от ЗАвП, която предвижда административно наказание „имуществена санкция“ в
размер 2000 лева за нарушение на реда за заявяване, предоставяне, ползване и отчитане на
разрешителните за извършване на превоз на пътници и товари при първо нарушение.
Административнонаказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е
санкционирал съобразно посочената разпоредба, като е наложил „имуществена санкция“ в
нейния абсолютен размер, съобразявайки обстоятелството, че нарушението е извършено за
първи път.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за нарушение на материалния закон поради
неприлагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението не може да бъде квалифицирано
като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението е на формално
извършване и самото невръщане на разрешително в предвидения законов срок само по себе
си води до нарушаване регламентирания ред за отчитане. Санкционираното в случая деяние
не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи
на нарушения от този вид, като освен това, доколкото съставът на нарушението от
обективна страна не изисква конкретни вредни последици, липсата на такова увреждане,
само по себе си не би могло да обоснове извод, за наличие на смекчаващи отговорността
обстоятелства, поради което правилно не е била приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
4
В този смисъл са и Решение № 77 от 18.06.2018 г. по к.а.н.д. № 56/2018 г. на АдмС -
Силистра, Решение № 118 от 16.04.2021 г. по к.а.н.д. № 86/2021 г. на АдмС - Шумен,
Решение № 158 от 02.11.2021 г. по к.а.н. д. № 152/2021 г. на АдмС - Сливен и др.
При този изход на делото е неоснователна претенцията на жалбоподателя за
присъждане на направените по делото разноски.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 35-0000457/26.05.2022 г., издадено
от Директора на Регионална дирекция „*******” гр. П., с което на „*******“ ООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр. Г.О., ул. „******“ № 44, ет. 1,
представлявано от управителя И. П. И., ЕГН: **********, на основание чл. 99, пр. 4 от
Закон за автомобилните превози (ЗАвП) е наложена имуществена санкция в размер на 2000
лева за нарушение на чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Велико
Търново в 14 дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Г.О.: _______________________
5