РЕШЕНИЕ
№ 2171
гр. Бургас, 09.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Е. Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Гражданско дело №
20212120105479 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Е. Б. Р. от гр...... против
„КОЗЛОДУЙ“ ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр...., представлявано от
Д..Г..Д..и М..Д..Г.., за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 200 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата на 10.01.2021 г.
смъртта на баща й Б..Г. Р.., вследствие на трудова злополука, осъществена на 04.01.2021 г.,
както сумата от 10 278.60 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода
от 04.01.2021 г. до предявяване на иска – 07.07.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че бащата на ищцата Б..Г. Р..е бил в
трудовоправни отношения с ответника „Козлодуй“ ООД, като първоначално бил назначен
на длъжността „.....“, а впоследствие съгласно допълнително споразумение от 31.01.2007 г.
изпълнявал длъжността „шофьор на автокран“. Ищцата твърди, че въпреки длъжността, на
която е назначен баща й, със заповед № 83/14.09.2020 г. управителят на „Козлодуй“ ООД му
разпоредил да извършва термообработки на заварки с машина за термообработка по повод
СМР на обект „Секция за концентриране на водород PSA-2“ на територията на „Лукойл
Нефтохим Бургас“ АД. Въз основа на това възлагане, на 04.01.2021 г. баща й и неговият
колега Ф. К. изпълнявали трудовите си задължения на строителния обект „Секция за
концентрация на водороден PSA-2, инсталация Водородна 71, комплекс Хидрокрегинг,
производствена площадка на „Лукойл Нефтохимик Бургас“ АД“, като извършвали топлинна
обработка, след заваряване, на заварка FW068 на линия 200-FG-7201-008-ASA-1F-E и
1
заварка FW032 на линия 200-HR-7201-002-В5А-3F-E на ниво 9 от западната страна на
тръбната естакада, когато около13.30 ч. баща й паднал от ниво 9 заедно с „бордови метален
елемент – платно“. К. незабавно уведомил техническия директор на предприятието Н. Г.,
който се обадил за линейка и баща й бил транспортиран по спешност в УМБАЛ-Бургас,
където започнали незабавно лечение, но на 10.01.2021 г. баща й починал, с причина за
смъртта „политравма“. Твърди се, че след подадена от работодателя декларация за
злополуката и извършена проверка инцидентът е бил признат за трудова злополука с
разпореждане на ТП на НОИ от 19.05.2021 г., като ищцата изразява несъгласие с
констатацията в протокола за проверката, че наслоедодателят й не е бил с лични предпазни
средства – колан, като в тази връзка счита, че баща й не е допуснал груба небрежност и не е
допринесъл за трудовата злополука. В исковата молба се твърди, че ищцата е била в много
близки отношения с баща си и тя понесла тежко внезапната му смърт, загубила моралната си
опора, тъй като разчитала на неговата подкрепа и значителна помощ, която той й оказвал до
този момент, поради което в резултат на смъртта на баща си претърпяла болки и страдания.
Предвид това, претендира за осъждане на ответника-работодател да й заплати обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размер на 200 000 лв., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и лихва за забава в размер на
10278.60 лв.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ищцата поддържа
предявените искове и моли същите да бъдат уважени. Ангажира писмени и гласни
доказателства и експертиза. Претендират се направените по делото съдебни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответното
предприятие, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Не се оспорва
наличието на трудово правоотношение с починалия и признаването на злополуката за
трудова с разпореждане на НОИ. Ответникът оспорва твърденията на ищцата относно
фактите около събитията на 04.01.2021 г., довели до смъртта на наследодателя й, за което са
изложени подробни съображения. Твърди се, че на процесната дата, работникът сам и по
своя инициатива е решил да да се качи на въпросната площадка, без наличието на
производствена необходимост от това негово действие, като независимо от това той е могъл
да стигне до мястото на термообработка като заобиколи предпазния парапет, да слезе по
изграденото в съседство стълбище и след това да се изкачи до мястото на термообработка,
което в случая е правилния и безопасен път за придвижване, но в протоворечие с плавилата
за безопасност Р..на свой риск е прескочил монтирания на площадката парапет, в резултат
на което е стъпил на процесните платна, от които е паднал, като преди това е свалил и
предпазния си колан тип „сбруя“ и така е бил без поставени предпазни средства. В тази
връзка се сочи, че с поведението си наследодателят на ищцата е извършил действия,
невключени в задълженията му като работник и в грубо нарушение на технологичните
правила за безопасност при работа, като възникналият инцидент е резултат изцяло на
неговите съзнателни действия, поради което са налице предпоставките на чл.201, ал.1 КТ за
изключване отговорността на работодателя. В условията на евентуалност, ответникът прави
2
възражение и по чл.201, ал.2 КТ, като се твърди, че пострадалият е допринесъл за
настъпване на злополуката, поради груба небрежност, поради което е налице съпричиняване
на резултата от страна на работника и отговорността на „Козлодуй“ ООД за настъпилата
злополука следва да бъде намалена в съществена степен, а именно 90 %.
Ответникът спорва и твърденията на ищцата за наличието на близост в отношенията
с баща й приживе, както и за преживени от нея болки и страдания в резултат на неговата
смърт, обуславящи получаване на обезщетение в претендирания размер. В тази връзка се
твърди, че ищцата не е претърпяла вреди, тъй като е била изоставена от баща си в ранната й
детска възраст и той не е поддържал никаква духовна близост и връзка с нея. При условията
на евентуалност се поддържа, че претендираният размер на обезщетението не съответства
на критерия за справедливост и е необосновано завишен, предвид липсата на изградена
дълбога емоционална близост в отношенията между ищцата и починалия й баща.
На следващо място се заявява, че работодателят е сключил и притежава валидна
застрахователна полица за своите работници по застраховка „Трудова злополука“ със ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“, поради което се сочи, че ищцата би могла съобразно
уговорките по застраховката да получи от застрахователя сумата от 42 000 лв., с която
съгласно чл.200, ал.4 КТ следва да бъде намалено обезщетението.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител ответникът моли за
отхвърляне на предявените искове. Ангажира писмени и гласни доказателства и експертиза.
Претендира направените по делото разноски.
В депозирато от трето лице-помагач ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”
становище, предявеният иск за обезщетение се счита за неоснователен, като споделят
съображенията в писмения отговор на ответника. Счита се, че претендираното обезщетение
е в прекомерен размер и не е в съответствие с принципа за справедливост. Счита се също, че
е налице хипотезата на изключен застрахователен риск по процесната застраховка „Трудова
злополука“, за което се излагат съображения. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл.200 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Между страните не се спори относно наличието на претърпяна на 04.01.2021 г.
трудова злополука от бащата на ищцата Б..Г. Р..по смисъла на чл.55, ал.1 КСО, установена
по съответния административен ред с влязъл в сила административен акт на НОИ по чл.60,
ал.1 КСО. Видно от разпореждането от НОИ и протокола от 11.05.2021 г., назначената
комисия е установила, че на 04.01.2021 г. на строителен обект „Секция за концентрация на
водороден PSA-2, инсталация Водородна 71, комплекс Хидрокрегинг, производствена
площадка на „Лукойл Нефтохимик Бургас“ АД“, Б..Р..и колегата му Ф.К. извършвали
топлинна обработка, след заваряване, на заварка FW068 на линия 200-FG-7201-008-ASA-1F-
E и заварка FW032 на линия 200-HR-7201-002-В5А-3F-E на ниво 9 от западната страна на
тръбната естакада. След обедната почивкау 12.30 ч., те се върнали на вино 9м., за да
3
продължат дейността си, като след проверката дали всичко е готово К. слязъл, за да включи
нагревателната машина, а Р..останал на ниво 9м. Около 13.30 ч. К. чул шум и поглеждайки
нагоре, видял Райков да пада от ниво 9м заедно с „бордови метален елемент – платно“. К.
незабавно алармирал техническия директор Н. Г., който се намирал в близост до мястото на
инцидента и същият се обадил на линейката на „ЕПАС“, която пристигнала след няколко
минути и след преглед пострадалият бил транспортиран до УМБАЛ-Бургас, където
започнало лечение по спешност. Не се спори, че вследствие на трудовата злополука бащата
на ищцата е починал на 10.01.2021 г., поради „политравма“.
Обстоятелствата относно настъпването на злополуката се установяват и от гласните
доказателства. В показанията си св.К. заявява, че на процесният ден той и Б..Р..е трябвало да
направят нагревки на дадени тръби, които се намирали в края на естакадата, на последно
ниво – на трето ниво, на около 10 м. височина. Във въпросният ден им бил проведен
инструктаж за безопасността, как да започнат работа, как да продължат, без да стане
проблем по време на работа, как да се държат по време на работа, обяснено им било, че
трябва да носят сбруята (предпазния колан) по време на работа. Всяка сутрин са имали
такъв инструктаж и след него винаги се разписвали на отделен лист хартия. Св.К. заявява, че
на този ден конкретната им работа била закачване на вериги на тръбите, окабеляване,
свързване към машината и включване на машината за термообработка, която да ги нагрее,
като за деня трябвало да направят между 4 и 6 термообработки – това са две тръби, които по
дължината на всяка имат по две или три заварки – това означава две или три
термообработки, които били достъпни от естакадата, но може да е имало и друг път за
достигане до тях. Заявява също, че на място е имало и скеле, но тези термообработки не
били достъпни от скелето, а до тях се стигало от естакадата. След като обядвали, двамата се
върнали на обекта, на който работели, св.К. бил долу, за да види данните на машината и
след това между 5-10 минути Р..се качил горе на нивото, а в следващите 15 минути се озовал
на земята. Св.К. видял как Р..пада на земята, имал каска, но бил без сбруя. При падането си
Р..не бил със сбруята, като св.К. я на другия ден или по-късно през този ден и тя била
сгъната горе и оставена на естакадата, не била скъсана, а цяла, с инициалите на Р...
Свидетелят заявява, че когато Р..е паднал, имало две талпи, които са част от скелето, като в
момента на падането го видял да пада с тези талпи. Райков винаги си носел сбруята и не е
имало случай до сега си я е свалял, дори и в почивката. Заявява, че има предпазни парапети
на всяко ниво и на нивото, на което са работили имало такива, а скелето не е точно на
последния етаж, а на някаква междинка и там няма парапети; имало лента с бяло и червено
за местата, които не бива да се преминават, но на конкретното място нямало такава лента, и
знаци нямало.
В показанията си св.М. И. – технически ръководител, заявява, че на 04.01.2021 г.
Р..и К. са имали задача да направят термообработка на заварки, до които достъпът е от
щатната площадка, която е изградената там естакада. Свидетелят заявява, че той е поставил
задачата на Р.., но не му е поставял задача, която да е достъпна от скелето, такава задача за
този ден той е нямал. Заявява също, че към 04.01.2021 г. естакадата не била изцяло
4
обезопасена, защото била в процес на изграждане, но конкретното място било обезопасено,
имало парапети, минавало се по стълби към скелето и само по стълби можело да се мине
към скелето, тези стълби били обезопасени. Фирмата (ответника) е изградила скелето преди
инцидента и то се приема от технически ръководител – има си контролни органи в
предприятието и скелето се приема с протокол, като за процесното също има протокол,
защото иначе не може да се ползва. Свидетелят не е виждал да има талпи извън скелето,
последно бил там около 13 ч. на същия ден, малко преди инцидента, но не забелязал някакви
нередности около скелето – то си било във вида, в който е прието. Не е свидетел на самия
инцидент, но когато го извикали и отишъл на място, видял Р..на земята, нямал сбруя,
каската му била до него счупена, като по-късно след 5-7 дена, когато махнали загражденията
св.И. видял горе сбруята заедно с ръкавиците на Райков, била хвърлена, нямало разкъсвания
по нея.
В горния смисъл са и показанията на св.Н. Г., технически ръководител на обекта. А
в показанията си св.А. А., машинен монтьор, заявява, че работят с Р..един обект, но на
различни места – Р..на кота 9, а свидетеля на кота 11.50, като двете нива ги дели една
площадка и няма видимост от горното място към долното. Достъпа до там е по стълби. В
процесния ден, св.А. видял Р..да си намества тези платна, там между две греди ги намествал
– отдолу има скеле и над него две греди. Когато го видял, той бил с колана и закачен, след
това до инцидента не го виждал.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници след смъртта си
Б..Р..е оставил за свои законни наследници – съпруга си М. И. Р. и децата си Е. Б. Р. и И. Б.
Р.. Твърденията на ищцата за преживените от нея болки и страдания, вследствие смъртта на
баща й и съществувалата между тях емоционална връзка, се потвърждават от показанията на
св.Н..М..– брат на починалия и чичо на ищцата. От свидетелските показания, преценени от
съда по реда на чл.172 ГПК, се установява, че родителите на ищцата се развели през 1994 г.,
но Е. и баща й поддържали контакти и след това, тя била като ученичка в С..и се срещала с
баща си, без да знае втората му съпруга. Тези срещи ставали в училището в С.., а после
ищцата започнала да учи в Б..и срещите им се ставали в дома на свидетеля или на сестра му.
Заявява, че брат му обичал много и двете си деца, нямало е момент, в който да не са
поддържали контакти двамата с ищцата, той й осигурявал финансови средства, давал й
пари, плащал й семестрите, купувал дрехи, учебници, не я е оставял нито за миг, макар, че
живеели отделно с майката, оказал й помощ при закупуването на апартамента, не са се
разделяли мислено и финансово. Според свидетеля, отношенията между ищцата и баща й
били топли и добри, като между баща и дъщеря, когато е имала нужда от съвет, тя винаги се
е обаждала на баща си. Заявява също, че ищцата трудно преживя смъртта на баща си, което
продължава и понастоящем.
От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена
от в.л.И., което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено от лице с
необходимите специални знания, се установява, че за обработката на едната заварка – 068
работникът е можел да ползва постоянната площадка на естакадата, а за другата заварка –
5
032 следва да се е намирал от вътрешната страна на скелето с металните бордови елементи.
Вещото лице сочи, че на 23.12.2020 г. има констатирано наличие на 2 броя бордови дъски
(метални платна), поставени на двете греди под линия 200-FG-7201-008-ASA-1F-E и линия
200- FG -7201-013-А9А-1F-E, като при инцидента и двете платна са паднали на земята с
пострадалия, но според доклада на СИЧИМ (възложителя на обекта) не са свързани със
съществуващото проектирано скеле. Вещото лице е констатирало, че според снимковия
материал, тези метални елементи-платна са били монтирани в периода 17-23 декември, за да
се покрие образуваната празнина между решетнике и съществуващото скеле, но не са били
фиксирани, в тръбната естакада парапетите и решетките не са завършени и няма конкретни
предупреждения (знаци-лента-бариери), предотвратяващи риска от падане и такива
указващи на лични предпазни средства в зависимост от опасността. Експертизата е
установила, че пострадалият работник е притежавал необходимата професионална
квалификация за изпълнение на поставената му задача, като за периода до 2001 г. е
упражнявал професията машинен монтьор, но към момента на злополуката лицето е имало
подписан трудов договор за автокранист, поради което в протокола на НОИ е констатирано
нарушение – липса на писмено съгласие за изменение на трудовото правоотношение.
Според експерта, работникът не е носил предпазна сбруя за височина по време на
инцидента, като само по себе си носенето на такава не би могло да предотврати инцидента,
но би могло да се предотврати смъртния случай, тъй като ако лицето е носело сбруя и тя е
била фиксирана към опредЕ. точка, той е щял да увисне на сбруята.
При така установените релевантни факти, съдът намира от правна страна следното:
За уважаване на иска по чл.200 КТ е необходимо да бъде установено
съществуването на трудово правоотношение, настъпването на трудова злополука при или по
време на работа, претърпени вреди и причинна връзка между вредите и злополуката.
По делото е безспорно, че пострадалият работник към момента на увреждането се е
намирал в трудовоправни отношения с ответното дружество, че увреждането е причинено
при изпълнение на трудовите му функции, като злополуката е призната за трудова по
надлежния ред (с разпореждане на НОИ), както и че в резултат на трудовата злополука е
настъпила смъртта на работника Б..Р... Съдът приема механизма на настъпване на вредите за
настъпил по начина, съобразно данните от представеното разпореждане на НОИ, като орган
по чл.60, ал.1 КСО, което представлява индивидуален административен акт относно
наличието на трудова злополука и е официален удостоверителен документ за установените
в него факти. Същите кореспондират с писмените и гласни доказателства, както и със
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, която съдът
кредитира като обективно и пълно изготвена, съответстваща на доказателствения материал.
Следователно, по делото са доказани предпоставките по чл.200 КТ за ангажиране на
обективната и безвиновна отговорност на ответника – работодател, да възстанови вредите,
понесени от смъртта на пострадалото лице, в резултат на настъпилата трудова злополука.
Спорът по делото, всъщност е относно правото на ищцата да претендира
обезщетение и относно размера на обезщетението за неимуществени вреди. В тази връзка,
6
ответникът твърди, че между ищцата и баща й не са съществували близки отношения, те не
са поддържали връзка и тя не е претърпяла сочените в исковата молба неимуществени
вреди, за обезщетяването на които да бъде ангажирана отговорността на работодателя. А
относно размера на претендираното обезщетение работодателят прави възражение по
чл.201, ал.2 КТ за проявена груба небрежност от страна на пострадалия работник, като
твърди, че той е нарушил правилата за безопасност при работа и така е станал причина за
злополуката, което е основание за отпадане отговорността на работодателя.
По отношение на първия спорен въпрос е налице практика на ВКС, която се споделя
от настоящия състав. Така, в Решение № 115/15.11.2018 г. по гр.д.№ 4455/2017 г. на ВКС, ІІІ
г.о., Решение № 499/09.01.2012 г. по гр.д.№ 1577/2010 г. на ВКС, ІV г.о., Решение №
140/24.07.2013 г. по гр.д.№ 1328/2012 г. на ВКС, III г.о. и др., е прието следното:
„Обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на пострадал от трудова злополука
възмездява страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от близките на
починалия. Изхождайки от предпоставката, че неимуществените вреди са неизмерими в
пари, а увредените лица са в различни отношения с пострадалия, Пленумът на ВС е приел
ограничителни критерии за определяне на лицата, имащи право на обезщетение. Така,
съгласно т.2 от ППВС № 4 от 25.05.1961 г., при смърт на пострадалия поради непозволено
увреждане, кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се определя от
съда по справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите и
съпруга. С ППВС № 5 от 24.11.1969 г., т.2 от ППВС № 4 от 25.05.1961 г. е допълнена в
следния смисъл: имат право на обезщетение за неимуществени вреди и отглежданото, но
неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие
непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с
починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак. С ТР № 1/2016 г. от
21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по тълк.д.№ 1/2016 г., което има задължителен характер,
съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, е прието, че материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в ППВС № 4 от 25.05.1961 г. и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени.“. В посоченото тълкувателно решение е прието също, че най-близките на
починалия (по смисъла на двете постановления) се ползват с право на обезщетение, тъй като
поради естеството на съществуващата житейска връзка е логично да се предполага, че те
търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен
морални болки и страдания от загубата им, но правото на най-близките да получат
обезщетение не е обсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият
обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е
справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл.52 ЗЗД.
Предвид горните разяснения на ВКС, съдът намира, че ищцата, като дъщеря на
починалия в резултат на трудовата злополука работник, е от кръга лица по смисъла на ТР №
7
1/21.06.2018 г. по тълк.д.№ 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, които имат право да претендират
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на близък и е измежду лицата,
посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., а дали и в какъв размер да
бъде обезщетението е въпрос на доказване на настъпили вреди. Претендираните от ищцата
вреди са неимуществени и тяхното предназначение е да възмездят мъката, душевните
страдания, усещането за празнота в личния й живот, за липсващата морална подкрепа, която
създава смъртта на баща й. Ето защо, възраженията на ответника в този смисъл са
неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. По въпроса за критериите при оценката на съда е
формирана съдебна практика, обобщена с т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г., според която
понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от
съда при определяне размера на обезщетението, като при причиняване на смърт от значение
са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и
близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Тези вреди нямат парична
оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда,
който следва да прецени специфични обстоятелствата във всеки конкретен случай, за да
определи размера на обезщетението – напр. възрастта на децата на загиналия,
продължителността на брачния живот с преживелия съпруг, емоционалната привързаност
между съпрузите, респ. между починалия и неговите низходящи и др. Целта на законовата
разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените болки, страдания и
неудобства, които с оглед характера си, са трудно оценими.
В случая, в резултат на процесната трудова злополука е настъпила внезапната
загуба на изключително близък на ищцата човек – нейният баща. Настоящата инстанция
приема за установено от доказателствата по делото, че между ищцата и баща й са
съществували много добри отношения и силна връзка, основана обич, уважение, разбиране,
взаимност и подкрепа. В тази насока са показанията на св.М.., които преценени по реда на
чл.172 ГПК се кредитират от съда като обективни и достоверни , тъй като независимо от
близката родствена връзка (чичо на ищцата), същият е с преки впечатления за живота на
починалото лице и на отношенията му с ищцата и други близки. Обратен извод не следва от
показанията на водените от ответника свидетели, тъй като същите не изнасят релевантни
факти и данни в тази насока. Ето защо, съдът намира за установено от гласните
доказателства, че между Е. Р. и баща й е съществувала емоционална връзка и със загубата
му тя е била лишена от духовната и материална подкрепа, която последният е давал и е била
очаквана и за в бъдеще. Тук следва да се има предвид, че за наличието на близка
емоционална връзка между баща и дъщеря не е необходимо двамата непременно да живеят
заедно, поради което макар и ищцата да се е установила да живее в друго жилище, тя е
продължавала да разчита на подкрепата на баща си, който й е помагал с каквото може,
двамата са се срещали редовно и връзката между тях не е била прекъсната. На същотио
8
основание е без значение и обстоятелството, че родителите на ищцата са били разведени от
години, след като това по никакъв начин не е препятствало контактите между баща и
дъщеря, поради което възраженията на ответника в този смисъл са изцяло неоснователни.
Съдът намира, че от доказателствата по делото се установява, че смъртта на баща й се е
отразила много негативно на ищцата, мъката от загубата му е голяма и продължава
понастоящем, поради което не може да се приеме тезата на ответния работодател, че
страданията на ищцата от смъртта на баща й са незначителни и тя не търпи вреди.
С оглед изложеното, съдът намира, че за претърпените от ищцата болки и
страдания, свързани със смъртта на родителя, която несъмнено е тежка загуба, настъпила в
резултат на процесната трудова злополука, справедливият размер на обезщетението за тези
вреди съобразно критериите по чл.52 ЗЗД възлиза в размер на 100 000 лв.
При това, следва да се обсъдят направените от страна на ответника възражения за
освобождаване на работодателя от отговорност в хипотезата на чл.201, ал.1 КТ и при
условията на евентуалност – за съпричиняване на вредоносния резултат от починалото лице
в хипотезата на допусната груба небрежност, в резултат на която е настъпила процесната
злополука. Съдът намира възражението по чл.201, ал.1 КТ за неоснователно. В случая, по
делото не са налице данни починалото лице да е действало умишлено, доказателства в този
смисъл не са ангажирани. Следва да се има предвид, че при наличието на умисъл
пострадалото лице желае и цели настъпването на последиците, в случая своята смърт, или
целейки друг резултат, лицето да се съгласява с настъпването на тези последици. По делото
обаче липсват подобни твърдения, нито са налице данни за суицидно поведение на
работника, не са ангажирани и доказателства в тази насока, поради което не е налице
основание да изключване отговорността на работодателя.
Що се отнася до възражението за съпричиняване, съдът намира същото за
основателно. Съгласно разпоредбата на чл.201, ал.2 КТ, отговорността на работодателя
може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е проявил
груба небрежност. В съдебната практиката се приема, че грубата небрежност представлява
неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната
дейност, при подобни условия. При направено възражение за съпричиняване от страна на
работника, работодателят следва да докаже, че трудовата злополука е настъпила и поради
проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата, т.е. че работникът е
допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда, извършвал е работата при липса
на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и
правила за безопасност (в т.см. – Решение № 60/05.03.2014 г. по гр.д.№ 5074/2013 на ВКС,
IV г.о. и др.). В случая, в представения протокол за трудова злополука наред с
констатираните нарушения от работодателя, контролният орган е констатирал и нарушения
на нормативни правила от страна на работника – чл.284, ал.2 КТ, задължаващо работника да
носи лични предпазни средства. От доказателствата по делото – писмени, гласни и
експертиза, се установява, че починалият работник е проявил именно груба небрежност при
изпълнение на работата, тъй като по несъмнен начин е установено, че същият е свалил сам
9
основното си предпазно средство – сбруя, въпреки опита си в тази работа и надлежно
проведения му инструктаж. Именно така проявена груба небрежност от страна на
работника, изразяваща се в нарушаване на правилата за безопасност на труда, е довела до
трудовата злополука и последвалия от нея фатален за работника край. В тази връзка, вещото
лице е категорично, че ако работникът е бил обезопасителен колан, фиксиран в точка, той е
нямало да падне на земята, а е щял да увисне на колана, т.е. не би се стигнало до фатален
край. Ето и защо съдът намира, че починалият работник е допринесъл с поведението си за
настъпването на трудовата злополука, поради проявената от него груба небрежност, като
съдът определя неговата съпричастност на 80 % и с този процент следва да се намали
определеното по-горе обезщетение от 100 000 лв., т.е. на ищцата следва да се присъди
обезщетение за неимуществени в размер на 20 000 лв.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск по чл.200 КТ следва да се
уважи като основателен до размера 20 000 лв., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното плащане, а за разликата до претендираното обезщетение
от 200 000 лв. претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.
С оглед частичната основателност на главния иск, частично основателна е и
акцесорната претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД. На основание чл.84, ал.3 ЗЗД законна лихва се
дължи от датата на увреждането – 04.01.2021 г., когато е настъпила трудовата злополука до
подаване на исковата молба – 07.07.2021 г., какъвто е и заявения период, като по реда на
чл.162 ГПК съдът изчисли, че лихвата за забава възлиза в размер на 1027.78 лв. Ето защо,
акцесорният иск по чл.86, ал.1 КТ е основателен и доказан за сумата от 1027.78 лв., до който
размер следва да бъде уважен, като за разликата над тази сума до претендираната с исковата
молба мораторна лихва от 10278.60 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и направените от двете страни искания за разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 200 лв. за
разноски за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника сумата общо от 5892
лв. за направените разноски, съразмерно отхвърлената част на исковете (5135 лв. –
адв.възнаграждение и 577 лв. – депозит за вещо лице). В тази връзка, съдът намира за
основателно възражението на ищцата по чл.78, ал.5 ГПК и счита, че платеното от ответника
възнаграждение от 15283.20 лв. се явява прекомерно с оглед фактическата и правна
сложност на делото, поради което същото следва да бъде редуцирано до установения
минимум от 5315 лв. по чл.7, ал.2, т.5 НМРАВ.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на държавата по
сметка на БРС сумата от 850 лв. – дължима държавна такса и 200 лв. – заплатено от
бюджета на съда възнаграждение на вещо лице, от заплащането на които ищцата е
освободена по силата на чл.83, ал.1, т.1 КТ.
Мотивиран от горното и на основание чл.200 КТ, Бургаският районен съд
РЕШИ:
10
ОСЪЖДА „КОЗЛОДУЙ“ ООД , ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр....., представлявано от Д..Г..Д..и М..Д..Г.., да заплати на Е. Б. Р. от гр.....
ЕГН**********, сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от настъпилата на 10.01.2021 г. смърт на баща й Б..Г. Р.., вследствие на трудова
злополука, осъществена на 04.01.2021 г., както и сумата от 1027.78 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 04.01.2021 г. до предявяване на иска –
07.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „КОЗЛОДУЙ“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр....,
представлявано от Д..Г..Д..и М..Д..Г.., да заплати на Е. Б. Р. от гр...., ЕГН**********,
сумата от 200 лв. за направените по делото разноски, съразмерно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Е. Б. Р. от гр....., ЕГН**********, да заплати на „КОЗЛОДУЙ“ ООД ,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр...., представлявано от Д..Г..Д..и М..Д..Г..,
сумата от 5892 лв. за направените по делото разноски, съразмерно отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА „КОЗЛОДУЙ“ ООД , ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр....представлявано от Д..Г..Д..и М..Д..Г.., да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Бургаския районен съд сумата от 850 лв. за държавна такса и сумата от
200 лв. за заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.
Решението е постановено при участието на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”
ЕАД, ЕИК *********, като трето лице-помагач на страната на ответника „КОЗЛОДУЙ“
ООД, ЕИК ....
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
11