Решение по дело №304/2020 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 404
Дата: 16 юли 2020 г. (в сила от 16 юли 2020 г.)
Съдия: Мирослав Руменов Саневски
Дело: 20201510100304
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

16.07.2020

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

      ГО, V-ти

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

16.07.

 

2020

 
 


на                                                                                                           Година

Мирослав Саневски

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Румяна Агонцева

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Гражданско

 

304

 

2020

 
 


                                      дело №                                     по описа за                               година.

„ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Лозенец“, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, чрез пълномощника юрк. С.Р.Р., е предявило срещу И.В.И., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК. 

            Ищецът твърди, че на 22.06.2018г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит № **********, съгласно който ищецът предоставил на ответника сума в размер на 1069.00 лв., като към същия размер е прибавена и еднократна такса за оценка на риска, в размер на 65.64 лв., дължима в деня на подписване па договора за кредит, която се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план предвид заявеното му желание в искането-декларация. Съгласно чл. 7, ал. 2 от договора, съответна част от средствата по кредита се превежда по сметка на продавача на стоката, избрана от потребителя, за заплащане на продажната й цена. Кредиторът е превел конкретната част от средствата по кредита, в размер на 1069.00 лв. на продавача на стоката, на основание фактура № **********/22.06.2018г. Потребителят е потвърдил, че е получил от продавача стоката, посочена в чл. 8 от договора. Съгласно чл. 7.1 от договора, потребителят е пожелал да сключи застраховка живот в размер на 25.01 лв.

Така общото крайно задължение по договора за потребителски кредит възлиза на 1212.14 лв., която сума била разсрочена на шест погасителни месечни вноски, пет от които в размер на 202.03 лв. и една последна изравнителна вноска в размер на 201.99 лв. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 15,36 % (чл. 9, ал.1 и ал. 2 от договора).

Ответникът е преустановил предвидените в договора плащания, като е пропуснал да заплати част от уговорените в погасителния план вноски. Настъпил е крайният срок на договора, а с него и падежът на всяка една от просрочените вноски, което обосновава тяхната изискуемост.

            Поради неплащане на дължимите суми, ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесните суми. По образуваното ч.гр.д.№ 978/2019г. по описа на РС-Дупница била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, връчена на длъжника от ЧСИ по реда на чл. 47 от ГПК.  

С оглед изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият му дължи сума в общ размер на 664.63 лв., от които неизплатена главница в размер на 590.87 лв., договорна лихва в размер на 15.18 лв. за периода от 25.10.2018 г. до 25.12.2018 г., обезщетение за забава в размер на 58.58 лв. за периода 25.10.2018г. до 15.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на Заявлението по 417 от ГПК (10.05.2019 г.) до окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът е представил и съдът е приел като доказателство по делото подписания между страните Договор за потребителски кредит № **********/22.06.2018г., ведно с приложенията.

 Твърдените обстоятелства от ищеца в хода на исковото производство не са оспорени от ответника.

 С исковата молба и с молба вх. № 6747/13.07.2020. ищецът е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение срещу ответника.

 Съдът взе предвид, че на ответника е бил връчен препис от исковата молба и доказателствата към нея. С разпореждането са му били указани последиците на чл. 238 и чл. 239 ГПК от неспазването на сроковете за размяна на книжата. За същите последици е бил уведомен и с връчената призовка за съдебно заседание. Въпреки това ответникът не е депозирал писмен отговор; в открито съдебно заседание той не е изпратил представител, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Освен това съдът намира предявения иск за вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което ще го уважи.

Решението се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Предвид изхода на спора ответникът следва  да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл.78, ал. 8, вр. с ал.1 ГПК направените по делото разноски, в общ размер на 225.00 лв., представляващи направени разноски по делото за държавна такса (125.00лв.) и юрисконсултско възнаграждение (в размер на 100.00 лв.).

Следва да бъдат присъдени и разноските по ч.гр.д. № 978/2019г. по описа на РС-Дупница в размер на общо 75.00 лв.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Лозенец“, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, искове по реда на чл. 422 ГПК, че И.В.И., ЕГН **********, с адрес: ***,  дължи на ищеца сума в общ размер на 664.63 лв. (шестстотин шестдесет и четири лева и шестдесет и три стотинки), от които: неизплатена главница в размер на 590.87 лв. (петстотин и деветдесет лева и осемдесет и седем стотинки), договорна лихва в размер на 15.18 лв. (петнадесет лева и осемнадесет стотинки) за периода от 25.10.2018 г. до 25.12.2018 г. и обезщетение за забава в размер на 58.58 лв. (петдесет и осем лева и петдесет и осем стотинки) за периода 25.10.2018г. до 15.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на Заявлението по 417 от ГПК-10.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, произтичащи от сключения между страните Договор за потребителски кредит № **********/22.06.2018г.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, И.В.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Лозенец“, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, сторените разноски по настоящото производство в размер на общо 225.00 лв. (двеста двадесет и пет лева), както и разноските по ч.гр.д. № 978/2019г. по описа на РС-Дупница в размер на общо 75.00 лв. (седемдесет и пет лева).

 

Решението не подлежи на подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: