Решение по дело №242/2025 на Административен съд - Пловдив

Н. Н. А., гр. Пловдив, [улица], с пълномощник адв. А. Ш., обжалва Заповед № GPAM - 1302571/17.01.2025г., издадена от инспектор М. М. към сектор Пътна полиция при ОД МВР – Пловдив, изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

- Жалбоподателят счита заповедта за неправилна и незаконосъобразна. Поддържа, че е издадена от некомпетентен административен орган. Заявено е, че във вр. с издадения талон за изследване е предоставил биологична проба за лабораторно изследване в указания срок. Твърди се, че при извършване на лабораторно изследване не е налице хипотезата на чл.171 т.1 б.“б“ ЗДв.П.

Предвид данните от ВМА – София за отсъствие на наркотични вещества в кръвната проба на оспорващото лице, в ход по същество адв. Ш. поддържа отсъствие на предпоставки за издаване на заповедта. Поискана е отмяна на административния акт с присъждане на направените съдебни разноски.

- Ответникът инспектор М. М. към сектор Пътна полиция при ОД МВР – Пловдив оспорва жалбата като неоснователна. При представяне на преписката е изразено становище за законосъобразност на заповедта. При уважаване на жалбата е заявено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

- Окръжна прокуратура-Пловдив не участва в съдебното производство.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК. Съобщаване на акта е извършено посредством разписка за получаване на 17.01.2025г., удостоверяване за което се съдържа в заповедта, л.10. Жалбата е подадена на 30.01.2025г. – в 14 дневен срок от съобщаването й. Оспорващото лице е адресат на ограничителен акт, поради което оспорването е с правен интерес и в срок - допустимо.

1. На основание чл.168 ал.1 АПК съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на възраженията, заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания по доказателствата и доказателствената тежест при насрочване на делото /л.20/ и се съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171 ал.4 АПК/.

1.1. Ответникът представи и по делото са приети : Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директор ОДМВР-Пловдив /относно предоставени правомощия за издаване на административния акт, л.17 – т.10/; АУАН серия GA № 1444565/17.01.2025г. /л.11 / – в същия е вписано, че на 17.01.2025г., около 13:48ч., в гр. Пловдив, бул. Васил Априлов / ул. Г. Б. – кръстовище, с посока на движение от юг към север, Н. А. управлява лек автомобил БМВ 323 с рег. № [рег. номер], като отказва да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство Drаger Drugtest 5000 с фабричен номер № ARSЕ-0054. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 283251 /л.12/ и 8 бр. стикери за сигурност и поверителност с номер [рег. номер]. В талона е вписано, че лицето избира да бъде изследвано с медицинско и химическо изследване и уведомяване за явяване в УМБАЛ „Пловдив” до 45 минути от връчването му в 15.40ч. /връчен е в 15.40ч./, вкл. е отразено – протоколът от химическото или химикотоксикологичното лабораторно изследване да се изпрати в сектор Пътна полиция гр. Пловдив; протокол за приемане/предаване на биологични проби за химико-токсикологичен анализ във ВМА – София от 21.01.2025г., л.13 ; приемо -предавателен протокол за кръвни проби, взети в спешно отделение на УМБАЛ – Пловдив АД и предадени на органите на МВР от 17.01.2025г. относно пробата на А. /л.14/; справка за нарушител / водач на Н. А. /л.15, 16/.

Жалбоподателят представи лист за преглед на пациент от 17.01.2025г. – 16.25ч., в който е вписано, че жалбоподателят дал кръв /л.6/.

1.2. Фактическата установеност е квалифицирана за основание за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.“Б“ ЗДв.П : „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: б) (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;“.

Обстоятелствената част на оспорената заповед е идентична с данните от АУАН по отношение дата и място на извършване на нарушението.

Служебно е изискан резултата от химико-токсикологично изследване на пробата на А. от ВМА – София.

2. В хода на делото е приет представен от Военномедицинска академия, гр. София – Протокол за химикотоксикологично изследване за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози с рег.№ И – 3130 / 26.03.2025г. Според медицинското заключение : от извършените изследвания на предоставената проба кръв, взета от лицето Н. А., НЕ се установи наличие на наркотични/упойващи вещества /л. 62 и сл./.

3. Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДв.П принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква "а", т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. Представената Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директора на ОД МВР - Пловдив относно оправомощаване на длъжностни лица от ОД МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и т.6 ЗДв.П, изключва съмнение за компетенции на издалия заповедта административен орган, компетентен в пределите на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност.

В допълнение се отбелязва, че в ТР № 4 / 2004г. са разграничени хипотезите на оправомощаване или делегиране на правомощия и заместване, като вложеният смисъл в термина „титуляра” касае длъжността, а не личността на съответния административен орган. Съобрази се, че и специалният закон /ЗДв.П/ не изисква оправомощаване на поименно посочени длъжностни лица.

По отношение мотивите - те може да се съдържат в относими към издаването на административния акт доказателства, след като същите са част от административната преписка и органът се е позовал на тях /ТР № 16 от 1975г. на ОС на ГК на ВС/. Хипотезата е приложима в конкретния случай. Оспорената заповед съдържа фактически основания, обосновали разпоредителната й част – административният орган се е позовал на АУАН и на талон за изследване. Констатираните факти са били основание за налагане на ПАМ по приложените правни основания - чл.22 ЗАНН и чл.171 т.1 б.”Б” ЗДв.П - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

3.1. Адресатът на заповедта е определен от закона – водачът по см. на чл.171 т.1 б.“б“ ЗДв.П.

Срокът на действие на посочената временна ПАМ е дефиниран в закона и се прилага пряко по силата на правна норма - не е установена възможност за намаляване на срока под предвидения /органът не би могъл да посочи друг срок, освен указания в закона/. Именно поради непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение, мярката се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца". При произнасяне на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативно определения срок, следва, че е настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието на ПАМ /в тази насока Решение № 4450/2019г., ВАС/.

3.2. Заповедта за налагане на ПАМ е самостоятелен административен акт, различен от АУАН и фактическият състав на чл.171 т.1 б.“б“ ЗДв.П не изисква наличие на влязло в сила НП за конкретното нарушение, като предпоставка за издаване на заповедта.

Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което са от вида на преустановяващите ПАМ. Принудителната административна мярка се налага при обективно извършване на нарушение и не е насочена към личността на дееца – да санкционира неправомерното му поведение, а към правните последици от неправомерното поведение – да се предотврати и преустанови административното нарушение – чл. 22 ЗАНН.

3.3. По отношение приетият по делото лабораторен резултати се съобрази, че съгласно чл. 20 ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози –– „Пробите кръв и урина за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози заедно с талона за изследване и протокола по чл. 14, ал. 2 се изпращат за изследване в специализираната химико-токсикологична лаборатория на МБАЛ – София, при ВМА, в специализираната химико-токсикологична лаборатория на МБАЛ – Варна, при ВМА, в специализираната химико-токсикологична лаборатория към Медицинския институт на МВР, в научно-техническите лаборатории към ОДМВР или в Националния институт по криминалистика при МВР.“. Според чл. 23 ал.1 от същата наредба : „При химико-токсикологичното лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се анализират предоставените проби урина и кръв. Употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба. При липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв.“. В случая проба от урина не е дадена, но предвид съдържанието на цитираната разпоредба, резултатът от кръвната проба е доказателството за наличие или липса на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

В конкретиката на фактите по делото – резултатът от Протокол за химикотоксикологично изследване за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози с рег.№ И – 3130 / 26.03.2025г., представен от ВМА - София, следва извод за отсъствие на обективния признак от състава на нарушението.

В ЗДв.П изрично не е посочено, че при издаване на талон за медицинско изследване, компетентният административен орган за издаване на заповед за ПАМ е длъжен да изчака определен в закона срок, в който да бъде извършено изследване и да му бъдат изпратени Протоколът за медицинско изследване и Протоколът за химическо изследване. Независимо от това, талонът за изследване съдържа задължение за изпращане на съответната структура на МВР, сектор Пътна полиция – гр. Пловдив – както протокол за медицинско изследване, така и протоколът за химическо изследване, което задължение е за медицинските заведения /по вземане на проба и по извършване на химическо изследване/ - чл.27 от Наредба № 1 от 19.07.2017г.

Резултатът от химикотоксикологично изследване за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози от изследваните биологични проби, взети от Н. А. е - отсъствие на наркотични вещества. Следователно, фактическото основание за издаване на оспорената заповед е опровергано посредством един от способите за тази цел, като се съобрази разпоредбата на чл.3а от Наредба № 1 от 19.07.2017г., регламентираща хипотеза при отказ от извършване на тест с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози : „Установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест;…“. Способът за опровергаване на фактическото основание за издаване на заповедта – отказ от проверка с техническо средство, е провеждане на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, резултатът от което да е отсъствие на наркотични вещества или техни аналози, при издаден талон за изследване. И двата способа целят проверка с резултат, поради което явяването в медицинско заведение в изпълнение на указанията в издаден талон не е отрицателна предпоставка за издаване на ПАМ. Резултатът от химикотоксикологично изследване за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози от изследваните биологични проби отрича употреба на наркотици и/или алкохол към момента на издаване на заповедта, при взета проба в указан времеви порядък.

Действително, според чл.3 ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. – „При съставянето на акт за установяване на административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1.”, което означава, че талон се издава при установена информация от проверки и гарантира правото на лицето да опровергае резултатите от техническото средство посредством кръвно изследване, стойностите от което са определящи. Ведно с това, в наредбата е предвидено – чл.3а т.1, че установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози е с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест. Следователно, изрично е регламентирано, че при отказ да бъде извършена проверка с техническо средство, отказалото лице има право да осъществи медицинско изследване, резултатът от което е от значение за законосъобразност на заповедта. Възможността да бъде опровергано основанието за издаване на заповедта е отрицателен резултат от изследването на кръвна проба, тъй като при осъществена предпоставка – отказ за извършване на проверка с техническо средство, административният орган е длъжен да издаде заповед при условията на обвързана компетентност. Нарушението се изразява в отказ да бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство и отразеното в заповедта по отношение неизпълнение предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози – не променя частта от текста, в която правилно е описано нарушението.

При наличие на изследване, опровергало резултат от техническо средство, следва да бъде възприет за валиден резултатът от токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози с арг. от чл.174 ал.4 ЗДв.П : „Редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.”, вкл. с арг. от чл.3а т.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017г., изрично уреждащ хипотеза на отказ от извършване на проверка с техническо средство. Идентично е разрешението и в чл.171 т.1 б.”Б” ЗДв.П от Глава шеста „Принудителни административни мерки” - „при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи”. Това разрешение се отнася и за ПАМ на основание чл.171 т.2А б.”Б” ЗДв.П. Според относимите разпоредби, възможността да бъде опровергано основанието за издаване на заповедта – отказ да бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство, е отрицателен резултат от изследване на кръвна проба. Това се установи в конкретния спор.

При тези обстоятелства следва извод за основателност на жалбата с присъждане на претендираните съдебни разноски. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е основателно – размерът от 800лв. според договор за правна защита и съдействие /л. 8/ е минимален в съответствие с чл.8 ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа и не са налице основания за коригирането му, тъй като процесуалната дейност на адв. Ш. е качествена и цялостна с оглед предмета на спора.

Мотивиран с изложеното и на основание чл.172 ал.2 АПК и чл. 172 ал.5 пр. 2-ро ЗДв.П, съдът

Р Е Ш И :

Отменя Заповед № GPAM - 1302571/17.01.2025г., издадена от инспектор М. М. към сектор Пътна полиция при ОД МВР – Пловдив.

Осъжда ОД МВР – Пловдив да заплати на Н. Н. А., гр. Пловдив, [улица], [ЕГН] – съдебни разноски в размер на общо 810лв.

Решението не подлежи на обжалване.