№ 1139
гр. Пловдив , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20215330204053 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по повод на жалба, подадена от ПЛ. Н. Л. срещу
Наказателно постановление № 21-1030 -003828 дата 28.04.2021г.издадено от
Началник група към ОД на МВР- Пловдив , Сектор Пътнса полиция , с което
на ПЛ. Н. Л. ЕГН ********** за нарушаване на състава на :1.е наложена
глоба в размер на 200 /двеста / лева /за нарушаване на състава на чл.23ал.1от
ЗДВП 2.глоба в размер на 50/петдесет/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за 1 месец за нарушаване на състава на чл.123ал.1т.3 буква в от
ЗДвП,3.глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца за нарушаване на чл.140ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се оспорва законосъобразността на атакуваното
наказателно постановление. Моли се атакуваното наказателно постановление
да бъде отменено в своята цялост.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява
.Явява се неговия пълномощник- адв.Х.,който по съществото на делото иска
изменение на наказателното постановление .По първите две нарушения
посочва,че няма спор ,но иска отмяна на наказателното постановление по т.3
.Като посочва,че жалбоподателя е водач, а не собственик на автомобила и не
1
може да му бъде вменено във вина нарушението,тъй като автомобила е бил с
талон и съответно с рег.си номера.
В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не
изпраща представител.В молба –становище излага своите доводи по същество
и иска потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок ,произтича от
процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на
самостоятелен контрол по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че
съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания
на ЗАНН, като материалната, териториална и персонална компетентност на
административнонаказващия орган следва от така представената Заповед №
8121з- 515/ 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. Съдът счита за
нужно да посочи и че АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя,
предявен му е и е подписан лично от Л. без същия да отрази каквито и да
било възражения в него.
Спазени са и установените в чл. 34 ЗАНН давностни срокове-
нарушението и нарушителят са установени на 03.04.2021г., на която дата е
съставен и АУАН- на 08.04.2021г , а атакуваното НП е издадено на
28.04.2021 г.
По фактите:
Съдът приема за установена следната фактическа обстановка: на
03.04.2021г. около 07.15ч. гр.Пловдив, на ул“Победа –кръстовище с
бул.България като водач на лек автомобил „Мерцедес ГЛК 220 ЦДИ 4 Матик
с рег.№ ******** държава България собственост на друго лице извършил
2
следните нарушения:1.не спазва достатъчно разстояние до движещия се пред
него л.а –Тойота АУрис-с рег.№ ******** при спирането му го блъска в задна
част и реализира ПТП с материални щети.2.при наличие на разногласие при
настъпило птп го напуска и не уведомява службите за контрол ,както и
управлява МПС,което не е регистрирано по надлежния ред.В Сектор ПП е
подадено заявление от собственика на „Тойота Аурис“,случаят е разпределен
на Д.И.,който е иззел записите от кръстовището .Установил е собственика на
лек автомобил Мерцедес ГЛК 220 ЦДИ 4 Матик с рег.№ ********,като
последната е посочила като водач на автомобила сина си.Последният не
отрекъл пътнотранспортното произшествие.Съставен бил протокол за ПТП
,както и АУАН връчен на водача.
Разпитан в хода на делото е актосъставителя- Д.И. .Същият
потвърждава акта и подписа си в него.Посочва,че нарушенията отразени в т.1
и т.2 от АУАН са установени след проверка на видеозаписи от мястото на
ПТП –то.На тях е безспорно доказана вината на водача на Мерцедес ГЛК 220
ЦДИ 4 Матик. Показанията на полицейския служител се възприемат в цялост
от съда ,като ясни,точни допринасящи за изясняване на обективната истина
по делото.
В конкретния случай съдът счита ,че следва да разгледа отделно
описаните в АУАН и НП нарушения:
Досежно нарушението , а именно по т.1 от НП,настоящият съд счита
следното:Нарушението по т.1 - не спазва достатъчно разстояние до движещия
се пред него л.а –Тойота Аурис-с рег.№ ******** при спирането му го блъска
в задна част и реализира ПТП с материални щети нарушение на състава на
чл.23ал.1от ЗДВП.В случая нарушението е доказано по безспорен начин след
като са иззети и възпроизведени видеозаписите от мястото на
инцидента.Същото не се оспорва и от водача на виновното МПС,ето защо и
при описание на всички изискуеми елементи на състава му ,следва да се
потвърди.
Нарушението по т. 2 от НП при наличие на разногласие при
настъпило Птп го напуска и не уведомява службите за контрол-нарушение на
чл.123ал.1т.3 буква в от ЗДвП.Законът е въвел това задължение за водачите
на МПС като в случая е доказано,че водачът на МПС –„Мерцедес ГЛК 220
3
ЦДИ 4 Матик“ е напуснал местопроизшествието ,без да уведоми контролните
органи.Предвид разпоредбата на чл.189ал.2 от ЗАНН и съобразно
свидетелските показания на св. И. необорени от други доказателства по
делото ,то съдът счита ,че и това деяние е доказано и в този смисъл правилно
,ясно и точно е описано съгласно изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН
.Правният извод е ,че следва да се потвърди в тази насока , а и в съдебно
заседание от страна на пълномощника се сочи,че и по него няма спор.
Относно нарушението по пункт 3 от НП-а именно ,че на посочената
дата и място Л. е управявал МПС ,което не е регистрирано по надлежния ред.
Съгласно Наредба №1-45 от 24.03.2000г. е разписан реда за регистрирани и
отчитане на МПС,в този смисъл и водачите са длъжни да управляват такива
по ЗДвП .Ясно ,точно и конкретно са описани елементите на самото
нарушение .В конкретният случай ,обаче МПС –то е с прекратена регистрация
,поради неплатена ГО .При което ГФ уведомява органите за това и те
служебно прекратяват на основание чл.143ал.10от ЗДвП тази регистрация.
Видно е,че автомобилът не е собственост на Л. , същият е бил с
регистрационните номера и табели ,както и с КТ и в този смисъл не е доказа
на субективната страна на деянието.А , именно Л. да е знаел/тъй като не е
собственик на автомобила/ за това,че същия е бил с прекратена регистрация
,поради неплатена ГО.Ето ,защо и поради липса на субективния елемент
,деянието не съставлява нарушение и в тази част по пункт 3 ,наказателното
постановление следва да се отмени.
По приложението на чл. 28, б. "а" ЗАНН досежно нарушенията по
пункт 1 и 2 от НП.
Съобразно разясненията, дадени с ТР № 1/ 2007 г. на ОСНК, съдът
трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като
това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Съгласно чл. 93, т. 9 от
НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление ( в
конкретния случай административно нарушение ), с оглед на липсата или
4
незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази
разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН,
съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
При извършена самостоятелна проверка, съдът счита, че процесният
случай не разкрива белези, водещи до дефинирането му като маловажен.
Самите деяния не разкриват и смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да налагат заключение за по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
По разноските:
Съобразно изхода по делото, разноски не се претендират и съдът не
дължи произнасяне.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030 -003828
дата 28.04.2021г.издадено от Началник група към ОД на МВР- Пловдив ,
Сектор Пътна полиция в частта, с която на ПЛ. Н. Л. ЕГН ********** са
наложени административни наказания по пункт 1:.е наложена глоба в размер
на 200 /двеста / лева /за нарушаване на състава на чл.23ал.1от ЗДВП и по
пункт 2: е наложена глоба в размер на 50/петдесет/ лева и лишаване от право
да управлява МПС за 1 месец за нарушаване на състава на чл.123ал.1т.3 буква
в от ЗДвП като ОТМЕНЯ наказателното постановление по пункт 3, с което
на Л. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушаване на
чл.140ал.1 от ЗДвП.
5
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски
Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6