Р Е
Ш Е Н И Е
№ 1/07.01.2020 година, град Варна
Варненският апелативен съд, наказателно отделение, втори състав
На деветнадесети
декември, две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния
състав:
Председател:Росица
Лолова
Членове: Росица Тончева
Десислава
Сапунджиева
съдебен
секретар С.Д.
прокурор
Милена Гамозова
като
разгледа докладваното от съдия Р.Тончева ВНОХД № 384 по описа на съда за 2019
година, при произнасянето си взе предвид:
Предмет
на въззивна проверка е правилността на присъда №56/25.09.2019 година,
постановена от Окръжен съд-Варна по НОХД №762/2019 година, с която подс.Б.С.А.
е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.354а ал.2 т.4 вр. ал.1 изр.1 вр. чл.18 ал.1 от НК. При условието на чл.58а
ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание в размер на четири години
лишаване от свобода, изпълнимо при първоначален строг режим по чл.57 ал.1 т.2
от ЗИНЗС. Констатирано е наличие на реална съвкупност между присъдата по НОХД
№762/2019 година и вл.с.пр. на 05.10.2017 година по НОХД №3274/2016 година по
описа на РС-Варна, наказана по правилата на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК с
лишаване от свобода за срок от четири години, изпълнимо при първоначален строг
режим.
Съдебният
акт е разрешил въпроси по чл.25 ал.2 от НК, относно веществени доказателства и
разноските по делото.
Присъдата
е обжалвана с въззивна жалба по чл.318 ал.6 от НПК с единствено оплакване, че окръжният съд неправилно не е приложил разпоредбата
на чл. 57 ал.3 от ЗИНЗС, според която
може да се определи първоначален общ режим и в случаите по ал.1 т.2 от същия
закон, когато осъденият не е с висока степен на обществена опасност. Писмено, а
и в пренията в съдебното заседание на въззивната инстанция се поддържа, че по
делото са налични доказателства за ниската степен на обществена опасност на подсъдимия,
изводима от доброто му поведение при предходно изтърпяване на наказание
лишаване от свобода при общ режим, когато е работил и бил награждаван.
В
пледоарията си по съществото на делото въззивният прокурор изразява становище
за неоснователност на жалбата.
В
лична защита подс.А. сочи, че е работил по време на предходната си присъда, не
е бил наказван, както и че настоящият му престой в затвора е съобразен с вътрешните
правила. В последната си дума моли за изменение на режима от строг на общ.
Варненският
апелативен съд, като взе предвид аргументите във въззивната жалба, становищата
на страните в съдебните прения и след като служебно провери правилността на
атакуваната присъда по реда на чл.313 и чл.314 ал.1 НПК, достигна до следните
правни и фактически изводи:
Първоинстанционното
съдебно производство е протекло в предпочетения от подсъдимия алтернативен
процесуален ред на чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК. В пределите на въззивния
контрол и съобразно указанията в т.8.2 от ТР 1-2009-ОСНК се констатира
изпълнение на фактическия състав на диференцираната процедура с оглед наличието
на цялостно признание на фактите, съгласие във връзка с изчерпателността на
доказателствената съвкупност и констатация на първоинстанционния съд за
обоснованост на самопризнанието. За настоящия въззивен съд съществува
задължение да реши делото въз основа на фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като отразяването й по чл.373 ал.3
от НПК е следното:
Подс.Б.А.
е многократно осъждан. Докато изтърпявал мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ в периода 22.05.2017 година-09.06.2017 година, той се запознал със св.св.Л.К.
и К.И.. Св.К. му предоставил телефонния номер на майка си.
На
09.06.2017 год. подсъдимият бил освободен от затвора в гр.Варна. Тогава той
решил да разпространява на негова територия наркотични вещества чрез пратка с
хранителни продукти, предназначена за св.К..
На
17.06.2017 г. – ден за свиждания в пеналното заведение, св.св.К. и Б. имали
намерение да посетят сина си св.К.. Заедно със св.П. пътували от гр.Тутракан.
На
посочената дата св.К. получила телефонно обаждане от скрит номер от лице, представило
се като К.. Мъжът обяснил, че с нея ще се свърже друго лице И., което ще донесе
торбичка с хранителни продукти, която чрез сина й трябва да стигне до лишен от
свобода по име К..
Пак
на 17.06.2017 година подс.А. позвънил на св.К.. Комуникацията се осъществила
между телефони с №№ ********** (ползван
от подсъдимия, с титуляр св.П.) и
**********. Уговорена била среща в заведение в близост до Затвора - Варна. Подсъдимият
купил захарни изделия и ядки, които заедно с 2бр запалки, поставил в
полиетиленова торбичка. В запалките предварително били скрити марихуана и
амфетаминопроизводни. Тази торбичка подсъдимият предал на св.К., без да уведоми
жената какво има в запалките.
Около
10.00часа на 17.06.2017 год. св.св.К., Б.
и П. влезли на територията на Затвора – Варна за свиждане. Жената предала
носените от нея хранителни продукти, ведно с торбичката, която получила от
подс.А. за проверка. Тя била извършена от св.св.Д. и К., които открили в
червена запалка 5 броя полиетиленови топчета със суха зелена тревиста маса и в
синя запалка- 5 броя полиетиленови топчета със суха зелена тревиста маса и една
синя таблета.
С
протокол св.Д. предал доброволно запалките и специфично запечатаните полиетиленови
пликчета, съдържащи наркотични вещества.
На
12.10.2017 год. подсъдимият отново постъпил в Затвора-Варна за изтърпяване на
наказание по НОХД № 3274/16г. по описа на Районен съд -Варна.
Два
дни по-късно, на 14.10.2017 година, в стая за свиждане св.К. видяла подс.А.,
когото знаела под името И.. Последният направил опит да прикрие познанството
им, като настоял ако я разпитват, тя да каже, че не той, а друго лице е дало
хранителната пратка.
Заключение
на ФХЕ-зи сочат, че намерените в синя и червена запалки топчета суха зелена
тревиста маса са съответно: марихуана с общо нетно тегло 0,48 грама със
съдържание на тетрахидроканабинол 3,68 % и марихуана с общо нетно тегло 0,54
грама със съдържание на тетрахидроканабинол 3,47 %.Синята таблета представлява
метилендиоксметамфетамин с нетно тегло 0,13 грама със съдържание на активен
наркотично действащ компонент 34,6 %.
СОЕ
остойностява намерените наркотични вещества на 9,37 лв.
Изложената
фактическа обстановка е възприета обосновано от първоинстанционния съд въз
основа на кореспондиращите със самопризнанието на подсъдимия А. при условията
на чл.371 т.2 от НПК гласни доказателства в показанията на св.св.Д., К., К., Б.,
И., П. и Р., писмени доказателства и доказателствени средства - протокол за
доброволно предаване, протокол за разпознаване на лице, опис, както и
заключенията на ФХЕ и СОЕ-зи, и свидетелство за съдимост.
В
пределите на установените фактически положения окръжният съд е приложил
правилно материалния закон, приемайки, че деянието на подсъдимия А. е
съставомерно по чл.354а ал.2 т.4 вр. ал.1 изр.1 вр. чл.18 ал.1 от НК. Чрез
веществени доказателства, писмени и гласни доказателствени средства еднозначно
е установена противоправната деятелност на подсъдимия по опит на 17.06.2017
година чрез св.К. да разпространи без надлежно разрешително на територията на
Затвора-Варна 1.02гр марихуана и 0.13гр метилендиоксметамфетамин. Деянието
остава във фазата на опита поради независещи от волята на дееца причини -
извършените навременни и детайлни контролни действия от длъжностни лица в затвора,
обезпечаващи достъпването само на
разрешени храни и предмети до лишените от свобода. Престъплението е
извършено освен при посредствено извършителство и при опасен рецидив в
хипотезата на чл.29 ал.1 б.а от НК, резултат от съдимостта на Б.А. по НОХД
№3394/2009 година, по която с вл.с. определение на 13.07.2009 година, подсъдимият
е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.196 ал.1 т.1 от НК,
като му е наложено наказание в размер на една година и три месеца лишаване от
свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. На 02.03.2012 година с
определение по ЧНД №269/2012 година подсъдимият е бил условно предсрочно
освободен от изтърпяването на остатък от наказанието в размер на три месеца и
един ден с изпитателен срок от шест месец. Настоящето деяние е извършено в
срока по чл.30 ал.1 от НК, обосноваващо и по-тежката му наказуемост по чл.354а
ал.2 т.4 от НК.
За
решаване на въпроса по чл.301 ал.1 т.3 пр.2 от НПК, първоинстанционият съд е
разсъждавал на плоскостта на чл.58 б.а вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК, като този
подход не се споделя от настоящата инстанция. Съображенията за това ще бъдат
изложени само в пределите на служебното начало, т.к. въззивните възможности за
намеса са изключени поради липсата на съответен протест за влошаване
положението на подсъдимото лице.
Известно
от доктрината и съдебната практика е, че за изясняване на конкретната степен на
обществена опасност на деянието се изисква
качествена оценка на редица фактори, които най-общо отразяват
предизвиканите изменения в обекта на посегателство. Признатите от подсъдимия
фактически обстоятелства позволяват идентификацията на обществените отношения,
свързани със защита на здравето на гражданите, като непосредствен обект на
извършеното престъпно нарушаване на режима на наркотични вещества по чл. 354а
от НК. С разбирането, че е излишно да се подчертава значимостта на обекта,
въззивният състав констатира сериозна интензивност на въздействие върху него от
страна на дееца, изводима от наличието на подготовка на престъплението, отличаващо
се от сходните му деяния по мястото на разпространение на наркотичните
субстанции – затвор, на чиито предели се провеждат специални мерки за сигурност
и ограничения. Именно поради това
количеството на инкриминираните вещества
в случая е ирелевантно.
Конкретното
престъпление е останало във фазата на опита, като въззивният съд самостоятелно
прецени обстоятелствата по чл.18 ал.2 от НК. Същите недвусмислено сочат на
пълноценно реализирано противоправно намерение от страна на дееца –
наркотичните вещества са достигнали до вътрешната пенална среда и единствено стриктно
съблюдаване на служебните задължения от страна на св.Д. е препятствало
разпространението им сред лишените от свобода.
На
свой ред посредственото извършителство чрез св.К. е показателно за механизма на
извършване на престъпната деятелност – прикрит, целенасочен, хитър.
Личната
степен на обществена опасност на подс.А. е много висока. Изводът се налага от
система от обстоятелства, признати от лицето в процедурата по чл.371 т.2 от НПК. На първо място сред тях попада многократната съдимост на дееца, сочеща на
трайно установен престъпен маниер на живот, липса на поправяне и превъзпитание
в резултат на предприетото предходно санкциониране от страна на държавата,
отсъствие на всякаква критичност и намерение за преодоляване на престъпната
мотивация. На следващо място, дълбочината на отрицателните промени в модела на
мислене на подсъдимия се проследява чрез времето и начина на създадената от
него престъпна организация за реализиране на противоправната цел. Началото й
съвпада с момента на освобождаване на А. от затвора, като за много кратък
период той е създал план за осъществяване на намерението си – използвал е
съдействието на друго лице, снабдил се е с чужд телефонен номер, осъществил е
връзка със св.К. под чужда самоличност, а и по-късно е направил опит да препятства
разкриването на деянието си.
Подбудите
на подсъдимия за извършване на престъплението не са намерили място в оценъчната
дейност на първата инстанция и поради това настоящите съображения допълват
дейността по определяне на наказанието. Касае се за дилърска дейност, която
разкрива користно мотивирано поведение, като последното заедно с предумисъла
значително отегчават вината на дееца.
Горните
съображения недвусмислено изясняват становището на настоящия състав за липса на
основание наказанието на подсъдимия да бъде наложено при условията на чл.58 б.а
вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК. В случая справедливо би било наказание лишаване от
свобода над средния размер при превес на отегчаващите отговорността и вината
обстоятелства, което да бъде редуцирано по чл.58а ал.1 от НК, както и наказание
глоба към средния размер на санкцията. Въззивният състав няма процесуален
ресурс за изменение на проверяваната присъда в аспекта на чл.337 ал.2 т.1 от НПК, поради липсата на съответен протест.
Първоинстанционният
съдебен акт не търпи критика относно приложението на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1
от НК. Настоящето престъпление и наказаното по НОХД №3274/2017 година по описа
на Районен съд Варна са в условията на реална разнородна съвкупност,
законосъобразно санкционирана с най-тежкото наказание от четири години лишаване
от свобода.
Интензивността
на престъпната деятелност и данните за личността на подс.А. са откривали
хоризонт пред чл.24 от НК, невъзможен към настоящия момент поради действието на
reformatio in pejus.
Основното
оплакване в жалбата от защитника на подсъдимия, поддържано и в съдебното
заседание пред Варненския апелативен съд
се свежда до постановеното от окръжния съд на основание чл. 57 ал.1 т.2 б. б от ЗИНЗС изпълнение на
наказанието лишаване от свобода да бъде при първоначален строг режим. Първоинстанционният
съд не е изложил съображения в тази посока, но за настоящия въззивен състав не
остава съмнение, че той не е приел за приложимо изключението по чл.57 ал.3 от ЗИНЗС, считайки че подс.А.е с висока степен на обществена опасност. Тази
констатация поначало е вярна, защото намира подкрепа в данните по делото –
подсъдимият е многократно осъждан за тежки умишлени престъпления и е извършител
на инкриминираната деятелност, свързана с опит за разпространение на наркотични
вещества сред лишени от свобода. Съществуват възможности за промяна на режима в
хода на изпълнение на наказанието, нормирани в чл. 66 от ЗИНЗС. Именно сред тях
попада поведението на подсъдимото лице (осъдения) по време на изтърпяване на
наказанието, чиято преценка в аспекта на принципите на прогресивната система
при изпълнение на наказанието са в дискрецията на съответния началник на
затвор.
В
заключение, проведената цялостна въззивна проверка на обжалвания акт не
констатира основания за отмяна или изменение, нито пък за ревизия по отношение
на решените с него въпроси по чл.25 ал.2 от НК, относно веществените
доказателства и разноските по делото.
Водим
от горното и на основание чл.338 от НПК Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда №56/25.09.2019 година, постановена от Окръжен съд-Варна по НОХД
№762/2019 година
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в петнадесетдневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: Членове: