№ 129
гр. Шумен, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213600500368 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „ ПМ 96 „ ООД, гр. Шумен,
представлявано от управителите В.К.Р. и П.С.В., чрез пълномощника адв. Б. Б. от ШАК
срещу решение № 260309/08.07.2021 г. по гр.д. № 8/2021 г. по описа на ШРС в частта, с
която дружеството е осъдено да заплати обезщетения за неимуществени вреди в размер
съответно на 5 000.00 лева – за М. З. Н. и 4 000.00 лева – за С.З.Н., както и обезщетения за
имуществени вреди на всеки от двамата ищци в размер на по 60.00 лева.
Жалбоподателят намира решението за постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и материалния закон по съображения, подробно изложени в
жалбата му, с оглед на което моли въззивният съд да го отмени в обжалваната част и
постанови друго, с което да отхвърли исковите претенции изцяло. Алтернативно – да намали
обезщетенията за неимуществени вреди за двамата ищци със 70% поради съпричиняване,
както и на основание чл.52 от ЗЗД и му присъди извършените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите Ю. К. З., в качеството й на родител и
законен представител на малолетния М. З. Н. и С.З.Н., действащ със знанието и съгласието
на своята майка Ю. К. З., представлявани от пълномощника адв. С.Е. от ШАК са депозирали
отговор по жалбата, в който я оспорват като изцяло неоснователна и молят за оставянето й
без уважение, както и за присъждане на извършените деловодни разноски.
1
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради следното:
Гр.д. № 8/2021 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на въззиваемите, с
искане за осъждане на жалбоподателя да заплати на Ю. К. З., като родител и законен
представител на малолетния М. З. Н. сумата от 7 000.00 лева, представляваща обезщетение
за претърпените от детето неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
продължителен дискомфорт, уплаха и стрес, продължаващи и досега, вследствие нападение
от куче, черно на цвят, порода Ротвайлер, на 23.08.2020 г. и сумата от 60.00 лева –
претърпени имуществени вреди за заплатена такса за издаване на СМУ на 25.08.2020 г. и за
извършване на психологично изследване, както и да заплати на С.З.Н., действащ лично и със
знанието и съгласието на своята майка Ю.К. З. сумата от 5 000.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от детето неимуществени вреди, изразяващи се в причинените
му временно разстройство на здравето, продължителен дискомфорт, уплаха и стрес,
продължаващи и досега, вследствие нападение от куче, черно на цвят, порода Ротвайлер, на
23.08.2020 г. и сумата от 60.00 лева – претърпени имуществени вреди за заплатена такса за
издаване на СМУ на 25.08.2020 г. и за извършване на психологично изследване.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът по исковете ги е оспорил изцяло като
неоснователни, твърдейки, че кучето е собственост на трето лице; че ищците са допринесли
за настъпване на уврежданията, тъй като са забелязали кучето, но не са отишли при
родителите си, нито са ги повикали; че принос за уврежданията имат родителите на двете
деца и баба им, които са ги оставили без надзор, въпреки задължението им да упражняват
такъв по чл.8, ал.8 от ЗЗДет.; че двамата ищци не са претърпели описаните в исковата молба
болки и страдания и, че размерът на претендираното обезщетение за вреди е прекомерно
завишен е не съответства на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран със субективно и обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.50, вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,
като с решението си е осъдил жалбоподателя „ ПМ 96 „ ООД, гр. Шумен да заплати на
въззиваемите, както следва: на М. З. Н., действащ чрез своята майка и законен представител
Ю. К. З. – сума в размер на 5 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, продължителен
дискомфорт, уплаха и стрес, продължаващи и към датата на предявяване на иска, вследствие
нападение от куче, черно на цвят, порода Ротвайлер, станало на 23.08.2020 г., ведно с
дължимата законна лихва от датата на увреждането – 23.08.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 60.00 лева, представляваща обезщетение за
причинените му имуществени вреди, от категорията на претърпяна загуба, настъпили
вследствие на горното събитие, представляващи заплатени такси за издаване на СМУ на
25.08.2020 г. и за извършване на психологично изследване на 23.09.2020 г. и на С.З.Н.,
действащ лично и със знанието и съгласието на своята майка и законен представител Ю. К.
З. – сума в размер на 4 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинените му
2
неимуществени вреди, изразяващи се в причиненото му временно разстройство на здравето,
продължителен дискомфорт, уплаха и стрес, продължаващи и към датата на предявяване на
иска, вследствие на нападение от куче, черно на цвят, порода Ротвайлер, станало на
23.08.2020 г., ведно с дължимата законна лихва от датата на увреждането – 23.08.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 60.00 лева, представляваща
обезщетение за причинените му имуществени вреди, от категорията на претърпяна загуба,
настъпили вследствие на горното събитие, представляващи заплатени такси за издаване на
СМУ на 25.08.2020 г. и за извършване на психологично изследване на 23.09.2020 г., както и
да заплати на ищците сумата от 1 042.93 лева, представляваща извършени по делото
разноски съразмерно с уважената част от исковете. Със същото решение, съдът е отхвърлил
като неоснователни исковете на двамата ищци за заплащане на обезщетение за причинените
им неимуществени вреди в останалата част, до пълния предявен размер и е осъдил същите
да заплатят на ответника сумата от 264.36 лева, представляваща извършени по делото
разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението се обжалва от ответника по исковете в частта, в която е осъден да
заплати обезщетения за неимуществени вреди в размер съответно на 5 000.00 лева – за М. З.
Н. и 4 000.00 лева – за С.З.Н., както и обезщетения за имуществени вреди на всеки от
двамата ищци в размер на по 60.00 лева, съответно в частта, в която е присъдена лихва
върху обезщетенията за неимуществени вреди и в съответната част за разноските.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че
атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По съществото на спора, от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност се установи следното:
Според показанията на свидетелите С.Г.И. / баба на ищците / и З.Н.З. / баща на
ищците /, на 23.08.2020 г. двамата ищци се намирали в двора на собствената на семейството
им фирма, помещаваща се в бивше предприятие „ ЗИЕНО „, разположено през един имот от
този на ответното дружество. Дворът бил ограден в едната си част и неограден в останалата.
Децата, заедно със свидетелката И. пълнели бидони с вода. Последната решила да отиде да
спре водата и, връщайки се чула внуците си да пищят. Когато пристигнала ги заварила в
един, срязан наполовина 208-литров метален варел. Баткото бил клекнал и държал по-
малкия си брат вътре във водата. Двамата били в кръв и плачели. Встрани от тях, на
разстояние от около две крачки, стояло голямо черно куче, порода Ротвайлер. Свидетелката
се опитала до го подплаши, за да се махне, но то тръгнало към нея. През това време дошли
бащата на децата свид. З. и още един човек, за когото свидетелката не си спомня кой е бил.
Свидетелят З. се приближил до кучето, хванал го зад врата и го изхвърлил настрани, след
което се обърнал към децата, но животното отново се приближило и така на няколко пъти.
Тогава свидетелят ударил кучето с някакъв дървен прът и то се укротило. Свидетелката
взела по-малкото дете и се отдръпнала настрани, за да му окаже първа помощ. Установили,
че детето М. има рани над едното око, дясната бузка и между устните и брадичката, а детето
3
С. – рана на гърба и на гънката на коляното на десния крак. С. обяснил, че кучето искало да
се хвърли към тях, а той искал да спаси брат си и така се отзовали във варела. Свидетелката
се обадила на майката на двете деца, която била медицинска сестра и след консултация с
нея, обработила раните им. По-късно пристигнала и полиция. През това време кучето седяло
неподвижно в съседния двор и ръмжало срещу всеки, който се опита да го приближи.
Човекът, който се притекъл, заедно със свид. З. и обяснил, че е служител на „ ПМ 96 „ ООД
се обадил на друг човек, който дошъл и прибрал кучето. След инцидента и двете деца
изпитвали страх от кучета, а за известен период от време по-малкото от тях имало проблеми
с говора и съня и често споменавало, че е било ухапано от куче.
От показанията на свидетелите Б.М.М. и А.П.А. се установява, че въпросното куче,
на име Рекс е било отглеждано в двора на „ ПМ 96 „ ООД, заедно с още едно, като
обикновено двете били държани вързани. Било собственост Д., приятел на М.Р. – бивш шеф
и съдружник във фирмата, като двамата се грижели за него, подпомагани от свид. А.. През
почивните дни кучето Рекс само изхлузвало каишката си и се разхождало в двора на базата.
За времето, през което е било отглеждано там, около 2-3 години не е проявявало агресия към
околните. На 23.08.2020 г. свид. М., отишъл по работа във фирмата. Когато влязъл в двора,
видял двете кучета развързани. На тръгване, докато отварял вратата, за да изкара колата си,
ротвайлерът излязъл и тръгнал на дясно от базата. Свидетелят го извикал по име, но кучето
не реагирало. След това тръгнал към фирмата на семейството на ищците и изведнъж чул
викове. Когато пристигнал заварил свид. И. да държи до себе си двете деца. В същото време
се появил свид. З. и двамата се върнали при тях, при което заварили кучето да се нахвърля
към децата. Свид. З. го бутнал един два пъти, но то продължавало да напада. З. взел едно от
децата на ръце, а свид. М. се опитал да побутне кучето и успял да го удари с една пръчка,
при което то се оттеглило. Тогава М. направил опит да го хване за каишката, която била на
врата му, но то започнало да ръмжи, поради което се отказал. Обадил се на шефа си С.П.С.,
който му казал да се обади на М.Р. да дойде да си прибере кучето. Тя се обадила на Д., който
дошъл след около 15 - 20 минути и взел кучето. Свид. М. не е видял кучето да хапе децата,
но видял, че са целите в кръв и са много изплашени.
От показанията на четиримата свидетели се установява, че времето, през което е
било отглеждано в двора на ответното дружество, кучето е излизало навън и преминавало в
съседни дворове не повече от един – два пъти.
От приложената преписка на Община – Шумен, по повод наложено
административно наказание, се установява, че кучето Рекс е било отглеждано в двора на
ответното дружество заедно с куче, собственост на дъщерята на управителя.
На л.10 и 11 от първоинстанционното дело са приложени 2 бр. съдебно медицински
удостоверения от 25.08.2020 г., изготвени от съдебен лекар в ОСМ при МБАЛ – Шумен, в
които е посочено, че при прегледа на М. З. Н. са установени ивицовидно кръвонасядане с
дължина 9 см. и ширина 0.5 см. в областта на дясното слепоочие, разположено косо отзад
горе – отпред долу, като в долната му част кръвонасядането продължава в дълбока
драскотина с дължина 2.5 см. и ширина до 0.4 см. Пред тази кожна драскотина личи друга,
4
успоредна на първата на площ 2/0.5 см. Зад нея личи трета драскотина на площ 2.5/0.5 см.,
успоредна на предната. Зад нея има кръвонасядане с плитко охлузване, на площ 2/0.5 см.,
ивицовидно, успоредно на описаните кожни драскотини. В долната част на описаната
фигура има кръвонасядане и лек оток на обща площ 4/3 см.. На долната устна на 1 см. под и
вътрешно от десния устен ъгъл има дълбоко кръгловидно охлузване на кожата на площ 1.5/1
см. На гърба в дясно върху ръб на дясната лопатка има охлузване на кожата 1.5/0.8 см. Под
него външно има кръвонасядане на площ 0.8/0.5 см.. При прегледа на С.З.Н. са установени
ивицовидно косо хоризонтално разположена кожна драскотина с дължина 6.5 см. горе
външно – долу вътрешно на задната страна на дясното бедро. В дясната задколянна ямка
има плитка рана с охлузени ръбчета с дължина 1 см., продължаваща нагоре и навън в
дълбока кожна драскотина с дължина 3.5 см. Около раната има кръвонасядане със синкаво-
кафеникъв цвят на площ 6/5 см. Зад колянната ямка външно има 8 плитки кожни
драскотини, разположени косо и хоризонтално с дължина 0.3 см. до 0.4 см. По задната
страна на задколянната ямка има две кожни драскотини с дъговидна форма и дължина 5 см.
и 6.5 см. с дъги, отворени нагоре. По вътрешната страна на задколянната ямка има две
охлузвания на кожата на площ 3.5/1 см. и 4.5/1.5 см. По задно-вътрешната страна на лявото
бедро има драскотина с дължина 5.5 см. В лявата задколянна ямка има плитко охлузване със
забелване на епидермиса отдолу нагоре 6.5/2 см. По външната страна на задколянната ямка
има три драскотини в различна посока с дължина 6 см., 4 см. и 1.5 см. На лявата подбедрица
под коляното има драскотина с дължина 6.5 см. с дъга отворена нагоре. Под нея има кожна
драскотина с дължина 0.8 см. По задната страна на лявата ребрена дъга има охлузване със
забелване на епидермиса отдолу нагоре на площ 4.5/2 см., със светлокафява коричка над
нивото на кожата без признаци на лющене. Долният ръб на охлузването е с правилна
линейна форма. Според заключението на съдебния лекар описаните травматични
увреждания при двете деца е възможно да бъдат причинени от нападение от куче.
Видно от приложените по делото 2 бр. психологични заключения от 23.09.2020 г.,
след инцидента двете деца са били консултирани от психолог.
На л.21 - 23 от първоинстанционното дело са приложени 2 бр. фактури и 4 бр. касови
бонове, от които се установява, че всеки от ищците е направил разходи за издаване на СМУ
и за психологическо изследване в размер на 60.00 лева.
От показанията на свидетелите и посочените 2 бр. съдебно медицински
удостоверения се изяснява, че по повод причинените им травматични увреждания децата не
са посещавали личен лекар или болнично заведение, а са получили медицинска помощ от
майка си, който е медицинска сестра. Не се установява също да се е наложило да им бъде
поставяна ваксина против бяс и/или тетанус или да приемат медикаменти.
От приложените по делото международна ваксинационна и здравна книжка и
амбулаторен дневник се установява, че участвалото при инцидента куче е със собственик
М.Р..
Въз основа на изнесените по-горе факти, съдът достига до следните изводи от правна
страна:
5
Съгласно чл.50 от ЗЗД, за вреди, причинени от животни отговарят солидарно
собственикът и лицето, под чиито надзор те се намират, независимо дали животното е
избягало или се е загубило. Отговорността се реализира по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД.
Според практиката на ВКС, за да се ангажира отговорността на ответника по иск по
чл.50 от ЗЗД за вреди, причинени от животно трябва да бъде установено, че той е
собственик на животното или то е било под негов надзор. Това става с доказване на правно
релевантните факти, от които произтичат тези качества на ответника. Затова ищецът трябва
да посочи тези факти в исковата молба, като преценката му дали същите сочат на това, че
ответникът е собственик на животното или пък че то е под негов надзор отразяват неговата
преценка за произтичащото от фактите, която не обвързва съда при определянето на
предмета на производството. Преценката на ищеца може и да е грешна, но това не
освобождава съда да се произнесе по предявения иск въз основа на изложените
обстоятелства. Искът по чл.50 от ЗЗД не следва да бъде отхвърлен само поради това, че
ищецът твърди, че ответникът е собственик на вещта или животното, а от изложените факти
следва, че той само упражнява надзор и обратното. Независимо на какви факти ищецът
твърди, че следва да се ангажира отговорността на ответника-като собственик или като лице
упражняващо надзор не се касае до два различни иска, с различно правно основание, а до
един иск с правно основание чл.50 от ЗЗД, като разликата е само във фактите, обосноваващи
отговорността на ответника. Самото право на собственост поглъща осъществяването на
надзор по смисъла на чл.50 от ЗЗД. При вещите и при животните, за които не съществува
публичен регистър, установяващ правото на собственост и сделките с тях за правото на
собственост следва да се съди по упражняваното владение. Въз основа на същото обаче
може да бъде преценявано и упражняването на надзор. Затова за да бъде уважен искът по чл.
50 от ЗЗД е достатъчно да бъде доказано, че ответникът владее вещта или животното.
Ответникът може да се освободи от тази отговорност ако докаже, че са налице факти,
изключващи правото му на собственост. В случай, че ответникът докаже тези факти, но
осъществява владение върху вещта или животното, за да се освободи от отговорност той
трябва да установи и това, че не упражнява надзор. За да се приеме, че едно животно е под
надзор на фирма - юридическо лице е достатъчно то да е живеело в двора, ползван от
дружеството /в базата където е адреса на фирмената му регистрация/ и то да е хранено и
отглеждано от служители на фирмата. В тази хипотеза - отговорност за вредите, причинени
от животното носят не работниците, които го пазят, гледат, хранят, а юридическото лице,
което им го е поверило за пазене или гледане. В тази хипотеза под надзор - се има пред вид
наблюдение, грижа, отговорност. Отговорността за вреди от животни по чл.50 от ЗЗД е
безвиновна. Тя не изисква животното да е носител на някакви особени качества, нито да е
източник на повишена опасност /отговорност се носи и когато то не е/.
В конкретната хипотеза се установи, че на 23.08.2020 г. двамата ищци са били
нападнати от куче, собственост на съдружник в ответното дружество, което е било
отглеждано в двора на предприятието на същото от 2-3 години преди инцидента и, за което
са се грижели собственикът му и служители на фирмата, без да се установява, че е имало
6
противопоставяне от страна на ръководството на юридическото лице, въпреки, че е знаело за
това. Ето защо, настоящата инстанция приема за доказано, че кучето, участвало при
инцидента се е намирало под надзора на юридическото лице – жалбоподател, което
ангажира безвиновната му отговорност за обезвреда на причинените от животното вреди,
солидарно с неговия собственик.
На следващо място, се установи, че в резултат от нападението на кучето, като пряка и
непосредствена последица, на ищците са били причинени телесни увреждания и психически
стрес, във връзка с които са претърпели болки, страдания и дискомфорт, съставляващи
вреди по смисъла на чл.51 от ЗЗД и подлежащи на репариране от страна на ответника на
основание чл.50 от ЗЗД.
Въз основа на изложеното, съдът достига до извод, че са налице основания за
ангажиране отговорността на жалбоподателя за заплащане обезщетение на ищците на
причинените им вреди.
Досежно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, подлежащи на
репариране от ответника в полза на ищците, съдът съобрази следното:
Правилото на чл.52 от ЗЗД е, че обезщетението за претърпени от пострадалия от
непозволено увреждане неимуществени вреди се определя по справедливост. Според
трайната и непротиворечива съдебна практика, справедливостта, като критерии за
определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди от непозволено увреждане не е
абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят
обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при
които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения. Като база за определяне паричния еквивалент на обезщетението следва да служи
още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за
доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, без размерът
му да бъде източник за обогатяване на пострадалия.
В настоящия случай, от събраните по делото доказателства се установи, че ищците са
били нападнати от кучето Рекс, докато са си играели навън. Вследствие нападението, на
детето М. са били причинени множествени успоредни драскотини на дясната буза с
кръвонасядане около тях, охлузване и кръвонасядане на ограничена площ в областта на
гърба вдясно, а на детето С. – разкъсноконтузна рана в дясната задколянна ямка с охлузване
около нея; множествени охлузвания и кожни драскотини в областта на задколянна ямка, на
бедрото над нея и на дясната подбедрица, както и на гърба. От описанието на уврежданията
в приложените по делото съдебно медицински удостоверения и приобщения снимков
материал, може да се заключи, че те са били причинени от одрасквания от кучето, а не от
ухапвания, като е хипотетично възможно част от по-малките драскотини и охлузванията да
са получени при влизането на децата в металния варел, опитвайки се да се спасят от
нападението. От визираните СМУ и показанията на свидетелите се установи, че след
инцидента на децата е била оказана медицинска помощ у дома от тяхната майка, като не се е
наложило да посещават амбулатория или болнично заведение за лечение. По делото не са
7
събраха данни, на децата да са били поставени ваксини против бяс и/или тетанус или да са
приемали медикаменти. Въз основа на горното, съдът приема, че причинените на ищците
травми представляват леки телесни повреди, които не са били опасни за живота и здравето
им и са отшумели за срок не по-дълъг от един месец, през който са изпитвали физически
болки и страдания от средна до лека степен, с постепенно затихващ във времето интензитет.
В резултат от нападението, децата се преживели и психически стрес, който, с оглед на
ниската им възраст и обстоятелствата, при които се е случил инцидента следва да бъде
определен като остър за детето М. и силен за детето С. и продължителен във времето за
всеки от тях. От показанията на свидетелите и приложените психологични заключения се
установи, че в началото двете деца са били силно тревожни и емоционално напрегнати, като
по-малкото М. за известен период е имало проблеми със съня и спряло да говори, а след това
често споменавало, че е било ухапано от куче. След инцидента децата изпитват страх от
кучета и продължават да търсят защита от придружаващите ги възрастни при среща с тях.
При така установените факти, съдът приема, че справедливият размер на дължимите
на ищците обезщетения за неимуществени вреди следва да бъде 4 000.00 лева за М. и 3
000.00 лева за С., до които суми исковите претенции са основателни и доказани и следва да
се уважат.
На основание чл.84, ал.3 от ГПК, върху присъдените суми се дължи и лихва за забава
в размер на законната, считано от датата на увреждането – 23.08.2020 г. до окончателното
им плащане.
Що се касае до възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат, съдът намира, че същото е неоснователно, по причина, че по делото не се установи
децата да са провокирали с поведението си нападението на животното. Напротив, доказа се,
че, кучето е дошло само в двора, в който са си играели, без те да са очаквали срещата с него
и, че е било силно агресивно не само към тях, но и към притеклите са на помощ възрастни,
които не са могли да го заловят, докато не пристигнал един от обгрижващите го. Относно
твърдението, че децата са били оставени без надзор, се установи, че същите са били в двора
на семейната им фирма и са били придружавани от баща им и баба им, поради което не
може да се приеме, че спрямо тях не е бил упражняван контрол по смисъла на чл.8, ал.8 от
ЗЗДет.. Наред с това, не се установи действие или бездействие на някой от възрастните, с
което да е допринесъл за нападението на кучето над децата. Обратното, изясни се, че те са
били оставени сами за няколко минути, докато баба им отишла да спре водата, което
действие не може да се счита за съпричиняващо от субективна страна, особено като се има
предвид, че възрастната жена също не е очаквала идването на кучето и не е могла да
предполага за него. Относно наведените от ответника доводи, че дворът, в който децата
играели бил разграден и, че нараняванията им били получени при влизането им в металния
варел, счита първия от тях за необоснован, тъй като не се доказа за ищците или за законните
им представители да е съществувало законово задължение да поставят ограда по границите
на имота, а втория – за изцяло неоснователен, предвид факта, че, дори и част от
8
нараняванията да са били получени при влизането на децата във варела, според данните по
делото това им действие е било осъществено след нападението на кучето и с цел
предотвратяването му и избягването на по-сериозни последици. Ето защо, приема, че
възражението на ответника е недоказано и следва да се отхвърли изцяло.
Досежно претенциите за имуществени вреди, от приложените платежни документи се
установи, че във връзка с инцидента всеки от ищците е направил разходи в размер на по
60.00 лева, от които 35.00 лева – за издаване на СМУ и 25.00 лева за психологично
изследване, представляващи имуществени вреди в резултат на непозволеното увреждане и
подлежащи на заплащане от ответника, на основание чл.51, ал.1, вр. чл.50 от ЗЗД. Поради
горното, заключава, че предявените искове за имуществени вреди са изцяло основателни и
доказани и следва да се уважат в пълен размер.
В съответствие с изложените фактически и правни доводи, съдът достига до извод, че
в частта, в която исковете за неимуществени вреди са уважени до размер на 4 000.00 лева –
обезщетение за детето М. и 3 000.00 лева – обезщетение за детето С., ведно със законната
лихва върху сумите от датата на непозволено увреждане, както и в частта в която са
уважени исковете за имуществени вреди първоинстанционното решение е правилно и следва
да се потвърди. В частта, в която исковете за неимуществени вреди са уважени за разликата
над 4 000.00 лева до 5 000.00 лева – обезщетение за детето М. и за разликата над 3 000.00
лева до 4 000.00 лева – за детето С., обжалваното решение е неправилно, поради което
следва да се отмени, като вместо него бъде постановено друго, с което претенциите да бъдат
отхвърлени като неоснователни за разликата от 4 000.00 лева до присъдения размер от 5
000.00 лева – за детето М. и за разликата от 3 000.00 лева до присъдения размер от 4 000.00
лева – за детето С.. С оглед изхода от правния спор, решението следва да бъде изменено в
частта за разноските, като ищците бъдат осъдени да заплатят допълнително на ответника
деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 175.41 лева.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, въззиваемите дължат на жалбоподателя деловодни
разноски във въззивното производство в размер на 190.17 лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, жалбоподателят дължи на въззиваемите деловодни
разноски във въззивното производство в размер на 1 050.00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260309/08.07.2021 г. по гр.д. № 8/2021 г. по описа на
Районен съд – Шумен в ЧАСТТА, в която „ ПМ 96 „ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Шумен, кв. Индустриална зона, Тракия юг, представлявано от
управителите В.К.Р. и П.С.В. е осъдено да заплати на М. З. Н., ЕГН **********, действащ
чрез своята майка и законен представител Ю. К. З., ЕГН ********** обезщетение за
неимуществени вреди в размер до 4 000.00 лева, ведно със законната лихва от датата на
9
увреждането – 23.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 60.00 лева и в ЧАСТТА, в която „ ПМ 96 „ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, кв. Индустриална зона, Тракия
юг, представлявано от управителите В.К.Р. и П.С.В. е осъдено да заплати на С.З.Н., ЕГН
**********, действащ със знанието и съгласието на своята майка и законен представител Ю.
К. З., ЕГН ********** обезщетение за неимуществени вреди в размер до 3 000.00 лева,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 23.08.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата и обезщетение за имуществени вреди в размер на 60.00 лева.
ОТМЕНЯ решение № 260309/08.07.2021 г. по гр.д. № 8/2021 г. по описа на Районен
съд – Шумен в ЧАСТТА, в която „ ПМ 96 „ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, кв. Индустриална зона, Тракия юг, представлявано от управителите
В.К.Р. и П.С.В. е осъдено да заплати на М. З. Н., ЕГН **********, действащ чрез своята
майка и законен представител Ю. К. З., ЕГН ********** обезщетение за неимуществени
вреди в размер над 4 000.00 лева до 5 000.00 лева, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 23.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и в ЧАСТТА, в която „
ПМ 96 „ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, кв.
Индустриална зона, Тракия юг, представлявано от управителите В.К.Р. и П.С.В. е осъдено
да заплати на С.З.Н., ЕГН **********, действащ със знанието и съгласието на своята майка
и законен представител Ю. К. З., ЕГН ********** обезщетение за неимуществени вреди в
размер над 3 000.00 лева до 4 000.00 лева, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 23.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като вместо него
постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М. З. Н., ЕГН **********, действащ
чрез своята майка и законен представител Ю. К. З., ЕГН ********** срещу „ ПМ 96 „ ООД,
ЕИК ********* осъдителен иск за неимуществени вреди за разликата над 4 000.00 лева,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 23.08.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от С.З.Н., ЕГН **********, действащ със
знанието и съгласието на своята майка и законен представител Ю. К. З., ЕГН **********
срещу „ ПМ 96 „ ООД, ЕИК ********* осъдителен иск за неимуществени вреди за разликата
над 3 000.00 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 23.08.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ИЗМЕНЯ решение № 260309/08.07.2021 г. по гр.д. № 8/2021 г. по описа на Районен
съд – Шумен в ЧАСТТА за разноските, като
10
ОСЪЖДА М. З. Н., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител Ю. К. З., ЕГН ********** и С.З.Н., ЕГН **********, действащ със знанието и
съгласието на своята майка и законен представител Ю. К. З., ЕГН **********, тримата с
адрес: гр. Ш., бул. №..., ап. да заплатят допълнително на „ ПМ 96 „ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, кв. Индустриална зона, Тракия юг,
представлявано от управителите В.К.Р. и П.С.В. деловодни разноски в размер на 175.41
лева.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА М. З. Н., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител Ю. К. З., ЕГН ********** и С.З.Н., ЕГН **********, действащ със знанието и
съгласието на своята майка и законен представител Ю. К. З., ЕГН **********, тримата с
адрес: гр. Ш., бул. №..., ап. да заплатят на „ПМ 96 „ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Шумен, кв. Индустриална зона, Тракия юг, представлявано от
управителите В.К.Р. и П.С.В. деловодни разноски във въззивното производство в размер на
190.17 лева.
ОСЪЖДА „ ПМ 96 „ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Шумен, кв. Индустриална зона, Тракия юг, представлявано от управителите В.К.Р. и П.С.В.
да заплати на М. З. Н., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител
Ю. К. З., ЕГН ********** и С.З.Н., ЕГН **********, действащ със знанието и съгласието на
своята майка и законен представител Ю. К. З., ЕГН **********, тримата с адрес: гр. Ш.,
бул. №..., ап. деловодни разноски във въззивното производство в размер на 1 050.00 лева.
В частта относно претенцията за неимуществени вреди с цена на иска над 5 000.00
лева решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК. В останалата му част
решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
11
2._______________________
12