№ 1044
гр. Варна, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20243100501611 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Н. В. М.
чрез пълномощника му адвокат Д. Е. против решение № 1668 от 13.05.2024 г.,
поправено с решение № 2334 от 20.06.2024 г., постановено по гр.д.№ 15351 по
описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, седемнадесети състав, в частта, с
която е определен следният режим на лични отношения на въззивника с
детето А.: до навършване на деветгодишна възраст на детето - в присъствието
на майката всяка втора събота и неделя от месеца от 10 часа до 13 часа на
съответния ден; всяка нечетна година на рождения ден на детето за часовете
от 8,30 часа до 12 часа или от 13,30 часа до 17,30 часа в зависимост от
учебната смяна на детето; всяка нечетна година - 7 дни през лятната ваканция
на детето за времето от 10 часа до 19 часа без преспиване, като дните са
предварително съгласувани между родителите; всяка нечетна година - 5 дни
през зимната ваканция на детето за времето от 10 часа до 19 часа без
преспиване, като дните са предварително съгласувани между родителите;
всяка нечетна година - 3 дни през пролетната ваканция на детето за времето от
10 часа до 19 часа без преспиване, като конкретните дати се договарят между
родителите; след навършване на деветгодишна възраст на детето се прилага
режимът по точка 1, който се разширява в следния смисъл - всяка втора
седмица от месеца за времето от 19 часа в петък до 19 часа в неделя с
преспиване и без присъствието на майката; след навършване на десетгодишна
1
възраст на детето - без присъствието на майката, с преспиване, всяка втора
седмица от месеца за времето от 19 часа в петък до 19 часа в неделя; всяка
нечетна година - 7 дни през зимната ваканция на детето, които включват
Коледните и Новогодишните празници, като конкретните дати се договарят
между родителите; всяка нечетна година - 7 дни през пролетната ваканция на
детето, като конкретните дати се договарят между родителите; всяка нечетна
година на рождения ден на детето за часовете от 8,30 часа до 12 часа или от
13,30 часа до 17,30 часа в зависимост от учебната смяна на детето; всяка
нечетна година - 15 дни през лятната ваканция на детето или от 15 до 31 юли,
или от 15 до 30 август, като конкретните дати да се договарят между
родителите; в частта, с която е осъден бащата Н. В. М. да заплаща в полза на
детето А. Н. М. чрез неговата майка Г. К. М. месечна издръжка над 250 лева до
присъдения размер от 500 лева, считано от датата на подаване на исковата
молба /18.11.2022 г./, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, за
който се дължи издръжката до настъпване на законна причина за изменението
или прекратяването й, при отчитане на заплатените в хода на процеса суми; в
частта, с която е осъден бащата Н. В. М. да заплати в полза на детето А. Н. М.
чрез неговата майка Г. К. М. издръжка за периода 18.11.2021 г. –18.11.2022 г. в
размер на 5 700 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба /18.11.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението,
на основание член 149 от СК.
Иска се да бъде постановен следният режим на лични отношения: всяка
четна година – 5 дни през зимната ваканция, като конкретните дати да се
договарят между родителите, а при непостигане на съгласие спорът да се
решава от компетентния съд; всяка четна година – 3 дни през пролетната
ваканция, като конкретните дати да се договарят между родителите, а при
непостигане на съгласие спорът да се решава от компетентния съд; всяка четна
година за рождения ден на А. – от 8,30 часа до 12 часа или от 13,30 часа до
17,30 часа в зависимост от учебната смяна на детето, а при непостигане на
съгласие спорът да се решава от компетентния съд; всяка четна година – 15
дни през лятната ваканция или от 15 до 31 юли, или от 15 до 30 август, като
конкретните дати да се договарят между родителите, а при непостигане на
съгласие спорът да се решава от компетентния съд; като детето ще се взема от
дома на майката и ще се връща отново там; да бъде присъдена издръжка в
размер на 250 лева месечно, както и да бъде отхвърлен иска за издръжка за
минало време.
Във въззивната жалба се излага, че решението в обжалваните му части е
неправилно и незаконосъобразно. Счита се, че първоинстанционният съд не е
съобразил, че режимът на лични отношения не може да бъде осъществяван в
присъствието на майката, поради което е нереален за изпълнение. Също така
не е отчетено, че бащата живее в София, а майката и детето – във Варна,
поради което е пътуване от около 6 часа за личен контакт в рамките на два
часа е несъответстващо. Досежно издръжката се излага, че не са отчетени
доходите на страните за определяне месечната издръжка, както и
2
обстоятелството, че бащата има алиментни задължения и към друго дете и, че
е заплащал суми за издръжката на А..
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от Г. К. М. чрез адвокат Д. И., в която същата излага, че решението в
обжалваните му части е правилно и законосъобразно. Иска се потвърждаване
на решението.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от Г. К. М.,
която твърди, че с ответника Н. В. М. са живели на семейни начала от 2015 г. в
град София, като през 2016 г. се ражда синът им А.. Сочи, че до средата на
2019 г. са живели в жилището на майката на ответника в София, но поради
проблеми в отношенията им и пренебрегване на проблемите на детето от
страна на бащата, ищцата се преместила с детето в град Варна. Излага, че в
началото на 2020 г. детето постъпва в Клиника по детско-юношеска
психиатрия във Варна, където му е поставена диагноза „“разстройство на
експресивната реч с бледи аустични белези“, а през 2021 г. в УМБАЛ „Света
Марина“ му е поставена диагноза „детски аутизъм“. Излага, че А. е
освидетелстван от ТЕЛК с 85 % степен на увреждане, с водещо заболяване и
диагноза „детски аутизъм“, с чужда помощ, за което е издадено ЕР от
20.05.2022 г. Сочи, че детето посещава детска градина, както и индивидуални
сесии на ерготерапевт, за което се плаща по 35 лева на посещение, логопед и
психолог, за което се плаща по 50 лева на посещение. Твърди, че не работи,
защото състоянието на детето не го позволява, като двамата живеят в дома на
майка й, която е пенсионер. Единствените й доходи са като личен асистент,
които са в размер на минималната работна заплата. Твърди, че нуждите на
детето са големи и те нарастват всяка година, като от 2019 г. бащата е идвал
само веднъж в град Варна да посети сина си, не е заплащал никаква издръжка
и не е проявявал интерес към детето, освен да изпрати 60 лева за рождения му
ден. Излага, че бащата работи като готвач-пицар в заведение и получава
трудово възнаграждение около 2 000 лева, като има и наследствени имоти, с
които е обезпечен финансово. Детето не говори и почти не познава баща си,
поради което контактите между тях следва да се осъществяват в нейно
присъствие. Поради заболяването си детето трудно общува с непознати хора и
има специален режим на хранене, обучение и лечение, с който режим бащата
не е запознат.
Ответникът в отговора на исковата молба оспорва исковете. Твърди, че не
му е известно ищцата да е водила детето в клиника през 2020 г., като му е
3
споделила за диагнозата на А. едва в края на 2021 г., като преди това то не е
имало симптоми, водещи до аутизъм. Излага, че не е вярно, че не е посещавал
детето от 2019 г., а след раздялата им в края на 2020 г. ищцата започнала да
възпрепятства контактите му с А., като последно е видял детето през месец
август 2021 г. Сочи, че ищцата го заплашила, че повече няма да види детето,
отказвала позволение за контакти с бащата по телефона и искала пари.
Посочва, че след раздялата с ищцата си е създал друго семейство и живее на
семейни начала с друга жена, като от съвместното им съжителство през 2021 г.
се е родил синът им М.. Твърди, че се грижи за новото си семейство и
отглежда друго дете, като не отговаря на истината, че получава посочените в
исковата молба доходи. Счита, че ищцата може да работи, докато детето
посещава детска градина. Излага, че общият доход на ищцата е по-висок от
неговия. Противопоставя се режима на личен контакт с детето да е в
присъствието на ищцата.
Конституирана по реда на член 15 от ЗЗДт Дирекция „Социално
подпомагане” – Варна е представила социален доклад, в който не взема
конкретно становище по предмета на спора.
Пред настоящата инстанция спорът е досежно определените режим на
лични отношения и размера на месечната издръжка, дължима от бащата.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред
първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат
наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание
член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата
обстановка. Единствено следва да бъдат съобразени събраните пред
въззивната инстанция писмени доказателства, касаещи доходите на страните.
По режима на лични отношения
Семейният кодекс не разписва правила по отношение на това какъв да
бъде интензитета на личния контакт с детето на родителя, комуто не са
предоставени родителските права, като дава свобода на съда да преценява
конкретните правнозначими обстоятелства с оглед интереса на детето, които
бяха изброени неизчерпателно по-горе. Чрез определения от съда режим на
лични отношения трябва да се постигне възможност детето да расте и се
развива под грижите и с подкрепата на двамата си родители. Поддържането на
лични отношения между родител и дете е жизнено необходимо за него с оглед
създаване на възможност чрез общуване то да развива чувство на обич,
привързаност и доверие, което ще съдейства за правилното му развитие,
спокойствие и самочувствие. Безспорна е нуждата на всяко дете от системен
контакт с двамата му родители и в частност с този, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права. В съгласие с член 8 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и
на неговото тълкуване в практиката, уважението към семейния живот изисква,
когато семейният живот, дори и във формата на съжителство без брак е
приключил, контактът между детето и отсъстващия родител да продължи.
4
Известно е становището на Съда по правата на човека в Страсбург, че
взаимната полза, която родителят и детето черпят от отношенията помежду
си, е основен елемент от семейния живот. Следователно Европейската
конвенция по правата на човека и органите, призвани да я прилагат и следят
за нейното правилно приложение, признават “право на контакт” като
фундаментално човешко право по смисъла на член 8. То принадлежи еднакво,
както на всеки от родителите, така и на детето. Стремежът е да се постигне
подходящ баланс между правата, като основен критерий за това са интересите
на детето от контакта. За тази цел семейният живот следва да бъде разглеждан
като двустранен и съдът да се намесва чрез принудителни мерки само, ако
ненамесата би причинила вреда на детето. Също така следва да се наблегне и
върху обстоятелството, че родителят, комуто не са предоставени родителските
права по отношение на децата не изгубва нито своето родителско качество,
нито титулярството на родителските права и задължения.
Установено е от събраните по делото доказателства, че страните са във
фактическа раздяла от декември 2020 г., когато ищцата е напуснала заедно с
детето жилището на ответника в София и се преместила да живее при майка
си във Варна, като от този момент бащата е осъществил една среща с детето
А. през август 2021 г., а останалата комуникация е била само по телефон и
чрез видеоразговори по преценка на майката.
Детето А. е на осем години и страда от генерализирано разстройство на
развитието – детски аутизъм в умерена форма на протичане. От заключението
на вещото лице – психолог по приетата пред първата инстанция съдебна
експертиза се констатира, че една по-продължителна раздяла с майката и
промяна в обстановката биха разстроили и дезаптирали детето, като неговите
реакции ще бъдат блъскане, плач, издаване на звуци на висок тон, крясъци; но
детето е необходим известен период от време за адаптацията му към лица,
които са му непознати или които не е виждало продължително време,
включително баща си; първите срещи на детето с бащата следва да са
съвместни с неговата майка и постепенно да се увеличава времето на
отсъствие на последната, тъй като в противен случай детето би реагирало
непредсказуемо, още повече при други лица, като е възможно и да прояви
автоагресия или агресия към другото дете на бащата; когато бащата
осъществява регулярни контакти и с помощта на майката в началото, детето
ще започне да го идентифицира и да се привързва към него; при А. с оглед
поставената диагноза отделянето му от майката е много сериозен
психологически проблем, защото поведението му в много ситуации е
непредсказуемо.
От събраните по делото свидетелски показания чрез разпит на водените
от М. свидетели се установява, че емоционална връзка между А. и ответника е
била налице, когато с майката са живеели заедно. Свидетелката Т. разказва, че
когато през 2021 г. отишли с ответника да видят детето и го взели за два дни,
А. се зарадвал много на баща си и не усетил раздялата с майка си, а след това
не искал да се връща при нея. Съдът следва да отчете, че свидетелите на
5
ищеца са заинтересовани от изхода на спора, тъй като са негов брат и жената, с
която живее на семейни начала и от която има друго дете, и да цени
показанията им при условията на член 172 от ГПК.
Майката на ищцата, чиито показания също са заинтересовани, разказва,
че детето нямало представа, че има баща; както и, че е привързан на 100 %
към майка си, като при нея не може да остане повече от половин час, защото
тя не може да овладее кризите му.
Определящо при постановяване на режим на лични отношения в
конкретния случай следва да е здравословното състояние на детето. По
делото са събрани съответни доказателства, включително и заключение на
вещо лице – психолог по съдебна експертиза, относно наличието на аутизъм
при детето, неговия конкретен вид и прояви. Ноторно известно е, че хората с
аутизъм имат проблеми с комуникацията и социалните отношения, както и
нетипични прояви в начина на поведение, интереси, движения. Обикновено
лицата с аутизъм имат доверие на малък брой лица, обикновено такива, с
които живеят, и проявяват изключително подозрение и страх към непознати
лица. С оглед установеното по делото, че от раздялата на родителите през
месец декември 2020 година до настоящия момент /почти четири години/
бащата се е срещал с детето само веднъж през 2021 г. Също така е установено,
че докато са живеели заедно с майката и детето, той не е приемал наличието
на такова състояние при сина си, а след това не се е ангажирал реално с
лечението на детето или с подобряване на състоянието му. Това отношение на
въззивника неглижира здравето на А. и съставлява риск за неговото нормално
развитие. При липсата на ангажираност към процеса на лечението на сина си
въззивникът не би могъл да се справи самостоятелно с неговото обгрижване,
както и с кризи в поведението му, провокирани от състоянието му.
При определяне режима на лични отношения следва да се има предвид и
обстоятелството, че ищцата и детето живеят в град Варна, а ответникът – в
град София.
Не е в интерес на детето да осъществява срещи с баща си в обема,
определен с разпоредбата на член 59, алинея 3 от СК, като в настоящия казус
приоритет следва да бъде даден на нуждите на малолетния от стабилност,
както и на необходимостта от сигурност и подкрепа, осигурена от
присъствието на майката или на посочено от нея лице.
Настоящият състав на въззивния съд съдът намира, че с оглед възрастта и
специфичността на заболяването, от което страда детето, в изключителен
негов интерес е то да остане под по-дълго време в условията на създадената и
осигурена му благоприятна среда, като се даде достатъчно време за
адаптиране на А. към промяната в обичайната му среда и общуването с баща
му. След като измине достатъчно дълъг период на адаптация на детето и
бащата, постепенно режимът да се промени с възможност за по-
продължително пребиваване с преспиване в дома му и новото семейство.
Бащата е посочил, че има възможност да вижда детето само през ваканциите,
но е необходимо да му бъде предоставена възможност да го прави и през
6
уикендите, за да бъде заздравена връзката между двамата. Първоначално
срещите следва да се осъществяват във Варна.
С оглед на изложеното постановеният режим на лични отношения на
детето с бащата е адекватно определен, поради което и решението в тази
му част следва да бъде потвърдено.
По издръжката
Според постановките в ППВС № 5 от 16.11.1970 г., доразвити с ППВС №
5 от 30.11.1981 г., нуждите на лицата, които имат право на издръжка се
определят от обикновените условия на техния живот. Вземат се предвид
възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за
случая, като нуждите са винаги конкретни. Възможностите на лицето, което
дължи издръжката са основание за даването й и показател за нейния размер.
Те също винаги са обективни и конкретни. Определят се от доходите,
имуществото, квалификацията на задълженото лице. За да бъдат приложени
правилно тези разяснения, следва да се имат предвид условията, при които са
живели децата в семейството. Издръжката трябва да е в такъв размер, че да
способства за правилното и хармонично изграждане на издържания и за
подготовката му за пълноценна изява в обществото. При определяне размера
на издръжката следва да се определи общата сума за издръжка на детето,
която да се разпредели съобразно възможностите на родителите. За размера е
от значение и при кого от родителите детето е предоставено за отглеждане,
като усилията, които се полагат и ангажираносттта на родителя във връзка с
отглеждане на детето следва да се вземат под внимание при определяне на
издръжката, която той дължи.
При определяне на точния размер на дължимата издръжка следва да бъде
отчетено, че според данните на НСИ общият разход на член от домакинство за
второто тримесечие на 2024 г. е средно в размер на 2 826,03 лева. След
изключване на групите разходи, които не са необходими за непълнолетно лице
/алкохол, тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки, регулярни
трансфери към други домакинства, влог и дадени и получени в заем суми/,
размерът на средният разход за тримесечие възлиза в размер на 1 927,91 лева
или месечно по 642,64 лева. Отчитайки, че това са средства за покриване на
базисни потребности, а дете на 8 години има нужда от средства за
образователни, спортни и социални активности, както и от лични средства,
съдът намира, че необходимата месечна издръжка за което и да е дете е в
размер на поне 600 лева месечно.
А. се нуждае от специализирана помощ и грижи с оглед обстоятелството,
че страда от детски аутизъм, като по делото са събрани доказателства, че
посещава специализирано училище, терапевт и ходи на плуване, като
разходите само за тези дейности са в размер на минимум 500 лева месечно.
От събраните по делото доказателства се установява, че месечните доходи
на майката се формират от получаваната от нея минимална за страната
работна заплата като личен асистент на А. в размер на 933 лева и
получаваната помощ по ЗСПД в размер на 450 лева, общо – 1 383 лева.
7
Имайки предвид квалификацията на бащата, настоящата му трудова
заетост на посочената позиция, възрастта му, липсата на заболявания, които
да му пречат да полага труд, местоживеенето му в столицата и данните за
размера на средната работна заплата за град София за 2023 г., публикувани от
НСИ /около 2 825 лева месечно/, то се налага извод, че Н. М. е в състояние да
дава издръжка за сина, адекватна на нуждите му, независимо, че дължи
издръжка и за друго неполънолетно дете. И настоящият състав на съда счита,
че изложеното твърдение на бащата, че работи на осемчасов работен ден
срещу 800 лева месечно в София, макар и да се подкрепя от представеното от
работодателя удостоверение, за неверно. Към настоящия момент минималната
работна заплата за страната е в размер на 933 лева. При положение, че М. е
баща на две деца, за които следва да се грижи и да им осигурява издръжка, е
уместно, ако не получава достатъчно възнаграждение, да положи усилия да
бъде ангажиран трудово за по-високо възнаграждение. Не без значение е и
ноторно известното обстоятелство, че работещите в сферата на
ресторантьорството са част от сивата икономика, тоест официално получават
минималната работна заплата или работят на по-кратък работен ден /шест,
четири или два часа/, а реалното им възнаграждение е далеч по-висока.
Твърденията, че М. изплаща кредит са ирелевантни, тъй като съобразно
трайната съдебна практика за определяне издръжката на ненавършили
пълнолетие деца са относими брутните доходи на родителите, а не нетните
такива, поради което следващите се по закон удръжки, както и разходите,
които някой от родителите прави за своята лична издръжка и за подобряване
на битовите си условия, включително чрез кредит, не следва да се приспадат
от общия му доход.
С оглед на това и обществено–икономическата обстановка в страната,
както и предвид презумптивното бъдещо увеличение на нуждите с всяка
изминала година, съдът намира за адекватен за нуждите на А. да определи
общ размер на издръжката от 800 лева.
Доколкото майката полага и ще предстои да полага непосредствените
ежедневни грижи за детето, от общия определен размер на издръжката бащата
следва да поеме сумата от 500 лева месечно, която съдът преценява като
напълно съобразена с възможностите му, а майката ще следва да поема
разликата.
Поради изложеното решението на първата инстанция по иска с
правно основание член 143 от СК следва да бъде потвърдено.
Не се спори между страните, че след раздялата им грижите за детето са
поети основно от ищцата, като ответникът е виждал само веднъж детето.
Твърденията на ответника, че е участвал в издръжката за детето в периода от
една година преди депозиране на исковата молба се доказват за сумата от 300
лева. Тъй като съдът формира вече извод, че бащата следва месечно да
заплаща сумата от 500 лева в полза на детето А., то дължимата сума за една
година преди завеждане на делото е в размер на 5 700 лева /12 месеца х 500
лева = 6 000 лева – 300 лева = 5 700 лева/.
8
Това налага потвърждаване на постановеното решение по иска с
правно основание член 149 от СК.
По разноските
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание член
78, алинея 3 от ГПК следва да бъде постановено въззивникът да заплати
сторените от въззиваемата страна разноски пред настоящата инстанция, които
се претендират в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение, за което са
представени доказателства.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 1668 от 13.05.2024 г., поправено с
решение № 2334 от 20.06.2024 г., постановено по гр.д.№ 15351 по описа за
2022 г. на Районен съд – Варна, седемнадесети състав, в частта, с която е
определен следният режим на лични отношения на Н. В. М. с детето А.: до
навършване на деветгодишна възраст на детето - в присъствието на майката
всяка втора събота и неделя от месеца от 10 часа до 13 часа на съответния ден;
всяка нечетна година на рождения ден на детето за часовете от 8,30 часа до 12
часа или от 13,30 часа до 17,30 часа в зависимост от учебната смяна на детето;
всяка нечетна година - 7 дни през лятната ваканция на детето за времето от 10
часа до 19 часа без преспиване, като дните са предварително съгласувани
между родителите; всяка нечетна година - 5 дни през зимната ваканция на
детето за времето от 10 часа до 19 часа без преспиване, като дните са
предварително съгласувани между родителите; всяка нечетна година - 3 дни
през пролетната ваканция на детето за времето от 10 часа до 19 часа без
преспиване, като конкретните дати се договарят между родителите; след
навършване на деветгодишна възраст на детето се прилага режимът по точка
1, който се разширява в следния смисъл - всяка втора седмица от месеца за
времето от 19 часа в петък до 19 часа в неделя с преспиване и без
присъствието на майката; след навършване на десетгодишна възраст на детето
- без присъствието на майката, с преспиване, всяка втора седмица от месеца за
времето от 19 часа в петък до 19 часа в неделя; всяка нечетна година - 7 дни
през зимната ваканция на детето, които включват Коледните и Новогодишните
празници, като конкретните дати се договарят между родителите; всяка
нечетна година - 7 дни през пролетната ваканция на детето, като конкретните
дати се договарят между родителите; всяка нечетна година на рождения ден на
детето за часовете от 8,30 часа до 12 часа или от 13,30 часа до 17,30 часа в
зависимост от учебната смяна на детето; всяка нечетна година - 15 дни през
лятната ваканция на детето или от 15 до 31 юли, или от 15 до 30 август, като
конкретните дати да се договарят между родителите; в частта, с която е осъден
9
бащата Н. В. М. да заплаща в полза на детето А. Н. М. чрез неговата майка Г.
К. М. месечна издръжка над 250 лева до присъдения размер от 500 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба /18.11.2022 г./, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска, за който се дължи издръжката до
настъпване на законна причина за изменението или прекратяването й, при
отчитане на заплатените в хода на процеса суми; в частта, с която е осъден
бащата Н. В. М. да заплати в полза на детето А. Н. М. чрез неговата майка Г.
К. М. издръжка за периода 18.11.2021 г. –18.11.2022 г. в размер на 5 700 лева,
ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба /18.11.2022
г./ до окончателното изплащане на задължението, на основание член 149 от
СК.
ОСЪЖДА Н. В. М. ЕГН ********** с адрес в *** да заплати на Г. К. М.
ЕГН ********** от *** сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща
платено от нея адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, на
основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Решението в частта му досежно издръжката не подлежи на обжалване
на основание член 280, алинея 3, точка 2 от Гражданския процесуален
кодекс, а в останалата част може да бъде обжалвано в едномесечен срок
от връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд –
Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10