Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1225
гр. Пловдив, 30.07.2020
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, Пети наказателен състав, в
открито съдебно заседание на десети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при участието на секретаря Таня
Стоилова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2463/2020 г. по описа на
Пловдивски районен съд, V наказателен
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно
постановление № 20 – 1030 – 002997/ 24.03.2020 г. на Началник Група към ОДМВР
Пловдив, сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което на жалбоподателката С.Р. К.
на основание чл. 179, ал. 2 пр. 1 от Закона за движение по пътищата е наложено
административно наказание – „Глоба“ в размер на 200,00 /двеста лева/ за
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения
за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление,
като е формулирано искане за неговата отмяна. В съдебно заседание пълномощникът
на жалбоподателката – съпругът ѝ Г.К.
поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовна
призована за съдебното заседание, не изпраща представител. Ангажирала е
становище за неоснователност на жалбата, респективно за правилност и
законосъобразност на обжалваното постановление.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление намери, че са налице
основания за неговата отмяна по следните съображения:
От фактическа страна, съдът
установи следното:
На 04.03.2020 г., около 08,50
часа в град Пловдив, на бул. Марица – Юг до № 12, посока Изток – Запад
жалбоподателката е управлявала лек автомобил БМВ Х3 с рег. № ***, чужда
собственост. При избиране на скоростта си на движение, същата не се е съобразила
с релефа и интензивността на движение, при което загубила контрол, излезнала
извън пътното платно и допуснала ПТП, като се блъснала в метален стълб с пътни
знаци /4 броя/.
На същата
дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с
бланков № 654757, в който административното нарушение било квалифицирано по чл.
20, ал.2 от ЗДвП. Жалбоподателката се е
запознала със съдържанието на акта и го е подписала с изричното отбелязване, че
няма възражения. За настъпилото ПТП на
04.03.2020 г. бил съставен Констативен протокол за ПТП с № 1737609, който също
бил подписан от жалбоподателката.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно
постановление.
Така
описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин
от формираната по делото доказателствена съвкупност.
С оглед
така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна намира
следното:
По делото са налице еднопосочни, категорични и безспорни доказателства за
извършено от жалбоподателката административно нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно посочената законова норма водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. От приложените и
събрани по делото доказателства се установява, че на датата, посочена в АУАН и
НП, и на посоченото в тях място, жалбоподателката действително е управлявала
процесното моторно превозно средство, като при избиране на скоростта, не се е
съобразила с релефа и интензивността на движението, вследствие на което е
предизвикала ПТП. Поради установеното, правилно поведението на водача е било
квалифицирано като нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП като доводите в обратна
насока, релевирани с въззивната жалба не се споделят от настоящата инстанция.
На следващо място, съдът намира, че с така даденото описание достатъчно ясно се
сочат на санкционираното лице именно какви факти се приемат за осъществени, за
да се реализира административнонаказателната му отговорност за деяние по чл.
20, ал. 2 от ЗДвП. В този смисъл неоснователни са доводите на жалбоподателката,
че липсват данни в описанието каква следва да е конкретната несъобразена скорост
на движение на автомобила, т. е., че същата следва да е установена по някакъв
начин – измервателен уред или по друг начин, така че да може да се направи
извод дали същата е съобразена или не с обстоятелствата по така вмененото
нарушение. Необходимо е да се подчертае, че следва да се прави разлика между
съобразена скорост и превишена скорост. Действително, когато се касае за
ангажиране отговорността за превишена скорост, е необходимо да бъде установено
по безспорен и несъмнен начин каква точно е скоростта на движение на конкретния
автомобил, какво е въведеното ограничение на скоростта за съответния пътен
участък и с колко точно е превишена скоростта на съответния пътен участък, тъй
като в зависимост от превишението на установената скорост законодателят е
предвидил различна санкция. Когато, обаче се касае за нарушение, свързано с
несъобразена скорост не е задължително условие, а често и фактически това е
невъзможно да бъде установена конкретната числова стойност, с която се е движил
даден автомобил. За да се приеме, че
даден автомобил е управляван със съобразена скорост следва избраната от водача
скорост на движение да е такава, че да му позволи да спре пътното превозно
средство, когато възникне опасност за движението. В случая, след като
жалбоподателката не е успяла да спре и се е блъснала в метален стълб с пътни
знаци, категорично е управлявала автомобила с несъобразена скорост. В този
смисъл, съдът счита, че при съставянето на АУАН и на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателката. Фактическата обстановка,
изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така
и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и
нарушената правна норма, като същото както се отбеляза се установява и от
събраните по делото доказателства.
Отделно
от това съгласно регламента на чл. 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове
по тази закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т.е.
съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата не беше
оборена от жалбоподателката следва да се приемат за доказани посочените в
последния обстоятелства .
Настоящия
случай, обаче според съда може да се определи като маловажен по смисъла на чл.
28 от ЗАНН. Доколкото в ЗАНН няма легално определение на понятието „маловажен
случай“ предвид препращата норма на чл. 11 от ЗАНН, следна да намери приложение
легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл. 93, т. 9 от НК,
като се приеме, че маловажен случай на административно нарушение е налице,
когато извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни
последици или незначителността им и с оглед други смекчаващи отговорността
обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Възприемайки тази
законова дефиниция, практиката е извела правилото, че за да се счете, че случая
е маловажен следва да се констатира, че степента на обществена опасност както на
деянието, така и на дееца е по – ниска от обичайните за подобни нарушения. На
първо място, от установената по делото фактическа обстановка не се установява
наличие на значителни материални щети. Действително жалбоподателката се е
блъснала в метален стълб с пътни знаци, но съда не може да подмине данните за
поведението на жалбоподателката. Същата, след настъпване на ПТП е останала на
място, обадила се е на тел. 112, за да съобщи за инцидента и е изчакала
служителите от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив. Посоченото
обуславя критичност на жалбоподателката към възникналата ситуация, отговорност
към собственото поведение, което сочи, че целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл. 12 ЗАНН са изпълнени.
Не може да бъдат оставени без внимание
от съда и данните от приложената по делото справка за нарушител / водач на МПС.
От същата е видно, че жалбоподателката е правоспособен водач на МПС от 2006 г. За
тези приблизително 14 години стаж като водач на МПС с процесното постановление
е санкционирана за първи път, което от своя страна представлява индиция, че
настоящото нарушение е изолирана проява, единствено такова по ЗДвП, което е
извършила. Поначало настоящият докладчик, счита, че разпоредбата на чл. 28 ЗАНН
предвид спецификата и значимостта на обществените отношения, свързани с
безопасността на движение по пътищата е рядко приложима, само при наличие на
изключителни или многобройни обстоятелства. Настоящия случай, обаче е именно
такъв, защото липсват настъпили сериозни материални щети, напротив те са
незначителни. На следващо място, водачът сам е сигнализирал напълно
добросъвестно за случая и е изчакал пристигането на органите на реда, при
положение, че е била налице възможност да не го стори и да напусне мястото на
местопроизшествието. Както вече беше отбелязано, за 14 години стаж като водач
на МПС, жалбоподателката не е имала нито един акт, нито един фиш, същата е
имала издаден контролен талон за водач без нарушения. Съвкупната преценка на
гореописаните обстоятелства обуславя извод за наличие на предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, като случаят се явява маловажен, поради което
обжалваното постановление ще бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20 – 1030 – 002997/
24.03.2020 г. на Началник Група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ –
Пловдив, с което на С.Р. К., ЕГН **********
на основание чл. 179, ал. 2 пр. 1 от Закона за движение по пътищата е наложено
административно наказание – „Глоба“ в размер на 200,00 /двеста лева/ за
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС