Решение по дело №624/2018 на Окръжен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е № 142

Гр. Кюстендил 18.12.2019 г.

В и м е т о н а н а р о д а

Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание на седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

КАЛИН ВАСИЛЕВ мл.с.

При секретаря Мая Стойнева, като разгледа докладваното от съдия Цекова ВНЧХД № 624 по описа за 2018 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

Производството по делото е по глава ХХІ НПК. Образувано е по ВЪЗЗИВНИ ЖАЛБИ на ДВЕТЕ СТРАНИ срещу Присъда № 55/20.09.2018 г. на КнРС, постановена по НЧХД № 1133/2016 г.по описа на съда, с която подсъдимата Е.В.Н., ЕГН ********** е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.148 ал.2 във вр. с ал.1 т.2 и 3 и във вр. с чл.147 ал.1 НК , затова, че в подадената от нея жалба вх.№ 277000-10035/2.12.2015 г. пред директора на ОД на МВР-Кюстендил се съдържат клеветнически твърдения за извършено престъпление по служба от частната тъжителка Л.Г.Т. в качеството й на длъжностно лице при изпълнение на службата й, на основание чл.78 а НК е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание”глоба” в размер на *** лв.и е уважен гражданския иск за неимуществени вреди на тъжителката в размер на *** лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на деянието 2.12.2015 г. до окончателното й изплащане, като за разликата над *** лв. до пълния претендиран размер от *** лв. иска е отхвърлен като неоснователен.

Във въззивната жалба на подсъдимата Е.Н., подадена чрез тогавашните й защитници адв.А.А. и адв. А.М. са релевирани оплаквания за неправилност, незаконосъобразност на присъдата и за постановяването й при нарушение на материалния и процесуалния закони, изразяващи се в неправилна правна квалификация на деянието поради неустановяване на извършени от подсъдимата действия, приложими за възприетата квалификация; липса на анализ на събраните доказателства в мотивите на присъдата, правещо невъзможно проверката на възраженията на подсъдимата; наличие на съдебни грешки относно фактите, който порок следва да се отстрани от въззивната инстанция. Моли се за цялостна отмяна на присъдата при наличие на отменителните основания на чл.336 ал.1 т.3 НПК и респ. чл.334 ал.1 т.2 и 3 НПК, със заявка за излагане на подробни съображения след запознаване с мотивите на присъдата, но допълнение в писмен вид по делото не е постъпвало.

С въззивната жалба на частната тъжителка Л. Ф., подадена чрез повереника й адв.С.Л. се атакува вида на наложеното административно наказание на подсъдимата, като се поддържа, че освен длъжностно лице тъжителката е и орган на власт и затова е приложима забранителната разпоредба на чл.78 а ал.7 НК и отхвърлителната част на гражданския иск, като се поддържа че в тази част присъдата противоречи на чл.52 ЗЗД. Моли се за отмяна на присъдата в атакуваните й части с отмяна приложението на чл.78 а НК и цялостно уважаване на гражданския иск.

По делото са депозирани писмени възражения от повереника на тъжителката адв.Л./ на л.18 от настоящото дело/ срещу въззивната жалба на подсъдимата, в което изложение мотивирано и подробно са изложени съображения за неоснователност на твърденията в жалбата на подсъдимата. Доказателствени искания и в двете жалби не са направени.

В о.с.з. всяка страна чрез съответно повереника и защитника си поддържа жалбата си и оспорва жалбата на другата страна, като повереникът на тъжителката поддържа и писмените си възражения..

Повереникът на частната тъжителка Л.Т. – адв.С.Л. пледира за отмяна на присъдата в частта й по приложението на чл.78 а НК по съображения, че тъжителката е държавен служител и освен длъжностно лице е и орган на власт по см.на чл. 93 т.2 НК, поради което случаят попада в приложното поле на забраната по чл.78 а ал.7 НК и като е приложил чл.78 а ал.1 НК, КнРС е нарушил материалния закон. Адв. Л. намира за необоснована присъдата в гражданската й отхвърлителна част за разликата над *** лв. до ** лв. поради преживения силен емоционален стрес вследствие от извършеното от подсъдимата престъпление, преживян от тъжителката и установен със СППЕ. Адв.Л. поддържа писмените си възражения срещу въззивната жалба на подсъдимата Н., като ги доразви в пледоарията си в следните насоки: От доказателствата по делото е безспорно установено, че тъжителката изобщо не се е срещала с детето на подсъдимата – нито преди жалбата до директора на ОД МВР-Кюстендил на последната, нито след това. Единственото, което е извършила тъжителката, е изготвяне на писма до директора на ПМГ и до отдел”Закрила на детето” по повод подаден устен сигнал за конфликтно поведение на детето на тъжителката от св.И. И., но тези писма са подписани от началника на РУ-Кюстендил. И след като съпругът на подсъдимата и баща на детето В. Н. – С. Н. е отишъл на работното място на тъжителката да се саморазправя с нея, тъжителката незабавно е изготвила Докладна записка и се е оттеглила от случая с подадения устен сигнал срещу детето В. Н.. Случаят след това е поет от св.С. Д., който е изпращал призовка на родителите на детето, да го доведат за разпит, но те са отказали категорично.

Адв. Л. поддържа изложението в т.2 от писменото си възражение относно отхвърлената част на гражданския иск, като допълни към писменото изложение, че подсъдимата е изправена пред съда не защото е подала жалба срещу тъжителката, а защото е навела в нея клеветнически твърдения. В тази връзка са неверни твърденията на подсъдимата, че не е отправила никакви обвинения срещу тъжителката, тъй като в заповедта на тогавашния министър на вътрешните работи за прекратяване на образуваното по подадената от подсъдимата жалба срещу тъжителката дисциплинарното производство срещу тъжителката е записано, че липсват доказателства за употреба на каквато и да е власт и служебно положение от страна на тъжителката срещу сина на подсъдимата. Обясненията на подсъдимата относно доброто поведението на сина й и това, че децата му се подигравали защото е дребен, са опровергани както от свидетелските показания на директора на ПМГ св.А. К., на класния ръководител Е. А. и от училищния психолог Л. М., така и от наличната по делото заповед от 20.11.2015 г./т.е. преди подаване на жалбата от подсъдимата срещу тъжителката/ за наказване на В. Н. със”забележка” поради грубо отношение към съучениците му, за която заповед подсъдимата е знаела. Абсолютно недоказано по делото е останало според адв.Л. да е бил упражняван какъвто и да било тормоз от тъжителката на сина на подсъдимата. Така че обясненията на подсъдимата пред въззивния съд, че не е искала да злепоставя тъжителката с депозираната жалба, са напълно опровергани от доказателствата по делото. Събраните доказателства говорят за наличие на умисъл в действията на подсъдимата, тъй като с клеветническите си твърдения в жалбата, като добре е знаела за поведението на сина си преди жалбата, тя съзнателно е набедила тъжителката в престъпление по служба, което тя не е извършила. Доказателство за това освен всичко друго е и Решение № 257/2.12.2016 г. на КнАС, потвърдено от ВАС за отмяна на заповедта на директора на ОД МВР-Кюстендил за наложеното на тъжителката, след прекратяване на дисциплинарното производство, дисциплинарно наказание”забележка”.

Относно практиката на Европейския съд по правата на човека/ЕСПЧ/ адв.Л. цитира съдебна практика:Решение № 87/4.04.2017 г. на ВКС, Решение №183/31.10.2016 г. на ВКС по н.д.№ 597/2016 г., Решение № 20/14.07.1998 г. на Конституционния съд на Р България по к.д.№ 16/1998 г. С последното са обявени за противоконституционни исканията на 55 народни представители за обявяване за противоконституционни разпоредбите на чл.146 ал.1, 147ал.1, чл.148 във вр.с чл.161 НК поради несъответствието им с КПЧОС, приемайки, че правото на изразяване и разпространяване на мнение не е абсолютно и търпи ограничения в случаите, когато се накърняват права и доброто име на другите.

Адв.Л. цитира аналогична и относима според нея към настоящия казус практика и на ЕСПЧ: Решение от 19.10.2005 г.. по делото на Роч срещу Обединеното кралство”, Решение от 25.06.1992 г. по делото Торгенсон срещу Исландия, Решение от 1.10.2013 г. по делото Чолаков срещу България. Позоваването от подсъдимата на Решението на ЕСПЧ по делото Маринова срещу България е неоснователно според адв.Л., като според нея съгласно чл.130 ал.2 ЗСВ единствените актове, задължителни за съдилищата и за изпълнителната власт, са тълкувателните решения и тълкувателните постановления, поради което европейската практика извън конвенции и регламенти не е задължителна за българските съдилища.

Защитникът на подсъдимата Е.Н. – адв.Е.Б. заяви, че по никакъв начин не може да се съгласи с доводите на тъжителката и направи собствени възражения срещу тях. Той оспори присъдата на районния съд като незаконосъобразна във всичките й части. Ако І-инстанционния съд е приел наличие на набеждаване, то е следвало да прекрати производството пред себе си и да отнесе въпроса до органите на прокуратурата, заяви адв.Б..

Съгласно чл.9 ал.1 НК престъплението е общественоопасно деяние, извършено виновно и обявено от закона за наказуемо. Адв.Б. счита, че осъщественото от подсъдимата поведение не представлява по никакъв начин престъпление, тъй като липсва белега”обществена опасност” на извършеното от нея, тъй като става въпрос за съществувал конфликт между ученици, в който са участвали синовете на подсъдимата и на тъжителката и други деца. Показанията на свидетелките М. и К. са пряко доказателство за упражняван тормоз върху сина на подсъдимата от други деца. От писмените доказателства по делото е ясно, че подаденото от св.И. оплакване не е било под форма на сигнал или жалба, а под формата на телефонно обаждане на тъжителката, че неговият син се прибрал в къщи с плач, защото бил ударен от детето на подсъдимата и това било просто споделяне с колега в телефонен разговор. Известно е в тази връзка от практиката, че устни анонимни сигнали не се приемат. Нормалният процесуален ред в случая е бил при постъпване на сигнала той да се докладва от тъжителката-инспектор в ДПС - на началника й св.Р. Р., който да възложи извършването на проверка. Перифразира се казаното в дисциплинарното производство от св.Р. Р., че той не е допускал, че не е образувана преписка за проверка на сигналите, когато е подписал двете писма, изготвени от тъжителката. В случая според адв.Б. , когато се изготвят сигнали и съобщения, те се занасят на началника, който ги подписва. В случая Р. е подписал писмата поради предположение за вече образувана преписка, а такава няма и те изведнъж се подават до съответните институции, като е прескочено училището, въпреки че има съобщение до него. След това се появява св. Д., който да извърши проверката. От писмените доказателства по дисциплинарната преписка, налична по делото, и от показанията на св.К. според адв.Б. е установено, че тъжителката е потърсила родителите на момчето М., за които незнайно откъде е получила информация, че тяхното дете е бито, а родителите са заявили, че не знаят за такъв случай. И на родителите на Ш. също е звъняно и те също казват, че тяхното дете няма оплаквания. Всичко това означава, че има нарушение на процедурата от тъжителката. И именно това нещо, което не е както трябва, е станало катализатор за задвижване на процедурата срещу частния тъжител – подадена е първоначална жалба от самото училище, че то е прескочено. И когато викат сина на подсъдимата в отдел”Закрила на детето”, тя отива в училището да пита какво става и там й казват, че училището не е подало жалба, подсъдимата се задействала с жалбата срещу тъжителката. За неспазване именно на процедурата на тъжителката е било наложено дисциплинарно наказание/след прекратяване на дисциплинарната преписка за уволнението й/. Поради това именно липсва признака на престъплението”обществена опасност”. Подсъдимата е действала от позицията на майка, чието дете е пострадало от това, че е било подложено на тормоз от институциите и поведението й не може да се третира като престъпно.

Становището на защитата е споделяно от магистрати в различни съдилища, вкл.и върховни, заяви адв.Б.. Жалбата на подсъдимата дава оценка на поведението на тъжителката, той като е съзнавала, че се действа по неправилен начин спрямо детето й. В жалбата е дадена оценъчна дейност и се съдържат оценъчни разсъждения, а това говори за липса на обществена опасност. В жалбата не е казано:”Накажете я на всяка цена”. В петитума на жалбата е написано, че подсъдимата е била принудена да я подаде от обстоятелствата и е искала извършване на проверка. Подсъдимата не е съзнавала общественоопасния характер на своето поведение, защото ако го е съзнавала, това означава тя със сигурност да знае, че не отговаря на действителността и не е вярно това, което пише в жалбата. Адв.Б. твърди, че няма лично отношение от подсъдимата към тъжителката и че подсъдимата е действала, за да защити детето си от подобен тип поведение. Поради това е абсолютно невярно твърдението на районния съд, че подсъдимата е действала с пряк умисъл. Тя е имала умисъл единствено да защити.

Дори да се приеме от състава, че има престъпление, трябва да се държи сметка за европейската практика на ЕСПЧ, която съгласно ДФЕС и чл.32 във вр. с чл.46 ЕКЗПЧОС е задължителна и за България: Решението по делото Маринова срещу България/което е пилотно за България решение/, Решение по делото Морис срещу Франция, Решението по делото Мемер срещу Франция. Тези стари решения застъпват правото на жалба и казват, че длъжностните лица, служителите в държавния апарат на държава-членка на ЕС са длъжни да търпят критика, която е в много по-висока степен от критиката, която търпят обикновените граждани, незаети в държавния апарат. Единственото ограничение на тази критика е дали към момента на подаване на жалбата единствената й цел е да навреди, а не да разреши съществуващ проблем.

Посочените решения относно правото на жалба са възпроизведени в много решения на ВКС, които адв.Б. посочи: Решение № 209/1982 г. на ВС по н.д.№ 209/1982 г., Решение № 85/10.02.2014 г. по н.д.№ 2383/2013 г. на ВКС, Решение № 22/8.02.2019 по н.д.№ 1121/2019 г. на ВКС., Решение № 347/25.09.2009 г. по н.д.№ 372/2009 г на ВКС. Решение № 418/12.11.2009 г. по н.д.№ 458/2009 г. на ВКС и Решение № 452/12.10.2010 г. по н.д.№ 411/2010 г. на ВКС.

За да има „клевета” според адв.Б. , трябва да няма нищо вярно в подадената жалба и към момента на подаване на жалбата си подателят й да е бил с ясното съзнание, че такова нещо не съществува и това да е направено със злоупотреба на правото, на конституционно гарантираното право на жалба.

Адв.Б. е съгласен с постулатите в цитираното от повереника на тъжителката решение на Конституционния съд, но то не прави поведението на подсъдимата престъпно. В контриране на тъжителката адв.Б. цитира друго решение на конституционния съд- Решение № 7/4.06.1996 г. по к.д.№ 1/1996 г., което съдържа широка оценка на правата и е разграничено свободата на изразяване от правото на жалба .

В заключение адв.Б. заяви, че няма едно нещо по делото, което да сочи на престъпно поведение на подсъдимата и че санкцията не съответства на данните по делото. Решението на І-инстанционния съд освен че е незаконосъобразно е и пестеливо мотивирано и твърденията в него не намират фактическа и легална подкрепа. Настъпили тежки последици от деянието на подсъдимата не са доказани и СМЕ отрича състоянията в тъжбата да имат връзка с подадената от подсъдимата жалба. По тези съображения адв.Б. помоли съда не само от законова гледна точка, но и от гледна точка на човешка справедливост да постанови оправдателен съдебен акт.

В последната си дума подсъдимата Н. моли съда да бъде оправдана, тъй като е действала изцяло в защита на своето дете.

КнОС,след преценяване мотивираните доводи на страните заедно със събраните по делото доказателства и след служебна проверка на атакуваната присъда в пределите на чл.313 и сл НПК, намери двете жалби за неоснователни, а обжалваната присъда за правилна и законосъобразна, по следните съображения:

С проверяваната присъда подсъдимата Е.В.Н., родена на ***г. в гр.***, живуща ***, българка, българска гражданка, със ****образование, ****, *** на ***, неосъждана, ЕГН **********, е призната за виновна в това, че на 02.12.2015г. в гр.Кюстендил е депозирала жалба вх.№277000-10035 пред директора на ОД на МВР - Кюстендил, в която се съдържали клеветнически твърдения за престъпление по служба на Л.Г.Т. ***, в качеството й на длъжностно лице при изпълнение на службата й, от което са настъпили тежки последици – престъпление по чл.148, ал.2 във връзка с ал.1, т.2 и 3 във връзка с чл.147, ал.1 НК, поради което и при условията на чл.78а НК е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание “глоба” в размер на *** (****) лева.

С присъдата подсъдимата Н. е осъдена да заплати на тъжителката Л.Г.Т. ***, ЕГН ********** сумата *** (***) лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на извършената от същата квалифицирана клевета., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието до окончателното й изплащане, както и сторените от последната деловодни разноски в размер на *** (****) лева, като за разликата над ***лева до пълния претендиран размер от *** лева, отхвърля иска като неоснователен. Подсъдимата Н., следва да заплати по сметка на Районен съд – гр.Кюстендил *** (****) лева, представляващи държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Районният съд е установил правилно фактическата обстановка по делото, като тя в настоящото решение ще се разшири с установени от събраните доказателства по делото факти, релевантни за частното обвинение.

Подсъдимата Е.Н., ЕГН ********** е неосъждана, със *****образование, ****, работи като *** на ****.

Тъжителката Л.Т. заема към 2015 г. длъжност”**** в група”****” в сектор”***” в *** –Кюстендил при ****-Кюстендил. В системата на *** тя работи от 2007 г. За времето до 2015 г. тя има две награждавания през 2009 г. – парична награда и писмена похвала. Няма налагани дисциплинарни наказания.

В нейния район за упражняване на служебните й задължения, съгласно извършеното разделение на града на северна и южна част спрямо реката, попада ПМГ”***” в гр.Кюстендил.

През учебната 2015/2016 г. децата на подсъдимата и тъжителката – съответно В. Н. и Г. Ф. – учели в един клас – Vа клас- на Природоматематическа гимназия/ПМГ/ ”***” в гр.Кюстендил, като наред с това посещавали един и същ карате клуб ”***”.

В началото на месец ноември 2015 г. детето В. И., което учело в ПМГ в същия клас със синовете на подсъдимата и тъжителката, се върнало от училище притеснено, плачело и казало на баща си – св.И. И., че е малтретиран и ритан в слабините и корема от В. Н., от което изпитал силно болки и се почувствал унижен пред съучениците си. Св.И. И., понеже знаел за конфликти и на други деца с В.Н., се обадил най-напред на класния ръководител св.А. за случая, но не бил удовлетворен от разговора с нея – тя му казала, че няма какво да се направи, такива са правилата, децата са буйни. Тогава св.И., който също работи от 20 години в системата на *** и с тъжителката са дългогодишни колеги, решил да проведе и провел разговор с тъжителката по случая.

След проведения разговор със св.И. тъжителката решила да се задейства по служба. Тя подготвила писмо, впоследствие изведено с изх.№ 191000-8429 от 6.11.2015 г./на л.198 от делото на КнРС/ и подписано от началника на РУ МВР, с което е изискано от директора на ПМГ предоставяне на информация за предприети от директора мерки спрямо ученика В. Н., тъй като на 3.11.2015 г. е постъпил сигнал от родител за негово агресивно поведение/обиждане, употреба на нецензурни думи и физическа саморазправа/ от В.Н..

На това писмо директорът на ПМГ-гр.Кюстендил св.А. К. е отговорила с Доклад с изх.№ 1362/17.11.2015 г./на л.197 от делото на КнРС/относно работата с В.Н. за периода от 15 септември 2015 г. до 13 ноември с.г. В доклада се сочи, че в посочения 2-месечен период са били проведени: 2 разговора на директора на ПМГ с ученика В.Н.; 5 индивидуални консултации от педагогическия съветник по сигнали на ученици за междуличностни конфликти, изразили се в обиди; 6 разговора с родителите на В.Н., проведени от педагогическия съветник и класния ръководител; 1 разговор между директора на ПМГ, ученика Н., родителите на ученика и педагогическия съветник; 3 групови срещи в V а клас за социални и комуникативни умения на учениците и споделяне на проблеми в класа; 1 час на класа в присъствието на подс.Н. като майка на В.Н..

На същата дата 6.11.2015 г. с изх.№ 191000-8427/ на л.199 от делото на КнРС/ е изготвен от тъжителката и подписан от началника на РУ МВР-Кюстендил и сигнал до директора на дирекция”Социално подпомагане” - Кюстендил със съдържание, че по повод постъпили устни сигнали от засегнати родители за оказван системен тормоз от малолетният В.Н. /физически и психически/ върху свои съученици от 5 клас на ПМГ, изразил се в обиди и нецензурни думи спрямо децата, за което са информирани, класния ръководител, директора и педагогическия съветник, като последният сигнал е от 3.11.2015 г. Сигналът завършва с отправена молба до институцията за намеса съгласно компетенциите й.

Няколко дни след това – на 13.11.2015 г. в канцеларията, в която тъжителката работи заедно със св.С. Д., нахлул, без да почука, св.С. Н. - съпруг на тъжителката и баща на детето В.Н.. На висок тон той започнал да се заканва на тъжителката. Последната, за да не пречи на работата на св.Д. с намиращо се при него в момента дете, казала на Н.да излязат в коридора. Но тъй като Н. продължил да се заканва на тъжителката на висок тон, св.Д. излязъл в коридора и попитал има ли проблем, при което св.Н., очевидно приключил дейността си, казал на тъжителката, че ще я оправи, ще пусне жалби, където е необходимо и ако трябва, ще отиде и при началника й и си тръгнал.

След този случай тъжителката и св.Д. отишли при началника на РУ св.Р. Р. и го запознали с конфликта със св.Н., като тъжителката изготвила Докладна записка с вх.№ 1910р-11550/13.11.2015 г., че детето й е в един клас с В.Н. и с резолюция на св.Р. от същата дата 13.11.2015 г. проверката е възложена на св.Д..

След като официално поел случая, св.Д. снел писмени обяснения от детето на св.И. – В. И., както и от други деца, посочени в писменото обяснение на детето В. И. да са имали конфликти с В.Н.. След това св.Д. преценил, че е време да проведе беседа с въпросното дете – „малкия Н.”и се обадил по телефона на бащата св.С. Н., като му казал какъв е повода и че трябва да доведе детето си при св.Д.. В посочения час се явили при св.Д. подсъдимата и св. Н., на които св. Д. обяснил, че няма нищо притеснително в това да доведат детето и той да беседва с него, че и те могат да присъстват на разговора. На насрочената дата отново се явили само двамата родители –подсъдимата и съпругът й- и заявили, че не желаят да травмират детето си и за насрочената им трета дата заявили, че няма да дойдат. Въпреки това при св.Д. дошъл само св.С. Н. и имал поведение, аналогично с арогантното му поведение, каквото проявил по-рано към тъжителката – заканил се и на св.Д., че няма да довежда детето си и че ще си търси правата при техния началник. И в края на работния ден св.Д. бил извикан от началника си и било поискано да пише обяснения по случая. След това преписката му била иззета и св.Д. не знае какво се е случило с нея.

По същото това време училищното ръководство вече предприело санкционни действия срещу ученика В.Н.. В тази връзка педагогическият съветник св.Л. М. е изготвила Докладна записка от 19.11.2015 г. до директора на ПМГ /на л.41 от делото на КнРС/относно възникнал инцидент на 19.11.2015 г. между В.Н. и В. М. от VІІІ б клас, като конфликтът е провокиран от Вл.Н. и се изразява във физическа и вербална агресия, което Н. е признал. Св.К. като директор на ПМГ е издала Заповед № 217/20.11.2015 г., с която ученика В. С.ов Н. от V а клас е наказан със”забележка” за грубо отношение към съученици, със срок на наказанието до края на учебната година и предприета към наказанието мярка: ”консултации, педагогическа и психологическа подкрепа от педагогическия съветник”.

Св.Л. М., педагогически съветник в ПМГ, е работила с ученика В.Н. в периода м.септември-м.ноември 2015 г. и е пояснила защо той е имал конфликти с другите деца: ”Подиграват му се, защото е дребен, защото говори в час, защото пречи на работата в клас…….Децата не харесваха В.Н. заради поведението му в час. Според тях той им пречеше на учебната работа. Тази информация беше обсъдена с родителите на общата родителска среща”. През м.ноември 2015 г. майката на В., т.е подсъдимата, е идвала в кабинета й по повод постъпили при св.М. оплаквания от други деца от пети клас от В.Н.. Свидетелката е съобщила, че е викала подсъдимата при себе си и каква е била причината за това:”Г-жа Н. е викана от мен за това, че детето й е по-емоционално, по-експресивно…Те / подсъдимата и съпругът й/ идват доста често в училище, без да са викани”, като св.М. винаги ги информирала за поведението на сина им..

Класната ръководителка св.Е. А. е заявила, че не си спомня много добре случая със св.И. и не може да си спомни кого е информирала за него. Но тя е заявила, че е получавала оплаквания не само от ученици, но и от други родители относно поведението на В.Н.. В началото на 2016 г. по настояване на родители на деца от V а клас директорката взела решение и В.Н. бил преместен в друг клас.

На 30.11.2015 г. св.А. К., директор на ПМГ, изпратила до директора на ОД МВР Е. С. Писмо с изх.№ 1398/30.11.2015 г./ на л.78-79 от делото на КнРС/, по повод отиване при нея на майка на дете от 8 клас, която казала на св.К., че по телефона й се обадил женски глас от ДПС да отиде да даде обяснение за случилото се между нейния син и В.Н.. В писмото е заявено, че училището не е подавало сигнал до ДПС и че при проведен разговор по телефона между тъжителката и св.К. тъжителката й казала, че не се е обаждала на родители от училището. В писмото по-нататък се сочи, че също на 30.11.2015 г. при св.К. отишли подсъдимата и съпругът й св.Н. и я уведомили, че синът им ще бъде разпитван в ДПС и че били притеснени от думите на инсп.Д., който казал, че ще постави ПМГ на мястото му. В края на писмото е поискано от директора на ОД МВР становище в три направления:

= че инспекторите от ДПС прескачат училището като институция и провеждат собствено разследване по неизискващи тяхната намеса проблеми;

= създават напрежение и фрустират дете от 5 клас, притеснявайки него и семейството му;

= с думите и квалификациите инсп.Д. уронва авторитета на ПМГ;

= ако е имало ученици от училището с противообществени прояви и са регистрирани в ДПС, защо училището не е уведомено?

След посочените събития, за които била в течение, на 2.12.2015 г. подсъдимата Н. подала жалба вх.№ 277 000-10035/ на л.75 от делото на КнРС/, адресирана до директора на ОД МВР – Кюстендил. В началото на жалбата е записано, че подсъдимата и семейството й са „подложени на злонамерен психологически тормоз и неспирни атаки от страна на Л. Ф., инспектор от ДПС-Кюстендил, която, използвайки служебното си положение за лични цели, оказва сериозен натиск върху детето ми, извършвайки непрекъснати проверки по въображаеми устни доноси и сигнали срещу него”. По-нататък следва изложение с характеристични данни за личността на сина й В.Н. като отличен ученик и национален състезател по карате, който”никога не е имал противообществени прояви, не се е забърквал в никакви неприятности”. И по-нататък следва:”Надявахме се тези родителски емоции да отминат, но за съжаление те се прехвърлиха и в училище, където тя провежда истинска война срещу нашето дете, използвайки служебното си положение, пускайки доноси и предизвиквайки проверки”. По-нататък в жалбата се сочи и конфликт между В.Н. и сина на тъжителката Г. Ф. по повод на някакво лепило в час по ДБТ, като В. бил оскубан от сина на тъжителката, за което са уведомени училищния психолог и директора. Една седмица по-късно, се сочи по-нататък в жалбата, „сигналите и атаките започват, позовавайки се на устно оплакване, тя подава сигнал в Агенция за закрила на детето и настоява В. да бъде разпитан и да се даде становище за състоянието му”. АСП е дала положително становище за В.Н., но”това не успокоява Л.Ф. , която продължава атаките си и създава проблеми на детето”. И още в жалбата е записано:”Г-н директор, моля за Вашата намеса по повод агресивните действия на Л. Ф. срещу едно 11 годишно дете, отличен ученик, спортист и приятел на децата, лишавайки го от възможността да учи и да се развива спокойно”.

Жалбата била резолирана от св.С. на 7.12.2015 г. и било разпоредено ” да се изготви предложение за образуване на тежко дисциплинарно нарушение”.

Изготвено било Предложение рег.№ 272р-9010/8.12.2015 г. на директора на ОД МВР-Кюстендил/ на л.245 от делото на КнРС/ , в което се сочи, че тъжителката е извършила тежко дисциплинарно нарушение по чл.203 ал.1 т.13 ЗМВР, като е оказала сериозен натиск върху ученика В.Н. и буквално са цитирани горепосочените цитати от жалбата на подсъдимата.

Със Заповед № 8121К-5146/18.12.2015 г. на тогавашния министър на вътрешните работи Р.Б./ на л.73 от делото на КнРС/ срещу тъжителката е образувано дисциплинарно производство по чл.207 ал.1 т.1 и ал.2 ЗМВР.

На 4.01.2016 г. тъжителката е запозната както с жалбата на подсъдимата срещу нея, така и със заповедта за образуваното дисциплинарно производство. Същият ден, след като се е прибрала от работа, тя била много притеснена и споделила със съпруга си св.Ф., че срещу нея по повод на жалбата на Н. е образувано дисциплинарно производство и я грози най-тежкото наказание дисциплинарно уволнение.

В следващите дни тъжителката се оплаквала от главоболие и световъртеж, започнали безсънни нощи и ходения на лекар на тъжителката заедно със съпруга й.

От СМЕ и допълнителната СМЕ на д-р Р. А. е установено следното:

Тъжителката е била в болничен отпуск на три пъти – от 2.02.2016 г. , от 16.02.2016 г. , а в третия й болничен е установено високо артериално налягане.Установено е високо кръвно и й били изписани лекарства, които приема и към настоящия момент. В представените на вещото лице от личния лекар на тъжителката амбулаторни листове от 19.01.2016 г., от 1.02.2016 г. и от 16.02.2016 г.са описани оплаквания от”пристъпно сърцебиене, неритмична сърдечна дейност, отпадналост и световъртеж.” Като лечение са били назначени лекарства за аритмия, за лечение на високо АН и ритъмни нарушения и хранителна добавка „алора” за лечение на тревожни състояния. През м.07.2016 г. при д-р Б. също е регистрирано високо АН, а на ЕКГ да документирани чести единични надкамерни и камерни екстрасистоли/вид ритъмни нарушения/ и е препоръчано продължаване на назначеното лечение.

В предоставеното здравно досие на тъжителката липсват данни за наличие на гореописаните страдания преди 4.01.2016 г., като е посочено в експертизата, че тъжителката ежегодно се явява на прегледи, което е задължително за всички служители на МВР.

Към момента на изготвяне на експертизите, на база извършени прегледи и данните от медицинското досие на тъжителката, вещото лице дава заключение, че тъжителката има „налична есенциална/първична, необусловена от друго заболяване/ хипертония със съответния МКБ -10 код І 10, проявила се в началото на 2016 г. Към първата СМЕ са приложени копия от ЕКГ и рецептите за изписани лекарства. Към допълнителната СМЕ са приложени копия от извършените на тъжителката медицински изследвания. Посоченият в допълнителната СМЕ”митрален пролапс” означава дефект на митралната клапа и няма отношение към високото кръвно налягане.

От СПЕ на в.л.д-р В. Р./на л.381-384 от делото на КнРС/ е установено следното: Регистрираните от ОПЛ невротични симптоми под рубриката”други тревожни разстройства” са били епизодични, не са наложили необходимост от консултация със специалист, а и степента на изявата им е недостатъчна, за да бъдат квалифицирани като психично разстройство, но може да бъде квалифицирано като”разстройство на здравето” в смисъл на щета. Етиката, професионалната реализация и удовлетвореността са норми, касаещи човешкия морал и личното самочувствие и в тази връзка не са обект и не представляват медицинска патология, е заявило вещото лице.

От съдебно-психологичната експертиза на в.л.психолог С. М./ на л.435-441 от делото на КнРС/ е установено, че тъжителката не страда от психично разстройство, не се води на диспансерен отчет и не й се е налагала консултация с психиатър до момента. След 4.01.2016 г. е преживяла състояние на емоционално унижение и страх, които са й се отразили и са променили жизнения й стил за известен период от време. Разказва за симптоми на напрежение, нарушаване на съня, световъртеж веднага след събитието, но тези симптоми не представляват медицинска патология.

Реакцията на емоционално унижение и стрес е различна по тежест и е в зависимост от три фактора: външен стимул – жалбата от Е.Н. и последващото дисциплинарно производство със заплаха от уволнение по време на рутинно служебно събитие. Вторият значим фактор е личностният профил на тъжителката и естеството на обидата – нарушаване стереотипа и отричането на социалния й и професионален статус на уважавана и добре справяща се с работата си личност. Налице е обусловена от личностовия профил и професионална роля продължителност на негативните преживявания, емоционално-депресивна тревожност, свързана с обида и уронване на престижа.

Образуваното тежко дисциплинарно производство срещу тъжителката завършило със Заповед № 8121К-744/7.03.2016 г. на министъра на вътрешните работи/ на л.140 от делото на КнРС/. С тази заповед е прекратено дисциплинарното производство срещу тъжителката за нарушение на чл.203 ал.1 т.13 ЗМВР по съображения в мотивите на заповедта, че „липсват доказателства за извършено дисциплинарно нарушение, установяващи по безспорен начин през м.ноември 2015 г. тя да е оказала натиск върху ученик от V клас на ПМГ в гр.Кюстендил В. С.ов Н., като използвайки служебното си положение и лична заинтересованост като родител на дете от същия клас, е провела собствено разследване по отношение поведението на ученика Н.”.

Тъжителката обаче била наказана със Заповед № 277 з-429/4.04.2016 г. на директора на ОД МВДР – Кюстендил/на л.48-50 от делото на КнРС/ за извършено нарушение на служебната дисциплина - за това, че в началото на м.ноември 2015 г. не е докладвала писмено на началника на РУ-Кюстендил получените от нея сигнали за извършени от В.Н. противообществени прояви: скачане от прозорец на първия етаж от сградата на училището, отправяне на обиди и нанасяне на удар на ученик от VІІІ б клас В. М. и нанасяне удари в корема на В. И. с оглед завеждането им в дневник и определяне на служител, който да извърши проверка по тях . С посочената заповед на тъжителката било наложено дисциплинарно наказание”порицание” за срок от 6 месеца.

Тъжителката обжалвала посочената заповед пред Административен съд-гр. Кюстендил, който се произнесъл с решение по адм.д.№ 142/2016 г., с което решение посочената заповед за налагане на дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6 месеца на тъжителката е отменена. Решението на Адм.съд-Кюстендил е оставено в сила с окончателно Решение от 23.05.2018 г. на ВАС на Р България, постановено по адм.д.№ 462/2017 г./ на л.443-446 от делото на КнРС/..

Св.Л. М., педагогически съветник в ПМГ, е работила с ученика В.Н. в периода м.септември-м.ноември 2015 г. и е пояснила защо той е имал конфликти с другите деца: ”Подиграват му се, защото е дребен, защото говори в час, защото пречи на работата в клас…….Децата не харесваха В.Н. заради поведението му в час. Според тях той им пречеше на учебната работа. Тази информация беше обсъдена с родителите на общата родителска среща”. През м.ноември майката на В., т.е подсъдимата, е идвала в кабинета й по повод постъпили при св.М. оплаквания от други деца от пети клас от В.Н.. Свидетелката е съобщила, че е викала подсъдимата при себе си и причината за това:”Г-жа Н. е викана от мен за това, че детето й е по-емоционално, по-експресивно…Те / подсъдимата и съпругът й/ идват доста често в училище, без да са викани”, като св.М. винаги ги информирала за поведението на сина им.

Районният съд е направил кратък анализ на доказателствата по делото, установяващи фактическата обстановка поради приета от него липса на съществени противоречия между тях. Краткостта на този доказателствен анализ не представлява пропуск на проверяваната присъда, защото възприетото в него е принципно правилно и не дава отражение върху правилността на фактическата обстановка. Но по собствено усмотрение и в отговор на оплакванията във въззивната жалба на подсъдимата настоящият състав намира за необходимо да разшири доказателствения анализ предвид същността на въззивното производство.

Както е посочил и І-инстанционният съд, фактическата обстановка е установена от гласните доказателства – показанията на свидетелите Д., И., С., Л. М., Ф., А., кредитирани изцяло като обективни поради подкрепяне на изложените от тях факти от писмените доказателства, описани в горното изложение, вкл. и от представения доклад за поведението на ученика В.Н. от св.К..

Показанията на св.Л. М./л.362-364/-педагогически съветник в ПМГ се кредитират изцяло, защото се подкрепят от кредитираните писмени и гласни доказателствени средства. Изцяло се кредитират и показанията на класната ръководителка св.А. относно малкото заявени от нея факти, които е заявила, че си спомня относно отношенията между В.Н. и останалите ученици в класа, но те се потвърждават от останалите кредитирани доказателствени средства.

Показанията на свидетеля Ф., въпреки че е съпруг на тъжителката, се кредитират изцяло като достоверни. Той е съобщил факти за състоянието на тъжителката-емоционално и здравословно след 4.01.2016 г., когато е разбрала за жалбата на подсъдимата срещу нея и за образуваното тежко дисциплинарно производство с угроза от уволнение. Съобщените от този свидетел факти са изцяло подкрепени от заключенията на двете СМЕ, СПЕ и съдебно-психологичната експертизи на тъжителката.Кредитират се изцяло показанията и на св.М. А., личен лекар на подсъдимата, тъй като показанията й за здравословното състояние на тъжителката след 4.01.2016 г. също се подкрепят от посочените експертизи и представените медицински документи.

Показанията на директора на ПМГ св.А. К. според въззивния съд следва да се кредитират частично само в частите им, в които са подкрепени от писмените доказателства по делото и от кредитираните гласни доказателства. Съображенията за това на първо място са тяхната вътрешна противоречивост при излагането на факти за поведението на ученика В.Н., което нейно устно изложение е опровергано както от кредитираните и изброени в горното изложение писмени и гласни доказателства, така и от изготвения от нея самата Доклад за поведението на ученика В.Н. от 17.11.2015 г. в периода 15 септември-13 ноември 2015 г.

Но въпреки пестеливото гласно изложение пред І-инстанционния съд и завоалиране на факти относно негативното поведение на споменатия ученик тя все пак е заявила, че той е бил наказан още през м.октомври, защото поведението му е било като „на диво петле” и още е казала:”Не казвам, че не е имало проблеми с Н., но смятам, че не са за ДПС”, в които части показанията й се кредитират като обективни и допълващи останалите кредитирани доказателства. Тази й позиция вероятно е оправдана от стремежа й да запази авторитета на повереното й училище. Но в останалата им част относно посоченото от нея като поведение на тъжителката показанията й не се кредитират, тъй като не са подкрепени от кредитираните доказателства в кориците на делото и са опровергани изцяло от тях.

Показанията на св.С. Н. не следва да се кредитират като достоверни и следва да се изключат от доказателствения материал не затова, че той е съпруг на подсъдимата, а затова, че показанията му са категорично опровергани от кредитираните гласни и писмени доказателства, най-вече от показанията на св.Д., М. и от представения Доклад от г-жа К.. Заявеното от този свидетел в по-голямата си част не е релевантно за делото, а твърденията му за оказан тормоз от децата на тъжителката и на св.И. върху неговия син останаха недоказани по делото. Съдът не дава вяра и на заявеното от него, че с подадената жалба са искали да защитят детето си от тъжителката.

Обясненията на подс.Н. пред въззивния съд се възприемат от този съд единствено като защитна теза, защото изнесеното с тях е опровергано от кредитираните гласни и писмени доказателствени средства.

При така установеното от фактическа страна след извършения собствен доказателствен анализ въззивният съд приема, както законосъобразно е приел и районният съд, че от обективна и субективна страна е безспорно установено извършеното от подсъдимата престъпление „клевета” по квалифицирания състав на чл.148 ал.2 във вр. с ал.1 т.2 и 3 вр. с чл.147 ал.1 НК. Този си правен извод настоящият състав направи и след като съобрази и разпоредбата на чл.10 т.1 и т.2 от КЗПЧОС, въвеждаща ограничителна рамка в свободното изразяване на гражданите.

Настоящият състав споделя правните съображения на първоинстанционния съд за съставомерност на частното обвинение, но намира за необходимо да ги разшири, като изложи и свои собствени правни съображения в настоящото решение в тази насока, вземайки предвид и становищата на страните във въззивното производство.

Авторството на деянието от подсъдимата е безспорно установено. Самата тя не оспорва, че е подала жалбата срещу подсъдимата до директора на ОД МВР –Кюстендил на 2.12.2015 г., което заяви и пред въззивния съд.

Основният състав на престъплението „клевета” е уреден в чл.147 ал.1 НК. Субект може да бъде всяко физическо лице, уреден от законодателя с местоимението”който”. Този текст предвижда наказателна отговорност за всяко физическо лице, което разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление. Клеветата може да се осъществи от обективна страна в две алтернативни форми – разгласяване на позорно обстоятелство или приписване на престъпление. Клеветата е престъпление, при което деецът разпространява, т.е. довежда до знанието поне на още едно лице извън себе си на позорящи другиго обстоятелства, вкл. и приписване на престъпление. Необходимо е тези обстоятелства да са позорящи, петнящи честта и доброто име на лицето, за което се отнасят, да са станали достояние поне на още един човек извън разпространителя и позорящите обстоятелства да са неистинни/ вж ТР № 12/1971 г. на ВС, ОСНК.

Квалифицираните състави на престъплението”клевета” са уредени от чл.148 ал.2 НК, който препраща към четирите хипотези на към чл.148 ал. НК и урежда още един допълнителен самостоятелен квалифициран състав на клеветата – когато са настъпили тежки последици от нея.

В настоящия случай подсъдимата е подала жалба до директора на ОД МВР-Кюстендил срещу тъжителката, за която е безспорно установено, че е длъжностно лице по см.на чл.93 ал.1 б.”а” НК – със заплата, постоянно й е възложена служба в държавно учреждение, а именно – „***/ в група „***”, сектор „***” към *** при *** – Кюстендил.

Правилна е квалификацията на престъплението, възприета от районния съд по чл.148 ал.2 във вр. с ал.1 т.2 и 3 вр. с чл.147 ал.1 НК. В жалбата на подсъдимата се съдържат конкретни фактически клеветнически твърдения по отношение на тъжителката, отнасящи се именно до заеманата от нея длъжност в системата на МВР, за които категорично и безспорно се установи по делото, че тъжителката не е извършила. В началото на жалбата е записано, че подсъдимата и семейството й са „подложени на злонамерен психологически тормоз и неспирни атаки от страна на Л. Ф., инспектор от ДПС-Кюстендил, която, използвайки служебното си положение за лични цели, оказва сериозен натиск върху детето ми, извършвайки непрекъснати проверки по въображаеми устни доноси и сигнали срещу него”. По-нататък следва изложение с характеристични данни за личността на сина й В.Н. като отличен ученик и национален състезател по карате, който”никога не е имал противообществени прояви, не се е забърквал в никакви неприятности”. И по-нататък следва:”Надявахме се тези родителски емоции да отминат, но за съжаление те се прехвърлиха и в училище, където тя провежда истинска война срещу нашето дете, използвайки служебното си положение, пускайки доноси и предизвиквайки проверки”. По-нататък се сочи и конфликт между В.Н. и сина на тъжителката Г. Ф. по повод на някакво лепило в час по ДБТ, като В. бил оскубан от сина на тъжителката, за което са уведомени училищния психолог и директора. Една седмица по-късно, се сочи по-нататък в жалбата, „сигналите и атаките започват, позовавайки се на устно оплакване, тя подава сигнал в Агенция за закрила на детето и настоява В. да бъде разпитан и да се даде становище за състоянието му”. АСП е дала положително становище за В.Н., но”това не успокоява Л.Ф. , която продължава атаките си и създава проблеми на детето”. И още в жалбата е записано:”Г-н директор, моля за Вашата намеса по повод агресивните действия на Л. Ф. срещу едно 11 годишно дете, отличен ученик, спортист и приятел на децата, лишавайки го от възможността да учи и да се развива спокойно”.

По делото е установено, а и тъжителката не оспорва това, че единствените действия, които тя е извършила, е приемане на устния сигнал от св.И. и изготвяне въз основа на него на съдържанието на двете писма – писмото до директора на ПМГ и второто писмо, озаглавено сигнал, и двете изведени с дата 6.11.2015 г. Но тези писма носят подписа на директора на РУ – Кюстендил към ОД МВР. Т.е. подписът на директора на РУ потвърждава съдържанието на писмата и те не биха могли да бъдат изпратени до съответната институция, ако не са подписани от него. От длъжностната характеристика на тъжителката за заеманата длъжност освен това е видно, че в нейните задължения влиза дейността „приемане на устни и писмени сигнали”. Т.е. тя не е нарушила свое длъжностно задължение и не е превишила правата си, като е приела обаждането на св.И. за устен сигнал, в каквато насока защитата изложи доводи, които съдът по посочените съображения не споделя. Освен това, не е „прескочено” училището, каквото твърдение изрази защитата, поради две причини. Първо, защото най-напред, на 3.11.2015 г., тъжителката е изготвила писмото до директора на ПМГ. И второ, защото и св.И. също не е”прескочил” училището като институция. Безспорно се установи, че след като синът му се е оплакал, че е ударен и ритан от сина на подсъдимата, св.И. най-напред е разговарял с класния ръководител св.А.. Но понеже не е бил удовлетворен от нейния отговор, а и защото знаел за оплаквания от други деца от сина на тъжителката, той едва след този разговор с класната е решил да се обади на тъжителката, с която били дългогодишни колеги и защото знаел, че ПМГ попада в нейния район и защото според него от уклончивият отговор на класния ръководител преценил, че от страна на училището няма де се предприеме нещо.

Безспорно по делото се установи, че на 13.11.2015 г., след скандала от съпруга на подсъдимата на работното място на тъжителката тя е подала Докладна записка, с която се е отстранила от случая и по-нататък той е бил възложен от директора на ОД МВР на св.Д..

Т.е. е безспорно установено, че тъжителката не е извършвала фактически никакви действия след 6.11.2015 г. и е доказано документално, че след 13.11.2015 г. с изготвената докладна записка тя се е отстранила от случая по устния сигнал на св.И. срещу ученика В.Н. и че работата по този сигнал била възложена на св. Д.. От показанията на всички разпитани свидетели, вкл. и от кредитираните показания на свидетелите К. и С. Н. е установено, че тъжителката не се е срещала с детето В.Н. и не е провеждала разговори с него и с родителите му, както и не е събирала никакви сведения за В.Н. след 6.11.2015 г. - нито преди, нито след подаване на жалбата от подсъдимата. А това категорично опровергава твърдението в жалбата да е упражнявала тормоз по отношение на семейството на подсъдимата. Категорично е опровергано и твърдението в жалбата на подсъдимата тъжителката да е упражнявала злонамерен психологически тормоз и неспирни атаки върху семейството на подсъдимата, както и да е използвала служебното си положение за лични цели, или пък да е оказвала сериозен натиск върху детето на подсъдимата, нито пък да е извършвала непрекъснати проверки по въображаеми устни доноси и сигнали срещу него. Не е установено тъжителката да е създавала каквито и да било проблеми-пряко или косвено-на детето на подсъдимата. Твърденията на подсъдимата и защитата й за наличие на конфликт между децата на тъжителката и подсъдимата, дори да е имало такъв в действителност, по никакъв начин не са повлияли на тъжителката при изпълнение на служебните й функции, тъй като тя се е отстранила сама, по собствено желание, от работата си по сигнала на св.И. срещу В.Н.. Недоказано и голословно остана и твърдението в жалбата за агресивните действия на Л. Ф. срещу едно 11 годишно дете.

Междувпрочем, подаденият сигнал от св.И., по който са изготвени и изпратени писмото и сигнала съответно до ПМГ и до Агенция”Закрила на детето”, съвсем не е безпочвен. Този си извод съдът формира от изпратения от директора на ПМГ доклад за работата, респ. за поведението на ученика В.Н., за периода от 15 септември до 13 ноември 2015 г. Защото самата св.К. е издала Заповед № 217/20.11.2015 г., с която ученика В. С.ов Н. от V а клас е наказан със”забележка” за грубо отношение към съученици, със срок на наказанието до края на учебната година и предприета към наказанието мярка:”консултации, педагогическа и психологическа подкрепа от педагогическия съветник” и за посочения период, както се посочи по-горе, са проведени множество разговори и срещи с този ученик и с родителите му в училището от педагогическия съветник и директора.

Затова поради опровергаване от всички доказателства по делото на посочените по-горе твърдения в жалбата на подсъдимата по адрес на тъжителката те се оказват лишени от всякаква доказателствена опора от събрания доказателствен материал, което ги характеризира единствено като неистински. Те освен че са неистински, са по съществото си клеветнически и както е безспорно установено, приписват на тъжителката извършване на престъпление по служба и от тези клеветнически твърдения са настъпили тежки последици за тъжителката. Най-яркото доказателство за това е безспорния факт, че образуваното срещу тъжителката дисциплинарно производство за нарушение на чл.203 ал.1 т.13 ЗМВР е прекратено със Заповед № 8121К-744/7.03.2016 г. на министъра на вътрешните работи/ на л.140 от делото на КнРС/ по съображения в мотивите на заповедта, че „липсват доказателства за извършено дисциплинарно нарушение, установяващи по безспорен начин през м.ноември 2015 г. тя да е оказала натиск върху ученик от V клас на ПМГ в гр.Кюстендил В. С.ов Н., като използвайки служебното си положение и лична заинтересованост като родител на дете от същия клас, е провела собствено разследване по отношение поведението на ученика Н.”.

Нещо повече. С влязлото в сила решение на ВАС на РБ е оставено в сила и решението на Адм.съд Кюстендил, с което е отменена и последващата заповед за дисциплинарно наказание”забележка” на тъжителката, наложено й със заповед на директора на ОД МВР – Кюстендил.

Изложеното по несъмнен начин, както изисква разпоредбата на чл.303 НПК, доказва, че от обективна страна подсъдимата с подадената жалба е извършила престъплението квалифицирана клевета, като е приписала на тъжителката, в качеството й на длъжностно лице, неизвършено от нея престъпление по служба, клеветата е разпространена чрез подаване на жалба до висшия началник на тъжителката – директора на ООД МВР – Кюстендил – престъпление по чл.148 ал.2 във вр. с ал.1 т.2 и 3.

От обективна страна следва да се приеме, че е налице и вторият самостоятелен квалифициращ признак на престъплението по чл.148 ал.2 НК – от клеветата са настъпили тежки последици за тъжителката. Тежките последици се изразяват в две насоки:

Първо, в образуваното и по-късно прекратено поради липса на доказателства тежко дисциплинарно производство за нарушение на чл. 203 ал.1 т.13 ЗМВР. Този текст дефинира тежки нарушения на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание”уволнение” и съгласно т.13 това са „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата”.

Второ, проведеното след това дисциплинарно производство, по което й е наложено дисциплинарно наказание”забележка” със заповед на директора на ОД МВР-Кюстендил, която е отменена с влязла в сила съдебно решение.

От съдебно-медицинските експертизи, от Съдебно-психиатричната и съдебно-психологичната експертизи се установи безспорно, че от датата, на която тъжителката е узнала за образуваното срещу нея дисциплинарно производство се е влошило здравословното й състояние. След 4.01.2016 г. тя е преживяла състояние на емоционално унижение и страх, които са й се отразили и са променили жизнения й стил за известен период от време, изразило се в симптоми на напрежение, нарушаване на съня, световъртеж веднага след събитието, но тези симптоми не представляват медицинска патология. Реакцията на емоционално унижение и стрес е различна по тежест и е в зависимост от три фактора: външен стимул – жалбата от Е.Н. и последващото дисциплинарно производство със заплаха от уволнение по време на рутинно служебно събитие. Вторият значим фактор е личностният профил на тъжителката и естеството на обидата – нарушаване стереотипа и отричането на социалния й и професионален статус на уважавана и добре справяща се с работата си личност. Налице е обусловена от личностовия профил и професионална роля продължителност на негативните преживявания, емоционално-депресивна тревожност.

Тези предприети от една страна неадекватни и неоправдано тежки административни мерки спрямо тъжителката въз основа единствено и само на подадената от подсъдимата жалба срещу тъжителката и от друга страна-отражението им върху здравословното състояние на тъжителката – покриват напълно и втория квалифициращ критерий „особено тежки последици” по см.на чл.148 ал.2 НК.

От субективна страна подсъдимата е извършила престъплението при форма на вината пряк умисъл.За прекия умисъл на дееца се съди по обективно извършените от него действия и тяхното отражение в съзнанието на дееца. Всички доказателства по делото сочат на единствено правилния извод, че подсъдимата, като е депозирала на 2.12.2015 г. жалбата си срещу тъжителката, е знаела, че изнесеното в жалбата по адрес на тъжителката е невярно, но въпреки това го е написала в жалбата и я е депозирала до висшия й началник. Подсъдимата е знаела прекрасно за поведението на сина си в училище, за което безспорно доказателство са показанията на свидетелите К. и особено М., които са съобщили, че и подсъдимата и съпругът й като родители на В.Н. са многократно викани в училище, пък и те са ходели, дори и когато не са викани според св.М.. Освен това, повод за издаване на заповедта за наказание на Вл.Н. от 20.09.2019 г., както е записано в докладната записка на св.М., е не заради поведение на тъжителката, а заради оплакване в училището от майката на друго дете за агресивно поведение на сина на подсъдимата. Самата подсъдима, макар и уклончиво, в обясненията си пред въззивния съд на въпрос на съда викана ли е в училище заяви, че си спомня да е ходила веднъж в училището по повод поведението на сина й. Всички разговори и срещи в училището, видно от посочените дати в доклада на св.К., са извършени в периода от 15 септември до 13.11.2015 г., т.е.в период, предхождащ подаването на жалбата от подсъдимата.Следователно- в момента на подаване на жалбата си подсъдимата прекрасно е знаела за поведението на сина си, за оплакванията на други различни от тъжителката лица по отношение на него.

Нещо повече. Тъжителката и съпругът й, установено от показанията на св.Д., на два пъти са викани именно от него в ДПС, а не от тъжителката. И всичко това е станало преди 2.12.2015 г., когато подсъдимата е подала жалбата си срещу тъжителката, за да я оклевети с приписване на престъпление по служба, което подсъдимата пряко е целяла и е постигнала.

По тези съображения съдът няма как да кредитира като достоверни обясненията на подсъдимата, че е подала жалбата срещу тъжителката, за да защити детето си. Тя е подала жалбата си срещу длъжностно лице, което не е извършило никакви действия нито срещу детето на тъжителката, нито е осъществила срещи с него, нито с подсъдимата и съпруга й, а това е извършено от други лица преди подаване на жалбата на 2.12.2015 г. При тези безспорни факти въззивният съд приема освен обективната и субективна съставомерност на частното обвинение по отношение на подсъдимата.

И, както в самото решение по делото”Маринова срещу България”, в т.94 от него/на л.116-гръб, абзац предпоследен/,е прието, „такива мерки могат да се разглеждат като необходими само при изключителни обстоятелства, когато се докаже убедително, че въпросните лица съзнателно се стремят да навредят на длъжностни лица, чието поведение те критикуват, въпреки че знаят, че техните твърдения срещу тези длъжностни лица са неверни, и когато мерките са пропорционални.” Затова и съдът приема, че в случая тези”изключителни обстоятелства” безспорно са налице.

При така приетото от фактическа и правна страна въззивният съд намери, че законосъобразно, в съответствие с чл.303 НПК, подсъдимата е призната за виновна по повдигнатото й с тъжбата обвинение. Споделят се съображенията на решаващия съд за завишена степен на обществена опасност на деянието, въпреки че е от частен характер, предвид вида на засегнатите обществени отношения, отнасящи се до гарантиране неприкосновеност на личността, честта и достойнството на гражданите, и то във връзка с упражняване на служебните им функции в държавния апарат.

Правилно степента на обществена опасност на подсъдимата предвид чистото й съдебно минало е приета за ниска. Законосъобразно наказанието й е определено при условията на чл.78 а ал.1 НК. Наложеното на подсъдимата наказание е законосъобразно определено и справедливо по изложените съображения и предвид завишената степен на обществена опасност на деянието. Съобразно целите на специалната и генерална превенции размерът на наложеното административно наказание е определен на *** лв. –над законовия минимум от *** лв., но под средния й размер. Именно този размер на наложената глоба според настоящия съд е съответен на тежестта на извършеното престъпление и в най-пълна степен ще се реализират целите по чл.36 НК.

Законосъобразно районният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл.78 а ал.7 НК, като подробни съображения за тоав ще се изложоат по-долу в настоящото решение.

По тези съображения въззивният съд намира атакуваната присъда в наказателната й част за правилна и законосъобразна.

Въззивният съд намира присъдата за правилна и законосъобразна и в гражданската й част. Налице е осъществен от подсъдимата деликт с извършеното престъпление, поради което са безспорно доказани всички елементи на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД. Налице е виновно извършен от подсъдимата деликт – засегнати са честта и личното достойнство на тъжителка с оклеветяването й с приписване на престъпление по служба, което безспорно се установи, че тя не е извършила. Налице е и причинната връзка между виновното поведение на подсъдимата - депозиране неа жалбата пред началника на ОД МВР-Кюстендил и клеветническите твърдения в нея по отношение на тъжителката - и причинения на тъжителката с него противоправен резултат – засягане на честта личното й достойнство поради неоснователно предприетите срещу нея административни мерки –образуване на 2 прекратени впоследствие дисциплинарни производства, което осезателно се е отразило на здравословното й състояние. Затова и съдът приема наличието и на втория квалифициращ признак на деянието – че от него са настъпили особено тежки последици, отразили са на здравословното й състояние.

Както се посочи и по-горе, след като тъжителката е запозната с жалбата на подсъдимата срещу нея и със заповедта за образуваното дисциплинарно производство, тя била много притеснена. След като се прибрала от работа, споделила със съпруга си св.Ф., че срещу нея по повод на жалбата на Н. е образувано дисциплинарно производство и я грози най-тежкото наказание дисциплинарно уволнение.

Тъжителката е била в болничен отпуск на три пъти – от 2.02.2016 г. , от 16.02.2016 г. , а в третия й болничен е установено високо артериално налягане и й били изписани лекарства, които приема и към настоящия момент. В представените на вещото лице от личния лекар на тъжителката амбулаторни листове от 19.01.2016 г., от 1.02.2016 г. и от 16.02.2016 г.са описани оплаквания от”пристъпно сърцебиене, неритмична сърдечна дейност, отпадналост и световъртеж.” Като лечение са били назначени лекарства за аритмия, за лечение на високо АН и ритъмни нарушения и хранителна добавка „алора” за лечение на тревожни състояния. През м.07.2016 г. при д-р Боянова също е регистрирано високо АН, а на ЕКГ да документирани чести единични надкамерни и камерни екстрасистоли/вид ритъмни нарушения/ и е препоръчано продължаване на назначеното лечение.

В предоставеното здравно досие на тъжителката липсват данни за наличие на гореописаните страдания преди 4.01.2016 г., като е известно, че тъжителката ежегодно се явява на прегледи, което е задължително за всички служители на МВР.

Към момента на изготвяне на СМЕ, на база извършени прегледи и данните от медицинското досие на тъжителката, вещото лице д-р А. дава заключение, че тъжителката има „налична есенциална/първична, необусловена от друго заболяване/ хипертония със съответния МКБ -10 код І 10, проявила се в началото на 2016 г.

От СПЕ на в.л.д-р В. Р./на л.381- е установено, че регистрираните от ОПЛ невротични симптоми под рубриката”други тревожни разстройства” са били епизодични, не са наложили необходимост от консултация със специалист, а и степента на изявата им е недостатъчна, за да бъдат квалифицирани като психично разстройство, но може да бъде квалифицирано като”разстройство на здравето” в смисъл на щета. Етиката, професионалната реализация и удовлетвореността са норми, касаещи човешкия морал и личното самочувствие не са обект и не представляват медицинска патология, е заявило вещото лице.

При така установеното в съответствие с прогласения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливо възмездяване на причинени неимуществени вреди настоящият състав намира за справедливо определен уважения размер на гражданския иск от *** лв. Този размер в най-пълна степен ще репарира причинените с деянието неимуществени вреди на тъжителката. Сумата законосъобразно е присъдена от деня на увреждането, ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане, като за разликата над тази сума до претендираните *** лв. иска е отхвърлен като неоснователен.

По така изложените съображения дотук съображения съдът намери доводите във въззивните жалби и на двете страни за сочените в тях пороци на присъдата за неоснователни, но въпреки това конкретно ще отговори на доводите във всяка от тях.

Доводите във въззивната жалба на тъжителката за прилагане чл.78 а ал.7 НК и за цялостно уважаване на гражданския иск са неоснователни. Тъжителката безспорно е длъжностно лице по см.на чл.93 т.1 б.”а” НК. Тя обаче не е същевременно с това и орган на власт по см.на чл.93 т.2 НК. Защото според тази дефиниция това са органите на държавна власт, държавно управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняване на властнически функции. Очевидно е че заеманата от тъжителката длъжност не попада в нито една от изброените власти. Предвид йерархичната структура и мястото на заеманата от тъжителката длъжност тя не е орган власт, тъй като не отговаря на критериите за това, очертани в нормата на чл.93 т.2 НК. Тя не притежава властнически функции, за да представлява орган на власт. В подкрепа на този извод е фактът, че тя само е изготвила съдържанието на писмото и сигнала, и след като те са подписани от началника на РУ, тогава са изпратени до институциите. Затова и съдът намира за неприложима разпоредбата на чл.78 а ал.7 НК за настоящия казус.

Гражданският иск в отхвърлителната част е съобразен с прогласения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливо възмездяване на причинени вреди, както се посочи по-горе. В по-голям размер над уважения, като се съобразят всички обстоятелства по делото, би се нарушил този принцип и съдът намери това оплакване за неоснователно.

Възраженията на защитата съдът също намери за неоснователни.Чл.10 от КЗПЧОС регламентира свободата на изразяване на мнение и неговите ограничения. Т.1 от чл.10 дефинира какво включва свободата на изразяване на мнение, а именно – свободата всеки да отстоява своето мнение, да получава и разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от границите.Т.2 от чл.10 КЗПЧОС обаче поставя ограничения и санкции на тези свободи, като разпорежда:”Ползването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия ограничения и санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществена сигурност, териториалната цялост, за предотвратяване на безредици, или на престъпления, за защита на здравето и морала, както и на репутацията или правата на другите, за предотвратяване на изтичането на секретна информация или за поддържане авторитета и безпристрастността на правосъдието.

Както е видно от буквалното тълкуване на т.2 от посочената норма свободата на изразяване на мнение не е безконтролна и абсолютна, нейните граници достатъчно конкретно са посочени в самата конвенция. В случая въззивният съд счита, че с изнесените в жалбата на подсъдимата клеветнически твърдения чрез приписване на престъпление по служба, което тъжителката не е извършила, подсъдимата е преминала отвъд границата на свободното изразяване на мнение по см.на чл.10 т.1 КЗПЧОС, като е нарушила чл.10 т.2 предл.VІ КЗПЧОС – нарушила е репутацията и доброто име на тъжителката и така е засегнала правото й на чест и лично достойнство, които са свързани с професионалната й сфера и изпълнението на служебните й задължения, което се е отразило и на здравословното й състояние. Разпоредбата на чл.10 т.1 КЗПЧОС не дава право следователно да се разпространяват неверни факти, нито да се засяга достойнството на другиго, а осигурява свободната преценка на фактите и възможността тя ад се отстоява. Рамките, до които се простира тази свобода, се определя от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите. За илюстриране на тези изводи отново и на това място от изложението съдът намира за необходимо да припомни точните цитати от жалбата на подсъдимата, които съдържат клеветнически твърдения и приписват престъпление по служба на тъжителката и от които е видно безспорно, че тя е излязла извън рамките на правото на свободно изразяване на мнение: че подсъдимата и семейството й са „подложени на злонамерен психологически тормоз и неспирни атаки от страна на Л. Ф., инспектор от ДПС-Кюстендил, която, използвайки служебното си положение за лични цели, оказва сериозен натиск върху детето ми, извършвайки непрекъснати проверки по въображаеми устни доноси и сигнали срещу него”.И по-нататък::”Надявахме се тези родителски емоции да отминат, но за съжаление те се прехвърлиха и в училище, където тя провежда истинска война срещу нашето дете, използвайки служебното си положение, пускайки доноси и предизвиквайки проверки”. Но ”това не успокоява Л.Ф. , която продължава атаките си и създава проблеми на детето”. И още в жалбата е записано:”Г-н директор, моля за Вашата намеса по повод агресивните действия на Л. Ф. срещу едно 11 годишно дете, отличен ученик, спортист и приятел на децата, лишавайки го от възможността да учи и да се развива спокойно”.

Принципите на чл.10 КЗПЧОС са залегнали и в нашия основен закон – конституцията на Р България. Чл. 39. ал.1 КРБ разпорежда, че всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Чл.39 ал.2 КРБ регламентира ограниченията му, като разпорежда, че това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.

Ограничителното основание на чл.10 т.2 КЗПЧОС изисква пропорционалност между двата правно защитени интереса – правото на обществото да получава информация и правото на отделния гражданин за ненакърнимост на честта и достойнството му.Степента, в която е допустимо ограничаване правото свободно да се изразява мнение, е в зависимост от значимостта на интереса, подлежащ на конституционна закрила.

По изложените съображения съдът не намира за фактическо и правно сходство между настоящия казус и цитираните от защитата решения на ВКС, както и решенията на ЕСПЧ. Както се посочи вече, процесното деяние се квалифицира като клевeта по няколко квалифициращи признака – тя е отправена към длъжностно лице относно изпълнението на служебните му функции, разпространена е чрез писмена жалба до висшия началник на това длъжностно лице и от клеветата са настъпили тежки последици – последвали 2 дисциплинарни производства, първото от които е заплашвало тъжителката с дисциплинарно уволнение и което впоследствие е прекратено, а заповедта за наказание по второто е отменена по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение и всичко това е дало негативно отражение върху здравето на тъжителката, като последица неоснователното засягане на честта и достойнството й като длъжностно лице.

По така изложените съображения за обективните признаци на престъплението съдът не споделя доводите в посоченото от защитата като”пилотно” решение по делото Маринова срещу България. От съдържанието на това съдебно решение е видно, че в казуса на Маринова далеч честта и достойнството й не са били засегнати в такава степен, както това е станало по отношение на тъжителката в настоящото производство. Т.е. последиците за Маринова не са били особено тежки за нея, както е в настоящия случай по отношение на тъжителката Т.. Защото срещу детската учителка по жалбата на Маринова е била предизвикана само проверка, която не е установила твърденията на Маринова. Докато в настоящия случай предвид изложените в жалбата на Н. клеветнически твърдения за извършено престъпление по служба от тъжителката, изразило се в превишаване правата и длъжностните й правомощия са били образувани две дисциплинарни производства. Т.е. в настоящия случай, в сравнение със случая”Маринова” има драстично навлизане в защитена от закона сфера на чужди права със сериозно засягане на личната чест и достойнство, свързани с изпълнение на служебни задължения. Това налага извода, че в случая на Маринова, както е посочено и в решението на ЕСПЧ, проверката не може да се разглежда като неправомерно засягане репутацията на длъжностните лица, защото тази проверка има за цел да се потвърдят или отхвърлят твърденията на жалбоподателя. Но в случая е образувано срещу тъжителката тежко дисциплинарно производство със заповед на министъра на МВР и този факт е оказал негативно влияние и на здравето на тъжителката, поради което безсъмнено следва да се приеме, че е засегната професионалната й репутация извън границите на свободното изразяване по см. на чл.10 т.2 КЗПЧОС. Това според съда е съществената разлика, поради която не може механично да се приложи практиката на ЕСПЧ от решението по делото”Маринова срещу България”, защото, както се посочи вече, в двата казуса няма идентичност на разглежданите факти. А относно съзнаването от подсъдимата, че с действията си съзнателно е искала да навреди именно на тъжителката, тъй като отлично е знаела, че тя не работи по случая със сина й и той е бил наказван по различни от сигнала по делото оплаквания на други ученици и родители, тя въпреки това след тези събития е депозирала своята жалба с клеветническите твърдения за извършено престъпление по служба от тъжителката.

Правото на ЕСПЧ е с приоритет пред националното право, но само при положение, че фактите в решенията на ЕСПЧ са идентични с фактите по конкретния казус, което тъждество в настоящия случай не е налице. Служителите от администрацията трябва да са в състояние да понасят повече критика от обикновените граждани, но не и тогава, когато с фактически неверни твърдения те биват оклеветявани и им се приписва неизвършено престъпление и освен обичайната проверка за такива случаи последват тежки дисциплинарни производства за неизвършени нарушения/престъпления/, както е по настоящото дело и когато безспорно се излиза извън рамките на допустимата свобода на свободно изразяване на мнение и се накърняват защитени права - репутацията и доброто име и засягане правото на чест и лично достойнство.

Относно субективната съставомерност на частното обвинение съдът изложи съображенията си на съответното място в настоящото решение. Но въпреки това изрично следва да бъде посочено във връзка с конкретното възражение на защитата, че подсъдимата не би могла да знае какво ще се случи с образуваното първо дисциплинарно производство следното: Да, подсъдимата не е могла да знае със сигурност какво ще се случи с това производство. Но тя със сигурност е знаела какво е написала в своята жалба срещу тъжителката, както и безспорно е знаела, че случаят по устния сигнал на св.И. е поет от св.Д., при когото тя и съпругът й до края на м.ноември 2015 г. са ходили 2 пъти и че по сигнала не работи тъжителката. Подсъдимата е знаела също, че тъжителката изобщо не се е срещала с детето й В.Н., както и е знаела за поведението на сина си в училище, вкл.и за заповедта му за наказание от 20.11.2015 г., с която тъжителката няма нищо общо. Подсъдимата е знаела, че тази заповед е издадена за извършено от сина й нарушение на 19.11.2015 г. и че тъжителката няма никакво отношение към този случай, тъй като подробно за поведението на сина си подсъдимата и съпругът й са били информирани от педагогическия съветник св.М.. Затова по тези и по изложените по-горе съображения съдът прие субективната съставомерност на деянието и не прие защитната версия, че с жалбата подсъдимата е целяла да защити детето си. Защото нейното дете по никакъв начин – било пряко, било косвено- не е било застрашено от тъжителката.

Освен това, правото на жалба и правото на свободно изразяване на мнение са различни понятия, като в КЗПЧОС е регламентирано второто понятие. Подсъдимата има право да подава жалба, която да съдържа конкретни оплаквания, но не и да приписва с нея неизвършено престъпление по служба на длъжностно лице.

По всички изложени съображения съдът приема, че деянието на подсъдимата осъществява всички признаци на дефинираното от чл.9 НК понятие за престъпление, вкл. и признака”обществена опасност”.

Неоснователно е и оплакването, че присъдата на КнРС има пестеливи мотиви. Въпрос на индивидуално изразяване е обема на изложението, но следва да се посочи, че мотивите на проверяваната присъда съдържат всички съществени въпроси по чл.301 НПК, някои от които предвид подробните възражения на защитата пред въззивния съд се доразвиха и разшириха в настоящото решение.

Извън сочените пороци на присъдата от двете страни съдът при служебната й проверка не намери друго извън жалбите основание за нейното изменение или отмяна. Атакуваната присъда е правилна и законосъобразна, постановена е при спазване на материалния и процесуалния закон и като такава следва да бъде потвърдена.

Водим от изложеното и на осн.чл.338 НПК, Кюстендилският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 55/20.09.2018 г. на КнРС, постановена по НЧХД № 1133/2016 г.по описа на съда.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Номер на акта:	142
Дата:	18 декември 2019 г. (в сила от 18 декември 2019 г.)
Съдия:	Йоланда Мильова Цекова

Дело:	20181500600624
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване:	3 декември 2018 г.

Решение по дело №624/2018 на Окръжен съд - Кюстендил

Съдържание на акта