РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Ихтиман, 19.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Гражданско дело №
20221840100840 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Х. Л. С. против П.Г.
„Х. Б.“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление в гр. Д.Б.,
обл. С., ул. „* № *, представлявана от директорката С.Г. с искане 1) за
признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед №
*/07.07.2022 г. и неговата отмяна, 2) възстановяване на предишната работа –
„*“ в ПГ „Х. Б.“, заемана преди уволнението, 3) за заплащане на парично
обезщетение за шестте месеца, следващи уволнението, през които не е
полагал труд по трудово правоотношение, а именно за периода от 11.07.2022
г. до 11.01.2023 г. общо в размер на сумата от * лв, ведно със законната
мораторна лихва върху тази сума от подаване на исковата молба – 08.09.2022
г., до окончателното ѝ заплащане.
Отправено е искане за присъждане на разноски.
Ищецът твърди, че е работил при ответника на длъжността „*“ в ПГ „Х.
Б.“. Със Заповед № */08.09.2020 г. на директора на ПГ „Х. Б.“ – гр. Д.Б.,
трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т.
2 от Кодекса на труда – поради съкращаване на щата. С Решение №
*/21.01.2021 г. по гр.д. № */2020 г. на РС - И., влязло в сила на 12.05.2022 г.,
1
уволнението е отменено и той възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност. Със Заповед № */07.07.2022 г., връчена му на 07.07.2022 г.
трудовото му правоотношение било прекратено на същото основание чл. 328,
ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда – поради съкращаване на щата и намалелия
брой часове по учебна практика. Твърди, че към момента на уволнението не е
налице промяна в щатното разписание. Налице е щатна длъжност „учител,
практическо обучение“, която не е съкратена с уволнението.
Незаконосъобразно не е задължителен извършен подбор. Оспорва изложените
в заповедта мотиви, че не отговаря на изискванията за заемане на длъжността,
тъй като са неотносими към основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение. Излага още, че няма доказателства, че е спазено
изискването на чл. 10, т. 2 от Колективния трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование.
В писмено становище процесуалният представител на ищеца акцентира
върху наличието на 2 длъжности * и необходимостта от извършване на
подбор.
Ответникът оспорва исковата молба. Твърди, че трудовото
правоотношение на ищеца е законосъобразно прекратено. Не е било
необходимо извършване на подбор, тъй като двамата учители, специалност
практическо обучение са били с различно професионално направление –
„Производство на облекло и текстил“ и „оператор в дървообработването“.
В писмената защита развива доходи, сходни с изложените в исковата
молба. Релевира липса на основания за извършване на подбор между
длъжността, която е заемал ищеца и длъжностите, които са заемали други
двама учители, теоретическо обучение.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Районен съд – Ихтиман,
намира за установено следното:
По делото от приложения Трудов договор № */14.09.2016 г. се
установява, че ищецът Х. Л. С. е назначен на 14.09.2016 г. на длъжността „*“
при работодател - ответникът П.Г. „Х. Б.“ гр. Д.Б..
Има придобита образователно-квалификационна степен полувисше
образование (професионален бакалавър) по специалността „Механична
технология на дървесината“ с призната квалификация учител по учебна и
2
производствена практика от Института за учители по практика в гр. С..
Със Заповед №*/08.09.2020 г. трудовото правоотношение на ищеца С. е
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда – поради
съкращаване на щата, считано от 11.09.2020 г.
С Решение № */21.01.2021 г. по гр.д. № */2020 г. на РС - И., влязло в
сила на 12.05.2022 г., уволнението е отменено и на 01.06.2022 г. той
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.
Със Заповед № */07.07.2022 г., връчена му на 07.07.2022 г. трудовото му
правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на
труда – поради съкращаване на щата и намалелия брой часове по учебна
практика.
Съгласно поименното щатно разписание на длъжностите и работните
заплати в сила от 16.09.2019 г. в ПГ „Х. Б.“ гр. Д.Б. има 2 длъжности учител
по практика, заемани от М. Х. и от ищеца Х. С., както и заети 4 щатни
длъжности учител по теория.
Съгласно поименното щатно разписание на длъжностите и работните
заплати по Заповед № */08.08.09.2020 г. щатното разписание е променено,
като в ПГ „Х. Б.“ гр. Д.Б. има 1 длъжност старши учител практическо
обучение „Производство на облекло и текстил“ заемана от М. Х., както и
заети 3 щатни длъжности учител по теория, сред които главен учител
теоретично обучение „Горско стопанство и дърводобив“, заемана от С.К. и
главен учител теоретично обучение „Производство на мебели“, заемана от
В.Т..
Съгласно длъжностното разписание на персонала в П.Г. „Х. Б.“ – гр.
Д.Б. в сила от 01.04.2022 г. в училището има 1 длъжност старши учител
практическо обучение „Производство на облекло и текстил“, както и 3 щатни
длъжности учител по теория, сред които главен учител теоретично
обучение/професия „Оператор в дървообработването“ и старши учител
теоретично обучение/професия „Техник-лесовъд“.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
По правилата на чл. 127, ал. 1 ГПК тежестта, т. е. процесуалното
задължение за установяване законността на уволнението носи работодателят.
В съдебното производство е необходимо той да установи осъществяването в
3
обективната действителност на всички материални предпоставки, които
обуславят законното прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328,
ал. 1, т. 2 КТ - 1. Съкращаването на длъжността или на съответната щатна
бройка, т.е. на трудовите задължения, които тя включва, да е реално; 2.
Моментът на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е
извършено реалното и фактическо съкращаване на щата; 3. Компетентният
орган да е взел по надлежен ред решение за съкращаване на щата и 4.
работодателят да е извършил подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ, в случай че
се съкращава броят на работниците или служителите, заемащи дадена
длъжност, а не се премахва самата длъжност.
Настоящият състав приема, че уволнението е законосъобразно.
Основанието „съкращаване на щата“ осигурява възможност на
работодателя законосъобразно да се освободи от тези работници или
служители, чиито трудови функции по една или друга причина вече не
обслужват неговата дейност. Ирелевантно е наименованието на длъжността,
заемана от тези работници или служители, а съществено е каква дейност те са
изпълнявали (вж. Решение № 61 по гр. д. № 1037/2011 г., IV г. о.). Изводът за
идентичност не може да се изведе нито от самото наименование на
длъжността, нито от механичното сравнение на трудовите задължения по
длъжностна характеристика. Едни и същи трудови задължения по длъжностна
характеристика могат да съдържат същностни различия в зависимост от
съответната длъжност; йерархичното място в структурата на работодателя; от
предмета на дейност и организацията на предприятието (вж. Решение 34 от
16.02.2015 г. на ВКС по гр. д. 5826/2014 г., IV г. о., ГК.).
По настоящото дело се установява, че към прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца 11.07.2022 г. в ПГ „Х. Б.“ – гр. Д.Б. е имало 2 щатни
длъжности „учител, практическо обучение“. Едната, заемана от М. Х., е била
включена в длъжностното разписание на персонала в П.Г. „Х. Б.“ – гр. Д.Б. в
сила от 01.04.2022 г., утвърдено със Заповед № */12.04.2022 г. на директора на
гимназията, а втората, заемана от ищеца, е възникнала фактически, макар не
включена в разписанието, след като той е бил възстановен за заеманата преди
уволнението длъжност на 01.06.2022 г.
Спорният въпрос по делото е длъжен ли е бил работодателят да
извърши подбор между двамата служители. Отговорът въпрос е отрицателен
4
по мнение на настоящия състав. При преглед на длъжностните
характеристики на двамата служители, назначени на длъжност * се
установява, една съществена разлика между тях в целите и функциите на
длъжността. Старши учителят, практическо обучение планира, организира и
провежда практическо обучение в съответното професионално
направление/професия/специалност. По настоящото дело професионалното
направление на ищеца и на втория * в гимназията М.Х. са същностно
различни. Професионалното направление на ищеца е „Механична технология
на дървесината“, свързано е с придобитата от него квалфицикационна степен,
а професионалното направление на М.Х. е „Технология на облекло“, също
свързано с образованието й. Различието в професионалните направление е
намерило отражение и в утвърденото щатно поименно щатно разписание,
съгласно което М.Х. е заемала щатна бройка старши учител практическо
обучение „Производство на облекло и текстил“. Касае се до същностно
различни дейности, а от там и длъжности, макар с еднакво общо
наименование, поради което за работодателя не е съществувало задължение
да извършва подбор между двете, тъй като трудовите функции са различни
предвид естеството на извършваната от двамата работа. Ищецът, с оглед
квалификацията си, не би могъл да преподава по практически по специалност,
свързана с производство на облекло и текстил, а М.Х. от своя страна по
специалност, свързана с мебелно производство.
Неоснователно във второто писмено становище ищецът поддържа, че
ответникът работодател не е съкратил реално щата, тъй като част от трудовата
функция е прехвърлена на други длъжност, а именно заеманите от С.К. -
главен учител теоретично обучение „Горско стопанство и дърводобив“ и от
В.Т. главен учител теоретично обучение „Производство на мебели“. В
съдебната практика е изяснено, че е налице реално съкращение на щата и при
извършена трансформация – когато трудовата функция на съкратената
длъжност се прехвърля на друга длъжност със съществено различаваща се
трудова функция, както и когато тя се преразпределя между други длъжности
със съществено различаващи се трудови функции (вж. Решение № 153 от
24.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4092/2016 г., IV г. о., ГК и Решение № 404 по
гр. д. № 1968/2013 г., IV г. о., ВКС). По настоящото дело лисват каквито и да
е доказателства за подобна трансформация. Въпреки това, дори да се приеме
наличие на такава, не се спори, че заеманата длъжност от ищеца е със
5
съществено различна трудова функция. Самият той излага в първото писмено
становище, че никога не е твърдял, че заемал длъжност учител, теоретично
обучение, като по този начин се отграничава от длъжността, заемана от В.Т.
във връзка с извършения подбор. Видно от НКПД 2011 двете длъжностни са с
различен код, а от приложените щатни и поименни разписания може да се
направи извод, че предполагат и различни трудови функции и професионални
направления. Теоретичното обучение предполага математическо и/или
логическо обяснение или описание на набор от събития или явления, или
техен модел, докато практическото обучение предполага привеждане в
изпълнение на конкретни теоретични умения. Следователно длъжностните са
същностно различни. Прави впечатление още напълно различното
професионално направление между длъжността, заемана от ищеца „*“ с
професионално направление „Механична технология на дървесината“ и
заеманата от С.К. „старши учител, теоретично обучение“ професия „Техник-
лесовъд“.
Тук е мястото за пълнота да се отбележи, че дори да се приеме, че
длъжността, заемана от ищеца Х. С., е сходна с тази заемана от В.Т. – „главен
учител, теоретично обучение“ „Производство на мебели“, макар настоящият
състав да приема по изложените по-горе съображения, че са същностно
различни, то между двамата е извършен подбор. Видно от Протокол №* от
14.06.2022 г, подписан от директора на ПГ „Х. Б.“ и неоспорен от ищеца,
поради което последиците му следва да бъдат зачетени (вж. Решение № 207
от 10.10.2013 година по гр.д. № 37/2013 година ВКС III ГО) ищецът е с по-
ниска оценка по 6 от 6 възможни критерия следователно може да се направи
извод, че Т. е предпочетен в извършения подбор.
По изложените съображения настоящият състав приема, че
съкращаването на длъжността „*“ с професионално направление „Механична
технология на дървесината“ е реално. Моментът на уволнението съвпада с
датата на фактическото съкращаване на щата 11.07.2022 г. Решението е взето
от директора на училището ответник, от чиято компетентност съгласно чл.
289, ал. 1, т. 4 от ЗПУО е същото.
Не се споделят възраженията на ищеца, за неспазване на изискванията
на чл. 10, т. 2 от КТД, като не се доказва към датата на уволнението, че в ПГ
„Х. Б.“ гр. Д.Б. е имало служител, който е упражнил право на пенсиониране и
6
е заемал длъжност „учител, практическо обучение“.
Неоснователността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ води до
неоснователност на кумулативно съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т.
3 КТ за възстановяване на предишната работа възстановяване на предишната
работа – „*“ в ПГ „Х. Б.“, заемана преди уволнението и за заплащане на
парично обезщетение за шестте месеца, следващи уволнението, през които не
е полагал труд по трудово правоотношение, а именно за периода от
11.07.2022 г. до 11.01.2023 г. общо в размер на сумата от * лв, ведно със
законната мораторна лихва върху тази сума от подаване на исковата молба –
08.09.2022 г., до окончателното й заплащане.
Това е така, защото, за да бъде уважен искът с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ, трябва да се установи, 1. Незаконността на уволнението; 2.
Необходимо е също трудовото правоотношение да не е имало срочен
характер, а в случая първата предпоставка не е налице, тъй като уволнението
е законосъобразно.
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във
връзка с чл. 225, ал. 1 КТ трябва да се установи, че са настъпили следните
факти: 1. да е налице противоправно поведение на работодателя, изразяващо
се в незаконно упражняване на потестативното право да прекрати с
едностранно волеизявление съществуващото с ищеца трудово
правоотношение; 2. ищецът да е претърпял вреди под формата на пропуснати
ползи, изразяваща се в невъзможността да полага труд по трудово
правоотношение в продължение на шест месеца след уволнението и 3.
причинно-следствена връзка между незаконното уволнение и оставането без
работа. Първата предпоставка не е налице, поради което е безпредметно
обсъждането на останалите.
Поради отхвърляне на главните искове, са налице условията за
разглеждане на съединените при условията на евентуалност искове.
По разноските.
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати сторените в производството разноски.
При обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ
адвокатското възнаграждение е в общ размер на една минимална работна
7
заплата съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба 1 от 2004 г., а възнаграждението
по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ се
определя върху материалния интерес по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата,
независимо дали е предявен самостоятелно или при условията на обективно
съединяване с исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ (вж. Определение № 91
от 2.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2350/2019 г., IV г. о., ГК и Определение №
202 от 30.06.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 948/2017 г., IV г. о., ГК).
Размерът на минималното адвокатското възнаграждение по исковете по
чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, възлиза на 710 лв., в какъвто размер е
минималната работна заплата към датата на сключване на договора за правна
помощ – 08.12.2020 г.
По отношение размера на адвокатското възнаграждение по иска по чл.
344, ал. 1, т. 3 от КТ, определеният минимален размер при материален
интерес от 8668.80 лв. е 1 166,88 лв.
Следователно договореното и претендирано адвокатско възнаграждение
от ответника в размер 1700 лв. е под минимално установения размер и
възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 235 ГПК, Районен съд - Ихтиман
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Х. Л. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Д.Б.,
ул. „*“ * против П.Г. „Х. Б.“ , БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Д.Б., обл. С., ул. „* № *, представлявана от директорката
С.Г. за 1. признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед №
*/07.07.2022 г. и неговата отмяна с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, 2.
възстановяване на предишната работа – „*“ в ПГ „Х. Б.“, заемана преди
уволнението - правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и 3. за заплащане на
парично обезщетение за шестте месеца, следващи уволнението, през които не
е полагал труд по трудово правоотношение, а именно за периода от
11.07.2022 г. до 11.01.2023 г. общо в размер на сумата от * лв, ведно със
законната мораторна лихва върху тази сума от подаване на исковата молба –
08.09.2022 г., до окончателното й заплащане с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 3 КТ.
8
ОСЪЖДА „Х. Л. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Д.Б., ул. „*“ * ДА
ЗАПЛАТИ на П.Г. „Х. Б.“ , БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Д.Б., обл. С., ул. „* № *, представлявана от директорката
С.Г. сумата от 1 700 лв. разноски в производството.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от 22.02.2023 г. пред
Софийския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
9