Решение по дело №828/2021 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 64
Дата: 10 май 2022 г. (в сила от 26 май 2022 г.)
Съдия: Мая Банчева
Дело: 20211230200828
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Петрич, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20211230200828 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от К. И. М., ЕГН **********, с адрес с. П., ул. „Р.“ № ***, против
Наказателно постановление № 21-0314-000229 от 24.03.2021 г. на Началник РУ към
ОДМВР Б., РУ П., с което на жалбоподателя: 1. За нарушение по чл.5, ал.3, т.2 ЗДвП, на
основание чл. 177, ал.1, т.4, пр.1 ЗДвП е наложена Глоба в размер на 200.00 /двеста/ лева; 2.
За нарушение по чл.145, ал.2 ЗДвП, на основание чл.177, ал.6, пр.2 ЗДвП е наложена Глоба в
размер на 200.00 /двеста/ лева и 3. За нарушение по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр.1 ЗДвП е наложена Глоба в размер на 10.00 /десет/ лева; На основание
Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 5 /пет/ контролни точки.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно,
издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон, неотговарящо на
фактическата обстановка. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
атакуваното наказателно постановление № 21-0314-000229 от 24.03.2021 г. на Началник РУ
към ОДМВР Б., РУ П..
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа депозираната жалба, като моли съда да отмени
обжалваното наказателно постановление, с изключение на частта му касаеща наложеното
административно наказание за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
1
Административно наказващият орган – Началник РУ към ОДМВР – Б., РУ П., редовно
призован не се явява, не се представлява. В писмото, с което е изпратена административната
преписка е инкорпорирано становище за правилност на наказателното постановление и
потвърждаването му.
Районна прокуратура – Б., ТО - П., не изпраща представител и не взема становище по
делото.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протоколи от проведени
съдебни заседания, разпитани бяха свидетелите А. П. П., С. И. С. и А.К.Г..

Съдът, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото
доказателствен материал и закона, установи следното:
Установи се в процеса, че на 01.03.2021 г. служителите на РУ – П., свидетелите А. П. П. и
С. И. С., изпълнявали служебните си задължения по безопасност на движението на
територията на гр. П., като били позиционирани на ул. „Р.“ в гр. П.. Около 21.40 – 21.45 часа
полицейските служители спрели за проверка лек автомобил Фиат Пунто с рег. №***. В хода
на проверката, длъжностните лица установили, че водач на автомобила е жалбоподателят,
както и че проверяваният автомобил е спрян от движение, а жалбоподателят не е сменил
собствеността на автомобила в определения срок.
В резултат на така констатираното при проверката, на място А. П. П., в качеството си на
мл.автоконтрольор при ОД на МВР Б., РУ П., в присъствието на свидетеля С. И. С.,
съставил АУАН серия GA № 350340 от 01.03.2021 г., срещу К. И. М., за нарушение по чл.5,
ал.3, т.2 ЗДвП, за нарушение по чл.145, ал.2 ЗДвП и за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.
Непосредствено след съставянето, АУАН е предявен на жалбоподателя, като същият го
разписал без възражения.
Въз основа на така съставения акт, на 24.03.2021 г. Началникът на РУ към ОДМВР Б., РУ П.
издал и обжалваното НП 21-0314-000229/24.03.2021 г., в което възприел изцяло описаната в
АУАН фактическа обстановка и наложил на жалбоподателя: 1. За нарушение по чл.5, ал.3,
т.2 ЗДвП, на основание чл. 177, ал.1, т.4, пр.1 ЗДвП - Глоба в размер на 200.00 /двеста/ лева;
2. За нарушение по чл.145, ал.2 ЗДвП, на основание чл.177, ал.6, пр.2 ЗДвП - Глоба в размер
на 200.00 /двеста/ лева и 3. За нарушение по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, на основание чл.183,
ал.1, т.1, пр.1 ЗДвП - Глоба в размер на 10.00 /десет/ лева.; На основание Наредба № Iз-2539
на МВР са отнети общо 5 /пет/ контролни точки.
НП е връчено лично и срещу подпис на жалбоподателя КР. ИВ. М. на 12.10.2021 г., в
законоустановения срок – 15.10.2021 г. е постъпила и разглежданата в настоящото
производство жалба.
В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят А. П. П.,
свидетелят по съставянето на акта С. И. С. и А.К.Г..
И двамата полицейски служители твърдят, че на инкриминираните дата и час са
2
изпълнявали служебните си задължения по безопасност на движението на територията на
гр. П., като около 21.40 часа били наряд под старата болница, на улица „Р.“ в гр. П.. Сочат,
че след като спрели автомобила, управляван от жалбоподателя, извършили проверка по
документи, а свидетелят П. направил справка и на таблет, при която установили, че
автомобилът е спрян от движение, а жалбоподателят не е спазил едномесечния срок за
прехвърлянето на автомобила, не помнят дали водачът е представил СУМПС. Свид.П.
допълва, че актът е съставен на място и нарушителят е разбрал за какво е съставен.
Свид.Г., приятелка на жалбоподателя и негов спътник в проверявания автомобил в момента
на извършване на проверката, потвърждава изнесеното, че били спрени за проверка на
посочените в акта и НП дата и място и че автомобилът бил управляван от жалбоподателя.
При проверката полицейските служители установили, че автомобилът е спрян от движение
и по тяхно искане жалбоподателят свалил номерата на колата и им ги предал. Г. изяснява от
фактическа страна, че около една седмица преди констатиране на нарушенията,
жалбоподателят се свързал с човек от гр. Д., който имал автокъща и продавал коли и взел
колата от лицето, което казало, че може да прехвърлят автомобила и на по-късен етап.
Продължава, че жалбоподателят не знаел, че автомобила е спрян от движение, разбрал този
факт едва при проверката на 01.03.2021 г., след което се свързал по телефона с продавача и
го уведомил за това обстоятелство, но последният спрял да отговаря на телефонните
обаждания.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на законоустановения срок за
обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол
административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Относно основателността на жалбата:
Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон.
Съгласно чл. 189, ал. 1 ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се
съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Съгласно чл.
189, ал. 12 ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните
работи или от определени от него лица. В процесния случай се установи, че АУАН е
съставен от компетентен актосъставител – мл. автоконтрольор при ОДМВР Б., РУ П., а НП е
издадено от компетентен АНО – началник РУ към ОДМВР Б., РУ П., упълномощен със
Заповед с рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
3
В настоящия казус, АУАН е съставен срещу жалбоподателя К. И. М., за това, че на
01.03.2021 г. в 21.45 часа в гр. П. на ул. „Р.“, като водач на лек автомобил Фиат Пунто с рег.
№ ***, управлява описаното МПС, което е спряно от движение, като приобретател на
регистрирано ППС не го е регистрирал в едномесечен срок в службата за регистрация на
ППС по постоянен адрес и не носи свидетелство за управление на МПС от съответната
категория.

По административното обвинение за нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.2 ЗДвП:
Сочената за нарушена разпоредба на чл.5, ал.3, т.2 ЗДвП предвижда, че на водача на пътно
превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство, спряно от движение.
В конкретния случай, извършеното деяние от страна на жалбоподателя изпълва от
обективна страна състава на вмененото му нарушение.
В тази връзка съдът кредитира приобщената към доказателствения материал по делото
справка от АИС „Регистрация на МПС и собственици“, изготвена от ОД на МВР – Б.,
Сектор „Пътна полиция“ - Б.. Съгласно придружителното писмо с рег. № 111600-765 от
13.01.2022 г. към цитираната справка, регистрацията на ППС с рег. № ***, лек автомобил,
марка/модел Фиат Пунто, рама № ***, двигател ***, което се води на отчет в сектор „Пътна
полиция“ С., е служебно прекратена на 21.09.2020 г. на основание чл. 143, ал.15 ЗДвП
непререгистрирано ППС на 21.09.2020 г. Видно от представената справка в АИС
„Регистрация на МПС и собственици“ за посоченото ППС, на 21.07.2020 г. в електронния
портал на МВР е подадено заявление по електронен път от Нотариус с рег. № 594 за
регистриране на договор за продажба – праводаване /лист 32 от делото/, а в частта от
справката касаеща данни за 21.07.2020 г. /лист 33 от делото/ - деня на регистриране на
договора за продажба, като предстоящ собственик на процесния автомобил е посочено
лицето З.Р.Б., ЕГН: **********. Два месеца по-късно – на 21.09.2020 г. регистрацията на
процесния автомобил е прекратена служебно, а след тази дата няма вписани данни и
обстоятелства за автомобила.
От изложеното следва обоснованият извод, че към момента на извършване на проверката –
01.03.2021 г., лек автомобил Фиат Пунто с рег. № ***, безспорно е бил спрян от движение, а
в свидетелските си показания всички свидетели потвърждават, че жалбоподателят е
управлявал автомобила към момента на проверката, което обстоятелство дори и самият
жалбоподател не отрича, а напротив – признава, че той е управлявал автомобила. Всички
обективни признаци на вмененото административно нарушение са налице, като
извършеното нарушение е доказано от обективна страна по недвусмислен и безспорен
начин.
Същевременно, не се установи по какъвто и да е начин жалбоподателят да е знаел за това, че
процесното моторно превозно средство е било спряно от движение, както и същият да е
могъл да предполага, че е било спряно. Такива данни не бяха установени от показанията на
полицейските служители и в този смисъл не се доказва субективният елемент на
4
нарушението. Действително съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП редовно съставените актове имат
доказателствена сила до доказване на противното, т. е. налице е една оборима презумпция за
доказаност на визираното нарушение, като в конкретния случай жалбоподателят оспорва да
е знаел, че автомобилът е спрян от движение. Съдът намира за необходимо да отбележи
обаче, че в тежест на административнонаказващия орган е да докаже от обективна и
субективна страна административното нарушение, съобразно чл.103, ал.1 НПК, приложим
по силата на чл.84 ЗАНН. Безспорно е, че в преценката си дали да издаде НП, АНО се
основава на констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане на
административни наказания се приемат за верни до доказване на противното. Това не е така
обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща доказателствена сила. В него
съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите доказателствени
средства и да прецени има ли извършено нарушение. В случая такова не се доказа да е било
извършено, тъй като не е установена по безспорен начин вината на нарушителя, което
налага отмяна на НП като недоказано и незаконосъобразно.
С оглед изложеното, съдът приема, че процесното НП в тази му част е неправилно и
незаконосъобразно, поради което същото следва да се отмени.

По административното обвинение за нарушение на разпоредбата на чл.145, ал.2 ЗДвП:
Съгласно нормата на чл.145, ал.2 ЗДвП, приобретателят на регистрирано пътно превозно
средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в
службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на
регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от
търговец с цел продажба.
Съдът счита, че неоснователно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя за
нарушение по чл.145, ал.2 ЗДвП, тъй като от събраните по делото доказателства не се
установи по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна
страна деянието, квалифицирано като административно нарушение.
За да се осъществи съставът на вмененото на жалбоподателя нарушение е необходимо на
първо място той да има качеството на приобретател на пътното превозно средство.
Наистина жалбоподателят в жалбата си, а свидетелката Г. в свидетелските си показания
навеждат, че процесният автомобил е „взет“ от лице от гр. Д. по устна договорка, но
страните не са сключили договор за прехвърляне собствеността на МПС-то в изискуемата от
закона писмена форма с нотариална заверка на подписите, което да придаде на
жалбоподателя качеството на приобретател. Паралелно, от цитираната вече справка от АИС
„Регистрация на МПС и собственици“ се установява безспорно, че съгласно подадено
заявление по електронен път в електронния портал на МВР от Нотариус с рег. № 594 за
регистриране на договор за продажба – праводаване, предстоящ собственик на процесния
автомобил е лицето З.Р.Б., ЕГН: **********, като негов праводател е А.К.А., видно от
справката, както и от представеното по делото свидетелство за регистрация Част I. Именно
5
за това лице – З. Б. е възникнало задължението в едномесечен срок от придобиване на
превозното средство /21.07.2020 г./ да го регистрира в съответната служба. И именно поради
неизпълнение на това му задължение, регистрацията на лек автомобил Фиат Пунто с рег. №
***, е служебно прекратена на 21.09.2020 г. на основание чл. 143, ал.15 ЗДвП
непререгистрирано ППС на 21.09.2020 г.
И тъй като няма представени други доказателства – нито писмени, нито гласни, и поради
констатираното в предходния абзац, настоящият съдебен състав не може да приеме за
доказано по безспорен и несъмнен начин извършване на описаното в съответната част на
АУАН и НП административно нарушение.
С оглед изложеното, съдът приема, че процесното НП в тази му част е недоказано, поради
което същото следва да се отмени като незаконосъобразно.

По административното обвинение за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП:
Съгласно посочената разпоредба, водачът на МПС е длъжен да носи свидетелство за
управление на МПС от съответната категория и контролния талон към него. Съдът намира,
че от събраните по делото доказателства не се доказа така описаното нарушение. В казуса,
единият полицейски служител – свид. С., изобщо не успя да изложи подробности относно
проверката по документи: „Аз не работя с документите и не зная нищо“. От своя страна, от
показанията на актосъставителя П. също не може по категоричен начин да се изведе
обстоятелството, че водачът не е представил свидетелство за управление на МПС: „СУМПС
не си спомням дали ни представи“, същевременно, свид. Гущерова е категорична, че
жалбоподателят е представил този документ на полицейските служители. Ето защо,
доколкото от събраните по делото доказателства не се установи по несъмнен начин, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна деянието, квалифицирано
като административно нарушение по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, съдът приема, че неоснователно
е била ангажирана неговата отговорност за това нарушение, поради което и с оглед всичко
изложено по – горе, съдът следва да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло
атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Страните не претендират разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, П. районен съд



РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ изцяло като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 21-0314-
000229 от 24.03.2021 г. на Началник РУ към ОДМВР Б., РУ П., издадено срещу КР. ИВ. М.,
ЕГН **********, с адрес с. П., ул. „Р.“ № ***, за нарушения по чл.5, ал.3, т.2 ЗДвП, чл.145,
ал.2 ЗДвП и чл. 100, ал.1, т. 1 ЗДвП .

Решението подлежи на касационно обжалване от страните по делото пред Административен
съд – гр. Б. в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
7