М
О Т И
В И
към присъда по НОХД № 762/2013г. на СГС,
НО, 1 състав
Софийска градска прокуратура е повдигнала обвинение против Г.И.М. за
извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. с чл. 198, ал.1, пр.1, вр. с
чл. 29, ал.1, б. „а” от НК за това, че на 17.03.2010г. в гр.С., ж.к.”М.”, бл.**
до входната врата на вход 3, отнела чужди движими вещи: черна дамска чанта от
изкуствена кожа на стойност 5,00 /пет/ лева и намиращите се в нея вещи:
пари в брой – 509,00 /петстотин и девет/ лева;
златен синджир, тънък, тип „гръцка плетка”, 18 карата, 3.5 грама на
стойност 157,50 /сто петдесет и седем лева и петдесет стотинки/ лева;
златна висулка във формата на четирилистна детелинка, 18 карата, 1.0 грам,
на стойност 45,00 /четиридесет и пет/ лева;
златен синджир, тънък, тип „българска плетка”, 14 карата, с три броя
висулки, 5.0 грама, на стойност 175,00 /сто седемдесет и пет/ лева;
златна венчална халка, 2.0
грама, 14 карата, на стойност **,00 /седемдесет/ лева;
мъжки златен пръстен с плочка с буквата „Т”, 14 карата, 6.5 грама, на
стойност 227,50 /двеста двадесет и седем лева и петдесет стотинки/ лева;
дамски златен пръстен във формата на змия, 14 карата, 2.0 грама, на стойност **,00
/седемдесет/ лева;
дамски златен пръстен във формата на халка и отгоре с плочка с форма на
бадем, 14 карата, 1.5 грама, на стойност 52,50 /петдесет и два лева и петдесет
стотинки/ лева;
дамски златен пръстен във формата на
халка и отгоре с плочка с форма на корона, 14 карата, 3.5 грама, на стойност 122,50
/сто двадесет и два лева и петдесет стотинки/ лева
или всички вещи на обща стойност 1 434.00 /хиляда четиристотин
тридесет и четири/ лева от владението на Т.К. К. с намерение противозаконно да
ги присвои като употребила за това сила – издърпала силно дамската чанта от
дясното рамо и ръка на пострадалата К., при което успяла да я изтръгне и да
избяга, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив – извършила е
престъплението след като е била осъждана за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по реда на чл.66 от НК – със споразумение одобрено от Софийски районен
съд по нохд № и-912/2008г., влязло в законна сила на 21.03.2008г. за престъпление
по чл.195, ал.1, т.4, пр.3 и т.7 вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.18, ал.1 от НК на
М. е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година и девет
месеца.
В хода на съдебното производство на
основание чл.84 от НПК е конституирана в качеството на граждански ищец Т.К. К.
срещу подсъдимата Г.И.М..
Приет е за съвместно разглеждане
предявения граждански иск от Т.К. К. срещу подсъдимата Г.И.М. за сумата от 1
434 /хиляда четиристотин тридесет и четири/ лева, представляващи претърпени от
деянието имуществени вреди.
В хода на съдебните прения представителят на СГП поддържа
обвинението. Намира, че фактическата обстановка по делото се установява и
обосновава от събраните по делото доказателства. Твърди, че от съвкупната
преценка на доказателствата по делото, които са събрани на досъдебното
производство и тези, събрани и проверени в хода на съдебното следствие от съда
се установява авторството на деянието, а именно, че подсъдимата Г.И.М. е
извършител на вмененото й престъпление. Посочва, че в тази връзка са събрани
убедителни писмени доказателствени средства изразяващи се в изготвения протокол
за разпознаване на лица във връзка с извършеното процесуално следствено
действие разпознаване на лица при което свидетелката К. е без никакво съмнение
е разпознала подсъдимата, като лицето което й е отнело чантата с намиращите се
в нея инкриминирани вещи. Също така посочва, че дори в съдебната зала при
проведения разпит на свидетелката К. отново без никакво колебание, тя е
посочила подсъдимата, като лицето което е извършило процесния грабеж, както и
времето, мястото и механизма на извършването му. Намира, че показанията на
пострадалата К. следва да бъдат напълно кредитирани, като логични и
последователни тъй като същите се подкрепят от останалите събрани по делото
доказателства, а също така тя е жена на възраст и няма никакъв мотив да твърди
неистина и да сочи определено лице, а именно подсъдимата, за извършител на това
престъпление. Моли да бъде кредитирано заключението на вещото лице изготвило
съдебно оценителната експертиза, защото това заключение изцяло съответства на
показанията на свидетелката К. и чрез него се установява, че отнетите й вещи са
на обща стойност 1434 лева. На последно място прокурора се позова и на
резултатите, на проверените от съда твърдения на подсъдимата М., че към датата
на инкриминираното деяние се е намирала извън страната, а именно във
Великобритания. От тях, според прокурора не се установява към датата на
настоящото деяние подсъдимата да се е намирала извън страната, а напротив
твърди, че тя се е намирала на територията на Република България с цел да
избегне наказателно преследване във Великобритания и е извършила настоящото
престъпление.
Държавният обвинител моли подсъдимата М. да бъде призната
за виновна в извършване на престъплението за което й е повдигнато обвинение,
като й бъде наложено наказание с размер между минималния и средния предвиден за
процесното престъпление. Моли при определяне на наказанието и неговия размер
съдът да се съобрази, че се касае за престъпление грабеж извършено при опасен
рецидив, което макар и при тази квалификация не е с особено висока степен на
обществена опасност, защото няма пряко физическо насилие върху жертвата,
телесни увреждания и нанасяне на побой. По тези причини прокурора смята, че
деянието е с относителна по-лека степен на обществена опасност за което следва
да се отчете превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства.
Посочва също, че подсъдимата е осъждана многократно за извършени от нея кражби
и грабежи, поради което е изявен извършител на престъпления. На следващо място
сочи, че дори от пристигналите по делото документи за нея от Великобритания се
установява, че е и на територията на тази страна е била наказателно преследвана
за извършени от нея престъпления срещу собствеността. Според прокурора подсъдимата
е лице със завършена престъпна насоченост, хитра и съобразителна, по отношение
на която предходните осъждания не са постигнали възпитателен ефект. На последно
място намира, че ако съда признае подсъдимата М. за виновна, то следва от
размера на наложеното й наказание да бъде приспаднато времето през което тя е
била с мярка за неотклонение „Задържане под стража”.
Гражданският ищец – К. заявява, че не желае сериозно
наказание за подсъдимата М., а само да й бъде върнато откраднатото, което е
подарък от покойния й съпруг и да й бъде възстановена сумата.
Служебно назначения процесуален представител на
подсъдимата М. – адв. Н., моли да бъде постановена оправдателна присъда, тъй
като счита, че подсъдимата не е виновна и не са събрани достатъчно
доказателства, сочещи, че тя е автор на инкриминираното деяние. Поддържа
твърдението на подсъдимата, че на инкриминираната дата – 17.03.2010 г. тя не се
е намирала на територията на Република България, а на територията на
Обединеното кралство, което според него се потвърждава от изпратената справка
от Великобритания чрез Дирекция „ Международно оперативно сътрудничество” –
МВР, с рег. № А 15522/2013г., съгласно която пристигането на подзащитната му на
летище в Л. е регистрирано на 11.01.2010г., като
след това няма регистрирани полети към С., т.е. по хронологичен ред, следващия
полет за нея от Лондон до С. е бил на 17.11.2010г. Счита, че обвинителната теза
се базира главно на свидетелските показания на пострадалата К. и на извършеното
разпознаване, което е според защитника е било извършено в нарушение на
процесуалния ред по чл. 1** от НПК, тъй като въпреки изричното искане на
неговата подзащитна, то по време на проведеното разпознаване не й е било
осигурено правото да присъства и адвокат. Твърди, че свидетелката К. в
извършения й разпит преди провеждането на процесуално следственото действие
разпознаване е описала и посочила лице по възраст и външност, което не
съответства на тези на подсъдимата. На следващо място според защитата, в
показанията на свидетелката К. се съдържат данни, че извършителя на престъпното
посегателство спрямо нея е бил видян и от свидетелката Н.П., което обаче не се
потвърждава чрез разпита на П.. Това е така според процесуалния представител,
защото от една страна не е проведено процесуално следственото действие разпознаване
с участие на свидетелката П., а от друга страна в съдебно заседание на
09.05.2013г., тази свидетелката е заявила, че няма да може да различи добре
лицата. По изложените съображения защитата твърди, че не са налице достатъчно
доказателства относно авторството на деянието за неговата подзащитна.
По отношение на гражданския иск, защитникът на
подсъдимата смята, че той се основава на оценъчна експертиза, която е била
изготвена единствено въз основа на описанието дадено от пострадалата за инкриминираните
вещи, поради което възникват, съмнения в неговата обективност. Освен това се
твърди, че експертизата е извършена на база на пазарната стойност на описаните
вещи и не са отчетени фактори като амортизация и овехтяване на тези вещи. Предвид
гореизложеното защитникът на подсъдимата моли да се постанови оправдателна
присъда.
Подсъдимата М. се присъединява към казаното от своя
защитник. Заявява, че не е извършила престъплението в което я обвиняват.
Посочва, че в миналото си е била осъждана за кражба и е изтърпяла наложеното й
наказание.
В своята последна дума на основание чл.297, ал.1 от НПК подсъдимата М.
заявява, че не е извършила престъплението в което е обвинена и иска да бъде
освободена.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено
следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимата Г.И.М. - 38 години, родена на *** ***,
българка, български гражданин, осъждана, неомъжена, без образование,
неграмотна, безработна, с постоянен адрес град С., ж.к. „Н.–1”, бл.***, вход
единствен, ет.**, ап.**, ЕГН **********.
На 17.03.2010 г., около 12.30 часа, свидетелката Т. К. излязла от дома си в
ж.к. „М.”, бл. **, вх.* и се отправила към офис на „П.Б.” АД,
за да плати текущи сметки. По пътя свидетелката К. се сетила, че е забравила
документ, който й трябва за заплащане на сметките, поради което решила да се
върне обратно до дома си. Входната врата на блока била заключена, поради което
тя започнала да си търси ключа, за да отвори вратата. В този момент по стълбите
от вътрешната страна на входа слизало непознато момиче за свидетелката, а от асансьора
излизала друга жена, която в последствие била разпозната от свидетелката като подсъдимата
Г.М.. Свидетелката К. отключила вратата на входа и я задържала, за да излязат
момичето и подсъдимата, като при преминаването подсъдимата й казала, че
момичето е нейна дъщеря. В същия момент докато казвала, че момичето е нейна
дъщеря, подсъдимата дръпнала чантата на свидетелката К., която чанта последната
носела на лявото си рамо и била с една дръжка от изкуствена кожа. След като
подсъдимата издърпала чантата на свидетелката К. избягала в ляво покрай блока,
в посока към манастира на ж.к.”М.-2”
заедно с момичето за което преди това била казала, че е нейна дъщеря.
В дамската си чанта свидетелката К. носела сумата около 509 лева,
предназначена за плащане на сметките. Освен това в чантата си тя носела свои златни
бижута, тъй като се притеснявала да ги остави в дома си, когато излизала от
него. Тези свои златни бижута свидетелката К. била поставила в играчка яйце, а
именно: златен синджир, тънък, тип „гръцка плетка”, 18 карата, 3.5 грама; златна висулка
във формата на четирилистна детелинка, 18 карата, 1.0 грам; златен синджир,
тънък, тип „българска плетка”, 14 карата, с три броя висулки, 5.0 грама; златна
венчална халка, 2.0 грама,
14 карата; мъжки златен пръстен с плочка с буквата „Т”, 14 карата, 6.5 грама; дамски златен
пръстен във формата на змия, 14 карата, 2.0 грама; дамски златен
пръстен във формата на халка и отгоре с плочка с форма на бадем, 14 карата, 1.5 грама; дамски златен
пръстен във формата на халка и отгоре с плочка с форма на корона, 14 карата, 3.5 грама. Свидетелката К.
носела личните документи в джоба си.
След като подсъдимата М. издърпала дамската чанта от лявото рамо на
свидетелката К. с намиращите се в нея сума пари и инкриминирани вещи,
последната незабавно подала жалба в полицейското управление за извършения
грабеж. Свидетелката К. 4-5 пъти посещавала полицейското управление, но още
първия път когато й били показани снимки на криминално проявени лица, тя
разпознала подсъдимата М., като лицето което й било издърпало дамската чанта с
намиращите се в нея процесни вещи.
В хода на досъдебното производство и при спазване на правилата на
разпоредбата на чл.1** от НПК, на 04.12.2012г. е проведено процесуално
следственото действие разпознаване на лица и предмети, за което действие по
разследването е изготвено писмено доказателствено средство - протокол за
разпознаване на лица и предмети. При това процесуално следствено действие и
след проведен непосредствено преди него разпит на свидетелката К., същата е
разпознала по категоричен начин подсъдимата М., като лицето което й е издърпало
чантата. В дадените от свидетелката К. обяснения при проведеното процесуално
следствено действие същата е посочила, че подсъдимата М. е с променен цвят на
косата, но независимо от това обстоятелство е сигурна, че тя й е издърпала чантата,
като я разпознава по цвета на кожата, формата на лицето и телосложението.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство съдебно-оценителна експертиза от вещото лице В.П., която не е
оспорена от страните и е приета от съда като пълна, обективно дадена и
безпристрастна, се установява, че вещото лице е направило оценка на инкриминираните
вещи по данни от протокола за разпит на свидетелката К.. Така вещото лице е
установило, че стойността на отнетите вещи от свидетелката К. е следната:
пари в брой – 509,00 /петстотин и девет/ лева;
златен синджир, тънък, тип „гръцка плетка”, 18 карата, 3.5 грама на
стойност 157,50 /сто петдесет и седем лева и петдесет стотинки/ лева;
златна висулка във формата на четирилистна детелинка, 18 карата, 1.0 грам,
на стойност 45,00 /четиридесет и пет/ лева;
златен синджир, тънък, тип „българска плетка”, 14 карата, с три броя
висулки, 5.0 грама, на стойност 175,00 /сто седемдесет и пет/ лева;
златна венчална халка, 2.0
грама, 14 карата, на стойност **,00 /седемдесет/ лева;
мъжки златен пръстен с плочка с буквата „Т”, 14 карата, 6.5 грама, на стойност
227,50 /двеста двадесет и седем лева и петдесет стотинки/ лева;
дамски златен пръстен във формата на змия, 14 карата, 2.0 грама, на стойност **,00
/седемдесет/ лева;
дамски златен пръстен във формата на халка и отгоре с плочка с форма на
бадем, 14 карата, 1.5 грама, на стойност 52,50 /петдесет и два лева и петдесет
стотинки/ лева;
дамски златен пръстен във формата на
халка и отгоре с плочка с форма на корона, 14 карата, 3.5 грама, на стойност
122,50 /сто двадесет и два лева и петдесет стотинки/ лева или всички
инкриминирани вещи са на обща стойност 1 434.00 /хиляда четиристотин
тридесет и четири/ лева.
В
хода на съдебното следствие вещото лице поддържа своето заключение и заявява,
че оценката е направена въз основа на данни от протокола за разпитване на
свидетел, като към датата на експертизата не са били приложени документи,
удостоверяващи датата на закупуване, грамажа и каратите на златните бижута.
По доказателствата:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото гласни и писмени доказателствени средства и писмени доказателства, а
именно: показанията на свидетелката Т. К. – дадени в хода на съдебното
следствие, както и показанията на свидетелката К. на л. 52-54 от досъдебното
производство приобщени в прочетените им части към доказателствения материал по
реда на чл.281, ал.5, вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК относно инкриминираната
сума, намирала се в отнетата й дамска чанта, както и относно инкриминираните
златни бижута; показанията на свидетелката Н.П. – дадени в хода на съдебното
следствие; показанията на свидетелката Л.И. – дадени в хода на съдебното
следствие; показанията на свидетелката К.С. – дадени в хода на съдебното
следствие, както и показанията на свидетелката С. на л.58 от досъдебното
производство прочетени и приобщени изцяло към доказателствения материал по реда
на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК; протоколи за разпознаване на лица и
предмети и албуми към тях на л.60-61 и л.63-64 от досъдебното производство;
заключението по изготвената съдебно-оценителна експертиза на л.66-67 от
досъдебното производство; справка за съдимост за подсъдимата М.; както и всички
представени, приложени и приети в хода на съдебното производство писмени
доказателства.
По
фактите няма спор, същите се установяват по несъмнен и категоричен начин от
събраните по делото доказателствени материали. Обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, показанията на разпитаните свидетели К., П., И. и С. са
непротиворечащи си и последователно пресъздават възприетата от съда фактическа
обстановка досежно фактите и обстоятелствата подлежащи на доказване и които са
свързани с основния предмет на доказването по делото. Гласните доказателствени
средства се подкрепят и кореспондират и с писмените доказателствени средства, а
именно изготвените по делото протоколи за разпознаване на лица и предмети. При
разглеждане, обаче на всички приобщени в хода на съдебното следствие писмени
доказателства по настоящото наказателно производство както поотделно, така и в
тяхната съвкупност с останалия доказателствен материал, а също така и след
извършената на същите преценка с оглед на тяхната достоверност и на логичната
обвързаност помежду им, съдът намира, че следва да бъдат кредитирани само някои
от тях.
На първо място съдът кредитира и дава вяра на показанията на свидетелката К.,
която категорично в съдебно заседание разпознава подсъдимата Г.М., като
извършител на инкриминираното деяние, което е осъществено на 17.03.2010г.,
около 12,30 часа по отношение на нея. Чрез показанията на свидетелката К. по
несъмнен начин се установи не само датата и часа на инкриминираното деяние, но и
мястото на деянието - ж.к.„М.”, бл.**, вх.*, където свидетелката е срещнала подсъдимата М., която била
заедно със своята дъщеря – Р.К.О.. На следващо място показанията на свидетелката
К. не биха могли да бъдат приети и като заинтересовани от изхода на делото,
независимо че е пострадала от инкриминираното деяние. Липсата на
заинтересованост у свидетелката К. личи и от нейното процесуално поведение в
процеса с оглед конституирането й в качеството на граждански ищец по делото, защото
същата заявява в хода на съдебните прения, че не желае подсъдимата да бъде сериозно
наказана, а желае да й бъдат върнати откраднатите вещи, защото са й подарък от
нейния покоен съпруг и да й бъде възстановена отнетата сума. От друга страна
независимо от изминалия период от време, от извършване на деянието до датата на
съдебното заседание, когато е проведен разпита на свидетелката К., то тази
свидетелката отново категорично заявява и посочва подсъдимата за автор на
престъплението. Показанията на свидетелката К., че именно подсъдимата М. е
извършител на инкриминираното деяние се подкрепят и от проведеното процесуално
следствено действие разпознаване на лица и предмети в хода на досъдебното
производство. Съдът констатира, че процесуално следственото действие е
законосъобразно проведеното с оглед разпоредбата на чл.1** от НПК. Това е така,
защото непосредствено преди неговото провеждане, свидетелката К. в своя разпит,
в качеството си на свидетел категорично е посочила белезите и характеристиките
на лицето, което противозаконно е отнело дамската й чанта, заедно с намиращите
се в нея златни бижута и сумата от 509,00 лева и е установило трайно владение
върху тях отнасяйки ги в посока към ж.к.”М.-2”. Посочила е по какви точно индивидуализиращи
я белези, макар и общи може да я разпознае, защото е успяла добре да види и да огледа
двете жени пред входната врата на бл.**, вх.* в
ж.к. „М.”, докато ги изчаквала те да излязат от нея. Не може да се твърди и
приеме, че свидетелката К. не е успяла да добре да възприеме двете жени, защото
при разминаването си с тях, тя е установила контакт при който е провела
разговор и именно в този период от време е могла да огледа, да запомни
подсъдимата, а впоследствие и да я разпознае убедително. В последствие в протокола за разпознаване на лица
и предмети свидетелката К. разпознава подсъдимата М., именно по посочените от
нея преди това белези и характеристики. Не може да се приеме, като основателно
възражението на защитата, че свидетелката К. в своя разпит преди разпознаването
е посочила лицето което следва да разпознае на възраст от около 25-30 години, а
след това е разпознала подсъдимата М., която към датата на деянието е била на
35 години, а към датата на разпознаването е била на 37 години. Това възражение
е неоснователно, защото при проведеното разпознаване свидетелката К. сочи, че
подсъдимата М. вече с друг цвят на косата, което обстоятелство ясно говори, че
тази свидетелка е имала достатъчно време и възможност да разгледа и запомни
лицето на подсъдимата във времето докато е стоя на входната врата на блока, при
проведения разговор между нея и подсъдимата, както и по време на разминаването
им, за да може да посочи, че разпознатото от нея лице е с променен цвят на
косата. На следващо място свидетелката К. съвсем добросъвестно е подходила при
участието си в проведеното второ процесуално следствено действие разпознаване,
защото при него макар и да е следвало да разпознае второто лице, което се е
намирало на инкриминираното място заедно с подсъдимата М. и което е било
посочено от подсъдимата като нейна дъщеря, то тя е посочила, че се колебае
между две от поставените за разпознаване лица. С оглед колебанието което е
изразила, свидетелката К., то тя е дала и своето обяснение защо действително се
колебае между двете лица, а именно защото те си приличат в лицето и очите. От
поведението на свидетелката К. при второто процесуално следствено действие ясно
личи липсата на заинтересованост у нея, защото действително едно от поставените
за разпознаване лица е била дъщеря на подсъдимата М. /Р.О./ и вероятно е
придружавала последната при извършеното от нея противоправно деяние. Тази свидетелката
обаче не я е посочила, което говори за проявената от нейна страна добросъвестност
и липса на желание непременно да посочи дадено лице, което да понесе
наказателната отговорност за причиненото й увреждане. Ето защо въпреки
възможността, която свидетелката К. е имала в случая, то тя не се е възползвала
и не е посочила второ лице, по отношение на което да бъде ангажирана
наказателната отговорност наред с отговорността на подсъдимата. От друга страна
от показанията на свидетелката К. ясно личи, че тя е провела разговор само с
подсъдимата М., което обстоятелство е спомогнало тя да се съсредоточи
единствено в нея и по този начин да я запомни, а впоследствие и разпознае
категорично, макар да е била с променена коса и след един относително
продължителен период от време. В подкрепа на изложеното са гласните доказателствени
средства съдържащи се в показанията на свидетелите П., И. и С.. Прави
впечатление, че показанията на свидетелките И. и С. са логични и последователни
независимо от изминалия период от време, от участието им като поемни лица на
04.12.2012г. при проведеното процесуално следствено действие разпознаване на
лица, когато свидетелката К. е разпознала подсъдимата М., като лицето извършило
престъпното деяние спрямо нея, до датата на съдебното заседание, когато са
депозирали пред съда своите лични и непосредствени възприятия от провеждането
на действието по разследване - разпознаване. От показанията на двете свидетелки
ясно личи липсата им на заинтересованост от изхода на делото. Двете свидетелки И.
и С. посочват, че преди да бъдат вписани в протокола за разпознаване на лица,
като поемни лица им е било разяснено от органа по разследване в какво точно
процесуално следствено действие ще участват, инструктирани са били за
поведението, което трябва да следват при провеждане на процесуално следственото
действие, разяснено им е също какви действия на лицата участващи в процесуално
следственото действие следва да наблюдават, както и са били запитани относно
тяхното становище след провеждането на това действие, за което двете поемни
лица са положили и своите подписи. Необходимо е да се посочи, че надеждността
на такова доказателствено средство се преценява не само чрез формалната външна
страна на обективиращия действието по разследването протокол, но и с оглед законосъобразността
на самото действие по разследването, резултатите от което са закрепени в
съответния протокол. В конкретният случай посочените изисквания са налице,
защото целта на гражданския контрол изразяващ се в присъствието на двете поемни
лица е да се осигури законосъобразното извършване на тези действия. Тяхното
присъствие и лично възприятие на следващо място е необходимо с оглед
доказването на определени факти, които интересуват наказателния процес, затова
годността на съответния протокол се определя не само от формалното наличие на
подпис на протокола, а от действителното участие на едно лице в съответното
действие по разследването. В този смисъл цитираният протокол за разпознаване
отразява своевременното, действително констатиране на обстоятелствата,
релевантни към предмета на делото, защото е съставен непосредствено след
извършването на фактическите действия по проведеното разпознаване от страна на
свидетелката К. съгласно чл.128 от НПК и това го прави едно годно
доказателствено средство по смисъла на чл.131 от НПК и не следва да бъде
изключен от доказателствения материал.
По изложените съображения съда изцяло се довери както на показанията на
свидетелката К., така и на изготвеното писмено доказателствено средство –
протокол за разпознаване на лица и предмети, чрез който по един несъмнен и
категоричен начин са проверени показанията на свидетелката с оглед установяване
на извършителя на престъплението.
Съдът се довери и на показанията на свидетелката П., които макар и да не
съдържат идентификационни данни относно самоличността на лицата от женски пол,
които са й позвънили на вратата на жилището с цел да искат стари дрехи, то
нейните показания изцяло кореспондират с показанията на свидетелката К., в
частта в която П. посочва времето и мястото на инкриминираното деяние, както и
че двете лица били млада жена и едно дете, които в същия период от време,
когато са отнети чрез сила вещи от К. са се намирали във входа на процесния
блок. Тези макар и косвени данни изцяло се вписват и кореспондират на веригата
от преките гласни доказателствени средства изразяващи се в показанията на
свидетелката К. и подкрепени от показанията на свидетелките И. и С..
С оглед на гореизложените съображения и предвид характера на
инкриминираната дейност, която принципно не държи при извършване на деянието да
присъстват повече лица освен извършителите, то съдът кредитира и дава вяра на
показанията на свидетелката К., които са подкрепени от протокола за разпознаване
на лица и счете, че възприетата по делото фактическа обстановка изцяло се
изяснява по несъмнен и категоричен начин чрез тях. От друга страна възприетите от съда
обстоятелства и факти и посочени доказателства, установяват по категоричен
начин изложената по-горе фактическа обстановка, която е относима към предмета
на доказване по делото, доколкото предмета на доказване е определен от
повдигнатото обвинение по делото, което се доказва по несъмнен и категоричен
начин.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, изготвило съдебно-оценителна
експертиза по отношение на стойността на вещите отнетите при инкриминираното
деяние от свидетелката К., като обективно, безпристрастно и компетентно дадено.
Съдът не даде вяра на представените от страна на защитата
писмени документи приети, като доказателства по делото, а именно: оферта
№14566827/16.03.2010г. във връзка с резервация № 82160310 за частно парти в
хотел Г. П., с посочен клиент – подсъдимата Г.М. и справка за резервация за полет
с „Изи Джет” EG7VBPQ, в която резервация не е посочено името на ползващия я
пътник, с дата на заминаване 11.01.2010г, защото тези писмени доказателства
изцяло се опровергават от тези писмени доказателства и справки приети като
доказателства, които съда служебно е изискал в изпълнение на задължението си по
смисъла на чл.107, ал.2 от НПК, а именно: писмо от полицейско управление К. –
Лондон до адвокати „С.” представляващи подсъдимата Г.М. по водени срещу нея
дела на територията на Великобритания, във връзка с извършената справка с номер
на адвокатска кантора AAT/AAT/MAR024/001 от 18 март 2010г.; справка от
Национален граничен целеви център относно искане за предоставяне на информация
за движение на пътници, изготвена от Агенция „Столично полицейско управление” –
Великобритания относно подсъдимата М.; писмо с рег.№ 15361/28.06.2013г.;
справка, изходяща от Дирекция „Международно оперативно сътрудничество” – МВР с
рег. № 15522/007.2013г.; справка с изх. № КО-12-289/02.10.2013г., изготвена от
посолството на Република България в Лондон. От така посочените писмени
доказателства не се доказват твърденията на защитата на подсъдимата, че към
инкриминираната дата - 17.03.2010г., подсъдимата М. се е намирала на територията
на В.. Действително, чрез посочените справки
се установява, че подсъдимата е пътувала за Обединеното кралство, но не се
установи, че към инкриминираната дата подсъдимата се е намирала именно във
Великобритания, както самата тя твърди. От друга страна чрез представената по
делото, от страна на защита оферта №14566827/16.03.2010г. във връзка с
резервация № 82160310 за частно парти в хотел Г. П., с посочен клиент –
подсъдимата Г.М., ясно личи желанието на подсъдимата да установи пред настоящия
съд своето присъствие на територията на чуждата държава, но и това
обстоятелство се опровергава чрез справката изходяща от Посолството на
Република България във Великобритания, защото дипломатическата служба е успяла
да получи информация от посочения хотел, че на 17.03.2010г. не е имало никакво
мероприятие в хотела, а само конференция на турска банка. От тази справка прави
впечатление обстоятелство, че на 16.03.2010г. подсъдимата е следвало да се яви
в полицейско управление К., но в последствие тази необходимост е отпаднала, а
от друга страна от самата справка от посоченото полицейско управление се
установява, че тя не се е явила. По изложените съображения съдът намира, че
представените от страна на защитата писмени документи, приети като доказателства
по делото и проверени от съда чрез способите на НПК предвид задължението на
съда по чл.107, ал.2 от НПК са съставени от страна на неизвестни лица с цел да
оневинят подсъдимата М. и по този начин тя да избегне наказателно санкциониране
за извършеното от нея противоправно деяние спрямо свидетелката К.,
осъществяващо обективните и субективни признаци на престъплението грабеж.
От
правна страна:
При така приетата фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимата Г.И.М.
е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.199, ал.1, т.4, вр. с чл. 198, ал.1, пр. 1, вр. чл. 29, ал.1, б. „А” от НК.
Изпълнителното деяние на основния състав на престъплението „грабеж” по чл.
198, ал. 1 от НК го характеризира като съставно престъпление и включва два
акта, които са взаимосвързани, осъществени въз основа на едно решение и
насочени към една и съща цел. Единият акт на изпълнителното деяние се изразява
в употребата на сила или заплашване, т.е. на физическа сила или психическа
принуда по отношение на владелеца на движимата вещ, която е предмет на
престъплението. Употребата на сила се изразява във физическото въздействие на
дееца, било пряко върху личността на владелеца на вещта или на друго присъстващо
лице, било върху самата вещ или чрез нея - върху владелеца (например
насилствено откъсване на синджира от вратата на жертвата). Заплахата е свързана
с употребената психическа принуда върху дееца с цел да бъде сломена съпротивата
му и по този начин да се запази владението върху веща. Другият акт от
изпълнителното деяние на грабежа е отнемането на вещта, а именно деецът
прекъсва фактическата власт на владелеца на веща върху предмета и установява
своя фактическа власт. Между двата акта, съставляващи изпълнителното деяние на
грабежа съществува функционална връзка. Поради това при грабежа по чл.198, ал.1 НК отнемането на вещта трябва да съвпада по време с упражнената сила.
От доказателствата по делото се установи по безспорен и категоричен начин,
че подсъдимата М. е употребила сила, която се изразява в силно издърпване на
дамската чанта от дясното рамо и ръка на пострадалата К.. В този момент
подсъдимата М. е отнела инкриминираните вещи и по този начин е установила своя
трайна фактическа власт тях, след което ги е отнесла в посока ж.к. „М.-*”.
Ето защо от обективна страна се установи несъмнено от събраните по делото
доказателства и проверени от съда чрез способите предвидени в НПК, че
подсъдимата Г.И.М., като извършител на 17.03.2010г. малко преди 12.30 часа в
гр.С., ж.к.”М.”, бл.**, вх.**,
отнела от владението на Т.К. К. чужди движими вещи, с намерение противозаконно
да ги присвои като употребил за това сила – издърпала силно черна дамска чанта
от изкуствена кожа на стойност 5,00 /пет/ лева от дясното рамо и ръка на
пострадалата К. в която се намирали следните вещи:
пари в брой – 509,00 /петстотин и девет/ лева;
златен синджир, тънък, тип „гръцка плетка”, 18 карата, 3.5 грама на
стойност 157,50 /сто петдесет и седем лева и петдесет стотинки/ лева;
златна висулка във формата на четирилистна детелинка, 18 карата, 1.0 грам,
на стойност 45,00 /четиридесет и пет/ лева;
златен синджир, тънък, тип „българска плетка”, 14 карата, с три броя
висулки, 5.0 грама, на стойност 175,00 /сто седемдесет и пет/ лева;
златна венчална халка, 2.0
грама, 14 карата, на стойност **,00 /седемдесет/ лева;
мъжки златен пръстен с плочка с буквата „Т”, 14 карата, 6.5 грама, на
стойност 227,50 /двеста двадесет и седем лева и петдесет стотинки/ лева;
дамски златен пръстен във формата на змия, 14 карата, 2.0 грама, на стойност **,00
/седемдесет/ лева;
дамски златен пръстен във формата на халка и отгоре с плочка с форма на
бадем, 14 карата, 1.5 грама, на стойност 52,50 /петдесет и два лева и петдесет
стотинки/ лева;
дамски златен пръстен във формата на
халка и отгоре с плочка с форма на корона, 14 карата, 3.5 грама, на стойност
122,50 /сто двадесет и два лева и петдесет стотинки/ лева или всички вещи на
обща стойност 1 434.00 /хиляда четиристотин тридесет и четири/ лева.
Що се касае до квалифициращия елемент на престъплението грабеж по чл.199,
ал.1, т.4 от НК, то видно от свидетелството за съдимост на подсъдимата М., тя е
извършила настоящото престъпление при условията на опасен рецидив, след като е
била осъждана за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко
от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66 НК, а
именно със споразумение, одобрено от Софийски районен съд по нохд № И-912/2008г.,
влязло в сила от 21.03.2008г. на М. е наложено наказание лишаване от свобода в
размер на една година и девет месеца за извършено от нея престъпление по
чл.195, ал.1, т.4, пр.3, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1 НК. При това
положение са налице основанията и предпоставките за приложение на разпоредбата
на чл.29, ал.1, б.”а” от НК и квалифициране на престъпната дейност на
подсъдимата, като такава осъществена в условията на опасен рецидив.
От субективна страна, престъплението грабеж може да бъде осъществено само
при форма на вината пряк умисъл. Деецът следва да съзнава, че вещта се намира
във владението на другиго, че тя е чужда, че владелецът не е съгласен тя да му
бъде отнета и че това несъгласие се
преодолява чрез упражнената физическа сила. Още при използването на сила или
заплашване деецът цели да установи своя фактическа власт върху предмета на
престъплението и извършва деянието с намерението да го присвои, а такова
намерение е налице, когато той желае след деянието да се разпореди с предмета в
свой или чужд интерес.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимата при пряк умисъл.
Подсъдимата М. е съзнавала общественоопасния характер на деянието си,
предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и е искала те да
настъпят. В случая подсъдимата М. е упражнила физическа сила несъразмерна с
тази на пострадалата, възползвала се е от невъзможността да бъде настигната и
възпрепятствана от свидетелката К., която е на възраст доста по-голяма от нея, като
в резултат на тези свои действия е установила своя фактическа власт върху
отнетите вещи. Всичките действия на подсъдимата са извършени в логична
последователност и показват, че тя е съзнавала, че отнема чужда движима вещ,
без съгласието на нейния собственик, употребявайки за това сила, като
действията на подсъдимата показват и намерението й противозаконно да присвои
отнетите вещи, след което ги е отнесла в желаната от нея посока, като е
избягала с придружаващото я по-младо момиче, неустановено по делото, а
впоследствие се е разпоредила с отнетите вещи.
С оглед гореизложеното съдът приема по несъмнен начин, че с действията си
от обективна и субективна страна, действайки с пряк умисъл, подсъдимата М. е
осъществила състава на чл.199, ал.1, т.4, вр. с чл. 198, ал.1, пр. 1, вр. чл.
29, ал.1, б. „А” от НК по начина и при условията така както се поддържа от
обвинението.
По гражданския иск:
На основание чл.45 от ЗЗД е предявен граждански иск от свидетелката
Т.К. К. срещу подсъдимата Г.И.М. за причинените й от деянието имуществени вреди, изразяващи се в намаляване
на актива на имуществото й с пазарната стойност на противозаконно отнетите й
пари и вещи - общо в размер на сумата от 1 434 лв.
С оглед на изложеното за наличие на извършено
престъпление от подсъдимата М. са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД за
ангажиране на гражданската й отговорност за извършения от нея деликт по
отношение на гражданския ищец Т.К. К.. Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Предвид приетата за
установена фактическа обстановка и изложените съображения за наказателната
отговорност на подсъдимата, съдът намира, че в настоящият случай са налице
всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – деяние, противоправност на деянието, причинена вреда, причинна
връзка между противоправното деяние и настъпилия обществено опасен резултат и
наличието на вина за дееца.
По отношение на предявения
граждански иск за имуществени вреди съдът приема, че същия е основателен, т.к.
увреждането на пострадалата се явява пряка и непосредствена последица от
неправомерното поведение на подсъдимата. Размерът на претърпените от деянието
имуществени вреди се установи от заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство и приета от съда съдебно-оценителна експертиза. В
конкретният случай свидетелката К. действително не представя доказателства, от
които да е видно на коя дата е придобила инкриминираните вещи, но същата чрез
своите показания достатъчно подробно и ясно описва противозаконно отнетите й
вещи както в разпита си проведен в досъдебното производство /приобщен в тази
част по реда на чл.281, ал.5, вр. с ал.1, т.2 от НПК/, така и в показанията си
пред настоящия съд. Също така свидетелката дава обяснение, че инкриминираните
вещи са й подарък от нейния покоен съпруг. Предвид изявлението свидетелката, че
процесните вещи са й подарък, то е обяснима и невъзможността на същата да
представи писмени документи за същите, но прави впечатление, че тя не се опитва
да опише допълнително вещи, които да са различни от процесните, което отново
навежда съда на обстоятелството, че тя е абсолютно добросъвестна в своите
показания. Така вещото лице е установило, че стойността на отнетите вещи от
свидетелката К. при престъплението грабеж е на обща стойност от 1434,00 лева. Затова на основание чл.45 от ЗЗД съдът прие да уважи
изцяло предявеният граждански иск от Т.К. К. срещу подсъдимата Г.И.М. за сумата
от 1434,00 лева, представляващи претърпени от деянието имуществени вреди, като
доказан и основателен.
По
наказанието:
За извършеното от подсъдимата Г.И.М. престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр.
с чл. 198, ал.1, пр. 1, вр. чл. 29, ал.1, б. „А” от НК е предвидено наказание
лишаване от свобода от пет до петнадесет години.
За да определи вида и размера на наказанието на
подсъдимата М., настоящия съдебен състав взе предвид разпоредбите на чл. 54 от НК, като отчете смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Като отегчаващи
вината обстоятелства съдът отчете високата степен на обществена опасност на
деянието и на самата подсъдима, която видно от приложената справка за съдимост
е с доста обременено съдебно минало. На следващо място съдът отчете липсата на
смекчаващи вината обстоятелства, т.к. в хода на делото, както и чрез
представените по делото писмени документи, които съда прие за доказателства, не
се установи тя да е трудово ангажирана, както и да полага грижи са своите деца
с което ясно личат и нейните недобри характеристични данни. Също така се
установи, че подсъдимата М. е била наказателно преследвана на територията на
Великобритания, макар по делото да не се представиха убедителни данни в тази
насока, а само такива, че по отношения на нея са били предприети полицейски
мерки във връзка с престъплението джебчийство. Ето защо според съда е видно, че
предходните й осъждания не са изпълнили целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК, а именно да възпрат и превъзпитат подсъдимата М. към
спазване на установения не само в страната правов ред, насочен към опазване
личната неприкосновеност на гражданите и тяхната собственост. При това
положение съдът намери, че подходящо се явява наказанието „Лишаване от
свобода”. При определяне размера на наказанието съдът се съобрази с високата
обществена опасност на дееца, доколкото престъплението е извършено при
условията на опасен рецидив, но като отчете конкретната фактическа обстановка
намира, че извършеното престъпление грабеж макар и да е такова с висока степен на обществена опасност, то
при неговото извършване и с оглед упражненото насилие, не са нанесени телесни
увреждания или нанасяне на удари и побой над пострадалата. Съдът намира, че при
така изложеното и при условията на чл.54, ал.1 от НК, наказанието „Лишаване от
свобода” се явява подходящо в размера от пет години. Така определеното
наказание „Лишаване от свобода” в размер на ПЕТ ГОДИНИ, както и неговото
ефективно изтърпяване според съда, в най-пълна степен би способствал за
постигане на целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл.36 от НК и
най-вече за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия в насока зачитане
личната собственост и телесната неприкосновеност на личността.
Така определеното наказание следва да бъде изтърпяно при първоначален
„Строг” режим на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС и при спазване на условията
визирани в чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, т.к. подсъдимата М. е извършила настоящото
престъпление в условията на рецидив.
На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК следва да бъде зачетено времето,
през което подсъдимата Г.И.М. е била задържана с мярка за неотклонение
„Задържане под стража” или по ЗМВР, считано от 05.12.2011г.
По
разноските:
С
оглед изхода на делото подсъдимата Г.И.М. следва да понесе и направените по
делото разноски, поради което на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът я осъжда
да заплати направените по делото разноски в размер на 244,20 /двеста
четиридесет и четири лева и двадесет стотинки/, както и сумата от 57,36
/петдесет и седем лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща 4% държавна
такса върху уважената част на гражданския иск или общо разноски в размер на
301,56 /триста и един лева и петдесет и шест стотинки/.
Подсъдимата Г.И.М. следва да заплати и държавна такса за
служебно издаване на един брой изпълнителен лист по сметка на СГС, поради което
съдът я осъжда да заплати и 5,00 /пет/ лева на основание чл.190, ал.2 от НПК.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: