№ 188
гр. Севлиево, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на втори октомври
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря Виктория М. Стойчева
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20234230100243 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по подадена от
„Топлофикация София“ ЕАД, искова молба, насочена против К. Х. Х., с която са
предявени обективно кумулативно съединени установителни искови претенции с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за
установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите
както следва: 1022,26 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м. 04.2021 г., за имот с абонатен № 69710,
с адрес на топлоснабдения имот гр. София, общ. Красно село, ж.к. Красно село, бл.
206, вх. В, ет. 4, ап. 12, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 20.09.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 153.19 лв. –
мораторна лихва за периода 15.09.2020г. – 29.08.2022 г., 47,91 лв. – цена на услуга
дялово разпределение за периода м.08.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –20.09.2022 г. до окончателно
изплащане на сумата и 10,20 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.10.2019 г. – 29.08.2022 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1323/2022г.,
по описа на Районен съд Севлиево.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поддържа, че е доставил за
процесния период топлинна енергия до процесния имот, като купувачът не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди се, че след като не е заплатил
1
дължимите се суми за доставена топлинна енергия и дялово разпределение ответникът
е изпаднал в забава, като в тази връзка е формулирана акцесорна претенция за лихва в
индивидуализираните в исковата молба размери. Сочи се, че дяловото разпределение е
извършвано от дружеството „Техем сървисис“ ЕООД, която фирма е изготвяла и
изравнителните сметки.
Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендират се разноските.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК, като са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 150
ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците
или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2017г. собствениците, респективно
бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия
за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
2
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.
По делото е представен нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка № 164, том I рег. № 1168, дело № 167 от 29.12.1998
г., с който Х.К. Х. и Цена И.а Х.а са прехвърлили на сина си К. Х. Х. процесния
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Бъкстон“, блок 206, вх. В, ет. 4.
По делото е представено и заявление-декларация с вх. № 733 от 12.03.2004 г., с
което ответникът К. Х. Х. е обективирал желанието си пред ищцовото дружество да
му бъде открита партида.
С оглед изложеното следва извода, че през исковия период, ответникът е имал
качеството потребител на топлинна енергия.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът
кредитира изцяло, като пълно, ясно и изготвено от лице притежаващо нужния опит и
професионална квалификация, се установява, количеството потребена топлинна
енергия. Вещото лице е посочило, че е сградата на блока, където се намира имотът на
ответника, са извършвани ежемесечни отчитания на показанията на общия топломер,
намиращ се в абонатната станция. В ежемесечните отчети на общия топломер са
отчислявани за сметка на „Топлофикация София“ ЕАД и в съответствие с
нормативната уредба количествата топлинна енергия за технологични разходи на
абонатната станция.
Съгласно приетото и неоспорено по делото заключение на вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно и
компетентно изготвено размерът на дължимите суми за топлинна енергия зьа
процесния период съобразно действащите цени са за главница 1022,26 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2
ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. По делото се установи, че фирмата за дялово разпределение точно и в
уговорените срокове е извършвала услуга дялово разпределение в сградата – етажна
собственост, в която се намира процесния имот, поради което и претенцията за
главница за цена на услугата дялово разпределение за процесния период се явява
основателна, доколкото видно от заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза размерът на начислената сума за дялово разпределение
за исковия период 47,91 лв. за главница, за каквато сума е заявена и претенцията,
респективно същата се явява изцяло основателна.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По отношение на акцесорната претенция за мораторна лихва върху претенцията
за доставена топлинна енергия, съдът намира следното. За процесния период
приложение намират общите условия от 2016г., приети с Решение по Протокол № 7 от
23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “Топлофикация София” ЕАД и са одобрени
с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката. В чл. 33, ал. 1 от същите е прието, че клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Видно от заключението на вещото лице
3
лихвата за забава върху стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия в
размер на 1022,26 лв. за исковия период е в размер на 153,19 лв, а лихвата за забава
върху главницата за дялово разпеределение е в размер на 47,91 лв., поради което
акцесорната претенция се явява изцяло основателна.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на осн. чл. 78, ал. 1
ГПК.
На ищеца следва да се признаят разноски в исковото производство и
заповедното производство в размер на 800 лв., от които 600.00лв. – депозити за вещи
лица в исковото производство, 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство, 25.00лв. – държавна такса в исковото производство, 50.00лв. –
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и 25.00лв. – държавна
такса в заповедното производство.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че К. Х. , ЕГН
**********, с адрес: ****************, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б,
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ, сумите както следва: 1022,26 лв.
– главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия
за периода м.05.2019 г. – м. 04.2021г., за имот с абонатен № 69710, , находящ се в гр.
София, ж.к. Красно село, бл. 206, вх. В, ет. 4, ап. 12, 47,91 лв. – цена на извършена
услуга дялово разпределение за имота за периода м.08.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.09.2022г. до
окончателно изплащане на сумата.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК , че К. Х. , ЕГН
**********, с адрес: ****************, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б,
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 153,19 лв. – мораторна лихва за забава
върху главницата за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. до 29.08.2022
г. и сумата от 10,20 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.10.2019 г. до 29.08.2022 г.
ОСЪЖДА К. Х. , ЕГН **********, с адрес: ****************, на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, разноски в размер на 800 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд Габрово.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
4