№ 452
гр. Л., 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л., IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Р. М.А
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело
№ 20224310100009 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод подадена искова
молба от П. Д. Г. против В. Бончев М. за установяване право на собственост
върху реална част от поземлени имот.
Ищецът твърди, че владее реална част, с площ от около 1 200 кв. м., от
поземлен имот с идентификатор ********* по плана на новообразуваните
имоти на местността “Б.”, гр. Л., одобрен със Заповед № 96/19.03.2003 г. на
областния управител на гр. Л., вид на територията - селско стопанство, начин
на трайно ползване - лозови насаждения, категория на имота - девета, при
граници имоти с № ра: *************, като процесната реалната част е
заключена в следните граници: изток - имот № *****, север и запад имот №
******, юг - имот № *******.
Ищецът поддържа че реалната част е оградена още през 80-те години на
миналия век с бетонни колове и телена ограда от неговия наследодател, който
приживе я е ползвал, след смъртта му ищецът лично и чрез сина си и неговата
съпруга владее същата, като е засадил плодни дръвчета в нея, поставил е
кошери, редовно я почиства и поддържа растителността, израсла в нея.
Ищецът твърди, че живее в близост до имота, като във времето никой не е
оспорвал правата му върху него. От около два месеца претенции към него се
казва, че е завил ответника, който поддържал, че е закупил имота и настоявал
ищеца да го напусне, а ако не стори това ще изкорени дърветата и ще
разруши поставените в него кошери.
Ищецът твърди, че владее процесната реална част явно, спокойно и
непрекъснато в периода от 01.01.2010 г. до датата на подаване на исковата
молба и претендира на това основание да бъде признат за неин собственик.
1
Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на реална
част от поземлен имот с идентификатор *********, с площ от около 1 200 кв.
м. по плана на новообразуваните имоти на местността “Б.”, гр. Л., одобрен със
Заповед № 96/19.03.2003 г. на областния управител на гр. Л., вид на
територията - селско стопанство, начин на трайно ползване - лозови
насаждения, категория на имота - девета, заключена в следните граници:
изток - имот № *****, север и запад имот № ******, юг - имот № *******.
В депозиран по делото отговор ответникът оспорва ищецът да е владял
процесната реална част. Поддържа, че имота, в това число и процесната част,
е владяна от праводателя на ответника, лично или чрез трети лица /в това
число ответника/. През 2021 г. се твърди, че правото на собственост му е
прехвърлено.
В хода на производството ищецът участва лично и с адв. Т. Г., който по
същество излага становище за основателност на молбата, като съобраЖ.я в
тази насока развива в ангажирани по селото писмени бележки.
Ответникът участва по делото лично и с адв. Г. Г., който по същество
застъпва становище за неоснователност на молбата, като съобраЖ.я развива в
писмени бележки.
След преценка-поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен
материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
Заповед № 96/19.03.2003 г. на Областния управител на Област Л., с която
е одобрен плавна на новообразуваните имоти за местност “Б.”, землището на
гр. Л., е публикувана в ДВ бр. 30/01.04.2003 г. и влязла в сила на 16.04.2003 г.
За имот ********* в Областна администрация Л. не са открити жалби, което
се установя от представено по делото писмо от 25.05.2022 г.
Н. Ц. Р. лично и като пълномощник на Т.а Г. Б. и М. Г. Б. е подала молба
до С. К. - помощник-нотариус по заместване при А. Ц. - нотариус, да бъдат
признати за собственици на 1/2 ид. част от новообразуван имот с
идентификатор *********, по плана на новообразуваните имоти за
местността “Б.”, гр. Л., одобрен със Заповед № 96/19.03.2003 г. на областния
управител на гр. Л., с площ от 2 796 кв. м., вид на територията - селско
стопанство, начин на трайно ползване - лозови насаждения, категория на
имота - девета, при граници имоти с № ра: *************.
В решение № 174, издадено от Общинска служба “Земеделие” Л., от
12.12.1994 г. е възстановено правото на собственост на наследниците на П. И.
Н. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следния имот -
нива от 3,000 дка., находяща се в терен по § 4 на гр. Л., в местността “Б.”, с
ограничения на ползването - до уреждане на правата на ползвателите по § 4.
Със Заповед № З-662 от 16.04.2021 г., издадена на основание § 4к, ал. 7
от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на Плана на новообразуваните имоти на
2
местността “Б.”, одобрен със Заповед № 96/19.03.2003 г. на Областния
управител на област Л. и решение № 174/12.12.1994 г., издадено от Общинска
служба “Земеделие” Л. и въз основа на молба от Б. И. Н. - наследник на П. Т.
Н. е наредено, че се възстановява правото на собственост на наследниците на
П. Т. Н. върху новообразуван поземлен имот с идентификатор ********* по
плана на новообразуваните имоти на местността “Б.”, гр. Л., с площ от 2 796
кв. м., вид на територията - селско стопанство, начин на трайно ползване -
лозови насаждения, категория на имота - девета, при граници имоти с № ра:
***** - нива на К. Ц. М., ***** - лозе на Ради М.а П.а, ****** - Лозе на В. Б.
М., ***** - полски път на Община Л., ***** - полски път Община Л., ***** -
нива на Х. Х. Ш..
П. Т. Н. е починала на 22.06.1969 г. и оставила за свои наследници по
закон низходящите Тотка И. Бунчева и Б. И. Н.. Тотка И. Бунчева е починала
на 13.07.2012 г. и оставила за свои наследници низходящите Н. Ц. Р. и Г. Ц.
Б.. Бунчев е починал на 21.08.2005 г. и е заместен от своите низходящи Т.а Г.
Б. и и М. Г. Б.. Казаното се установява от удостоверение за наследници изх.
№ 811 от 05.03.2021 г., издадено от Община Л. и изх. № УГ01-5921/25.06.2021
г., издадено от Община Столична, район К. С..
Н. Ц. Р., Т.а Г. и М. Г. Б. са признати за собственици на новообразуван
поземлен имот с идентификатор ********* по плана на новообразуваните
имоти на местността “Б.”, гр. Л., одобрен със Заповед № 96/19.03.2003 г. на
областния управител на гр. Л., с площ от 2 796 кв. м., вид на територията -
селско стопанство, начин на трайно ползване - лозови насаждения, категория
на имота - девета, при граници имоти с № ра: *************, при следния
обем права: Н. Ц. Р. 1/4 ид. част, а Т.а Г. и М. Г. Б. по 1/8 ид. част, което се
установява от нотариален акт за собственост на идеални части от недвижим
имот *********
Между Н. Ц. Р. от една страна и В. Б. М. от друга страна е постигнато
съгласие и сключен договор, по силата на който Р. дарява 1/400 ид. част от
правото на собственост върху от новообразуван поземлен имот с
идентификатор *********, по плана на новообразуваните имоти на
местността “Б.”, гр. Л., одобрен със Заповед № 96/19.03.2003 г. на областния
управител на гр. Л., с площ от 2 796 кв. м., вид на територията - селско
стопанство, начин на трайно ползване - лозови насаждения, категория на
имота - девета, при граници имоти с № ра: *************, а М. приема
дарението с благодарност. Съгласието между страните е обективирано в
нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 5, том V,
рег. № 5821, дело № 365 от 2021 г.
От нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим
имот № 6, том V, рег. № 5824, дело № 366 от 2021 г. между Н. Ц. Р., лично и
като пълномощник на Т.а Г. Б. и М. Г. Б. от една страна и В. Б. М. от друга
страна е постигнато съгласие за сключване на договор, по силата на който Р. и
Б. продават 199/400 ид. част от правото на собственост върху новообразуван
3
поземлен имот с идентификатор ********* по плана на новообразуваните
имоти на местността “Б.”, гр. Л., одобрен със Заповед № 96/19.03.2003 г. на
областния управител на гр. Л., с площ от 2 796 кв. м., вид на територията -
селско стопанство, начин на трайно ползване - лозови насаждения, категория
на имота - девета, при граници имоти с № ра: *************, които М.
купува за сумата от 9 691,50 лв.
Между Б. И. Н. от една страна и В. Б. М. от друга страна е постигнато
съгласие за сключване на договор, по силата на който Нейков продават 1/2 ид.
част от правото на собственост върху новообразуван поземлен имот с
идентификатор ********* по плана на новообразуваните имоти на местността
“Б.”, гр. Л., одобрен със Заповед № 96/19.03.2003 г. на областния управител
на гр. Л., с площ от 2 796 кв. м., вид на територията - селско стопанство,
начин на трайно ползване - лозови насаждения, категория на имота - девета,
при граници имоти с № ра: *************, които М. купува за сумата от 5
500,00 лв. Съгласието между страните е обективирано в нотариален акт за
покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 47, том VI, рег. №
8428, дело № 565 от 2021 г.
В края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век процесната
реална част се ползвала от дядото на ищеца - Г.. Мястото било оградено с
бетонни колове и бодлива тел, имало достъп до път, а в него дядо Г. влизал от
малка портичка, разположена в северната му част, откъм кв. “Г.”. След
смъртта на дядо Г. имота работили бащата на ищеца - Д., а след смъртта му
/около 2000 година/ имота се работил от ищеца и брат й Г., а след неговата
смърт /около 2014 г./ от ищеца, съпругът й и сина й К., който поставил
кошери в него. В имота имало лозе, плодни дървета, като през него минава
магистралния водопровод, водоснабден, в него е изпълнена водомерна шахта.
Около 2000 година през черния път срещу процесния имот, имот придобил
бащата на ответника - свидетеля М.. Имотът бил застроен и в него той се
установил да живее, като ответникът го посещавал и подпомагал. В
процесния имот и имотите около него М. косил трева за зайците, които
отглеждал. През 2021 г. ответникът М. закупил имота, част от който е
процесната реална част, трасирал го и започнал да го огражда, като по този
начин отнел възможността на ищеца да влиза в него през портичката,
изпълнена в северната му част. Това накарало сина на ищеца – К., да изнесе
от имота кошерите си. След подадена сигнал в полицията ответникът
премахнал изпълнената от него ограда. През лятото на тази година свидетеля
И. уведомила свидетеля М., че в оградената част на имота трима души косят
трева. След извършена проверка, по сигнал на ответника, се установило, че
единия от косачите в имота и сина на ищеца К..
От приетото по делото заключение по допусната съдено техническа
експертиза се установява, че част от новообразуван поземлен имот *********
е оградена с бетонни колове и мрежа, отразена на комбинирана скица,
ситуирана в югоизточната част на имота, с площ от 1102 кв. м. на снимки от
Google Earth в периода 2019 г. -2021 г. югозападната оградена част на имота
4
се визуализират десет бели петна, които може да са кошери. В периода 2010 г.
до 2017 г. такива петна /обекти/ не се визуализират на снимките. При разпита
вещото лице посочва, че при прегледа на снимките на тях се виждат поредица
от дървета, които са засадени в имота. Изпълнената на терен ограда експерта
казва, че виД. не е изпълнена в последните една две години, но не може да
уточни кога е поставена.
Очертаната по-горе фактическа обстановка съдът изгражда на база
приетите по делото писмени и гласни доказателства. Изводите си по фактите
съдът основава изцяло на показанията на свидетелите Д., Д. и П., които са
последователни и непротиворечиви относно момента, в който върху
процесната реална част е установена фактическа власт, как и от кого е
ползвана земята, кой я е оградил, с какво, в коя част на имота тя е ситуирана,
как във времето е получаван достъп до нея. Свидетелите Д. и П. от години
ползват места в района, като се преки или близки съседи на мястото, ползвано
от ищците. Показанията на свидетеля И. не са информативни относно
ползването на имота преди отнасянето на спора пред съд, поради което съдът
не изгражда изводите си по фактите на тях. На казаното от свидетеля М.
съдът не давя вяра, тъй като той е закупил имот в съседство на процесния
през 2019 г., посещавал го откъслечно, като показанията му не се градят на
база лични впечатления, а на споделено от ответника и свидетеля М. във
връзка с ползването на процентата реална част и момента, в който това е
сторено. На показанията на свидетеля М. съдът не дава вяра. Този свидетел е
баща на ответника и е заинтересован от изхода на спора. Показанията му
относно ползването на имота и неговото ограждане са в пълно противоречие
с показанията на останалите свидетели. Този свидетел отрича да познава
бащата на ищеца, но имота си в местността той е придобил след неговата
смърт, което не изключва както той, така и неговия наследодател да са си
служили с него преди 2000 г. Съдът дава вяра на заключението на вещото
лице по допусната техническа експертиза, тъй като то съответства на
фактическото полоЖ.е, което се установява от показанията на част от
разпитаните в производството свидетели.
При установените факти съдът прави следните изводи от правна страна:
Предявен е иск за установяване право на собственост върху реална част
от новообразуван поземлен имот, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът поддържа, че е собственик на процесната реална част от имота
по силата на упражнявано от него давностно владение в периода от
01.01.2010 г. до датата на подаване на исковата молба /05.01.2022 г./. Имотът
е земеделски и е заявен за възстановяване. При решаването на спора, с оглед
установените по делото факти, основно значение има отговора на въпроса от
кой момента третото лице, каквото се явява ищеца, може да противопостави
на реституирания собственик, респективно на неговия правоприемник,
какъвто е ответника, упражняваното от него владение.
В съдебната практика е установено виждането, че не може да се
5
придобие по давност имот по отношение на който не е приключила
реституционната процедура по ЗСПЗЗ. Това разбиране се извежда от
разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, установяваща принципа, че давност не
тече за този, които не може да се защити чрез иск. В случаите, в които
решението на административния орган за възстановяване собственост влиза в
сила след приемането на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, давностният
срок за придобиване на имота започва да тече от момента на влизане в сила
на решението за възстановяване на собственост. Едва от този момент правото
на собственост може да бъде защитено чрез предприемане на действия срещу
третото лице, което упражнява власт върху имота.
Основният правно релевантен факт за процедурата, по която следва да
се счита за завършена административната реституцията на процесния
земеделски имот е, че той се намира в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. В тези
хипотези от значение да се приеме за завършена процедурата по реституция е
заповедта на кмета по § 4к, ал. 7 на ПЗР на ЗСПЗЗ. От този момент на сетне се
възстановява правото на собственост /а не от момента на влизане на плана на
новообразуваните имоти, както поддържа ищецът в исковата молба/ и той
може да го брани от третото лице, което упражнява фактическа власт върху
него /в този смисъл решение № 30/27.06.2017 г. по гр. д. № 3352/2016 г. на II
ГО на ВКС/.
Поземленият имот, част от който е спорната реална част, е земеделски и
е заявен за възстановяване. С решение на Общинска служба „Земеделие“ Л. е
признато правота на възстановяване на собственост в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници в полза на наследници на П. И. Н. върху
нива, находяща се в терен по § 4 в местността „Б.“, землището на гр. Л..
Решението, макар и постановено в редакцията на ЗСПЗЗ преди 1999 г., няма
вещо прехвърлителен ефект, доколкото не отразява границите на
възстановените имоти, като с него само се признава правото на
възстановяване на собствеността. Това решение не туря край на процедурата
по реституция и не възстановява право на собственост в полза на
наследниците на лицето, от което той е отнет. През 2003 г. за местността “Б.”,
е приет план на новообразуваните имоти, а през март 2021 г. от кмета на
Община Л. е и издадена заповед по § 4к, ал. 7 ПРЗ на ЗСПЗЗ, в която
процесния имот е индивидуализиран. С издаването на заповедта по § 4, ал. 7
ПЗР на ЗСПЗЗ на 16.04.2021 г. е преключила процедурата по реституция в
полза на наследниците на Пенка И. Найденова, праводатели на ответника. От
този момент насетне трети лица, упражняващи фактическа власт на имота или
част от него, с намерения за своене, могат да го придобията по давност.
От датата на издаването на заповедта, с която приключва процедурата
по реституция /16.04.2021 г./ до датата на отнасяне на спора пред съд
/05.01.2022 г./ не е изтекъл законовия 10-годишен давностен срок за
придобиване право на собственост върху недвижими вещи /чл. 79, ал. 1 ЗС/.
Упражняваното фактическа власт от ищеца преди датата на приключване на
реституционната процедура /16.04.2021 г./ не може да се противопостави на
6
реституирания собственик и на неговия правоприемник, ответник в
производството, защото давност между третото лице и реституирания
собственик не тече до приключване на процедурата по възстановяване.
По излоЖ.те съобраЖ.я, съдът приема, че в хода на производството
ищецът не е доказал твърденията си, че е придобил спорната реална част въз
основа на упражнявано давностно владение, което е основание за отхвърля на
иска му.
Ищецът е заявил искане за разноски, което при изхода на спора, следва
да се остави без уваЖ.е.
Ответникът е заявил искане за разноски. По делото той е представляван
от адвокат, като са ангажиране доказателства за сторени разноски във връзка
с осъществено процесуално представителство в размер на 600,00 лв.
Доказателства за други сторени разноски не са представени по делото. При
изхода на спора, разноските, за което е доказано, че са направени от
ответника /600,00 лв./, следва да се възложат в тежест на ищеца.
По излоЖ.те съобраЖ.я, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Д. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. Л.,
ул. „П. Р. С.“ № 21 вх. Б, ет. 1 против В. Б. М., с ЕГН **********, с адрес: гр.
Л., ж. к. „М.“, ******** с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК да се
признае за установено по отношение на В. Б. М., че П. Д. Г. е собственик по
силата на упражнявано от нея давностно владение в периода от 01.01.2010 г.
до датата на подаване на исковата молба 05.01.2022 г. на реална част от
поземлен имот с идентификатор *********, с площ от около 1 200 кв. м. по
плана на новообразуваните имоти на местността “Б.”, гр. Л., одобрен със
Заповед № 96/19.03.2003 г. на областния управител на гр. Л., вид на
територията - селско стопанство, начин на трайно ползване - лозови
насаждения, категория на имота - девета, заключена в следните граници:
изток - имот № *****, север и запад № ******, юг - имот № *******.
ОТХВЪРЛЯ искането на П. Д. Г., с горните данни, за присъждане на
сторени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК П. Д. Г., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Л., ул. „П. Р. С.“ № 21 вх. Б, ет. 1 да заплати на В. Б. М., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Л., ж. к. „М.“, ******** сумата от 600,00 лв.
/шестстотин лева/ - сторени разноски.
Решението може да се обжалва от страните в 2-седмичен срок от
връчването му, пред Окръжен съд Л..
7
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
8