Мотиви към присъда по НЧХД № 332/2018г.
по описа на
Р.С.Тетевен
Делото е
образувано въз основа на тъжба на А.С.Н. ЕГН ********** *** ,с която е
повдигнал обвинение срещу Р.А.М., ЕГН ********** *** за извършено престъпление от частен характер по
чл.130, ал.1 от НК, с тъжбата е предявен
и граждански иск за причинени неимуществени вреди в размер на 4000 лв. и имуществени
вреди в размер на 65 лв .
В съдебно
заседание частния тъжител, чрез своя повереник адв.
Т.Ц. от ЛАК поддържа така повдигнатото обвинение, като пледира за постановяване
на справедлива присъда,като не
е възможно да се прилага разпоредбата на чл.78а от НК, поради две обстоятелства: 1-во, няма данни да е
заплатена или погасена наложената чл.78а глоба, видно от свидетелството за
съдимост и от справката на НАП, и 2-ро, има предявен иск за материални вреди,
който не е погА.чрез плащане. Подробно
анализира събраните доказателства и достига до извода, че , на посочената дата , место и
време ,подсъдимия при пряк умисъл е причинил описаните в медицинските документи на доверителя му телесни увреждания на и моли съда да
наложи съответното по закон наказание, съобразно квалификацията на деянието на
наказателно правния статус на
подсъдимия, като счита, че
телесните увреждания на подзащитния му нанесени по начин, описан в тъжбата, а именно чрез нанасяне удари с юмрук , пледира
да се присъдите на доверителя му сторените по делото разноски, както и
гражданско правните претенции за имуществени и неимуществени вреди . Счита, че
обвинението е доказано по
несъмнен начин от показанията на свидетеля очевидец - Д.Н.Д, а така също и от показанията на
полицейския инспектор Д., и от заключенията на 2-те експертизи по делото. Пледира
,че ясно на изгледания запис от охранителната камера вън пред заведението се
виждало точно какви действия по нападението над неговия доверител е извършил
подсъдимия, а именно как от входа на заведението е отишъл до таксито, в което
се е качвал тъжителя , както си е описано в обстоятелствената част на тъжбата,
как му нанася няколко удара с крушета, с и юмруци в
лицето и в главата, и това, което се установява от гледането на записа, който
на практика, след като техническата експертиза установявала, че е годен, че не
е манипулиран, че е автентичен, може да бъде приобщен като доказателство по
делото, и се установявала пълната
идентичност, между това, което е видяно на записа, нанасяне на побоя отвън пред
заведението. Общо взето същата фактическа обстановка била възприета от Районна
прокуратура - Тетевен в обстоятелствената част на постановлението, с което се
отказва да се образува Досъдебно производство за престъпление от общ характер.
Подсъдимия не се явява , за него се явява
упълномощения защитник адв. К.Ц. от ЛАК.В последното съдебно заседание защитникът
е заявил ,че има връзка с подсъдимия , но същия не желаел да се явява.
Защитникът на подсъдимия адв.К.Ц. –пледира ,че
фактическата обстановка била доста по-
различно от тази, която представил повереникът на тъжителя. Действието се развило
преди малко повече от година, на 22.04.2018 г. около, между 3 и 3.30 ч. след
полунощ. В дискотека „Е.”, намираща се в землището на гр.Тетевен се е намирал неговият
подзащитен, заедно с дъщеря си и синът си. В същото
заведение се е намирал и тъжителят в компания на свои познати и приятели. Един
от тези лица, от компанията на тъжителя,
за когото е установено, че е чужд гражданин, живеещ в С, с фамилия К,
отива при подсъдимия, видимо пиян и се е опитал да сключи някаква сделка, за да
има момичето, с което подсъдимият е бил заедно, а това е неговата дъщеря. Въпросният
К, който видимо е бит, паднал на земята в дискотеката, нямал претенции към неговия
подзащитен, нито му е завел дело от частен характер,
нито сезирал полиция, прокуратура, т.е той е имал достатъчно критично отношение
към собственото си поведение, за да не дръзне да търси правата си по съдебен
ред. Същото се отнасяло и за свидетеля Драган Д, който твърдял, че и той също е бил ударен, но й той не е
претендирал. Единственият претендиращ бил тъжителят Н.. Н. е бил в компанията
на К било нормално да го защити .На записа, пристига такси, с което изпращат К,
но Н. не се качва в таксито, остава там, за да се подклаждал огънят, казано
така на жаргон , че той е търсел някаква конфронтация с подсъдимия , като свидетел А.Р., който бил
категоричен: Н. е напсувал подсъдимия. Състоянието на подсъдимия отвън ,
седейки и гледайки на записа, било видимо спокойно, но само той си знае какво
му е било. Вътре някакъв съвършено непознат
- пиян човек, който го ангажирал с дъщеря му, получил е това което подзащитният му е смятал за справедливо в случая, след
което излиза отвън да се успокои. И вместо да се държат човешки с него,
тъжителят му тегли там една майна, една псувня, и това е довело до нов афект.
Той не е имал никакъв конфликт с Н., защо ще ходи, защото е чул как грубо,
арогантно го псува и за това тезата на защитата е, че подсъдимият е действал в
състояние на силен физиологичен афект, предизвикан от тъжителя с вербална агресия.
Срещу подсъдимия нямало непосредствено физическо нападение, имало
вербално такова, чрез груба, арогантна псувня или псувни. Вероятно е да се
твърди, че е превишил предели на неизбежната отбрана, защото ако беше отвърнал
също с псувня, нямаше да отговаря, но тъй като е отвърнал с удари, нарушавайки
телесната неприкосновеност на тъжителя, можело да се говори по-скоро за
превишаване пределите на неизбежната отбрана, но и в 2-та случай и в случая на
физиологичен афект, и в случая на превишаване пределите на неизбежната отбрана,
наказанието е едно и също, то е съгласно разпоредбата на чл.132 от НК, а не по
чл.130, ал.1 . с оглед прилагането на разпоредбата на чл.78а от НК, защитата счита , че съвършено умишлено е
вкарана тези претенция за имуществени вреди в размер на 65 лева. Това разбира се би трябвало да се отрази по
съответен начин и върху размера на гражданската претенция на тъжителя за
причинените му неимуществени вреди.
Съдът, след като взе предвид
и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Частния тъжител А.С.Н. в тъжбата си
твърди ,че на 22.04.2018г. около 03,00 часа бил с негови познати в
дискотека „Е.” в гр. Т и като седели на бара към него се е приближил непознато
за него лице ,който бил настоящият подсъдим
и нанесъл побой на един от познатите му, поради което тъжителя излязъл
да извика такси да се прибере пребития.Като се върнал в дискотеката видял ,че и
другия негов познат бил с разцепена устна и същия му казал ,че непознатия го е
ударил. Тогава тъжителя и св. Д,който бил с него решили да си тръгнат и излезли
пред заведението и тъжителя се обадил за такси , таксито пристигнало и като
тръгнали да се качват подсъдимия Р.М.
излязъл от дискотеката и блъснал в гърдите Драган, насочил се към
тъжителя и му нанесъл няколко много силни удари в лицето , като единия попаднал
в лявото му око и той загубил зрение
,навел се и получил удар в областта на
бъбреците.Успял да се изправи влязъл в таксито и така се спасил от по-натъшен побой. След случая бил закаран в спешна помощ в гр.
Т. В следствие на побоя получил :субкунюктивиален кръвоизлив
в лявото око , подкожен хематом с кръвонасядане
в областта на челото в ляво , кръвонасядане по
клепачите на лявото око и по долен десен
клепач . Оттоци и кръвонасадания и хематомите по лицето му били видими за 15-20 дена .
Ползвал болнични ,защото не можел да вижда с лявото око ,имал главоболие , срамувал се и изпитвал
неудобство .
СЪДЪТ, след като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност и ги
прецени във връзка с твърденията в тъжбата, прие за установено от фактическа
страна следното: По делото са разпитани свидетели от страна на
тъжителя и от страна на подсъдимия .
Първата група свидетели от страната
на тъжителя са свидетелите Д.Н.Д ,И.Д.Д. , които в показанията си
твърдят ,че :
Свидетеля Ди тъжителя А.Н. се познавали от години и около полунощ решили
да посетят дискотека”Е.” в гр. Тетевен и седнали на бара и към тях се
приближило едно лице ,което свидетеля не
познавал , след което подсъдимия нанесъл на това лице 2 удара в лицето. Свидетеля
и тъжителя като видели ,че нещата не отиват на добър край решили да си тръгнат
и поръчали такси , което дошло след 5-10 минути . В момента в който излезли
навън подсъдимия им се нахвърлил с обиди
и псувни и свидетеля Д се опитал да го спре и да го пита от какво е провокиран.В
отговор подсъдимият бутнал св. Д в гърдите и изкрещял да си заминават , и тъкмо
се качили в таксито , Р.М. настигнал тъжителя Н. и с юмруци му нанесъл
множество удари в лицето и по точно в лявото око ,тъжителя се превил от болка и
подсъдимия го ударил и в и в бъбреците . Тъжителя и свидетеля се качили в
таксито и така се спасили от побоя , но Н. крещял от болки и посетили болницата
в гр. Т за да му окажат медицинска
помощ, имал кръвонасядания в лявото око.Окото на Н.
след 20-30 дни било синьо и имало и черно петно.Тъжителя се срамувал тъй като
същия е строителен предприемач и се виждал с много хора. Свидетеля Д дава
подробно описание как изглежда физически
подсъдимия в протокола от дата 12.11.2018г./л.34/, а именно едър мъж висок
около 1,80м. , силен едър и агресивен, твърди ,че знае по име кой е подсъдимия
, но не го познава лично. По отношение на инцидента е била и образувана
преписка №583 от 2018г на РП-Тетевен , но същата е прекратена тъй като не се е установило
престъпление по чл.325 ал.1 от НК , като свидетелят полицейски служител И.Д. потвърждава ,че тъжителя е разбрал от
негови близки ,че побоят е бил нанесен от Р.М., по прякор „Р. ”, като в
полицията били предадени дискове със записи от процесния
инцидент от видеокамери, а на самите записи бил и процесният
инцидент , като го описва:Че тъжителя е със синът на Н. , излизат от
дискотеката има пререкания, отправят се към таксиметровия автомобил и се вижда
как подсъдимия нанася с ръце удари на тъжителя, но записът бил без звук.
Втората
група свидетели страната на подсъдимия е свидетеля :А.И.Р. ,който
работел като охранител в дискотеката твърди ,че подсъдимия бил със дъщеря си и
синът си и по едно време дошъл и му
казал ,че някакъв мъж му досаждал.Той отишъл и казал на човека да не му досажда
, който бил на ъгъла на барплота, а не на масата и човекът се е махнал.Свидетелят излязъл до
друга дискотека и като се върнал пак било имало пререкания с този човек, но
нищо не било станало, според свидетеля това се случило защото са досаждали на
дъщерята на подсъдимия.Не е виждал в дискотеката тъжителя да е в някакви
пререкания с подсъдимия ,човекът който досаждал на Р. /подсъдимия/ бил друг. Седнали
отвън свидетеля , подсъдимия и собственика на дискотеката , който вече е
починал и в същия момент излязъл тъжителя и с него имало още един човек ,но не
е сигурен дали това е свидетеля Д, минал покрай тях и тъжителя напсувал
подсъдимия.Подсъдимия тръгнал към тъжителя , лицето ,което било с тъжителя
извадило телефон за да снима, поради което свидетеля му казал да прибере
телефона ,че да не види Р./подсъдимия/ и да не станел проблем.Тогава Р. и
тъжителя се сдърпали.Не е видял побоя над тъжителя ,тъй като говорил с другото
момче да не снима.
Подложени на задълбочен анализ
показанията на двамата свидетели на от страната на тъжителя са изцяло
последователни и непротиворечиви, същите се покриват и по време когато е
извършено деянието от подсъдимия , така и от приетата по делото съдебно
медицинска експертиза , според заключението на която на тъжителя А.С.Н. са
нанесени травматични увреждания в
областта на лицето –субконюктивиален кръвоизлив на
лявото око ,подкожен хематом с кръвонасядане в
областта на челото в ляво , кръвонасядане на
клепачите на лявото око ,кръвонасядане на долен десен
клепач, които увреди са довели до болки и страдания без опасност за живота с временно разстройство на здравето за период
2-3 седмици. Според вещото лице механизмът на нанасяне на телесните увреждания
е удар с тъп предмет или юмрук.В този смисъл нанесените удари в устата и
травмите като цяло застрашават здравето
и създават дискомфорт за тъжителя. От приетата
по делото техническа експертиза на двата диска иззети от камерите на
дискотеката е видно ,че същите не са
манипулирани .Експертът разяснява ,че на външната камера записът е много хубав . На вътрешната не е, защото според нея там явно светлината е оказала влияние ,
като вещото лице в съдебна зала заявява ,че на външната камера се вижда много добре,
таксито, човекът излиза, това е човек с
бяла коса , един човек, който излиза, обръща се срещу друг човек, ясно се
вижда, разпознаваеми са и се гледа до 28-мата минута, когато започва инцидентът,момче
по къси панталони , идва таксито и нещо си говорят , вижда се на записа как го
удрят в корема, после още един път. На
диска отвътре в бар „Е.”. Вижда се лице
с къси панталони паднало , но не може да
се каже как е паднал,вижда се как става.Като нито от страните не оспори ,че е
видно от записа пред дискотеката ,че е станал побой , и участниците в него , като и от страна на
тъжителя и от страна на защитата на подсъдимия е заявено експертизата да се
приеме . Тоест самите записи е видно ,че изнесеното в тъжбата и показанията на
свидетеля Д напълно отговарят на истината.Що се отнася до показанията на А.И.Р. ,който работел като охранител
в дискотеката, те почти се покриват с показанията на св. Д. Свидетелят Р. в
показанията си е потвърдил ,че човекът който досаждал на Р. /подсъдимия/ бил
друг, тоест нито тъжителя ,нито св. Д са досаждали по какъвто и да е начин на
подсъдимия вътре в дискотеката . Р. потвърждава ,че не е виждал в дискотеката
тъжителя да е в някакви пререкания с подсъдимия . Потвърждава ,че тъжителят е
излязъл отвън с още един човек , като не може да каже дали това е свидетеля Д
.Не се събраха никакви доказателства обаче тъжителя да е напсувал отвън подсъдимия
, освен ,че действително и по думите на св. Д е имало пререкания , тъй като в
момента в който излезли навън подсъдимия им се нахвърлил с обиди и псувни .Този свидетел твърди ,че Р.
и тъжителя се сдърпал, но не е видял
побоя над тъжителя ,тъй като в този момент
говорил с другото момче да не снима.
От приетата като доказателство преписка № 583 от 2018г на РП-Тетевен и
приобщените доказателства е видно ,че с протокол за предупреждение от дата 30.04.2018г
е предупреден подсъдимия Р.А.М. да не влиза
в пререкания и конфликти спрямо А.Н. ,
протокола е подписан от подсъдимия М. Поради което съдът кредитира показанията
на свидетелите на тъжителя, както и на свидетеля на подсъдимия които
кореспондират помежду си относно времето ,мястото ,лицата които са били в
дискотеката и факта ,че тъжителя и св. Д в дискотеката с нищо не са провокирали
подсъдимия ,както и с писмените доказателства по делото и експертизите на ВД -2
бр. диск от камера.Тоест се касае за деяние извършено с пряк умисъл от страна
на подсъдимия .
По отношение на защитната теза на
процесуалния представител на подсъдимия, по никакъв начин не се доказа ,че лице
с име К е досаждал на дъщерята на подсъдимия , самата дъщеря не бе разпитана ,
в заведението освен дъщерята е бил и синът на подсъдимия, това твърди и
свидетеля А.И.Р., както и самият защитник , но тези лица не са се явявали и не
са свидетелствали в полза на подсъдимия ,който е техен баща по отношение на процесния
случай изложен в тъжбата . По отношение
на защитната теза ,че се касаело за превишаване на пределите на неизбежна
отбрана от подсъдимия, тъй като ,ако бил отвърнал също с псувня,
нямало да отговаря, но тъй като е отвърнал с удари, нарушавайки телесната
неприкосновеност на тъжителя, можело да се говори по-скоро за превишаване
пределите на неизбежната отбрана , съдът счита ,че по никакъв
начин не се доказа неизбежна отбрана от страна на подсъдимия , не се доказа ,
някой да е досаждал на дъщерята на подсъдимия , както и вербално тъжителя да го
е нападал лично .Във визираните случаи не се доказа никакво посегателство или
нападение , от страна на тъжителя към подсъдимия . Съобразно Решение № 258 от 2.06.2010 г. на ВКС по н. д.
№ 157/2010 г., II н. о., НК,
докладчик съдията Ж Н: Липсата на условията на неизбежна отбрана
изключва въпроса дали е налице превишаване на нейните предели поради уплаха или
смущение. Още по –вече не се събраха никакви доказателства подсъдимия да е бил
уплашен от тъжителя. По отношение на твърденията на защитника на подсъдимия ,че
неговия доверител бил изпаднал във физиологичен афект, защото тъжителят му тегли там една майна, една
псувня , то първо не бе поискана психиатрична експертиза да установи това
твърдение и съобразно Решение N: 133 от 03.07.1995 г. по н.д. N: 2/95 г., I
н.о., докладчик съдията Н.Ф."Състоянието на
силно раздразнение" представлява внезапно възникнало силно душевно
вълнение /физиологичен афект/, при което чувствата завладяват до такава степен
съзнанието на дееца, че волята му се подчинява на тези чувства. Волевата
способност на дееца да ръководи постъпките си не се изключва, а само значително
отслабва. …”Тоест тази насока по делото липсват каквито и да е доказателства и
съдът счита ,че твърдението на защитата ,че подсъдимия бил изпаднал във
физиологичен афект е недоказано и се явява само една защитна теза неподкрепена
с доказателства. Тоест фактическа обстановка каквато пледира защитата не се
доказа по делото.
При така
установената фактическа обстановка от обективна и правна страна, основана на
безспорните доказателства за съда се налагат
следните изводи:
Подсъдимия Р.А.М. е осъществил
състав на престъпление по чл.130, ал.1 от НК, тъй като на 22.04.2018г.
около 03,00 часа в дискотека „Е.” в гр. Тетевен е нанесъл на тъжителя А.С.Н. ЕГН ********** *** силни юмручни удари
в лицето , удар в областта на бъбреците , като в следствие на побоя тъжителят е
получил травматични увреди :субкунюктивиален кръвоизлив
в лявото око , подкожен хематом с кръвонасядане
в областта на челото в ляво , кръвонасядане по
клепачите на лявото око и по долен десен
клепач ,като на потърпевшият било причинено временно и неопасно разстройство на
здравето , без загуба на съзнание
представляващи лека телесна повреда, с
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.От обективна страна подс.
М. нанесъл удари с юмрук в областта на лицето , удар в
областта на бъбреците на пострадалия, като настъпилите изменения в
здравословното състояние на А.С.Н. са в пряка причинна връзка с деянието на подсъдимия.
Престъплението е било довършено. От субективна страна престъплението
било извършено умишлено с пряк умисъл като форма на вината. Подсъдимия
постигнал целения резултат. Съзнавал, че причинява телесни увреждания на Н. както
и противо-обществения характер на своето
действия.Съда намери обвинението доказано по безспорен и безсъмнен начин, след
цялостен анализ на събраните доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност.
При
индивидуализиране на наказанието съдът отчете, характера и степента на
обществено опасните последици на деянието на подсъдимия, а така също и
обществена опасност на дееца.
Видно е, че подс.М.
е бил осъждан, по НАХД №851/2013г на ТРС ,
решението по което е влязло в сила на 27.08.2013г и на същия на осн. чл.78а НК за престъпление по чл.313 от НК му е
наложена глоба от 1000лв.Видно от справка от НАП /л.89/,че срещу подсъдимия М.
е било образувано изп.д.№ 11070002904/12.12.2007г.,
като задължението по НАХД №851/2013г на ТРС, глоба от 1000лв е присъединено
31.07.2015г., лицето не е уведомявано за присъединяването , наложени са с
постановление на 24.11.2016г запор по банковите му сметки , като
постановлението е връчено на 01.12.2016г., то няма как лицето да се
реабилитирало тъй като съобразно Чл. 82. ал.1 т.5 наложеното наказание не се изпълнява, когато
са изтекли две години за всички останали
случаи, в този срок наложената глоба е присъединена 31.07.2015г по образувано вече
изпълнително дело и съобразно ал.3 -давността
се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо осъдения
за изпълнение на присъдата, в случая решението и след свършване на действието,
с което се прекъсва давността, започва да тече нова давност,като ал.5
постановява ,че разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение
на глобата, когато за събирането и е образувано изпълнително производство.За престъпление по чл.130 ал.1 от НК,
което е умишлено и за което законът предвижда наказание лишаване от свобода до
две години или пробация. Претендираните
с тъжбата имуществените вреди в размер
на 65 лв. не са репарирани от подсъдимия .Поради , което съдът счита ,че на
подсъдимия М. следва да се наложи
наказание „пробация” при
следните пробрационни мерки: На основание чл. 42А,
ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК - задължителна
регистрация по настоящ адрес ***, с
периодичност – два пъти седмично, за срок от шест месеца,на основание чл. 42А,
ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 от НК - задължителни
периодични срещи с пробационен служител, за срок от
шест месеца .
По отношение
на гражданския иск – престъплението извършено от подсъдимия представлява и
граждански деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД и
следва да се носи и гражданска отговорност. Деянието на подсъдимия е пряка и
непосредствена последица с настъпилата за гражданския ищец неимуществена вреда
свързана с настъпилите изменения в здравословното му състояние. Безспорно
пострадалия е претърпял болки, страдания, психически неудобства. Гласните
доказателства се подкрепят и от заключението на вещото лице по съдебно
медицинската експертиза. Съда имайки предвид вида и характера на
уврежданията, по справедливост присъди обезщетение от 1000лева
, представляваща главница за обезщетение за
претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на деянието –22.04.2018г. до
окончателното изплащане. Гражданския иск над посочената стойност бе отхвърлен
като за разликата до пълния предявен
размер от 4000,00 лева, а именно за сумата от 3000,00 лева, като
неоснователен и недоказан. По отношение на размера на обезщетението за
неимуществената вреда, съда съобрази и обстоятелството, че съобразно
медицинската експертиза /л.72/, временното разстройство на здравето на тъжителя
е било за период от 2-3 седмици , а разпита на свидетелите в съдебното заседание
свидетел Д твърди ,че това били 20-30 дни , което се покрива със заключението
на експерта. Конкретният
размер на неимуществените вреди съдът определи като съобрази претърпените от
психически дискомфорт от преживяното от тъжителя
съвкупност от неблагоприятни за него последици, пряко следствие от деянието на
подсъдимия .По тези съображения и изхождайки от разбирането, че понятието
“справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а конкретно,
свързано с преценката на обективно съществуващи обстоятелства /виж раздел ІІ от
ППВС № 4/1968 г., СПВСНРБ, 1968 г./, съобразявайки и утвърдилата се
съдебна практика за присъждане на обезщетения за идентични по вид увреждания,
съдът прие, че пострадалият може да бъде възмезден от подсъдимия, посредством
заплащане на сумата 1000 лв. ведно със законната лихва от деня на увреждането
22.04.2018г. до окончателното й изплащане.По отношение на гражданския иск от 65
лв. за имуществени вреди , то същите не са заплатени на тъжителя от подсъдимия
, поради което съдът го е осъдил да ги заплати , тъй като същите са доказани
видно от касовия бон /л.11/ за 40 лв от дата
23.04.2018г заплатени на „СМЕ”ЕООД-С за медицинско удостоверение /л.8/ и за
амбулаторен преглед от дата 23.04/л.12/ в размер на 25лв заплатени на УМБАЛ „А
”ЕАД-С .
Съдът осъди
подсъдимия М. , да заплати държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск за неимуществени вреди в
размер на 50,00 лева по сметка на Районен съд гр.Т , както и 5.00 лева - такса
за издаване на изпълнителен лист, върху уважения размер на гражданския иск за
имуществени вреди 50,00 лева по сметка на Районен съд гр.Т , както и 5.00 лева,както
и да заплати на тъжителя направените по делото разноски в размер
сумата от 500лв представляващи
възнаграждение за един адвокат ,12 лв. държавна такса за завеждане на тъжбата ,
сумата от 360 лв. за експертизи и призоваване на свидетел.
Причините за
извършване на престъплението се коренят в, незачитане от подсъдимия на
основните правни норми, гарантиращи телесната неприкосновеност на останалите
граждани и желанието за демонстриране безнаказаност.
По изложените
съображения, съдът постанови присъдата си
Районен
съдия: