ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 638/22.10.2018
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в закрито заседание на двадесет
и втори октомври през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
ДАРИНА МАРКОВА
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело №
540 по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба
на „Мак - Си“ ЕООД със седалище гр.Варна срещу решение № 514 от 29.06.2018г. по
търг.дело № 1224/17г. по описа на Варненски ОС, търговско отделение, в частта
му, с която е осъдено да заплати на „Мак“ ООД в несъстоятелност със седалище
гр.Варна сумата 256 280лв. без ДДС, представляваща обезщетение за
ползването на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор
10135.513.194, находящ се в к.к.“Златни пясъци“ с площ от 4 290 кв.м.,
ведно с построения в него хотел „Мак“, състоящ се от блок А и блок Б, с обща
РЗП 8 154.31 кв.м., заедно с изградените в в имота съоръжения - открит басейн, открит бар и детска
площадка, и обзавежда, за периода 26.05.2017г. – 15.09.2017г., с която сума
ищецът се е обеднил, а ответникът обогатил, ведно със законната лихва, считано
от предявяването на иска в съда до окончателното изплащане, както и направите
по делото разноски.
В жалбата
се твърди че решението в обжалваните от него части е незаконосъобразно като
постановено при съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния
закон и необосновано.
Твърди че
дружеството е осъдено при нарушено право на защита, като то не е могло да
участва в справедлив процес. Твърди че
въпреки направено от него възражение за нередовност на исковата молба, съдът не
е взел същото предвид, поради което и не е могъл да участва във фазата по
събиране на доказателства. Поддържа че въпреки направени уточнения от ищеца от
него не е посочен начин на формиране на претенцията за обезщетение за ползване,
което според него опорочава редовността на иска и дружеството не може да
организира защитата си. Твърди също така че претенцията за обезщетение е неясна
и. Твърди че по отношение на акцесорния иск не се сочи начална дата на
претенцията за лихва.
Твърди че
решението е недопустимо, като постановено по непредявен иск. Твърди също така,
че синдикът не е легитимиран да предявявани този иск и производството по делото
е следвало да бъде прекратено. Сочи че ТЗ изчерпателно урежда обхвата на
правомощията на синдика в това число и кръга искове, които може да води, а
настоящият не е сред тях. Сочи че дейността на несъстоятелния търговец е
прекратена, поради което е невъзможно да се формира обедняване.
Оспорва
извода на съда за приетите за безспорни по делото обстоятелства относно:
собствеността на вещите към момента на предявяване на иска, надлежното връчване
на уведомлението за прекратяване на наемния договор и прекратяването на наемното правоотношение. Сочи че с отговора
на исковата молба е оспорил тези обстоятелства и те не съответстват на
събраните по делото доказателства.
Твърди че
решението е постановено при неизяснени факти от значение за спора, включително
и такива, които са публично известни, като обявените по партидата на
дружеството в търговския регистър и в имотния регистър. Твърди че
обстоятелствата че са постановени общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника,
както и че е започнало осребряване и разпределение не са взети предвид при
определяне на пазарната наемна цена от експерта, а същите са от такова естество
и биха повлияли значително върху размера и. Поради което и твърди че
заключението на съдебно - оценителската експертиза, не следва да се кредитира
като обективно.
Твърди
също така че при така вписаното решение дори и при прекратен наемен договор
синдикът не би могъл да сключи нов наемен договор, поради което и не е налице
обедняване като предпоставка за уважаване на иска по чл.59 от ЗЗД.
Твърди че
при постановяване на решението, не са взети предвид обстоятелства като
заплащането от негова страна в срок на суми за държането на вещите, приемани от
синдика.
Моли съда
да обезсили решението в обжалваните от него части и да прекрати производството
по делото, евентуално да го върне за произнасяне по заявения иск, евентуално да
го отмени. Претендира направените по делото разноски.
Насрещната
страна по жалбата „Мак“ ООД в несъстоятелност със седалище гр.Варна чрез
синдика Т.Д.И., в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор,
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли съда да
потвърди решението в обжалваните части. Претендира направените по делото
разноски.
По оплакванията във въззивната жалба за
допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения въззивният съд намира
следното:
След уточненията направени в две
последователни молби въззивният съд намира претенцията за обезщетение за
ползване от ответника, сега въззивник, без основание, на собствения на ищеца,
имот след прекратяване на наемен договор, сключен между въззиваемото дружество
и наемателя „Си-Мак-Си“ ООД от 24.06.2016г. за периода от 26.05.2017г. до
15.09.2017г. за редовна. След размяна на книжа от първоинстанционния съд е
постановено определение по реда на чл.374 от ГПК, като от съда е изготвен и
проект за доклад, връчен на страните. Дадените с определението указания за
уточняване на размера на претенцията са във връзка с констатирано несъответствие
в начина на определянето, като е дадена
възможност на страната обясненията за това да бъдат дадени в насроченото
открито съдебно заседание. Ответникът „Мак – Си“ ЕООД е редовно призован за
съдебното заседание на 29.05.2018г., депозирал е молба с искане ход на делото
да не бъде даван поради нередовност на исковата молба и искане за прекратяване
на производството по делото, не се е явил представител в съдебно заседание.
Въззивният съд намира, че на ответника „Мак – Си“ ЕООД не е нарушено правото и
на защита, страната е редовно призована за насроченото на 29.05.20108г. съдебно
заседание и неучастието в него се дължи само на собственото и поведение. В
открито съдебно заседание, съдът е изслушал обясненията на ищеца във връзка с
изчисленията на исковата претенция, обявил е доклада по делото, произнесъл се е
по доказателствените искания на страните и е събрал поисканите по делото
доказателства. Поради което и въззивният съд намира, че не се налага повтаряне
на съдопроизводствени действия от въззивната инстанция.
Искането за допускане на нова
съдебно-оценителска експертиза с допълнителни въпроси, въззивният съд намира за
несвоевременно направено с оглед преклузията по чл.266 от ГПК и искането следва
да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на въззивника
за изготвяне на нов доклад по делото и за допускане на съдебно-оценителска
експертиза.
НАСРОЧВА съдебно заседание на 20.11.2018г.
от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: