Решение по дело №64749/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 19929
Дата: 4 декември 2023 г.
Съдия: Николай Николов Чакъров
Дело: 20221110164749
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 19929
гр. София, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря Н.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110164749 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
832,90 лв., представляваща застрахователно обезщетение от настъпило на
28.04.2022 г. в гр. Б., както и сумата 17,82 лв. – мораторна лихва за периода
от 13.09.2022 г. до 27.11.2022 г. Претендират се и законната лихва от
28.11.2022 г. и разноски.
Ищецът твърди на 28.04.2022 г. в гр. Б., при управление на собствен на
дружеството л. а. „С., е настъпило ПТП, причинено от виновно
противоправно поведение на водача на л. а. „Р.. Твърди се, че поради
произшествието на собствения му л. а. „С. са нанесени материални щети на
стойност 3 771,60 лв. с ДДС. Твърди да е уведомил ответника, който е
застраховател по гражданската отговорност на виновния водач, който
определил и заплатил застрахователно обезщетение за претърпените от
произшествието вреди в размер на 2 938,70 лв. Поради това незаплатена
останала сумата 832,90 лв., което поражда правния му интерес от предявяване
на настоящата претенция. Твърди, че считано от 13.09.2022 г. ответникът е
изпаднал в забава, поради което претендира и мораторна лихва.
Ответникът е депозирал отговор, в който оспорва иска. Не оспорва да е
застраховал гражданската отговорност на виновния водач, настъпилото ПТП
и механизма му. Оспорва част от твърдените вреди да са причинени в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП, както и размера на вредите.
Оспорва да дължи ДДС към застрахователното обезщетение, като твърди, че
ищецът е ползвал данъчен кредит. Претендира разноски.
1
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
по делото доказателства намира следното:
По иска по чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест на ищцата е да докаже твърденията
си, че в причинна връзка с противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована от ответника, са настъпили
твърдените имуществени вреди, както и техния размер.
По делото не е спорно, а се установява и от приетия по делото протокол
за ПТП, изготвен от органите на МВР, че на 28.04.2022 г. в гр. Б. на
кръстовището на ул. „А.“ и ул. „К.“ е реализирано ПТП между л. а. С. –
собственост на ищеца и л. а. Р., чиято гражданска отговорност е била
застрахована от ответника. Виновен за настъпване на произшествието е
водачът на л. а. Р., който без да спази пътен знак Б-1 и непропускайки
движещия се по път с предимство л. а. С., го удря в задна дясна част.
Вследствие на удара л. а. С. се удря в паркирал пред него лек автомобил.
Във връзка с противоправното поведение на застрахования при него
водач на л. а. Р. ответникът е заплатил извънсъдебно на ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 2 938,70 лв. за причинените на
собствения му л. а. С. щети от описаното ПТП.
От приетата по делото автотехническа експертиза се установява, че
ответникът е извършил първоначален оглед на л. а. С., при който са
констатирани външни щети по предна и задна десни врати, заден десен тас,
заден десен панел, преден капак, ляв фар, преден ляв калник, облицовка на
предна броня, решетка на броня, греда над радиатора. Вещото лице посочва,
че в изготвения опис на щетите въз основа на извършения първоначален
оглед е предвиден допълнителен оглед на автомобила, който да се извърши в
сервизни условия, но такъв не е бил извършен от застрахователя.
Видно от приетата по делото калкулация за ремонт – тенекеджийски и
бояджийски операции по л. а. С., допълнителен оглед на автомобила в
сервизни условия е извършен от „Ф. по инициатива на ищеца. При този оглед
са констатирани още щети по л. а. С. – десен фар, ляв въздуховод, кора ДВГ,
основа на броня, основа на ляв калник, основа на десен калник, смяна на
десен фар, смяна на греда между роговете, ремонт на десен и ляв рог.
Според вещото лице, както описаните в първоначалния опис на
застрахователя, така и констатираните допълнително в сервизни условия
вреди по л. а. С. могат да се получат, респективно да настъпят вследствие на
установения по делото механизъм на процесното ПТП.
При тези данни съдът приема, че всички претендирани от ищеца вреди по
собствения му л. а. С. с в причинна връзка с процесното ПТП. Това е така, тъй
като част от щетите по автомобила – по рогове, греди между рогове и под
радиатора, кора под двигателя, закрепване на фарове и брони, касаят
компрометиране на вътрешни елементи от автомобила, които не могат да
бъдат констатирани от външен оглед без допълнителен такъв в сервизни
условия при разглобяване на автомобила. Никой не може да черпи права от
2
собственото си недобросъвестно поведение. В случая ответникът не е
положил грижата на добрия търговец „застраховател“, като не е извършил
допълнителен оглед, въпреки че го е предвидил. Поради това и възражението
му, че констатираните след първоначалния оглед щети по автомобила не са в
причинна връзка с процесното ПТП, съдът намира за неоснователно.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява,
че в чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ е предвидено, че при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати обезщетение,
което трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпването на
събитието, като то не може да надхвърля застрахователната сума. Съдът
съобразява и разпоредбата на чл. 499, ал. 2 КЗ, съгласно която единственото
ограничение на размера на обезщетението, което дължи застрахователят по
застраховка "Гражданска отговорност" при причинени вреди на имущество,
представлява действителната стойност на причинената вреда.
Действителната стойност на претърпяната вреда, вследствие на
увреждане на едно моторно превозно средство при настъпило
застрахователно събитие, е равна на средствата, определени по пазарни цени,
които следва да се заплатят за извършване на ремонт по възстановяване на
щетите по него, тъй като с тях се намалява имуществото на застрахования.
При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение не следва да се прилагат никакви допълнителни ограничения,
каквито законът не създава /решение № 52 от 08.07.2010 г., постановено т. д.
№ 652/2009 г. по описа на ВКС, I т. о. /. В този смисъл при определяне на
размера на обезщетението в случая е ирелевантно обстоятелството, дали
ищецът е регистриран по ДДС, респективно дали е ползвал данъчен кредит
при отремонтира на собствения си автомобил. Възстановяването на всички
щети, причинено по л. а. С. от процесното ПТП, по средни пазарни цени към
датата на настъпването им съгласно допълнителната автотехническа
експертиза са на стойност 3 904,92 лв. Ответникът е изплатил извънсъдебно 2
938,70 лв., като е останал задължен за сумата 966,22 лв. Ето защо искът по чл.
432, ал. 1 КЗ следва да се уважи изцяло.
Застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
неизплатената част от застрахователното обезщетение съгласно чл. 497, ал. 1
КЗ, която за периода 13.09.2022 г. – 27.11.2022 г. съдът определя в размер на
17,82 лв. на основание чл. 162 ГПК. Ето защо акцесорната претенция за лихва
също следва да се уважи изцяло.
На ищеца следва да се присъди и законна лихва върху главницата от
датата на подаване на иска – 28.11.2022 г., както и сторените по делото
разноски в общ размер на 930 лв. за заплатени държавна такса, депозити за
вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът

3
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д., ЕИК . да заплати на „А., ЕИК . на основание чл. 432, ал. 1
КЗ сумата 850,72 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди по л.а. „С., от настъпило на 28.04.2022 г. в гр. Б. на
кръстовището на ул. „А.“ и ул. „К.“ ПТП, вследствие виновно противоправно
поведение на водача на л. а. Р., чиято гражданска отговорност е била
застрахована от ответника, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 17,82 лв.
мораторна лихва за периода от 13.09.2022 г. до 27.11.2022 г., ведно със
законна лихва от 28.11.2022 г. до плащането на главницата, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗД сумата 930 лв. разноски в производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4