Р Е Ш Е Н И Е
№ 67
Гр. Разград, 22 юни 2020 година.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при
секретаря Ралица Вълчева и в присъствието на прокурора Емилиян Грънчаров разгледа
докладваното от съдията дело № 87 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК във вр.
с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на И. И. Б. против Областна дирекция на Министерството на вътрешните
работи (ОДМВР)- Разград, с която се претендира обезщетение за претъпени
имуществени вреди в следствие на отменено Наказателно постановление (НП) №16-1075-000198/10.03.2016г.
на Началник група към ОДМВР, Сектор „Пътна полиция“ в размер на 400лв., представляващи
разноски по неговото оспорване по съдебен ред. В нея и по същество се твърди,
че претендираната сума съставлява пряка и непосредствена вреда, причинена от
отмененото НП и се моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да
му я възстанови, ведно с произтичащите от това законни последици, като
претендира и за заплащане на разноските по настоящето производство.
Ответникът по иска, чрез своя
процесуален представител, заявява, че той е неоснователен и недоказан и моли
съда да го отхвърли. Възразява, че претендираното адвокатско възнаграждение се
явява прекомерно и моли съда да го намали до минималния размер.
Прокурорът заключава, че искът е основателен
и доказан по размер, като сочи, че са налице всички законови предпоставки да се
ангажира отговорността на ответника.
Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира
следното:
Предявеният иск е допустим, като
подаден от надлежна страна против пасивно легитимиран ответник. Налице са
предпоставките и на чл.204, ал.1 от АПК, тъй като с него се претендира
заплащане на вреди, които произтичат от отменен акт, издаден от административен
орган в структурата на юридическото лице- ответник по делото.
Разгледан по същество този иск се
явява основателен и доказан по следните фактически и правни съображения:
Между страните няма спор по фактите.
Те сочат, че с издадено НП №16-1075-000198/10.03.2016г. на Началник група към
ОДМВР, Сектор „Пътна полиция“ на И. И. Б. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
400лв. на основание чл.638, ал.3 от кодекса за застраховането. То е било оспорено
пред Разградския районен съд и в производството по чл.59 и сл. от ЗАНН е
отменено като незаконосъобразно с влязло в сила Решение №418/22.08.2016г.,
постановено по АНД №405/2016г. по описа на съда. В проведеното съдебно
производство по обжалване на този акт наказаното лице се е представлявало от
адвокат, на който е заплатило възнаграждение в размер на 400лв. в брой, видно
от представените договори за правна защита и съдействие. С настоящия иск се
претендира обезщетение за имуществени вреди
в размер на тази сума, съставляваща разноски в производството по ЗАНН, лихва за забава, считано от
датата на завеждане на иска, както и присъждане на направените разноски в
настоящето производство.
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата
и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Така
регламентирана отговорността е пълна, защото обхваща всички претърпени вреди,
които са в причинна връзка с незаконосъобразни актове, фактически действия или
бездействия на длъжностни лица или административни органи при или по повод
изпълнението на административна дейност (по арг. на чл.4 от ЗОДОВ).
Административната дейност в теорията и в практиката се приема като изпълнителна
дейност, която наред със съдебната и законодателната дейности са основни прояви
на държавна власт. Изпълнителната дейност има различни форми на проявление. Тя
може да бъде нормотворческа, когато се издават подзаконови
нормативни актове; разпоредителна, когато се издават индивидуални или общи
административни актове и правозащитна, когато се свързва с установяване на
нарушения на установения ред на държавно управление и налагане на санкции за това.
С оглед на това съдът намира, че НП, като акт, с който се ангажира
административнонаказателната отговорност на
гражданите и юридическите лица съставлява санкционираща управленска
дейност, израз на държавна наказателна репресия и представлява форма на
административна дейност. В този смисъл
са и изложените мотиви в т.1 от Тълкувателно постановление №2/2015г. на ВКС и
ВАС.
Според разпоредбата на
чл.4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
В казуса се
претендира обезщетение за имуществени вреди, съставляващи направените от ищеца
деловодни разноски (адвокатско възнаграждение) в размер на 400.00лв. във връзка с оспорване на издаденото НП по
съдебен ред. Според възприетото становище в Тълкувателно решение №1/15.03.2017г. на Върховния
административен съд, постановено по тълк. д. №2/2016г.
заплатеното адвокатско възнаграждение по дела, образувани по повод оспорване на
наказателни постановления, съставлява имуществена вреда, която е в пряка
причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е
непосредствена последица от него. Това тълкувателно решение е задължително за
органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното
самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове
съгласно разпоредбата на чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт.
В писмения отговор и
по същество процесуалният представител на ответника възразява, че исканото
обезщетение се явява несъразмерно и несправедливо, поради което следва да се присъди в намален
размер. Това възражение е неоснователно
и недоказано.
По принцип няма
пречка в това производство съдът да присъди имуществено обезщетение в размер
по-малък от реално заплатеното адвокатско възнаграждение. Този въпрос е
обсъждан при постановяване на цитираното по-горе Тълкувателно решение №1/15.03.2017г.
на ВАС и Тълкувателно решение №1/11.12.2018г. на ВКС по тълк.
д. №1/2017г. В мотивите си към Тълкувателно решение №1/15.03.2017г. Върховният
административен съд приема, че спазвайки принципа на справедливостта и
съразмерността, съдът следва да присъди само и единствено такъв размер на
обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата (ЗА) и да е "обоснован и справедлив", да е съразмерен на
извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително
понесените от нея вреди, но без да накърнява или да облагодетелства интересите
на която и да е от страните в производството, защото институтът на
обезщетението от непозволено увреждане не следва да се превръща в средство за
неоснователно обогатяване. Аналогични са и мотивите към Тълкувателно решение
№1/11.12.2018г. на ВКС, където е прието, че в случаите, когато уговореното адвокатско възнаграждение
надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение,
изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима
последица от него, поради което държавата не дължи обезщетение за него.
В казуса съдът
приема, че претендираното обезщетение в размер от 400 лв. се явява справедливо,
обосновано и в съответствие с разпоредбите на чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в относимата
редакция, действала тогава).
Въз основа на така изложените
съображения съдът приема, че са налице всички законови предпоставки за да се ангажира
отговорността на ответника на основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ за претърпените от
ищеца имуществени вреди, причинени от издаденото незаконосъобразно НП. Ето защо предявеният иск се явява допустим,
доказан и основателен и следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на
делото и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ основателна е претенцията на ищеца за
присъждане на сторените в това съдебно производство разноски в размер на 310 лева,
от които 10 лв. платена държавна такса и 300 лв. - възнаграждение за един адвокат,
договорено и заплатено в брой, съгласно представения по делото Договор за правна защита
и съдействие. Същите са своевременно предявени и
доказани по размер.
В съдебно заседание процесуалният представител е възразил
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по реда и при условията на чл.78, ал.5 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Съдът намира възражението за допустимо,
но неоснователно. Заплатеното от ищеца възнаграждение за адвокат е в минимално
определения размер съобразно чл.36, ал.2 от ЗА във вр. с чл.
8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г., в относимата
редакция, действала при подписване на Договора за правна защита и съдействие
(12.02.2020г.) То е съответно на фактическата и правна сложност на делото,
поради което не са налице основания за неговото намаляване.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерството вътрешните работа – Разград да заплати на И. И. Б. от гр. Р. сумата от 400 (четиристотин) лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, произтекли
от отмененото Наказателно постановление №16-1075-000198/10.03.2016г. на
Началник група към ОДМВР, Сектор „Пътна полиция“, ведно с дължимата законна
лихва върху нея, считано от 15.05.2020г. – датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 310 (триста и
десет) лева- дължими деловодни разноски по настоящето производство.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ:/п/