Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 391/04.07.2018 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд, Девети граждански състав
на единадесети
юни две хиляди и осемнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар:
Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов
гражданско дело номер 228 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от Н.С.Д., чрез адв. Т. И. П. от АК - Стара Загора, с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността /ЗС/ срещу Т.И.А. и Х.Т.А., представляван от законния си
представител Т.И.А..
Ищцата
твърди, че на 27.11.2002 г., на основание правна сделка,
оформена с нотариален акт /НА/ № 106, том II, peг. № 5045, дело
399, станала собственик на следния недвижим имот: 1/2 ид. ч. от урегулиран поземлен имот IX-206 в квартал
36 по плана на ***********, одобрен със Заповед № 56/1997 г., с адрес*************, при граници на имота: УПИ Х-207, УПИ VIII-205
и от две страни – улици, като го закупила от Н. Л. П..
Последният пък го закупил от В. С. П. и С. С. Г. с НА № 215, том II,
peг.
№ 1199, дело 179/2001 г. През периода 2002 г. - 2008 г. ищцата съвместно с
лицето, с което съжителствала към онзи момент - В.Х., притежавали цех за
производство на мебели в ***** и ежедневно пребивавали в селото и
стопанисвали процесния имот, като го обработвали и прибирали реколтата.
Помощ при обработката на имота им указвал, един от работниците във фирмата към
онзи момент - Р.Й., с когото разделяли придобитата реколта. При
едно от поредните си посещения на имота през 2005 г., тя установила, че в къщата в
имота живеел ответникът Т.И.А., който
й
казал, че купил другата 1/2 ид. ч. от него и започнал да ползва половината от дворното място. През
2008 г. ищцата и В.Х. затворили цеха в *********, но продължили
да живеят в селото до края на 2011 г. и да стопанисват и обработват процесния
имот.
След напускането на ******* тя преустановила ежедневните си
посещения в селото, но с помощта на В.Х. продължила да стопанисва и
обработва имота си до есента 2015 г. През месец
октомври 2017 г. направила опит да си извади скица и данъчна оценка на имота с
цел продажбата му, но от Община Хасково отказали да й ги издадат, като й
обяснили, че имотът бил собственост на друго лице. При направена справка в Служба
по вписванията Хасково установила, че освен нея и лицето Н. Л. П., като собственик
на процесния имот бил вписан и ответникът Т.И.А., който
с НА № 9, том 3, peг. № 8713, дело
367 от 2011 г. бил признат за собственик по давностно владение върху целия недвижим имот,
ведно с построените в него едноетажна жилищна сграда на 130 кв.м. и лятна
кухня на 30 кв.м. След като разбрала за това ищцата, съвместно с В.Х.
и И.
А. – лицето, с когото съжителства понастоящем, посетили имота и
установили, че около целия имот била изградена нова ограда и
нямало
достъп до нейната половина. Провели среща с ответника Т.И.А., но той отказал да освободи
имота и да възстанови владението й, тъй като бил собственик на
целия имот. При извършени справки в Служба по вписванията Хасково
за ответника Т.И.А. се установило и че на 31.03.2005 г. с НА № 19, том II, peг. № 2580, дело
199/2005 г. съвместно с В.Г.С., с която в последствие се развел, купили процесния поземлен имот,
ведно с построените едноетажна къща и лятна кухня от лицата: В. С. П. и С. Г. Д., които към този
момент не били собственици на 1/2 идеална част от
имота, която продали през 2001 г. на Н. Л. П.. На
12.02.2014 г. с НА акт за дарение на недвижим имот № 30, том 1, peг. № 785, дело 28
от 2014 г., имотът бил дарен от Т.А. на сина му Х.Т.А..
Поддържа се, че договорът за продажба/дарение на чужд имот макар
да бил действителен,
нямал
транслативно-вещен ефект, тъй като не можел да прехвърли права, каквито
праводателят не притежавал. Поради това действителният собственик на имота Н.Д.
не загубила своите права, а приобретателите по договорите: Т.И.А., В.Г.С. и Х.Т.А.
не ставали собственици на продадения /дарения/ имот по силата
на договора за продажба /дарение/. Предвид изложеното се иска да се признае за
установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на 1/2 ид. ч. от
процесния поземлен имот и се осъдят да й предадат
владението върху тях, както и да се отмени НА № 9, том 3, peг. №
8713, дело 367 от 2011 г. на Нотариус В. С. в частта му до
притежаваните от ищцата идеални части. Претендират се и направените
деловодни разноски.
Ответниците
оспорват исковете като неоснователни. Твърди се, че закупили имота
през 2005 г. в обема, в който се намирал в
момента и от тогава и до сега се владеел от тях спокойно и
необезпокоявано от никого. Постоянно се обработвало
дворното място, било
заградено от тях с масивни огради и никой до момента не
предявявал каквито и да е претенции за този имот. Освен това Т.И.А. заплащал всички консумативи, свързани с имота, както и публичните задължения за същия.
Ето защо се
поддържа, че било налице добросъвестно владение в продължение на повече
от 12 години, а
оттам и на основанието по чл. 79 ЗС
за придобиване на имота по давност. Предвид
изложеното се моли
предявените искове да бъдат отхвърлени и да
им се присъдят
направените съдебно-деловодни разноски.
Съдът, като като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията
на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
От НА № 215, том II,
peг.
№ 1199, дело № 179/2001 г. на Нотариус Х. К. се установява, че на 14.03.2001 г. В. С. П. и С. С. Г. са
продали на Н. Л. П. 1/2 ид. ч. от урегулиран поземлен имот IX-206 в квартал 36 по плана на *********, одобрен със Заповед № 56/1997 г., с адрес*********, при граници на имота: УПИ Х-207, УПИ VIII-205
и от две страни – улици, за сумата от 800 лв
От НА № 106, том ІІ, рег. № 5045,
дело № 399/2002 г. на Нотариус В. С. се установява, че на 27.11.2002 г. Н. Л. П.,
чрез пълномощника си Л. Д. П., е продал на ищцата Н.С.Д. 1/2 ид. ч. от същия поземлен имот за сумата от 1 000 лв.
От НА № 19, том ІІ, рег. № 2580,
дело № 199/2005 г. на Нотариус В. С. се установява, че на 31.05.2005 г. С. Г. Д.
и В. С.а П. са продали на ответника Т.И.А. и В.Г.С. целия урегулиран поземлен имот IX-206, ведно с построените в него
едноетажна къща и лятна кухня за сумата от 4 300 лв.
С НА № 9, том ІІІ, рег. № 8713,
дело № 3679/2011 г. на Нотариус В. С., ответникът Т.И.А. е признат за собственик по давностно владение същия недвижим имот.
От НА № 30, том І, рег. № 785,
дело № 28/2014 г. на Нотариус В. С. се установява, че на 12.02.2014 г. Т.И.А. е дарил на неговия син и ответник по делото Х.Т.А., чрез назначения му особен представител М. Д. Х., същия
недвижим имот.
По делото са представени и справка-задължения
от 08.06.2018 от Община Хасково за заплащане на
дължимите местни данъци и такси за процесния имот от Т.И.А. за периода 2005 г. – 2018 г., както и
фактура № **********/17.01.2011 г. с получател Т.И.А. *** на
стойност 20,80 лева за такса смяна собственик на партида с фискален бон към нея и данъчна фактура № **********/04.05.2005 г. с получател Т.И.А. и доставчик „Електроразпределение П-в“ ЕАД район Димитровград на стойност 1,80
лева за такса смяна
на партида /име/ с касов бон към нея.
По делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Р.Н.Й., В.Х.Х. /сочени и водени от ищцата/, Д. К. П. и Д. П. С. /сочени и водени от ответниците/
за обстоятелства относно владеенето по процесния имот. Показанията им са
записани подробно в протокола за съдебното заседание, проведено на 11.06.2018
г. /л. 76 – л. 78 по делото/,
поради което не следва да се излагат отново текстуално, като при необходимост
те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи,
основани на тях.
Единственият безспорен извод, който може да се направи от тях, е, че след 2012
г. целият имот се е обработвал и ползвал от ответника и неговото семейство.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са при условията на пасивно субективно съединение искове с правно основание чл. 108 ЗС, които са процесуално допустими.
Разгледани по същество, исковете се явяват неоснователни поради следните съображения:
За да
бъдат уважени
предявените ревандикационни претенции, е необходимо да бъдат налице
кумулативно трите предпоставки, посочени в горецитираната правна норма, а
именно: ищцата да е собственик на процесните идеални части от описания в исковата молба
имот, последният да се намира във владение или държане на ответниците, и то без
да имат основание за това.
По делото
няма спор, а и от събраните писмени доказателства се установява, че ищцата е
придобила собствеността върху процесната 1/2 ид. ч. от имота по силата на
валидна правна сделка – договор за продажба на поземлен имот от 27.11.2002
г., оформена с НА № 106, том II, peг. № 5045, дело № 399/2002 г. на Нотариус В. С..
На следващо място, с Определение №
666/14.05.2018 г. е признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към
настоящия момент ответниците владеят целия имот.
Основният спорен
въпрос по делото е дали те са придобили собствеността
върху него въз основа на давностно владение. В тази връзка най-напред следва да
се отбележи, че според настоящия съдебен състав тяхното владение е било
добросъвестно по смисъла на чл. 70, ал. 1, изр. 1 ЗС. Съгласно тази разпоредба владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание,
годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик
или че предписаната от закона форма е била опорочена. В случая е безспорно, че Т.И.А. е започнал да владее имота на правно основание, годно да го направи собственик - действителен договор
за продажба на недвижим имот от 31.03.2005 г., оформен с НА № 19, том ІІ, рег.
№ 2580, дело № 199/2005 г. на Нотариус В. С.. Няма спор и че продавачите
по този договор не са били собственици на целия имот към момента на сключването
му, но
няма нито обективни данни, нито дори твърдения ответникът да е знаел това
обстоятелство към релевантния момент, поради което и презумпцията на чл. 70,
ал. 2 ЗС не е опровергана по делото. Тук е уместно да се посочи и че съгласно чл.
70, ал. 1, изр. 2 ЗС е достатъчно добросъвестността да е съществувала при
възникване на правното основание.
Установеното добросъвестно владение не отпада просто с узнаването, че друго
лице претендира права върху същия имот, докато не бъде прекъснато с предявяване
на иск – така и в Решение №
141 от 30.11.2015 г. по гр. д. № 2944/2015 г. на ВКС, II г. о. Именно предявяването на иск за собственост представлява обстоятелство, което
води до отпадане на добросъвестността, както всъщност и на самото владение, съгласно трайната и задължителна съдебна практика. Освен това се приема, че субективната
добросъвестност се свежда само до незнание пороците на юридическото основание.
Без значение е извинителността или неизвинителността на незнанието, а съответно
и небрежността на владелеца при това незнание, поради което възможността за
узнаване на определено обстоятелство при справка в публичните регистри по
гражданско състояние не води до опровергаване презумцията по чл. 70 ЗС - Решение № 179 от 18.10.2013 г. по гр. д. № 1981/2013 г. на ВКС, II г.
о. Макар събраните
по делото гласни доказателства относно владението на процесния имот в периода от 2005 г. до 2012 г. да се
противоречиви, то от тогава до настоящия момент е установено по несъмнен начин,
че Т.И.А., първоначално за себе си, а след
това като баща и законен представител на малолетния си син, е упражнявал явно, необезпокоявано
и непрекъснато фактическа власт върху имота, като го е обработвал, оградил,
извършвал е ремонтни работи в него, заплащал е дължимите данъци. Касае се за действия, който са характерни единствено за индивидуален собственик и установяват безспорно външно афиширано намерение за своене на имота. От друга страна, не се установява след 2012 г. тази фактическа власт
да е била прекъсвана или
смущавана по какъвто и да е начин до образуване на настоящото
производство. При това
положение следва да се приеме,
че макар и Т.И.А. да не е придобил собствеността върху целия спорен имот по силата на
сключения с НА № 19,
том ІІ, рег. № 2580, дело № 199/2005 г. на Нотариус В. С. договор за продажба на недвижим имот от 31.03.2005 г., то ответникът Х.Т.А. се
легитимира като
негов собственик на оригинерно
правно основание - кратката 5-годишна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС, доколкото от
установеното от него през 2014
г. владение, към което съгласно чл. 82 ЗС се
присъединява това на праводателя му и негов баща, датиращо най-късно от 2012 г.,
до датата на подаване на исковата
молба – 19.01.2018
г. е било упражнявано
добросъвестно владение в продължение на повече от пет години.
Предвид изложеното съдът счита,
че предявените искове са неоснователни и доказани, поради което следва да бъдат
отхвърлени.
При този извод относно спорното
материално право, не би могло да се уважи искането за отмяна на НА № 9, том ІІІ, рег. № 8713, дело № 3679/2011 г. на Нотариус В. С.,
тъй като произнасяне по него се дължи само в случай, че спорът беше решен в
полза на ищцата.
С оглед изхода на делото и че ответниците
претендират разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, единствено на същите
следва да се присъдят такива, а именно сумата от 600 лв. за платено
възнаграждение на един адвокат.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Н.С.Д., ЕГН **********
***, срещу Т.И.А., ЕГН ********** и Х.Т.А.,
ЕГН **********, действащ
чрез своя баща и законен представител Т.И.А.,***, искове с правно основание чл. 108 ЗС за установяване по отношение
на Т.И.А. и Х.Т.А., че Н.С.Д. е собственик по силата на договор за продажба на поземлен имот от 27.11.2002
г., оформен с НА № 106, том II, peг. № 5045, дело № 399/2002 г. на Нотариус . С., на
1/2 ид. ч. от урегулиран
поземлен имот IX-206 в квартал 36 по плана на ********, одобрен със Заповед № 56/1997 г., с адрес: ************* и граници на имота: УПИ Х-207, УПИ VIII-205
и от две страни - улици, и за осъждането им да й предадат владението върху тях.
ОСЪЖДА Н.С.Д.,
ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Т.И.А., ЕГН ********** и Х.Т.А.,
ЕГН **********, действащ
чрез своя баща и законен представител Т.И.А.,***, сумата от 600,00 лв.,
представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/
не се чете
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.