№ 19979
гр. София, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20231110108756 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 04.12.2023 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На деветнадесети октомври две хиляди двадесет и трета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Цветелина Гергова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 8756 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав,
1
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Т.С., със седалище и адрес на
управление: гр. **************, с ЕИК *********, представлявано от изпълнителния
директор А.С.А., исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален
представител, против Ч. Т. Ц., с ЕГН **********, от гр. *****************. Ищецът, чрез
процесуалния си представител, твърди, че на 27.10.2022 г. дружеството е депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата за сумата от общо 426,13
лв., от която: сумата от 329,74 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 54,89 лв.
- лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 12.10.2022 г., сумата от 8,82 лв. - главница за
дялово разпределение за периода от месец септември 2019 г. до месец септември 2020 г.,
сумата от 4,53 лв. - лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.10.2019 г. до 12.10.2022 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата,
дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на
направените по делото разноски. По повод на дадени от съда указания ищецът предявява
настоящата искова претенция. Твърди, че ответницата е потребител на топлинна енергия за
битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 60, находящ се в гр. ************* с
абонатен № *********, за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г., но е
останала задължена за част дължимата цена за посочения период за сумата от 133,93 лв.
Излага твърдения, че етажната собственост е сключила договор с „Т.С.С. за извършване
услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за
начина на формиране на дължимата от ответниците цена за предоставена топлинна енергия.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди
от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия,
каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по
отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна
енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда да постанови
решение, с което да приеме за установено по отношение на Ч. Т. Ц., че същата дължи на
„Т.С. – гр. София сумата от 133,93 лв. - част от главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г., както
и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба, не оспорва извършено от ответницата плащане. Моли съда да постанови решение
съобразно със събраните по делото доказателства, претендира направените по делото
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
2
от ответницата Ч. Т. Ц., с който исковите претенции се признават. Излага твърдениe за
извършено плащане. Моли съда да не възлага разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се явява, не изпраща
представител.
С определение от 15.09.2023 г. „Т.С.С. е конституирано като трето лице – помагач на
страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице-помагач „Т.С.С., редовно призовано, не изпраща
представител. По делото са депозирани доказателства.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Направено е възражение за извършено
плащане, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 58380/2022 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
29.11.2022 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която Ч. Т. Ц. е осъдена да заплати на „Т.С. сумата от 329,74 лв. – главница за
неизплатени суми за доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на
адрес: гр. *****************, с абонатен № *********, за периода от месец май 2019 г. до
месец април 2021 г., сумата от 54,89 лв. – лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до
12.10.2022 г., сумата от 8,82 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец
септември 2019 г. до месец септември 2020 г., сумата от 4,53 лв. – лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 12.10.2022 г.,както и законната лихва
върху главницата, дължима от 27.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, а също
и сумата от 75 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 25 лв. – платена
държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод на
постъпило възражение от длъжника и дадени от съда указания в предвидения едномесечен
срок заявителят “Т.С., ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск.
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “Т.С. на потребители в гр.София, приети с Решение по т. 1 от
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „Т.С. и одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г.
на ДКВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Видно от приетите като доказателство по делото договор от 03.06.2020 г., сключени
между ищеца и „Т.С.С., последното се е задължило да извършва услугата дялово
разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна собственост, а “Т.С.
се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях да определя и събира
дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.
От представения и приет като доказателство по делото договор № **** от 30.09.2002
г., сключен между „Т.С.С. и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр.
3
**************, е видно, че страните са се договорили дружеството да извърши доставка и
монтаж на индивидуални разпределители и термостатни вентили и извършване на
индивидуално разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата етажна
собственост, съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от представителите за
собствениците в сградата – етажна собственост от лице, избрано на проведено Общо
събрание на собствениците.
От представените и приети писмени доказателства от третото лице помагач се
установява, че „Т.С.С. е извършвало услугата дялово разпределение по отношение на
процесния топлоснабдяван имот.
От представения заверен препис от нотариален акт за дарение на недвижим имот №
2, том II, рег. № ****, дело № 155 от 04.05.2006 г. на нотариус с рег. № ***, действащ в
района на СРС, се установява, че ответницата е придобила чрез дарение собствеността върху
следния недвижим имот: апартамент № 60, находящ се в гр. **************, ет. 2. От
подаденото заявление с вх. № ****** от 14.07.2015 г. до ищцовото дружество от Е.П.Д.,
законен представител на Ч. Т. Ц., се установява, че за процесния недвижим имот е открита
партида за абонатен № ******.
Като доказателства по делото са приети два броя общи фактури, издадени от ищеца
на 31.07.2020 г. и 31.07.2021 г., както и справка, от които се установява, че задълженията за
абонат с инсталация № ********* за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. са в общ
размер на 397,98 лв., от които: сумата от 338,56 лв. за главница и сумата от 59,42 лв. за
лихва за забава.
От представения от ответницата фискален бон от 13.04.2023 г. се установява, че за
абонат с инсталация № ********* е било извършено плащане на сумата от общо 137 лв., от
които: сумата от 133,93 лв. за главница и сумата от 3,87 лв. за законна лихва.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “Т.С. е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности,
обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на
топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се
намира процесния отопляван недвижим имот, находящ се на адрес: гр. *****************,
на който адрес е открита партида за абонат с инсталация № *********. Не се спори, че
ответницата е собственик по дарение на процесния отопляван недвижим имот, спори се за
размера на дължимата сума за топлинна енергия.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, ответницата се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия
период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие
– на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за
4
енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно
чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при
публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите
условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответницата, както и стойността на топлинната енергия, а именно: за периода от 01.05.2019
г. до 30.04.2021 г. е била доставена топлинна енергия на стойност 397,98 лв.
Съдът приема, че дължимата сума за процесния отопляван недвижим имот е в размер
от 338,56 лв., в която сума са включени и изравнителните сметки. Исковата претенция, като
основателна и доказана следва да бъде изцяло уважена.
С оглед на направеното от ответницата възражение за извършено плащане съдът
намира следното: В исковата молба са направени твърдения за извършено плащане, като е
останал неплатен остатък в размер на 133,93 лв. От приетия по делото платежен документ се
установява, че за абонат с инсталация № ********* е било извършено плащане на сумите,
както следва: сумата от 133,93 лв. за главница и сумата от 3,87 лв. за законна лихва.
Фактът на извършеното плащане съдът следва да вземе предвид по реда на чл. 235,
ал. 3 от ГПК, доколкото плащането е извършено след предявяване на исковата молба. С
5
оглед на извършените плащания съдът намира, че погасени чрез плащане се явяват
остатъкът от главницата и задължението за законна лихва.
Съдът, с оглед на разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД и извършеното от ответниците
плащане, намира, че задължението за остатъка от главница и законната лихва е изцяло
погасено, поради което и следва да бъде отхвърлено поради извършено плащане.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца не
следва да бъдат присъждани съобразно с изявлението за извършено плащане и дължимост
на разноските в исковото производство.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съразмерно с уважената част от иска, като в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 125 лв., от които: сумата от 25 лв. – платена
държавна такса и сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. За пълнота следва да
се изложи, че в действителност е била платена държавна такса в размер на 75 лв., като
дължимата такава е възлизала на 25 лв. Ето защо при поискване надвнесената държавна
такса в размер на 50 лв. може да бъде върната на ищеца при поискване.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искови претенции от „Т.С., с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. *************, представлявано от изпълнителния директор
А.С.А., против Ч. Т. Ц., с ЕГН **********, от гр. *****************, с правно основание
чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл.1 от ЗЗД, за приемане на
установено по отношение на ответницата, че Ч. Т. Ц. дължи на „Т.С. сумата от 133,93 лв.
/сто тридесет и три лева и деветдесет и три стотинки/ - част от главница, представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец април
2021 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 27.10.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, като погасени чрез извършено плащане.
ОСЪЖДА Ч. Т. Ц., с ЕГН **********, от гр. *****************, ДА ЗАПЛАТИ на
„Т.С., с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *************,
представлявано от изпълнителния директор А.С.А., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата от 125 лв. /сто двадесет и пет лева/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т.С.С., със седалище и адрес на
6
управление: гр. ****************, с ЕИК *********, представлявано от управителя М.П.С.,
в качеството му на трето лице – помагач на страната на „Т.С., с ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7