Решение по дело №123/2020 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63,ал.1, изречение второ от ЗАНН във вр. с гл.ХІІ от АПК, подадена от Дирекция „Инспекция по труда“-Видин, против решение №4/12.06.2020г., постановено по АНД № 16/2020г. по описа на Районен съд – Кула, с което е отменено Наказателно постановление № 05-0001055/24.02.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин, с което на ответника по касация е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева на основание чл.413,ал.2 във вр. с чл.416,ал.5 от КТ за извършено административно нарушение на чл.3,ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.

В жалбата се развиват съображения, че решението на КРС е незаконосъобразно. Сочи се , че не са допуснати посочените нарушения на процесуалните правила, като се излагат подробни съображения в тази насока. Сочи се и че не са допуснати и посочените от съда нарушения на разпоредбата на чл.42,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН , тъй като безспорно е станал трудов инцидент на 04.11.2019г. , което от своя страна сочи , че работодателят не е предприел необходими мерки за осигуряване на безопасността и здравето на работниците съобразно спецификата на работа-работа върху стълба на височина 2,50-3 метра. Иска се от съда да отмени решението на КРС и потвърди Наказателно постановление.

Процесуалният представител на ответника по касация счита жалбата за неоснователна и моли да се остави в сила решението на КРС.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което следва да се потвърди решението на първоинстанционния съд.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното :

Наказанието е наложено за нарушение на чл.3,ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.

Установява се по делото, че на 04.11.2019г. е извършена проверка в обект на ответника по касация , находящ се в гр.Кула , от инспектори на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин, при която инспекторите приели, че на проверявания обект не са предприети всички необходими мерки за осигуряване на безопасността и здравето на работниците съобразно спецификата на работа , с което е допуснат трудов инцидент с лицето Н.Ч. , наето на  работа като водопроводчик , което при работа на височина със стълба е паднал и е счупил дясната си подбедрица под глезена. Съставен бил АУАН за административно нарушение. Въз основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на ответника по касация е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева на основание чл.413,ал.2 във вр. с чл.416,ал.2 от КТ за извършено административно нарушение на чл.3,ал.1 от закона за здравословни и безопасни условия на труд.

С постановление от 20.01.2020г. на РП-Видин досъдебното производство , образувано по случая , е прекратено.   

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното :

Жалбата е допустима, като подадена от лице, което има правен интерес да обжалва въззивното решение, и в законоустановения срок на обжалване.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

На ответника по касация е наложено административно наказание за нарушение на чл.3,ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Съобразно посочената разпоредба осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд се извършва съобразно спецификата на провежданата дейност и изискванията на техническото, технологичното и социалното развитие с цел защитата на живота, здравето и работоспособността на работещите лица. Разпоредбата е обща с характер на принцип. Конкретни задължения към работодателя са разписани в разпоредбите на глава Трета от закона и подзаконовите нормативни актове към същия. 

В случая изобщо не е изяснено в административно-наказателното производство каква е спецификата на дейността и съответните на тази дейност конкретните задължения на работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд съгласно нормативните изисквания, кои от тях същият е изпълнил и кои не , едва след което следва да бъде направени извод дали същият е нарушил нормативно установени задължения. Предвид горното направеният от въззивния съд извод, за нарушение на административно-производствените правила с оглед неизясняване на относими обстоятелства и за нарушение на изискването за форма на акта и наказателното постановление са законосъобразни и изцяло се възприемат от настоящата инстанция. Съобразно чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и на доказателствата, които го потвърждават. В процесното наказателно постановление е посочено единствено, че от работодателя не са предприети всички необходими мерки за осигуряване на безопасността и здравето на работниците съобразно спецификата на работа , с което е допуснат трудов инцидент с лицето Н.Ч.. Идентични са обстоятелствата, посочени и в АУАНа, въз основа на който е издадено наказателното постановление. На практика е пренесено съдържанието на посочената като нарушена разпоредба без да е индивидуализирано нарушението. Видно от съдържанието на разпоредбата на чл.3 от закона , същата е с общ характер, поради което следва да бъде допълнена със съдържанието на съответните нормативни актове и разпоредби , уреждащи реда и изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и бъде установено кои от тези изисквания не са изпълнени. В обжалваното наказателно постановление и предхождащия АУАН нито са посочени такива разпоредби , нито са изложени такива обстоятелства. Липсата на обстоятелства, очертаващи обективни признаци на  конкретно нарушение, и на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, е нарушение на изискването за необходимо съдържание на наказателното постановление-чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, което е съществено нарушение на изискването за форма на административния акт и е основание за неговата отмяна.

От друга страна не само в акта и в наказателното постановление не са изложени описаните по-горе обстоятелства, а такива данни няма в цялата административно-наказателна преписка, вкл. не се установяват от показанията на актосъставителя в съдебно заседание, поради което по никакъв начин не може да се установи въобще извършено ли е от наказаното лице нарушение на трудовото законодателство , касаещо осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд, и в какво се изразява то.  Не могат да бъдат споделени доводите , че за нарушение на изискванията за безопасни и здравословни условия на труд следва да се направи извод от настъпилата трудова злополука. Същата може да се дължи на различни причини- дължимо поведение , вкл. и на работника, но за да се установи причинната връзка с дължимото поведение следва да бъде установено първо това дължимо поведение от работодателя, което не е сторено от административно-наказващия орган.  Предвид горното и доводите , че съдът не се е произнесъл по същество извършено ли е нарушението от наказаното лице са неоснователни , тъй като конкретно нарушение на изискванията за безопасни и здравословни условия на труд не е вменено от административно-наказващия орган, за да бъде изследвано от съда извършено ли е такова. 

Предвид гореизложеното съдът намира жалбата за неоснователна. Наказателното постановление е незаконосъобразно по изложените по-горе съображения, поради което правилно е отменено от въззивния съд.

Решението на Районен съд Кула, като постановено при липса на касационни основания за неговата отмяна , вкл. и в частта относно разноските, следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.63,ал.3 от ЗАНН на ответника следва да бъдат присъдени разноските за настоящата инстанция съобразно направеното искане от ответника и представени доказателства за заплащането му по банков път , в размер на 300 лв в съответствие с чл.18,ал.2 във вр. с чл.7,ал.2,т.4/изм. 31.07.2020г./ от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл.63,ал.1,изр.второ от ЗАНН във вр.с чл.221,ал.2 АПК Административен съд-Видин

РЕШИ:

          ОСТАВЯ В СИЛА решение №4/12.06.2020г., постановено по АНД № 16/2020г. по описа на Районен съд – Кула, с което е отменено Наказателно постановление № 05-0001055/24.02.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин и  е осъдена Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“-гр.София , да заплати на „БАРАЖ КОНСТРЪКШЪН“ЕООД разноски за въззивната инстанция в размер на 260 лв.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“-гр.София , да заплати на „БАРАЖ КОНСТРЪКШЪН“ЕООД, ЕИК *********със седалище и адрес на управление гр.София, район „Витоша“, бул.“България“ №98, бизнес сграда „Астра“, секция В, ет.1, офис 6, представлявано от А.А.Н., разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение за касационна инстанция, в размер на 300 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:          ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                               2.