О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. С., 26.08.2021 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и четвърти август две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
В. БРАТОЕВА
при секретар Диляна Цветкова, разгледа докладваното от
съдията търговско дело № 199 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692, ал. 2 ТЗ – за разглеждане възраженията
срещу съставения от синдика списък на приетите предявени вземания на
кредиторите на „М.И.” ЕООД (н),
ЕИК ********, със седалище ***, по отношение на което с решение № 767/01.06.2020 г. по търг.
дело № 199/2020 г. е открито производство по несъстоятелност.
По отношение възражението на длъжника „М.И.” ЕООД (н), вх. № 338958 от
21.07.2021 г. срещу приетото вземане на „П.“ ЕООД за сумата 132535,04 лева.
Във
възражението длъжникът твърди, че включеното в списъка на приетите от синдика
вземания по чл. 686, ал. 1 ТЗ предявено
от „П.“ ЕООД такова, произтичащо
от влязло в сила съдебно решение № 1072/24.11.2010 г. по търг. дело № 119/2010
г. е погасено по давност на 24.03.2021 г. в резултат на неизвършване на
изпълнителни действия по изпълнително дело № 21/2016 г. на ЧСИ Г.Д., който факт
бил установен с влязло в сила на 05.11.2020 г. съдебно решение по търг. дело №
745/2018 г. на СГС. Това сочело на несъществуване на вземането и същото
следвало да бъде включено в списъка на неприетите вземания.
Кредиторът с
оспорено вземане - „П.“ ЕООД счита възражението на
длъжника за процесуално недопустимо като предявено от лице без представителна
власт, тъй като подалият го процесуален представител адвокат Х. не била
надлежно упълномощена - за депозиране на възражение следвало след откриване на
производството по несъстоятелност и прекратяване правомощията на органите на „М.И.”
ЕООД (н) същата да бъде отново изрично упълномощена, което не било сторено.
По същество счита
възражението за неоснователно, тъй като в производството по изпълнително дело №
21/2016 г. на ЧСИ Д.били извършвани съответните изпълнителни действия, които
прекъсвали давността.
Временният синдик Т. в
становище по реда на чл. 690, ал. 2 ТЗ счита възражението на „М.И.” ЕООД (н) за
подадено от лице без надлежна представителна власт. По същество счита
възражението за неоснователно, тъй като вземанията на „П.“ ЕООД били предмет на
принудително осъществяване и в рамките на изпълнителното производство давността
била прекъсвана, включително с откриване на производството по несъстоятелност
била спряна.
С молба, вх.
№ 333528/30.06.2021 г. „П.“ ЕООД е
предявило по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ срещу длъжника „М.И.” ЕООД (н) вземания в общ размер от 267289,34 лева, част от които
произтичащи от съдебно решение по търг. дело № 119/2010 г. на СГС, с което
последното е осъдено да заплати на „П.“ ЕООД сумата 6876,12 лева,
съгласно акт № 14 за приемане на строително-монтажни работи – земни работи –
доставки на скални маси от 10.07.2007 г. в обект „Бизнес център Искър юг”,
ведно с обезщетение за забава в размер на 2314,54 лева за периода 11.07.2007 г.
до 11.01.2010 г. - датата на исковата молба, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до окончателното плащане на главницата, сумата
29632,01 лева с ДДС, съставляваща възнаграждение за извършени и приети СМР на
обект „Жилищна сграда и околно пространство на парцел V 461, кв. 15а по плана
на гр.С., местност в.з. „Беловодски път”, съгласно Протокол № 1 от 05.01.2009
г. за приемане на строително-монтажни работи съгласно анекс № 1/03.11.2008 г.;
сумата 1703,20 лева, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 11 от анекс №
1/03.11.2008 г. към договор за строителство, сумата 31920,96 лева -
възнаграждение за извършени и приети СМР, съгласно акт № 17 за приемане на СМР
- гараж в обект „Бизнес Център Искър Юг” от 12.04.2008 г., сумата 9313,25 лева
- обезщетение за забава на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода 13.04.2008 г.
до 11.01.2010 г. - датата на исковата молба, ведно със законната лихва върху
главницата от 31920,93 лева от датата на исковата молба до окончателното
плащане и сумата 3189,14 лева - съдебни разноски. За присъдените суми
кредиторът се снабдил с изпълнителен лист, издаден на 27.01.2012 г. и инициирал
производство по принудително изпълнение – изп. дело № 2016781040021 на ЧСИ Г.Д.,
като към 30.06.2021 г. общият размер на задълженията въз основа на издадения
изпълнителен лист бил 132535,04 лева.
На първо
място следва да се посочи, че възражението на „М.И.” ЕООД (н),
депозирано от адвокат Х. е процесуално допустимо, тъй като същата разполага с
валидно учредена представителна власт, съгласно пълномощно от 10.02.2020 г., предметният
обхват на което включва представителство в производство по оспорване на
вземанията. Тази представителна власт е учредена от Г.С.Д.– управител на „М.И.”
ЕООД (н), който е волеизявил от името и за сметка на юридическото лице и
настъпилата смърт на управителя не води до прекратяване на представителната
власт по отношение на дружеството. В чл. 41 ЗЗД са посочени условията за
прекратяване на пълномощието: с оттегляне, с отказване от него, със смърт или
поставяне под запрещение на упълномощителя или на пълномощника, а когато
упълномощител или пълномощник са юридически лица (както в случая) - с
прекратяването им. Смъртта на управителя на юридическото лице не прекратява
представителната власт на пълномощника и при липса на твърдения, и
доказателства пълномощното да е оттеглено, следва да се приеме, че адвокат Х.
разполага с представителна власт.
Фактът на настъпване на
смъртта на едноличния собственик на капитала на „М.И.” ЕООД (н) в съдебната
практика е спорно дали автоматично води до прекратяване на дружеството или
налага провеждане на нарочен иск, като този въпрос е включен в предмета на
тълк. д. № 1/2020 год. на ОСТК, по което не е постановено решение, което
настоящият състав да съобрази. Затова предвид липсата на доказателства за
осъществяване на хипотезата на чл. 157, ал. 1 ТЗ наследниците на Г.Д.да не са
поискали да продължат дейността на дружеството, в случай, че смъртта на
едноличния собственик е настъпила преди постановяване на решението, с което е
постановено прекратяване на тази дейност (конкретният момент на смъртта не е
установен), то следва да се приеме, че юридическото лице „М.И.” ЕООД (н) не е
прекратено. От друга страна, прекратяването на юридическо лице винаги
предполага производство по ликвидация, което обаче е недопустимо при вече
открито производство по несъстоятелност по аргумент от чл. 272а ТЗ.
След като ТЗ предвижда
участие на длъжника в определени съпътстващи несъстоятелността производства, в
които същият се представлява от волеизявяващия орган с прекратени правомощия (в
случая - управителя), то няма пречка упълномощените от този орган договорни
предствители да запазят учредената в тяхна полза представителна власт. В този
смисъл е и изричната разпоредба на чл. 635, ал. 3 ТЗ.
Процесуалното
представителство по пълномощие е уредено в разпоредбите на чл. 32 - чл. 34 ГПК.
Представителната власт на процесуалния пълномощник произтича от волята на
представлявания, който определя нейния обем чрез упълномощаване.
Упълномощаването според действащото гражданско законодателство (чл. 36 - 43 ЗЗД, чл. 21 - 29 ТЗ, чл. 34 ГПК) е едностранна сделка, с която представляваният
/упълномощителят/ овластява представителя /пълномощника/ да извършва правомерни
правни действия от негово име и за негова сметка. За разлика от
представителството в гражданското право процесуалното представителство по
пълномощие може да се осъществява само от лицата, посочени в чл. 32 ГПК.
Пълномощникът има качеството адвокат и затова няма пречка да упражнява правата
на длъжника „М.И.” ЕООД (н) в настоящото производство, включително да релевира
оспорване на прието вземане поради изтекла погасителна давност.
Процесуалната
допустимост на възражението налага разглеждането му по същество. Оспорените
вземания на „П.“ ЕООД не са погасени по давност.
Погасителната
давност е фактически състав, включващ период от време, през който носителят на
едно субективно материално право бездейства, който състав поражда правото на
задълженото лице да се позове на давността и да откаже изпълнение.
По
делото е установено, че вземанията са обективирани в издаден по въззивно търг. д. № 1766/2011
г. на Софийски апелативен съд изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила съдебно решение, което видно от отбелязването е влязло в сила на 23.12.2012 г., т.
е. по отношение на вземанията е формирана сила на пресъдено нещо. В настоящото
производство не са събрани доказателства за момента на настъпване
изискуемостта на вземанията, предмет на съдебното решение по търг. дело № 119/2010
г. на СГС, но това обстоятелство е ирелевантно, тъй
като с предявяването на исковата молба давността по отношение на вземанията е
прекъсната, по аргумент от чл. 116, б. „б” ЗЗД, а до произнасянето на съда е
била спряна – чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД.
Новата
погасителна давност, която е започнала да тече в този случай, има за начало
деня, в който е постановено разпореждането за уважаване на молбата за издаване
на изпълнителен лист, въз основа на съдебното изпълнително основание – 27.01.2012 г. - така Тълкувателно решение № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, а съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, когато
вземането е установено със съдебно решение, то давността всякога е пет години.
Кредиторът
„П.“ ЕООД е предприел действия по принудително
събиране на вземанията в рамките на изп. дело № 20167810400021
на ЧСИ Г.Д., които действия също са породили
ефект на прекъсване на давността, така както действието й е разяснено в т. 10
от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което в съществената част,
се налага да бъде възпроизведено тук.
Съгласно
чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес съществува само
доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни
способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания (каквито
са тези на „П.“ ЕООД) могат да бъдат приложени различни
изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат
събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ):
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др..
С влязло в сила съдебно решение № 2262/12.11.2018 г. са отхвърлени
предявените от „М.И.“ ЕООД искове да се признае за установено по отношение на „П.”
ЕООД недължимост на основание чл. 110 ЗЗД на сумите по изпълнителния лист,
издаден на 27.01.2012 г. въз основа на решение от 09.01.2012 г. постановено по
т. д. № 1766/2011 г. по описа на САС, ТО, 3-ти състав, с което се
потвърждава решение № 1072/24.11.2010 г.
постановено по т. д. № 119/2010 г. на СГС, VI-13 състав, поради което до
провеждане на устните състезания след които е формирана силата на пресъдено
нещо – 23.10.2018 г., е установено, че погасителната давност не е изтекла. Със
решението не е установен факт на последно извършено изпълнително действие,
както неоснователно твърди процесуалният представител на длъжника. Изпълнителното
производство е продължило развитието си до спирането му с решението за
откриване на производство по несъстоятелност спрямо длъжника. Само въз основа
на това постановено съдебно решение е ясно, че към предявяване на вземанията
(30.06.2021 г.) приложимата 5-годишна давност не е изтекла.
Този извод се потвърждава и от събраните по
делото доказателства. Видно от представеното удостоверение от ЧСИ Д.в изпълнителното производство на 23.03.2016 г. е
наложен запор върху вземането на „М.И.” ЕООД (н) от трето лице, с което
давността е прекъсната, от страна на взискателя е депозирана молба на
02.01.2018 г., с която е поискано извършването на изпълнителни действия,
съответно не е налице период от време по-продължителен от 2 години, през който
кредиторът да е бездействал, запори са наложени и на 04.01.2019 г., и на
16.06.2020 г. чрез запорни съобщения, връчени на кредитни институции. С
предприетите изпълнителни действия давността е прекъсвана, като при всички
положения към предявяване на вземането
от „П.“ ЕООД – 30.06.2021 г., с което погасителната давност е прекъсната,
съгласно чл. 685а, ал. 1 ТЗ, не е налице изтекъл период от 5 години, през който
кредиторът да е бездействал. Напротив - дружеството е проявило
нужната процесуална активност и в никой момент след издаването на процесния
изпълнителен лист не е обективирано бездействие, което да е продължило повече
от 5 години, за да е довело до погасяване на вземанията, които очевидно
съществуват и подлежат на удовлетворяване от масата на несъстоятелността на „М.И.” ЕООД (н). Изложеното обуславя и неоснователност на възражението на длъжника и не налага промяна в изготвения от синдика списък
по отношение вземането на „П.“ ЕООД за сумата 132535,04 лева, с поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.
По отношение възражението на длъжника „М.И.” ЕООД (н), вх. № 340128 от 26.07.2021
г. и възражението на кредитора „П.Е.“ ЕООД (предишно наименование „ЕСБ-С.“),
вх. № 340187/27.07.2021 г. срещу приетите публични вземания на НАП в размер на
5204534,08 лева.
Длъжникът „М.И.” ЕООД (н) оспорва приетите публични вземания като погасени
по давност, включително абсолютна такава и настоява да бъдат изключени от
списъка на приетите вземания.
Кредиторът с прието вземане - „П.Е.“ ЕООД също оспорва приетите вземания
поради изтекла давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК и иска ревизиране на списъка с
приети вземания.
Кредиторът с оспорено вземане – държавата чрез процесуалния субституент НАП
оспорва възраженията с довод, че с налагане на обезпечителни мерки давността е
спряна и не е изтекла, съответно вземанията на държавата подлежат на
удовлетворяване в рамките на производството по несъстоятелност.
Синдикът възразява срещу представителната власт на адвокат Х., което
възражение е неоснователно по вече изложените съображения. По същество счита,
че възражението за погасяване на публичноправните вземания би могло да е
основателно, ако НАП не докаже проявлението на факти, обуславящи спиране или
прекъсване на давността. Възражението на „П.Е.“ ЕООД синдикът счита
неоснователно, доколкото е основано на изтекла давност, а възражението за
давност е лично право на носителя на задължението и не би могло да се упражнява
от кредитор.
С молба, вх. № 333409/30.06.2021 г. НАП предявило публичноправни
вземания в общ размер от 5204534,08
лева, съгласно ревизионен акт №
**********/30.05.2012 г. и ревизионен акт № **********/24.02.2014 г., които
синдикът включила в списъка на приетите вземания с поредност по чл. 722, ал. 1,
т. 6 ТЗ.
С ревизионен акт № **********/30.05.2012 г. са установени
задължения на „М.И.” ЕООД (н) за ДДС, дължим за периода 01.07.2009 г. –
31.03.2011 г. в размер на 135336,04 лева и обезщетение за забава в размер на 17500,27
лева, съответно корпоративен данък, дължим за 2010 г. в размер на 1470269,80
лева и обезщетение за забава в размер на 177254,40 лева. Не се твърди и
установява актът да е влязъл в сила.
С ревизионен акт № **********/24.02.2014 г. са
установени задължения на „М.И.” ЕООД (н) за корпоративен данък, дължим
за 2011 г. и 2012 г. в размер на общо 377930,22
лева и обезщетение за забава в размер на 59730,13 лева, съответно ДДС, дължим
за периода 01.04.2011 г. – 31.07.2013 г. в размер на 628328,02 лева и
обезщетение за забава в размер на 137503,89 лева. Отново не се твърди и установява актът да е
влязъл в сила.
С постановление за налагане на обезпечителни мерки на
публичен изпълнител от 25.10.2013 г. за обезпечаване на вземанията по
ревизионен акт № **********/30.05.2012 г. е постановено налагането на запори
върху вземания на длъжника по платежни сметки, съответно събирането на
вземанията по ревизионен акт № **********/24.02.2014 г. е обезпечено с
постановление от 05.03.2014 г. за продължаване действието на наложени
предварителни обезпечителни мерки от 29.11.2013 г.. Доказателства запорите да
са съобщени на третите задължени лица или длъжника не са представени.
В решение №
43/20.06.2014 г. по търг. дело № 2471/2013 г. на ВКС е разяснено, че съгласно
разпоредбата на чл. 164,
ал. 4 ДОПК, в случай, че публичното вземане е
установено с влязъл в сила акт, синдикът незабавно го включва в списъка на
приетите от него вземания така, както е предявено, като вземането не може да
бъде оспорено по реда на част
IV от Търговския закон. Забраната
по чл. 164, ал. 4 ДОПК за оспорване по реда на чл. 690 и сл. ТЗ на публично вземане, установено
с влязъл в сила акт, произтича от специфичния ред и начин на установяване на
публичните вземания, поради което законодателят е разпрострял задължителната
сила на акта и спрямо третите лица, неучаствали в производството по издаване на
акта за установяване на публично вземане, каквито са кредиторите на масата на
несъстоятелността.
В случая обаче предявените публични
вземания на държавата не се доказва да са установени с влезли в сила актове,
поради което забраната на чл. 164, ал. 4 ДОПК не препятства оспорването им.
Длъжникът на
публичното вземане „М.И.” ЕООД (н) разполага с активна
легитимация да релевира възражение за изтекла спрямо вземанията погасителна
давност, с каквато кредиторът „П.Е.“ ЕООД не разполага.
Съдът намира възражението на „П.Е.“ ЕООД за процесуално допустимо,
тъй като е подадено
от кредитор, предявил в срока по чл. 685,
ал. 1 ТЗ вземания, респ. срокът за депозиране на
възраженията по чл. 690,
ал. 1 ТЗ, е спазен. Обосноваването на възражението срещу приетите вземания на държавата с
изтекла спрямо тях погасителна давност е въпрос, който касае основателността,
но не и процесуалната му допустимост.
Настоящият състав обаче приема, че
възражението за изтекла погасителна давност няма как да се релевира от лица,
извън длъжника, освен в изрично предвидените случаи. А специалната правна
уредба на несъстоятелността не съдържа разпоредба, която да овластява
кредиторите да упражнят правото на длъжника да се позове на изтекла погасителна
давност. Давността не се прилага служебно (чл. 120
ЗЗД) и фактическият й състав включва: изтичане на период от време, през който
кредиторът бездейства и позоваване – волеизявление на длъжника, че правото на
иск на кредитора е преклудирано (прекратено).
Простото изтичане на определен период от време не води до настъпване
последиците на давността, съответно волеизявленията на трети лица, включително
и кредитори на длъжника не могат да заместят неговото волеизявление. След
образуване на производството по несъстоятелност иск по чл. 134 ЗЗД за несъществуване на вземане, поради
погасяването му по давност, няма как да бъде предявен. Специалните правила на
несъстоятелността изключват общия ред. Какви права на длъжника могат на бъдат
упражнени от кредиторите е изрично предвидено в ТЗ. Като изключение е допустимо
от кредитор да бъдат предявени отменителните
искове по чл. 645, ал. 3 ТЗ и чл. 647 ТЗ, но само при доказано бездействие на
синдика - арг. от чл. 649, ал. 1 ТЗ. Тази разпоредба е специална и императивна,
поради което следва да се тълкува стеснително. Ето защо тя е неприложима като
основание за предявяване от кредитори по несъстоятелността на осъдителни искове
за събиране вземания на длъжника или за други действия за попълване масата на
несъстоятелността – така решение № 93 от 03.06.2010 г. по т. д. № 831/2009 г.,
Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. Ако предявяването на иск, основан на погасителна
давност от кредитор, е недопустимо, то недопустимо е и упражняване на същото
право по пътя на възражението, включително и в процедурата по чл. 690 ТЗ.
Този
извод не противоречи на характеристиката производството по несъстоятелност да е
насочено към осигуряване справедливо удовлетворение на всички кредитори на
длъжника, тъй като погасените по давност вземания, макар да не подлежат на
принудително удовлетворяване, са част от пасива на имуществото на длъжника и
погасяването им не съставлява недължимо плащане – чл. 118
ЗЗД.
В случая, обаче възражение за погасяване на
вземанията по давност в настоящото производство е обективирано и от длъжника „М.И.” ЕООД (н), т. е.
налице е кумулативния елемент от фактическия състав на давността – позоваване
от активно легитимирано лице, съответно изтеклият период от време има обективен
характер и няма пречка кредитор да твърди настъпването
на последиците от осъществяване на този състав.
Възраженията са основателни, тъй
като публичните вземания на държавата са погасени по давност.
Съгласно чл. 171 ДОПК публичните вземания се
погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок (ал. 1), като
независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато
задължението е отсрочено или разсрочено, изпълнението е спряно по искане на
длъжника или е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета,
раздел IIа (каквито хипотези не са налице), с
изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се
погасяват всички публични вземания. Същевременно в разпоредбите на чл. 172, ал.
1 и ал. 2 ДОПК са очертани хипотезите, при реализирането на които започналата
да тече по реда на чл. 171, ал. 1 ДОПК давност спира или се прекъсва.
Данъчният период по ЗДДС е едномесечен за
всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец, като за всеки данъчен
период регистрираното лице подава справка-декларация, в която отразява
резултата за съответния период. Съгласно чл. 125, ал. 5 ЗДДС
справката-декларация по ЗДДС се подава до 14-то число включително на месеца,
следващ данъчния период, за който се отнася, като в чл. 89, ал. 1 ЗДДС е
предвидено, че когато е налице резултат за периода -
данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в държавния
бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция
за приходите в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен
период.
В случая процесното вземане за внасяне на ДДС, съгласно издадените ревизионни актове се отнася
за периода м. 07.2009
г. – м. 07.2013 г., като вземанията са
предявени на 30.06.2021 г., съответно абсолютната давност е изтекла по
отношение на задълженията за периода м. 07.2009 г. – м. 11.2010 г., тъй като
давността за тях е започнала да тече на 01.01.2011 г. и съответно е изтекла на
01.01.2021 г., независимо от спирането и прекъсването й. Най-старото непогасено
задължение за внасяне на ДДС за м. 12.2010 г. е изискуемо от 14.01.2011 г.,
съответно абсолютната давност за него би започнала да тече от 01.01.2012 г.,
затова към настоящия момент не е изтекла.
Вземанията за корпоративен данък, отнасящи
се за 2010 г., 2011 г. и 2012 г., не са обхванати от абсолютна давност. Съгласно
чл. 92, ал. 2 ЗКПО вр. чл. 93 ЗКПО, действащи към
възникването на задълженията редакции, корпоративният данък следва да се
декларира в срок до 31 март на следващата година, като подлежи на внасяне в
същия срок. Следователно абсолютната
давност по отношение на най-старото задължение (за 2010 г.) би започнала да
тече от 01.01.2012 г., поради което и няма как да е изтекла.
По
отношение на задълженията, установени с ревизионните актове обаче е изтекла
предвидената в чл. 171, ал. 1 ДОПК 5-годишна давност. Давността действително е спряла да тече на основание чл. 171, ал. 1,
т. 1 ДОПК - когато е започнало производство по установяване на публичното
вземане - до издаването на всеки от ревизионните актове, като в приложение на
чл. 172, ал. 2 ДОПК с издаването на актовете давността е прекъсната и от
издаването им е започнала да тече нова давност. Давността по отношение на задълженията,
установени с ревизионен акт № **********/30.05.2012 г. е
изтекла на 31.05.2017 г., а по отношение на тези, установени с ревизионен акт №
**********/24.02.2014 г. – на 25.02.2019 г..
Настоящият състав приема
за недоказано твърдяното от кредитора НАП спиране на давността с издаване на
постановленията за налагане на обезпечителни мерки, тъй като доказателства тези
постановления да са връчени на третите задължени лица не са ангажирани.
Съгласно чл. 172, ал.1, т. 5 ДОПК давността се спира с налагането на обезпечителни мерки, но чл. 202, ал. 1 ДОПК изрично
предвижда, че запорът върху вземания на длъжника от банки се извършва чрез
връчване на запорно съобщение на банките, като запорът се смята наложен от часа в деня на връчване на запорното
съобщение на банката. При непредставяне на доказателства за връчване на
запорни съобщения до съответните кредитни институции, постановените запори не
се установява да са наложени и съответно не е осъществен юридическият факт,
обуславящ спирането на давността – налагане на обезпечителни мерки (процесните
са единствено запори върху платежни сметки на длъжника в банки).
При недоказан факт на
спиране на давността, публичните задължения на „М.И.” ЕООД (н)
следва да се приемат за погасени по давност и да бъдат изключени от списъка на
приетите за удовлетворяване вземания.
По отношение възражение, вх. № 340130/26.07.2021 г. на кредитора с неприето
вземане „С.“ ЕООД, срещу съставения от синдика списък на неприетите вземания, в
който е включено вземането му в размер на 318358,42 лева.
Кредиторът с неприето
вземане „С.“ ЕООД твърди, че предявеното от него вземане, основано на
суброгация съществувало, като правният интерес на дружеството да изпълни
паричното задължение на „М.И.” ЕООД (н) произтичал от качеството му на
съдружник в последното. В случай, че дължимостта на предявеното вземане за
сумата 318358,42 лева не произтичала от суброгация, то кредиторът твърди, че
споразумението от 18.12.2014 г. с длъжника следвало да се тълкува като договор
за предоставен заем.
Длъжникът „М.И.” ЕООД
(н) счита възражението на кредитора „С.“
ЕООД
за основателно.
Синдикът Т. поддържа становище за неоснователност на възражението, тъй като към
извършване на престацията (изпълнението на чуждото задължение) „С.“ ЕООД вече
не било съдружник в „М.И.” ЕООД (н) и за същото не е бил налице правен интерес
от плащането. Доказателства за постигната между страните обща воля сумата да е
предоставена в заем не са ангажирани, а плащането от „С.“ ЕООД по своята
същност представлявало договор за встъпване в дълг.
Възражението е
основателно.
С молба, вх. № 333841/01.07.2021
г. „С.“ ЕООД предявило за удовлетворяване в производството по несъстоятелност необезпечено
вземане в размер от 318358,42 лева, основано на сключено с „М.И.” ЕООД (н)
споразумение от 18.12.2014 г., в което длъжникът признал съществуването на
задължение към „С.“ ЕООД в размер на 318358,42 лева и се задължил да върне
сумата до 31.12.2020 г..
Видно от споразумение от
18.12.2014 г. длъжникът „М.И.” ЕООД (н) признало, че „С.“ ЕООД е платило вместо
него дължимите вноски по договор за
инвестиционен кредит № НД 634/31.08.2009 г., сключен с „И.А.Б.“ АД и анекс № 1
към него, които вноски възлизали на сума в размер на 318358,42 лева. Със
споразумението „М.И.” ЕООД (н) изрично се задължило да върне платената сума в
срок до 31.12.2020 г., без да дължи лихви, с което кредиторът „С.“ ЕООД се
съгласило.
Действително, съгласно чл. 74 ЗЗД изпълнението на чуждо задължение обуславя
суброгиране (встъпване) в правата на удовлетворения кредитор само при наличие
на правен интерес, а такъв за „С.“ ЕООД към извършване на погасителните
плащания не е доказан. Със споразумение от 19.12.2012 г. дружеството е поело
задължение спрямо кредитополучателя „М.И.” ЕООД (н) да плаща вноските по
договор за кредит, към който момент претендиращият кредитор не е бил съдружник
в последното, което считано от 02.05.2012 г. е имало едноличен собственик на
капитала – Г.С.Д.. Споразумението от 19.12.2012 г. по своята същност
представлява договор за встъпване в дълг, съгласно чл. 101 ЗЗД, сключен между
задълженото лице и третото лице, поемащо задължението.
В
решение № 49 от 20.06.2012 г. по т. д. № 16/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че облигационното правоотношение е правно отношение между две лица, кредитор и
длъжник, въз основа на което кредиторът разполага с претенция срещу длъжника,
която му дава право да иска от него осъществяването на един резултат.
Прехвърлянето на вземания и задължения е уредено в нормите на чл.
99 - чл. 102 ЗЗД. Законът предвижда
прехвърлимост на задълженията чрез поемане на дълг в двете му разновидности - встъпване или заместване в
дълг. При кумулативното поемане на дълг е налице присъединяване към дълга или
встъпване в дълга, т. е. към досегашния длъжник се присъединява още един
длъжник, трето лице встъпва като съдлъжник, като
задължението на първоначалния длъжник остава. При заместването в дълг едно трето лице (нов длъжник) замества досегашния длъжник, който се освобождава от
дълга, т. е. неговото
задължение се погасява, затова в този случай е
необходимо изрично съгласие на кредитора, за когото не е без значение от чие имущество ще се удовлетвори.
В продължение на тази практика, в решение № 5
от 30.04.2019 г. по т. д. № 2747/2017 г.,
Т. К., І Т. О. на ВКС, е разяснено,
че съгласно чл. 101 ЗЗД трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено
задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Независимо от това, с кого
е сключено съглашението, встъпилият отговаря пред кредитора солидарно с
длъжника за изпълнението на задължението. С кого е сключено съглашението, има
значение за възможността встъпилият едностранно да отмени или измени сключеното
съглашение. Съглашение, постигнато с кредитора
прави невъзможно едностранното отстъпване на новия длъжник от задължението. В случая споразумението е сключено с длъжника, но не се твърди да е
изменяно или отменено. Напритов то е изпълнено.
В резултат на
споразумението по чл. 101 ЗЗД, „С.“ ЕООД е изпълнило чуждо задължение, което е
признато от кредитополучателя в споразумението от 18.12.2014 г. и последният се
е задължил да му върне цялата платена сума. Споразумението урежда отношенията
между солидарните длъжници (чл. 101 ЗЗД) по смисъла на чл. 127, ал. 1 ЗЗД (от
волята им следва друго, а не равно понасяне на задължението), съответно
кредитополучателят е поел изрично задължение да възстанови на встъпилото в
задължението му „С.“ ЕООД пълния размер на платеното на кредитора. В този
смисъл споразумението е юридическият факт, породил задължение за солидарния
длъжник „М.И.” ЕООД (н) да върне на платилото встъпило в задължението трето лице „С.“ ЕООД цялата сума в размер на
318358,42 лева. Това обуславя извод, че възразилият кредитор е носител на
вземане от „М.И.” ЕООД (н) с поредност на удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ и това вземане се налага да бъде включено в списъка на приетите вземания.
В обобщение: списъка на
приетите вземания в производството по несъстоятелност на „М.И.” ЕООД (н) следва
да бъде изменен, като от приетите вземания бъдат изключени тези на държавата
поради изтекла давност, а бъде включено вземането на кредитора „С.“ ЕООД. Тъй
като допълнителният срок за предявяване на вземания по чл. 688 ТЗ не е изтекъл,
не следва с настоящото определение да бъде свикано събрание на кредиторите.
При тези мотиви, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ, по възражение на длъжника „М.И.”
ЕООД (н), вх. № 340128 от 26.07.2021 г. и възражение на кредитора „П.Е.“ ЕООД
(предишно наименование „ЕСБ-С.“), вх. № 340187/27.07.2021 г. списъка на
приетите вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ, обявен в търговския
регистър на Агенцията по вписванията на 20.07.2021 г. като ИЗКЛЮЧВА приетите публични вземания на държавата в размер на
5204534,08 лева.
ИЗМЕНЯ, по възражение, вх. №
340130/26.07.2021 г. на кредитора с неприето вземане „С.“ ЕООД, ЕИК ********,
съставения от синдика списък на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ, обявен в търговския регистър на Агенцията по вписванията на 20.07.2021 г.
като ВКЛЮЧВА в него вземането на „С.“ ЕООД в размер на 318358,42 лева,
произтичащо от споразумение от 18.12.2014 г., с поредност на удовлетворяване по
чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение на длъжника „М.И.” ЕООД (н), вх. № 338958 от 21.07.2021 г. срещу
приетото вземане на „П.“ ЕООД за сумата 132535,04 лева.
ОДОБРЯВА, след извършените изменения, списъка на приетите вземания по чл. 686,
ал. 1, т. 1 ТЗ, съставен от синдика на „М.И.” ЕООД (н), ЕИК ********, със
седалище *** и обявен в
търговския регистър на Агенцията по вписванията на 20.07.2021 г..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи
на обжалване. Да се впише в книгата по чл. 634в ТЗ. Препис да се
изпрати на Агенцията по вписванията, на
основание чл. 692, ал. 5 ТЗ.
СЪДИЯ: